№ 281
гр. Разград, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100957 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от А. А. Р., с която е предявен иск срещу Х. Х. Я.
за заплащане на сумата 10 000 лв. /частичен иск от 15 000 лв./,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
8500 лв. от отправена закана за убийство, и имуществени вреди в размер на
1500 лв. за заплатен адвокатски хонорар по наказателното дело. Сочи, че с
влязло в сила определение е одобрено споразумение, сключено между
ответника и Районна прокуратура - Разград по НОХД №597/2023 г. по описа
на РС - Разград, с което ответникът се признал за виновен в това, че на
16.04.2023г., в гр.Ц. К., обл.Разград, се е заканил с убийство против личността
на З. С. Г. и А. А. Р., както и на техни близки, което би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. с
ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години. Към исковата молба
са приложени протоколно определение по НОХД №597/2023 г. по описа на РС
– Разград, разписка за адв. хонорар по НОХД 597/2023г. Иска прилагане на
НОХД № 597/2023г. на РРС, както и да бъдат допуснати гласни доказателства
– двама свидетели в режим на довеждане. Иска назначаване на съдебно
психиатрична и психологическа експертиза.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията
на ищцата касаещи фактическата обстановка, сочи, че веднага след инцидента
се е установил в чужбина и не се е връщал, респ. не е възможно ищцата да
изпитва страх, с оглед факта, че ответника отсъства. Оспорва същата да е била
допусната в качеството на частен обвинител по НОХД, както и
представляването й от адв. Б., респ. наличие на платен адвокатски хонорар,
претендиран в настоящото производство като имуществени вреди. Моли
искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.
Предявеният иск е допустим.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Със споразумение, одобрено по НОХД №597/2023 г. по описа на Районен съд -
гр. Разград с определение, влязло в сила на 13.12.2023г. Х. Х. Я. СЕ
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.04.2023г. в гр. Ц. К., обл. Разград
се заканил с убийство против личността на З. С. Г. и А. А. Р. и двете от гр. Ц.
К., обл.Разград и против личността на техни ближни, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание при условията на
чл.54 от НК пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
С оглед доказателствените искания на страните, по делото е назначена и
приета съдебно психологическа експертиза със задача да отговори на следните
въпроси: Страда ли ищеца от психически заболявания? Отправените заплахи
и обиди възприети ли са от ищеца и ако отговора е да - как? Довели ли са до
изменения в психиката на ищцата, ако да – какви по вид, интензитет,
продължителност? Налице ли са към настоящия момент?
От заключението на експерта се установява, че ищцата не страда от психични
заболявания, действително събитието е породило страх и негативни емоции,
но не са останали трайни увреждания, включително психична или социална
дезорганизация, като А. Р. е разполагала с механизми за преодоляване на
последиците, справила се е в обичайния период от време, посттравматичните
последици се появяват до месец след стресогенното събитие и отшумяват за
период до 6 месеца, към момента на изготвяне на експертизата следите от
преживяното у психиката на ищцата са минимални.
Допуснати са и свидетелски показания, депозирани в първото по делото с.з.,
проведено на 01.10.2024г.
Във връзка с твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди са
разпитани свидетелите Р. Р. /съпруг на ищцата/, Н. Ч. /сестра на св. Р. Р., зълва
на ищцата/ и С. Р. /брат на съпругата на ответника/, като с оглед родствената
връзка и тяхната заинтересованост, показанията им се преценяват в
съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Първите двама сочат, че ищцата изпитала силен страх, не ходела сама на
работа, а скоро след инцидента спонтанно била прекъсната установената й
през предходния месец бременност.
Съпругът Р. Р. твърди, че А. започнала да страдала от безсъние. Сочи, че след
първа инвитро процедура в Турция, съпругата му забременяла. А. била
неспокойна около 3-4 месеца след инцидента. Свидетелят твърди че и към
настоящия момент все още не пазарува сама, не шофира сама, като до
работното й място я транспортира лично. А. работи в Дом за стари хора в гр.
Ц. К., на 3 км. от дома им. Работата й била свързана с документи, вземала
храна на потребителите от магазин.
Н. Ч. сочи, че зълва й работи лека работа - слушат музика с възрастните хора,
развлечения, ходи да им пазарува допълнителни неща, не основни хранителни
продукти. Знае за бременността, твърди че в резултат на стреса е загубила
бебето. Сочи, че след 2-3 седмици започнала да ходи сама на работа.
Свидетелят С. Р. живее в непосредствена близост до дома на ищцата – разделя
ги незастроено дворно място. Сочи, че познава ответника от ученическите си
години. Семейството на ищцата познава по комшийски. Твърди, че между
свекървата на ищцата и бащата на ответника възникнал спор, били в
обтегнати отношения. Тъст му Х. бил честен и добър човек, но З. го обвинила,
че се закача с нея, неприлични жестове й бил отправил. От този момент
2
съпругът на З. - Л. използвал всеки удобен случай да заплашва и притеснява
Х.. Според свидетеля, това била и причината последния да сложи край на
живота си. Свидетелства, че е виждал ищцата непосредствено след инцидента
да шофира сама, сутрин към 7:30 ч. защото до дома му било Т-образно
кръстовище и тя използвала да обърне автомобила в другата посока на
движение. Не е забелязал поведението й да е по-различно от обичайното.
