МОТИВИ
към Присъда № 3 на Самоковския
районен съд от 27.01.2020 г.
по НОХД № 137/2019 г. по описа на
същия съд
С обвинителен акт на Самоковската
районна прокуратура Г.В.Г. *** това, че на 15.01.2016 г. около 19,30 ч. в гр. С.
на ул. „З. Х.” е отнел чужди движими вещи – пари в размер 150 лв. от владението
на Д.Б.Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
сила, а именно: нанесъл му е удар с ръка в областта на лявото око – престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК.
С оглед разпоредбите на чл. 247б,
ал. 2 и ал. 4 от НПК, които са приложими и в случай като конкретния (след
отмяна на присъдата, постановена от друг състав на първоинстанционния съд по
НОХД № 343/2016 г. по описа на РС – Самоков без посочване на стадия, от който
да започне новото разглеждане на делото), лицето, посочено в обвинителния акт
като пострадало от описаното в него престъпление, а именно Д.Б.Н., е уведомен
за правото си да се установи като частен обвинител и граждански ищец по делото.
В срока по чл. 77, ал. 3, респ. чл. 85, ал. 3 от НПК, а именно до започване на разпоредителното
заседание в настоящото съдебно производство на 31.05.2019 г., Д.Б.Н. не е направил
искане за конституиране като частен обвинител и не е предявил граждански иск
срещу подсъдимия, който да обуслови конституирането му като граждански ищец.
В хода на съдебните прения
страните изразяват следните становища по делото:
Прокурорът счита, че от събраните
по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Искането на прокурора
е на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3
години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за
изпитателен срок от 5 години.
Защитникът на подсъдимия – адв. Е.М.
изразява становище, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не се
установява от събраните по делото доказателства. Отбелязва, че събраните гласни
доказателствени средства очертават две противоположни версии за инцидента между
подс. Г. и св. Н. и излага подробни съображения за достоверност на тази от тях,
която оневинява подсъдимия, както и за недостоверност на показанията на сочения
от обвинението за пострадал от престъплението свидетел Д.Н.. В тази връзка
допълнително изтъква невъзможността на подсъдимия към инкриминираната дата да
свива ръката си в юмрук, респ. да нанесе на св. Н. удар с юмрук, както
последният сочи, а така също и посочва неуредените парични отношения между
двамата като стимул за Н. отмъсти на подсъдимия, набеждавайки го в грабеж,
който той не е извършил. Излага и съображения, че твърдяните от обвинението
обстоятелства относно местоположението на портфейла, в който се е намирала
инкриминираната сума, а именно в джоба (нишата) на вратата на автомобил, който
не принадлежал на Н., не позволяват извод за умисъл на подсъдимия да отнеме
тази сума именно от владението на Н.. Отправя искане подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият се солидаризира с
речта на защитника си.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
На 15.01.2016 г. свидетелите Д.К.
и Д.Н. се движели по улиците на гр. С. с лек автомобил „О. К.”. Автомобилът бил
с две врати и бил управляван от К., а Н. седял на предната дясна седалка до К. и
бил оставил портфейла си, изработен от текстилна материя, с метално лого „G.” и надпис „G-..”, сив на цвят, във
вътрешната странична част на дясната врата на автомобила, обособена като ниша
или „джоб”. В портфейла имало 150 лв. на банкноти от по 20 лв., 10 лв., 5 лв. и
2 лв.
В същия ден около 19,30 ч. К. и Н.
се движели, разположени по този начин в автомобила, в район на града, известен
като „Легето” и се разминали с лек автомобил „М.”. Н. видял, че този автомобил
е управляван от подсъдимия Г.Г., когото и той, и К. познавали. Непосредствено след
разминаването Г. обърнал посоката на движение на управлявания от него автомобил
и на ул. „З. Х.”, близо до магазин „L.” и бившата сладкарница „Н.”, изпреварил автомобила на К.,
след което препречил пътя му пред него, спрял и така го принудил да спре. Г.
