ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 452
гр. Ловеч, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело №
20234300200376 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от С. Д. С., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Посочва, че излежава 3-годишна присъда, влязла в
сила на 24.02.2022 г., като има предварително задържане в следствения арест
за период от 6 месеца. Изтъква, че от началото на задъражането му до този
момент няма наказания.
Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч инспектор РД Г.Д.
счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения
от свобода и поддържа становището на началника на Затвора – Ловеч, същият
да не бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор Т. П.
изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като
лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си и
не са налице условията на чл. 70 от НК.
Назначеният от съда служебен защитник адв. И.К. от АК – Ловеч, моли
молбата на подзащитния й да бъде уважена като излага мотиви в тази насока.
Лишеният от свобода С. Д. С. участва в процеса лично и моли молбата
му да бъде уважена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
В момента С. Д. С. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“,
наложено с **** от ***** г. по НОХД № ***** год. по описа на РС – Нови
1
Пазар, в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, от което наказание
към днешна дата е изтърпял 1 година, 7 месеца и 5 дни, от предварителен
арест 6 месеца и 8 дни, фактически е изтърпял 2 години, 1 /един/ месец и 13
дни, от работа 3 месеца и 1 ден или всичко 2 /две/ години, 4 /четири/ месеца и
14 /четиринадесет/ дни, и има остатък към 28.09.2023 г. – 7 /седем/ месец и 16
/шестнадесет/ дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на С. Д. С. е неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от становището на началника на Затвора – Ловеч действително е
установено, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от
свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на С.
обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от
НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не
е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за
поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага
изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя
му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че
С. е за втори път в местата за лишаване от свобода, осъждан за шофиране в
нетрезво съС.ие /условно/ и на наказание пробация за хулигански прояви,
като е нарушил наказанието пробация, което е заменено с лишаване от
свобода.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е отчетен среден – 69 т.
Зоните, влизащи в риск са: настоящо правонарушение – средна телесна
повреда и хулигански прояви; отношение към правонарушението – отрича
виновно поведение, не разбира напълно мотивите за извършване на деянието,
в съС.ие на афект и след употреба на алкохол, смята присъдата за завишена,
липсва устойчивост за промяна в поведението, в нетрезво съС.ие спада
самоконтрола и е склонен към криминални прояви, нереалистична
самооценка, липсва перспектива; управление на финанси и доходи – основни
източници на доходи са от социални помощи и епизодични доходи,
недостатъчно средства за покриване на ежедневни нужди, липсват умения за
спестяване и разпределяне на бюджета, разходва за алкохол; злоупотреба с
алкохол – деянието е извършено в пияно съС.ие, прекомерно злоупотребява с
алкохол, лекуван в психиатрия, поради злоупотреба с алкохол, насилие след
злоупотеба с алкохол; емоционални проблеми – емоционално лабилен и
неустойчив, опит за самоубийство в миналото, лекуван в психиатрия; умения
за мислене – частично разпознава и подценява проблема, липсват цели и
перспективи, социялно неадекватен, склонен към необмислени действия.
2
Рискът от сериозни вреди е среден, клонящ към висок, като засяга
обществото, познати, случайни непознати и самия него. Рискът ескалира след
употреба на алкохол, както и в съС.ие на афект. Има насилствен характер. В
условията на затвора за отчетени опасения от уязвимост, опасения във връзка
с бягство/отклонение, опасения във връзка с въпроси на контрола и
нарушение на задълженията.
Текущата оценка на рискът от вреди е без промяна. По време на престоя в
Затвора, не се отчитат промени в нуждите, настъпили по време на изпълнение
на наказанието и поправителните въздействия.
Видно от становището рискът от вреди в затвора клони към среден, но в
обществото продължава да е от среден към висок. Зоната очертаваща се като
най-проблемна е умения за мислене. Л.св. все още формално приема
отговорността за извършеното, неустойчива е и мотивацията му за промяна.
Предложени са му и е дал съгласието си, но не е участвал в
специализирани индивидуални и групови програми поради естеството и
натовареността на работата му. Водена е индивидуална корекционна дейност
по задачите от плана на присъдата.
В ЗО „Полигона“ първоначално му е била предоставена възможност да
работи по доброволен труд, тъй като е неподходящ за извеждане на външен
работен обект. Впечатленията от поведението и работата му са положителни
и задоволителни. При желание е участвал в културно-информационни,
спортни и други организирани дейности на групата. За престоя си в затвора
не е награждаван, не е и наказван. Социално-възпитателната работа с
лишения от свобода е насочена към промяна на нагласите и уменията за
мислене. Реализацията на стъпките и рационалността на работата се
ограничава отчасти от липсата на ресурс и фиктивното желание за позитивна
промяна. Поставените задачи от плана не са реализирани напълно. Следва да
продължи да се работи с лишения от свобода във времето за постигане на
трайна положителна промяна.
Въпреки че се стреми да се придържа към привидно добро поведение,
налице са прикрити негативни нагласи към правораздавателните и
пенитенциарни органи. Желанието му да работи е с цел единствено
съкращаване на престоя му в затвора.
В заключение началникът на затвора изразява отрицателно становище
за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С., като счита,
че същият не е преминал през всички етапи на прогресивната система за
пенитенциарно третиране, режимът му не е заменен в следващ по-лек, не е
награждаван и липсва занижение на риска и изпълнение на предвидените в
плана на присъдата цели.
В подкрепа на становището на началника на затвора в гр. Ловеч и е
доклада на инспектор СДВР при ЗО „Полигона“ – инспектор Г.Х., който
посочва, че е нужно с лишения от свобода С. да продължи работата по
поставените задачи в плана на присъдата, като счита, че контролът спрямо
него следва да бъде поС.ен, а третирането авторитетно и безкомпромисно.
Начинът му на живот и на мислене се характеризира с дефицити, свързани с
реализирането на поведенчески модели излизащи извън нормите.
3
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода С., следва същият да е
изтърпял 1/2 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално
изискване е налице. Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното
наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на
С., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната
част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие. Водеща
предпоставка в настоящето производство е наличието на достатъчно и
убедителни доказателства, че е налице трайна позитивна промяна в
личността на осъдения и то такава, която да обуслови по нататъшен
законосъобразен начин на живот. Цялостната преценка на доказателствата по
делото налагат извода,че такава промяна все още не е настъпила.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода С. Д. С., за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 7 /седем/ месеца и 16
/шестнадесет/ дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с ****
от ***** г. по НОХД № ***** год. по описа на РС – Нови пазар, в размер на 3
/три/ години лишаване от свобода.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. С. – роден на ****** г. в
гр. Нови пазар, с поС.ен адрес: гр. *********************, и настоящ адрес
с. **************, български гражданин, с основно образование, неженен, в
момента в Затвора – Ловеч, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 7 /седем/ месеца и 16
/шестнадесет/ дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с ****
от ***** г. по НОХД № ***** год. по описа на РС – Нови пазар, в размер на 3
4
години лишаване от свобода.
Определението подлежи на обжалване от осъдения, от началника на
Затвора - Ловеч и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5