Излизала с приятели, минавала покрай дома му, не изглеждала притеснена. На
една сватба присъствали и двете семейства, като З. и Л. седнали точно зад
свидетеля, т.е. не ги избягват.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е
частично основателен и доказан.
Правото на обезщетение възниква поради наличието и на петте предпоставки
за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл. 45 от ЗЗД. Налице е
деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено
лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в
престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на
същото е ответника, което е установено с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по реда на глава 29-та от НК по НОХД
№597/2023 г. на РС - Разград, което е задължително за съда относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност виновността на дееца
/чл.300 ГПК/. Заканата за убийство би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. В случая не се касае за причиняване на телесна повреда, а
се твърдят причинени като последица от противоправното деяние
неимуществени вреди – страх, тревожност, душевни страдания, несигурност,
спонтанно прекъсване на желана бременност. Конкретният размер на
обезщетението за тези неимуществените вреди, съдът следва да определи по
справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД.
Като взе предвид доказателствената съвкупност по делото, като обсъди и
анализира приетата и неоспорена от страните съдебно - психологическа
експертиза /лист 42 - 51 от делото/, която съдът кредитира в цялост,
свидетелските показания /лист 27 - 31/ , които съдът не намира за достоверни
с оглед противоречието между тях по отношение фактическата обстановка и
силната им заинтересованост от изхода на спора, липсата на каквато и да е
медицинска документация, подкрепяща твърденията, че ищцата се е
подложила на инвитро – процедура, респективно такива, удостоверяващи
резултатът от същата /медицински преглед, ехографско изследване/, като
съобрази и безспорно доказаното деяние, характера и авторството на същото,
счита, че отправената заплаха безспорно е нарушила нормалния начин на
живот на ищцата, но за един сравнително кратък период от време, като А. А.
Р., бидейки психически здрава, както и с оглед характера на трудовата й
дейност, е притежавала механизми за справяне с пост-травматичните
последици. Ищцата е преживяла момента на конфликта, осъзнала е естеството
на отправената закана, същата е предизвикала интензивни реакции на страх,
безпокойство и безпомощност в момента на инцидента. Според експерта
ищцата е с нормално за възрастта и житейският си опит психическо развитие,
без интелектуален дефицит. Специализираната методика Дерогатис за оценка
на депресивни състояния и тревожност не отчита стойности извън норма.
Нивото на стрес е леко завишено. Експертът изрично заявява, че не са
представени медицински документи, а заключението е резултат от
3
свидетелските показания, сведенията на пострадалата и методиките за анализ
и оценка. Отделно обръща внимание на посттравматичните последици –
същите са свързани с тревожност, а не страх. Експертът уточнява, че страхът е
реакция срещу непосредствена реална заплаха, а тревогата е типична реакция
спрямо нереална или въображаема опасност, т.е. проекция на логически
връзки и разсъждения за бъдещето. Определящо за преодоляване на
последиците според експертизата е и обстоятелството, че лицето, проявило
агресия не живее в същото населено място.
По отношение на твърдените страхови представи, обуславящи претенцията за
заплащане на 10000 лв. /частично предявен иск от 15000 лева/, съдът, бидейки
обвързан от съдебният акт по НОХД №597/2023 г. на РС – Разград, счита, че за
определяне размерът на причинените неимуществени вреди, следва да бъде
установено наличието и степента на страхови представи у заплашения още в
първите дни след инцидента, реално същите да са се проявили. Безспорно,
заканата за убийство е породила страх, създала е неспокойство у ищеца, но, с
оглед съдебната експертиза, съдът счита, че това състояние е било
краткотрайно, моментно и е отшумяло скоро след инцидента. Отделно от
изложеното, безспорно се установи и факта, че ищцата Р. не е потърсила
психологическа помощ, което е против житейската и правна логика - при
наличие на здравословен /психологически/ проблем е редно да се предприемат
действия по лекуване, преодоляване на последиците и да бъде проведена
адекватна терапия. Отделно, не без значение е и факта, че по делото не се
твърди А. да е ползвала отпуск или болничен непосредствено след инцидента,
което е необяснимо при наличие на трудно постигната бременност /доколкото
такава се твърди да е била налице/. Липсата на активно поведение води до
извода, че самата пострадала не е считала, че има проблем, за решаването на
който да взема мерки. Не без значение е и факта, че ответника е напуснал
населеното място и не е бил фактор, предизвикващ тревоги и притеснения.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди се явява основателен и доказан в размер от 2100 лв., с
оглед краткотрайния ефект на заплахата върху психиката на ищеца. В
останалата част до първоначално предявения размер от 8500 лв. съдът счита
иска за неоснователен и недоказан, т.к. по делото не бяха доказани
психически страдания, които да обусловят искане, респ. плащане на
обезщетение в този размер. Освен това по делото не бе доказано и
твърдението на ищеца за загуба на ембрион, за продължаващи психологически
травми, доколкото не е потърсила психологическа и/или медицинска помощ,
не е провела домашно лечение.