слязъл от автомобила си, отправил се към дясната врата на другия автомобил,
отворил я и нанесъл на Н. два удара с крайната част на дясната си ръка, с присвити
към дланта пръсти, както и го изритал веднъж с крак. Единият от ударите на Г. с
ръка попаднал в областта на лявото око и лявото слепоочие на Н., а другият – в
гърдите му, а ударът с крак попаднал в дясната ръка на Н., който през цялото
време седял на седалката в автомобила, без да излиза от него. Г. казал на Н. да
му даде парите си и започнал да пребърква джобовете на дрехите му, но тъй като
не намерил там пари, а само ключове и два мобилни телефонни апарата, той взел
портфейла на Н., който видял, че е поставен в нишата на дясната врата на
автомобила, извадил от него всички пари – общо 150 лв., взел ги и хвърлил
портфейла към гърдите на Н.. Последният молел Г. да му върне парите, но той
затворил вратата на автомобила и си тръгнал. Тогава Н. помолил К., който през
цялото време седял на мястото на водача в автомобила си, да го откара до дома
му и те тръгнали в тази посока. По пътя Н. се обадил по телефона на майка си и
й съобщил какво се е случило, като двамата се разбрали да отидат заедно в
полицията. След като К. оставил Н. пред дома му, той се прибрал в с. Ш. д.,
Община Самоков, където живеел.
По-късно същата вечер св. Н.
посетил РУ – Самоков, след което спрямо него със съгласието му било извършено
освидетелстване от лекар във ФСМП – С., при което са установени зацапвания от
кал по външната част на десния ръкав на якето, с което бил облечен, както и
следните видими наранявания: хематом на левия клепач и лява клепачна област,
инецирани конюнктиви, оскъдни хеморагии в лява склера.
Според приобщеното по реда на чл.
282, ал. 1 от НПК в съдебното следствие заключение на експерта д-р М.С. по
назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, от медицинската
документация се установява, че Д.Б.Н. е получил хематом на левия клепач и
лявата клепачна област, зачервена конюнктива и оскъдни кръвоизливи в лява
склера, като по своите медико-биологически характеристики тези наранявания са
му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочените
травматични увреждания са получени от действие на твърди тъпи предмети (каквито
са и частите на човешкото тяло), по механизма на удари с или върху такива. По
поставения на експертизата въпрос дали с оглед твърденията на Г.Г. за контузия
на горните му крайници и проведеното лечение, състоянието, в което той се е
намирал към инкриминираната дата 15.01.2016 г. му е позволявало да причини на Д.Б.Н.
въпросните телесни повреди по начина, описан от пострадалия, експертът посочва
в заключението си, че описаната невъзможна флексия (сгъване) поради порезна
рана на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка на Г. в епикриза по ИЗ № 42234/2015
г. е преди датата на операцията, както и че в свидетелските показания на
пострадалия е отразено, че ударът е нанесен с „вътрешната страна на юмрука”.
Посочено е също така в заключението, че дори да има остатъчно затруднение на
флексията (за което липсват данни в следоперативния период съгласно
медицинската документация), ударът е възможно да бъде нанесен по отразения
начин, без сгъване на пръстите. При прочитане на заключението й пред съда
вещото лице д-р С. разяснява, че до китката ръката може да се определи като
юмрук дори ако не може да се извърши пълно свиване на 4-тия и 5-тия пръст и в
такъв случай удар може да бъде нанесен с дланта, т. е. с областта на
предкитковите кости, или с вътрешната страна на юмрук. Според вещото лице
теоретически е възможно констатираните увреждания на св. Н. да бъдат получени и
вследствие на самонараняване.
В хода на съдебното следствие при
настоящото разглеждане на делото е приобщено по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК и
заключението на д-р Д.Н.Н. по повторната съдебно-медицинска експертиза,
назначена при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав по НОХД
№ 343/2016 г. по описа на РС – С.. Според това заключение от данните по делото
е видно, че при инцидент на 15.01.2016 г. на пострадалия Д.Б.Н. са причинени
следните травматични увреждания: лекостепенен оток на горния клепач на лявото
око във външната му половина, с бледо мораво кръвонасядане и хематом в същата
област; зачервена конюнктива, оскъдна склерална хеморагия (субконюнктивален
кръвоизлив) външно от слепоочния ръб на ириса. Описаните травматични увреждания
са резултат от действието на твърд тъп предмет с ограничена контактуваща
повърхност по механизма на директен удар с такъв предмет и може да се получи
при нанасяне на един удар с част от човешкото тяло – ръка, като не са налице
морфологични данни за множественост на ударите. Морфологията и локализацията на
мекотъканните травми по лявата половина на лицето, на малка площ в зоната на
горния клепач на лявото око и прилежащата му околоочна област, са основание да
се приеме, че се касае за сравнително несилен удар, който може да бъде нанесен
с която и да е от двете ръце на Г.Г.. Вещото лице д-р Н. обосновава тази част
от заключението си със следните обстоятелства: травмата на левия горен крайник
на Г. е от 14.09.2015 г., а максималният период на нетрудоспособност
(възстановителен период) при изкълчване (”луксация”) на раменната става е 3-4
месеца, включващ 3-6 седмици имобилизация, без да се отчита обстоятелството, че
е проведено оперативно лечение, което окончателно решава заболяването. Също
така порязването на ІV и V пръст на дясната ръка на Г. с увреждане на сухожилията
на мускулните сгъвачи на съответните пръсти е от 09.12.2015 г., а срокът на
зарастване е 21 дни, със срок на нетрудоспособност от 30-40 дни, без да се
отчита обстоятелството, че е проведено оперативно лечение, което окончателно
решава хирургичното заболяване. Възникналите контрактури (принудително сгъване
на увредените пръсти) не възпрепятства нанасянето на удари с тази ръка в
другите й анатомични части. Поради тези съображения заключението на вещото лице
е, че състоянието, в което се е намирал Г.Г. към датата на деянието –
15.01.2016 г. не възпрепятства извършването на действия по нанасяне на удари и
с двете ръце.
