№ 2092
гр. София, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20241110205076 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН - образувано по жалба на
Я. И. М. срещу НП № 23- 4332 – 022607 , издадено от началник
група към отдел ПП СДВР , с което на основание чл. 179 ал. 2 ЗДвП ,
чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП и чл. 174 ал.3 ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания съответно глоба в размер на
200 лв. , глоба от 200 лв. и „ лишаване от право за управление на
МПС „ за срок от 6 месеца и глоба от 2 000 лв и „ лишаване от право за
управление на МПС за срок от 24 месеца – за това, че на 08.09.2023 г.
около 15. 15 ч. в *** , в района на ул. *** при номер ***,
управлявайки лек автомобил *** със скорост , несъобразена с
интензивността на движението , причинил ПТП с намиращото се
пред него друго превозно средство с рег . номер *** , след което не
изпълнил задължението си на участник в ПТП и напуснал
местопроизшествието , без да уведоми органите на МВР , а след
установяването му в 16.10ч - отказал да му бъде извършена
проверка за употребата на наркотични вещества и не изпълнил
предписанието на полицейските органи за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
1
вещества
нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП , чл. 123 /1/ т. 2 б. Б ЗДвП и чл.
174 ал.3 ЗДвП .
Жалбоподателят претендира отмяна на НП поради допуснати
при издаването му съществени процесуални нарушения при
индивидуализиране на нарушенията по АУАН , а също и при
обсъждане от страна на административнонаказващия орган на
релевантните за спора факти .
Представител на административнонаказващия орган в съдебно
заседание оспорва основателността на жалбата .
И двете страни претендират присъждането на разноски за правна
помощ .
По отношение на фактите по делото :
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата
по делото , прие за установено следното като факти по делото :
На посочената в НП дата и час 08.09. 23 г. 15.15 ч.
жалбоподателят управлявал автомобил *** в *** , като в района
на ул. *** при номер *** автомобилът се движел след автомобил с рег
. номер *** . Жалбоподателят управлявал автомобила, без да спазва
достатъчна дистанция от движещото се пред него превозно средство
така, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или
спре рязко и със скорост , несъобразена с тази дистанция . В резултат
на това при намаляване на скоростта на движение на автомобила с
рег . номер *** в район с пешеходен път жалбоподателят не могъл да
спре и ударил автомобила в задната част , в резултат на което на двата
автомобила били причинени имуществени вреди .
След това жалбоподателят напуснал местопроизшествието , без да
спира и бил преследван от водача на удареното МПС , а след
установяването му в 16.10ч. спрямо него започнала полицейска
проверка по сигнал за ПТП .
2
При проверката били представени писмени обяснения от
жалбоподателя и втория участник в ПТП и била извършена и
допълнителна проверка и за второ ПТП с участието на жалбоподателя
на процесната дата 08.09. 23г . След проверката относно обстоятелствата
на процесното ПТП бил съставен протокол за ПТП и на
жалбоподателя били съставени два АУАН - № 1016429 и № 1016430 и
двата от процесната дата . Въз основа на АУАН № 1016429 било
издадено обжалваното НП № 23- 4332-022607 / 03.10. 23г. А въз основа
на АУАН № 1016430 било издадено НП № 23- 4332-022604 / 03.10. 23г .
, с което жалбоподателят бил санкциониран за второ ПТП ,
настъпило по същото време и на същото място като процесното, но
причинено от жалбоподателя при необезопасено движение назад , а
също и за това , че не изпълнил задължението си на участник в ПТП и
напуснал местопроизшествието , без да уведоми органите на МВР , а
след установяването му в 16.10ч - отказал да му бъде извършена
проверка за употребата на наркотични вещества и не изпълнил
предписанието на полицейските органи за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества - нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП , чл. 123 /1/ т. 2 б. Б ЗДвП
и чл. 174 ал.3 ЗДвП .
