РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Царево, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Административно
наказателно дело № 20212180200208 по описа за 2021 година
Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „Г. Д. Ф.“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Царево, обл. Бургас, ул. “Оборище” № 2, представлявано от Г. Д. Ф.,
против Наказателно постановление, № 53771-F568696 от 15.10.2020 год. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Законa за
данък върху добавенaта стойност на „Г. Д. Ф.“ ЕТ, ЕИК *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда то да бъде отменено. Не се оспорва
осъществяването на самото деяние – неиздаването на касова бележка, а единствено се навеждат
доводи, че същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в резултат на
който не са произлезли каквито и да било вредни последици. Прави се оплакване за допуснати
съществени процесуални нарушения.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се свидетеля по
установяване на нарушението.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2020 год. актосъставителя, съвместно със свой колега - служител в ТД на НАП,
извършили проверка на търговски обект стопанисван от жалбоподателя. Било установено, че
обектът се стопанисва от жалбоподателя и към момента на проверката извършва търговска
дейност, чрез продавач-консултант. В хода на проверката, чрез контролна покупка, било
установено, че за извършена покупка на стока, предлагана в обекта не бил издаден фискален бон,
от наличния в обекта КАФП. Констатираните нарушения били отбелязани в протокол за
извършена проверка, а по късно бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Представител на жалбоподателя – управителя Ф., присъствал по време на съставяне на акта. АУАН
му бил представен лично и приет срещу подпис. Наказващият орган, въз основа на съставения
АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е
описано по същия както и в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25,
ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ и санкционирано на основание 185, ал. 1 от Закон
1
за данък върху добавената стойност, с имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен анализ на събрания по
делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК и гласните доказателства- показанията на разпитания свидетел Д.Г.. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при изпълнението
на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което
и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и
кредитира същите като истинни.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя
страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен
начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията
на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съдът съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на
ТД на НП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
В настоящия случай, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира за безспорно установено и доказано, извършеното нарушение, за което жалбоподателя е
привлечен към административнонаказателна отговорност.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения за
неоснователни.
При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални
правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените
от тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно
нарушение.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ. Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални
касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки (съгласно ал. 4 на
чл. 118 от ЗДДС) са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. Съгласно текста на чл. 3, ал. 1 от Наредбата „всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга
по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги”. Тази разпоредба задължава всяко лице да
2
регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането
се извършва чрез кредитен превод, с директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
дружество, лицензирано да извършва такава дейност.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата, фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като всяко лице е длъжно едновременно с получаване на плащането да
предостави на клиента издадената фискална касова бележка. В този смисъл, за всяко плащане, вкл.
което е извършено с дебитни или кредитни карти, или в брой се издава фискална касова бележка от
регистрирано в НАП фискално устройство.
Предвид на изложеното по-горе, при установеното по несъмнен начин административно
нарушение, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е санкционирал
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба „лице, което не
издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100,00 до 500,00 лева, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500,00 до 2 000,00 лева”.
Не следва да се прилага и чл. 28 от ЗАНН, тъй като визираното нарушение засяга
утвърдения ред, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, от
една страна, от друга - е в нарушение гарантираното право на всеки клиент за извършената от него
покупка и заплащане на цена, да получи съответен документ от фискално устройство. В
конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други случаи на нарушения от същия вид.
Прилагането на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай би означавало, че всяко едно противоправно
деяние, извършено при сходна фактическа обстановка да се квалифицира по същия начин, което
би обезмислило съществуването на този законов запрет. Въпреки, че в обжалваното
постановление административно наказващият орган не е обсъдил наличието на предпоставки за
хипотезата на ал.6 чл. 28 от ЗАНН, каквото задължение е имал, съдът счита, че това не е по
същество процесуално нарушение от категорията на абсолютните основания за отмяна. При
извършената от съда проверка, не се установи наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с
оглед на което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано. При индивидуализация на санкцията са спазени изискванията на
чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Същата е в рамките на закона, определена в размер на посочения в
закона минимум, като правилно е отчетено, че липсват отегчаващи обстоятелства.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление, № 537710-F568696 от 15.10.2020 год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1
от Закон за данък върху добавенaта стойност на „Г. Д. Ф.“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Царево, обл. Бургас, ул. “Оборище” № 2, представлявано от Г. Д. Ф., е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА „„Г. Д. Ф.“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Царево,
обл. Бургас, ул. “Оборище” № 2, представлявано от Г. Д. Ф., да заплати на ЦУ на НАП, сумата от
80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
3