№ 68
гр.Я., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.а
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20222330201093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. А. от гр.Я. срещу наказателно постановление № 22-0813-
001224/07.10.2022 год. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Ямбол, в
ЧАСТТА МУ с което на основание чл.175а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП .
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в тази му част. Навеждат се
доводи за материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, тъй
като липсват той като няма доказателства, че пътя се е използвал не по предназначение и че
това е извършено умишлено. Сочи се, че описаното в АУАН и наказателното постановление
сочи на извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с упълномощен процесуален
представител. Поддържат жалбата и претендират направените по делото разноски.
Въззиваемата страна пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 26.09.2022 год. свидетелите Т. Д. и П. Т. – служители на сектор ПП при ОДМВР
Ямбол изпълнявали задълженията си по контрол на спазването на правилата за движение по
1
пътищата. Около 13:00 часа се движели по ул. П. в гр.Я. от ж.к. Г. Б. в посока центъра на
гр.Я.. При наближаване на ул. „А. забелязват л.а. „Мерцедес“ с рег. № СА *** който , се
движи по ул. „А.“, управляван от жалбородателя. На кръстовището с ул.„П.“
жалбоподателят форсира двигателя умишлено довежда автомобила до загуба на сцепление
на автомобила с пътната настилка , при което автомобила поднася на платното за движение ,
пързаляйки се в полукръг надясно и наляво . Това му поведение накарало останалите
участници в движението да спрат , за да не допуснат ПТП. Полицейските служители спират
жалбоподателя и му съставят АУАН за констатираните нарушения на чл.104б, т.2 и чл. 25,
ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражения.
Въз основа на него било издадено обжалваното НП, което му е връчено на 15.11.2022 год.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетили Д. и Т., от части от показанията на
свидетеля А.ов и от приложените по делото писмени доказателства. В показанията си
полицейските служители които са имали непосредствен визуален контакт с действията на
жалбоподателя изрично посочват, че санкционираният водач е управлявал автомобила по
опасен за останалите участници в движението начин, тъй като е форсирал двигателя и е
превъртал гуми , което е довело до загуба на сцепление с пътната настилка описване на
полукръг наляво и надясно и по този начин е създавал заплаха за живота на останалите
участници. Това именно е мотивирало полицейските служители да го спрат за проверка и
съставяне на акт. Съдът кредитира тези показания като логични и неопровергани от
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля А.ов, че е помолил шурея си да закара синът
му на училище и че е разбрал , че автомобила е поднесъл. Същият обаче не е очевидец на
случилото се и показанията му не опровергават показанията на полицейските служители за
това, че поднасянето е станало в резултат на умишлените действия на жалбоподателя по
форсиране на двигателя.
Съдът не споделя показанията на А.ов , че ул.“ А.“ е била в ремонт на 26.09.2022 год. –
опесъчена , мокра и влажна, тъй като показанията му в тази им част се опровергават от
извършената справка в Община Ямбол видно от която извършвания ремонт не засяга
кръстовището на ул.“П.“ с ул.“ А.“ и е приключил на 29.07.2022 год. Нарушенията за които
на жалбоподателя е съставен АУАН са извършени на 26.09.2022 год. т.е. два месеца след
приключване на ремонта, който е бил извършван на 15 метра от мястото на нарушението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН
от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
2
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съгласно чл. 175А, ал. 1,
пр. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В конкретния случай от показанията на свидетелите Д. и Т. се установява с категоричност ,
че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят А. е управлявал л.а.
„Мерцедес“ с рег. № СА *** по опасен за останалите участници в движението начин – като
форсирал двигателя му , вследствие на което го привеждал в нестабилно състояние и
създавал пречки за останалите участници в движението по пътищата. Посоченото в АУАН
и НП място - град Я., ул. „А.“ кръстовището с ул. „П.“ е не само път, отворен за обществено
ползване, но се явява и един от най-натоварените пътни участъци в града, и то в натоварено
за трафика време - около 13:15 часа. Несъмнено, използването на този път за тези цели е
несъответно на предназначението му - превоз на хора и товари. Правилно при това
положение е прието, че с поведението си жалбоподателят А. е нарушил именно
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗдвП, поради което съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че квалификацията следва да бъде такава по
члр.5, ал.1, т.1 от ЗдвП.
Съдът в настоящия си състав не споделя и доводите, че няма доказателства , че А. е ползвал
пътя по непредназначение и за липсва на обоснованост в показанията на полицейските
служители, че нарушението е извършено умишлено. Както бе посочено и по-горе
форсирането на двигателя от страна на А. е в резултат на умишлени действия, на няколко
пъти, като по този начин е поставял автомобила в нестабилно положение
Що се касае пък до възражението, че посоченото поведение не следвало да се подвежда под
конкретната административна разпоредба, то същото се явява несподелимо, доколкото
фактическите констатации описани в АУАН и НП, подкрепени и с показанията на
актосъставителя, изцяло кореспондират с фактическия състав на нарушените разпоредби -
несъмнено жалбоподателят А. е използвал визирания път. Несъмнено този път е бил отворен
за обществено ползване за превоз на хора и товари. Несъмнено жалбоподателят е използвал
този път с различна от посочените цели - привеждал е автомобила в нестабилно състояние и
по този начин е създал непосредствена опасност за живота и здравето на останалите
участници в движението.
Ето защо следва да се приеме, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение по визираната норма.
Правилно е бил определен и размерът на санкцията, който е законово фиксиран и не може
да бъде намаляван от съда.
Съдът не намери и основания за квалифициране на случая като маловажен, доколкото
констатираното нарушение не се характеризира с пониска степен на обществена опасност от
останалите такива случаи, още повече, че в автомобие имало и непълнолетен пътник.
Наказателното постановление не е обжалвано в частта му с която на А. на основание
3
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. за извършено нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗдвП и е влязло в сила , поради което съдът не следва да се произнася в тази
му част.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН
(обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест
на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт , се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаглаждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0813-001224/07.10.2022 год. на
Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Ямбол, в ЧАСТТА МУ с която на А.
М. А., ЕГН ********** от гр.Я., на основание чл.175а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В останала му част наказателното постановление е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН ********** от гр.Я. да ЗАПЛАТИ на ОДМВР Ямбол направените
по делото разноски за юристконсулско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Ямбол.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4