По отношение на доказателствата :
Изложеното се установява при обсъждане на приобщения
непротиворечив доказателствен материал – приложените към
административнонаказателната преписка документи - обсъдените два
АУАН и две НП , протокол за ПТП със скица към него и писмените
обяснения в декларации на жалбоподателя и втория участник в
процесното ПТП, заповеди за компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган .
3
По отношение на правната страна:
При така установеното като факти от правна страна съдът прие,
че жалбата е частично основателна.
В частта относно изводите за наличие на фактическо и правно
основание за налагане на санкция за нарушение на чл. 179 ал.2 ЗДвП
вр. чл. 20 ал.2 ЗДвП обжалваното НП следва да бъде потвърдено .
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 20 ал.2 ЗДвП
- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Съобразно изложеното и установеното по делото относно
причиненото от жалбоподателя ПТП с имуществени вреди по см.
пар.6 т. 30 ДР на ЗДвП поради движението със скорост , която не му
позволила да спре при намаляване скоростта на движение на
движещия се пред него автомобил - обосновано е прието от
административнонаказващия орган , че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 179 ал. 2 ЗДвП ,
предвиждащ към процесния период наказание глоба 200 лв. за водач ,
който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
В тази част НП следва да бъде изцяло потвърдено . Изводите на
административнонаказващия орган намират потвърждение и в
4
писмените обяснения в декларацията на жалбоподателя .
Във връчения на жалбоподателя акт за установяване на посоченото
нарушение е изложено описание на обстоятелствата от значение по
делото , индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се
налага административна отговорност. Съдържанието на акта е
възпроизведено и в обжалваното НП , поради което неоснователно се
твърди нарушено право на защита .
В частта по отношение на останалите две нарушения по чл.
175 ал.1 т.5 ЗДвП и чл. 174 ал.3 ЗДвП НП следва да бъде отменено .
От установеното по делото се налага извод , че жалбоподателят е
участвал в две ПТП , осъществили се на едно и също място
непосредствено едно след друго на процесната дата и след тях напуснал
местопроизшествието , а когато кратко време след това бил установен -
отказал да отказал да му бъде извършена проверка за употребата на
наркотични вещества и не изпълнил предписанието на полицейските
органи за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества. При тези
обстоятелства на време , място и обстановка на извършване
напускането на местопроизшествието и отказът за проверка за
употребата на наркотични вещества се явяват деяния , относими
като решения за извършването им и към двете ПТП, поради което всяко
едно от тях следва да бъде санкционирано само веднъж .
Това е направено с издаденото първо по ред НП за процесните
ПТП - НП № 23- 4332-022604 / 03.10. 23г . , поради което обжалваното
по настоящото дело НП, като второ по ред за същите деяния, следва
бъде отменено на осн. забраната по чл. 17 ЗАНН .
По отношение на разноските :
По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с
5
представителство в 4 съдебни заседания, за което жалбоподателят е
сключил договор за правна помощ с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева. Доказателства за заплащането на
това възнаграждение не са представени, поради което искането за
присъждането на разноски в полза на жалбоподателя следва да се
остави без уважение .
На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно
решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за
възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно-
наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ - в минимален размер 80лв. .
По изложените съображения и на основание чл.63 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23- 4332 – 022607 , издадено от началник група
към отдел ПП СДВР , в частта с която на основание чл. 175 ал.1 т.5
ЗДвП и чл. 174 ал.3 ЗДвП на жалбоподателя Я. И. М. са наложени
административни наказания съответно глоба от 200 лв. и „
лишаване от право за управление на МПС „ за срок от 6 месеца и глоба
от 2 000 лв и „ лишаване от право за управление на МПС за срок от 24
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23- 4332 – 022607 , издадено от началник
група към отдел ПП СДВР в останалата част , с която на осн. чл. 179
ал.2 ЗДвП на Я. И. М. е наложено административно наказание
глоба от 200 лв.
ОСЪЖДА Я. И. М. да заплати в полза на СДВР сумата
от 80 лв. - разноски за участие на юрисконсулт по делото .
6
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – София .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7