При прочитане на заключението на
д-р Н. в хода на съдебното следствие в настоящото съдебно производство в с. з.
на 02.12.2019 г. същият заявява, че е видял как при разпита на св. Н. в същото
съдебно заседание последният е показал с жест начина, по който подс. Г. бил
свил ръката си, когато го е ударил. Експертът посочва, че в действителност
контрактурата към момента на травмата не е позволявала пълно сгъване на ръката
в юмрук, но е възможно движеща се във въздуха ръка в посока на лицето на
пострадалия да е субективно възприета от него като юмрук. Също така вещото лице
разяснява, че травма на лицето с установените при св. Н. локализация и вид на
уврежданията, която е в резултат на ударно въздействие, може да бъде причинена
от удар с ръка в състоянието, в което се е намирала дясната ръка на Г. към
инкриминираната дата.
Подсъдимият Г.В.Г., с ЕГН **********,
е роден на 11 август 1989 г.
в гр. Самоков, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан,
със средно образование, не работи.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от следните доказателствени
източници:
- гласни доказателствени средства:
- показанията на свидетеля Д.Б.Н.: показанията му, дадени по
досъдебно производство № 29/2016 г. по описа на РУ – Самоков на 16.01.2016 г.
пред съдия от РС – Самоков по ЧНД № 19/2016 г. по описа на РС – Самоков (л.
16-17 от ДП) и прочетени в с. з. на 02.12.2019 г. на основание чл. 281, ал. 1,
т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК; показанията му, дадени по НОХД № 343/2016 г.
на РС – Самоков в с. з. на 24.11.2016 г. при предходното разглеждане на делото
от друг състав на съда и прочетени в с. з. на 02.12.2019 г. на основание чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК, както и показанията му, дадени при
разпита му като свидетел в настоящото производство в с. з. на 02.12.2019 г.;
- показания на свидетеля Д.Д.К.: показанията му, дадени на
15.01.2016 г. като свидетел по ДП № 29/2016 г. по описа на РУ – Самоков пред
орган на досъдебното производство (л. 18-19 от ДП) и прочетени в с. з. на
08.07.2019 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; частично от
показанията му, дадени като свидетел по НОХД № 343/2016 г. на РС – Самоков в с.
з. на 24.11.2016 г. при предходното разглеждане на делото от друг състав на
съда и прочетени в с. з. на 08.07.2019 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, както и частично от показанията му, дадени при разпита му като
свидетел в настоящото производство в с. з. на 08.07.2019 г.;
- показания на свидетеля Д.Я.С.: частично от показанията му, дадени
като свидетел по НОХД № 343/2016 г. на РС – Самоков в с. з. на 24.11.2016 г.
при предходното разглеждане на делото от друг състав на съда и прочетени в с.
з. на 02.12.2019 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, както и частично
от показанията му, дадени при разпита му като свидетел в настоящото
производство в с. з. на 02.12.2019 г.;
- обяснения на подсъдимия Г.В.Г.: частично от обясненията му,
дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 27.01.2020 г.
- експертни заключения:
- на д-р М.А.С. по назначената в
ДП № 29/2016 г. по описа на РУ – Самоков съдебномедицинска експертиза (л. 82-85
от ДП), прочетено в хода на съдебното следствие пред настоящия състав на
основание чл. 282, ал. 1 от НПК в с. з. на 08.07.2019 г., ведно с разясненията
на вещото лице след прочитане на заключението му в това съдебно заседание;
- на д-р Д.Н.Н. по назначената по
НОХД № 343/2016 г. на РС – Самоков при предходното разглеждане на делото
повторна съдебномедицинска експертиза (л. 71-79 от НОХД № 343/2016 г.),
прочетено в хода на съдебното следствие пред настоящия състав на основание чл.