Що се отнася до предявения иск за имуществени вреди в размер на 1500 лв. за
заплатен адвокатски хонорар по наказателното дело, съдът намира, че не са
налице основанията за присъждането му. Доказателства за сторени разноски в
рамките на НОХД №597/2023г. по описа на РС – Разград в размер на 1500 лв.
ищецът е представил едва в гражданското дело под формата на разписка /лист
11 от делото/, без дата, подписана от клиент и адвокат, основаваща се на
договор за правна защита и съдействие, какъвто не се открива в наказателното
производство. Съдът намира, че доказателства за така сторения разход е
следвало и е било дължимо да бъдат представени в самото наказателно
производство, а такива там липсват, освен едно общо пълномощно за
процесуално представителство, без договор за правна защита и съдействие, от
които, видно от хода на същото ищеца не е имал нужда, предвид на това, че не
е бил конституиран в качеството на частен обвинител и не е извършвал
4
процесуални действия. В тази връзка искът за присъждане на имуществени
вреди се явява недоказан и не следва да бъде уважен.
По разноските:
На осн. чл. 78 ГПК присъждане на разноски се дължи само за реално
извършените такива в рамките на съдебното производство. В чл. 80 ГПК е
предвидено, че списъкът на претендираните разноски се представя до
приключване на последното заседание, в настоящия случай – 25.03.2025г.
По отношение на ищеца, в последното с.з. е представен списък по чл. 80 ГПК
/лист 60/, видно от който се претендира заплатено адвокатско възнаграждение
за гражданското производство в размер на 1200 лв. и адвокатско
възнаграждение за представителство по НОХД 597/2023г. в размер на 1500 лв.
Следва да се обърне внимание, че сумата в размер на 1500 лв. е част от
исковата претенция, предявена като имуществени вреди. За недължимостта на
същата са изложени подробни съображения по-горе, към които съдът
препраща. По делото е представено адвокатско пълномощно, в което е
уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв., плащането по което е
извършено в брой. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от
ответника част от направените разноски, съразмерно на уважената част от
иска, а именно 252 лв.
По отношение на ответника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК същият има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото е представено
адвокатско пълномощно, в което е уговорено възнаграждение в размер на 1500
лв., плащането по което е на две вноски – първата в размер на 500 лв. е
платена в брой, при подписване на договора, а втората част от
възнаграждението в размер на 1000 лв. е с падеж до датата на първото по
делото заседание. Доказателства за заплащане на така уговорения хонорар в
пълен размер до приключване на последното по делото съдебно заседание не
са представени. Към депозираната в предоставения от съда срок по реда на чл.
149, ал. 3 ГПК писмена защита е приложена разписка, без дата на същата,
подписана от страните по договора и удостоверяваща извършено плащане.
Представянето й съдът намира за несвоевременно и в тази връзка приема, че
доказаният размер на извършени от ответника разноски е 500 лв. С оглед на
изложеното, неоснователно се явява и възражението на ищцовата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съответно, дължимите му се
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, са 105 лв.
В тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да се възложат
разноски в полза на РС – Разград, а именно 400 лв. за възнаграждение на
вещото лице, платено от бюджета на съда, както и дължимата държавна такса
в размер на 4% върху уважената част на иска, но не по-малко от 50 лв., т.е. в
случая дължимата сума е 84,00 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“******, **** ДА
5
ЗАПЛАТИ на А. А. Р., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“***** сумата
2100 лв. /две хиляди и сто лева/ обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, осъществено
на 16.04.2023г. в гр. Ц. К., обл. Разград като се заканил с убийство против
личността на З. С. Г. и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, ведно със законната лихва от датата на деликта -
16.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 252 лв.
/двеста петдесет и два лева/ - разноски, съразмерно с уважената част от иска,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения
размер от 8500 лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от А. А. Р., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К.,
ул.“***** срещу Х. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“******, ****
за сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
по НОХД №597/2023 г. по описа на РС – Разград, като неоснователен и
недоказан.
ЗАДЪЛЖАВА А. А. Р. на осн. чл.127, ал.4 от ГПК в едноседмичен срок от
получаване препис от настоящото съдебно решение, да посочи сметка, по
която длъжникът може да изпълни доброволно задължението.
ОСЪЖДА А. А. Р., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“***** ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“******, ****
сумата 105 лв. /сто и пет лева/ - разноски, съразмерно с отхвърлената част от
първоначално предявения иск.
ОСЪЖДА Х. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“******, **** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата 484 лв. /четиристотин
осемдесет и четири лева/, представляващи държавна такса и възнаграждение
на вещо лице.
В случай, че присъдените в полза на РС - Разград суми не бъдат платени в
срока за доброволно изпълнение, за същите да се издаде изпълнителен лист,
включително за сумата от 5 лв. – д.т. за издаване на същия, на осн. чл.11 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6