282, ал. 1 от НПК в с. з. на 02.12.2019 г., ведно с разясненията на вещото лице
след прочитане на заключението му в това съдебно заседание;
- писмени доказателствени средства, събрани в хода на ДП №
29/2016 г. по описа на РУ – Самоков и приобщени по реда на чл. 283 от НПК: протокол
за освидетелстване (оглед на лице) на Д.Б.Н. с писмено съгласие на лицето от
15.01.2016 г. (л. 38), ведно с албум от фотоснимки към него (л. 39-40);
протокол за доброволно предаване от 15.01.2016 г. (л. 36); протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.01.2016 г. (л. 47-48 от ДП), ведно с албум от
фотоснимки към него (л. 49-50); протокол за освидетелстване (оглед на лице) на Г.В.Г.
с писмено съгласие на лицето от 16.01.2016 г. (л. 42), ведно с албум от
фотоснимки към него (л. 43-45);
- писмени доказателства, събрани в хода на ДП № 29/2016 г. по
описа на РУ – Самоков и приобщени като доказателства по реда на чл. 283 от НПК:
фиш за спешна медицинска помощ, издаден
от ФСМП – Самоков за Д.Б.Н., амб. № 214/15.01.2016 г. (л. 41 от ДП); фиш за
спешна медицинска помощ, издаден от ФСМП – Самоков за Г.В.Г., амб. № 217/16.01.2016
г. (л. 46); епикриза по ИЗ № 30755/2015 г. на Г.В.Г., издадена от УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов”, 2-ра травматологична клиника (л. 51-52); епикриза по ИЗ №
42234/2015 г. на Г.В.Г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П.”, клиника по хирургия на
ръката (л. 53); епикриза по ИЗ № 2891/2016 г. на Г.В.Г., издадена от УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов”, 2-ра травматологична клиника (л. 54); справка за съдимост на подсъдимия Г.Г. (л. 55);
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
(л. 57); характеристична справка на подсъдимия (л. 56).
Изложените по-горе факти относно
обстановката, в която е извършено деянието, авторството на деянието и неговия
предмет съдът приема за безспорно установени от приобщените по надлежния
процесуален ред показания на свидетеля Д.Н., дадени пред съдия от РС – Самоков
в досъдебното производство и при предходното разглеждане на делото от друг
състав на РС - Самоков, както и от показанията му, дадени пред настоящия
състав. Анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност, тези
показания са логични, достатъчно детайлни са, взаимно се допълват и подкрепят
от други кредитирани от съда доказателства.
Преди всичко, нанасянето на удари
от Г. на Н. – с ръка в областта на лявото око и лявото слепоочие, респ. с крак
в дясната ръка, напълно отговаря на взаимната позиция на двамата, тъй като Н. е
седял на предната дясна седалка на л. а. „О. К.”, дясната врата на автомобила е
била отворена от Г. и той е бил прав до десния вход към автомобила през
отворената врата, поради което е логично, замахвайки с дясната си ръка пред
лицето на Н., Г. да му нанесе удари в лявата половина на лицето му, както и в
гърдите, а ударът на Г. с крак да попадне в най-близката до него част от тялото
на Н. – дясната му ръка. Локализацията на уврежданията на Н., установени при
освидетелстването му на 15.01.2016 г., както и от първоначалната и повторната
съдебномедицински експертизи – в лявото
му око, както и констатацията при освидетелстването на Н., че по външната част
на десния ръкав на якето му са намерени зацапвания с кал, потвърждават не само
положението на Н. и Г. един спрямо друг, но и действията на подсъдимия Г.,
изразяващи се в нанасяне на удари на Н. с ръка и с крак.
На следващо място, заключенията
както по първоначалната, така и по повторната съдебномедицински експертизи,
ценени в съвкупност с устните разяснения на вещите лица пред съда, са
категорични, че констатираните увреждания на Н. в областта на лявото око са
причинени от въздействието на твърд тъп предмет, какъвто може да бъде и
човешката ръка, по механизма на удар с или върху такъв предмет, и могат да
бъдат получени по начина, описан от св. Н.. И според двете експертни заключения
въпреки здравословното си състояние към инкриминираната дата подс. Г. е могъл
да нанесе удар с дясната си ръка, като непълната му възможност да сгъва ІV-ти и
V-ти пръсти от нея изключват само възможността той напълно да свие всички
пръсти в юмрук, но не обосновават невъзможност за него да нанесе удар с непълно
свита в юмрук с ръка или с дланта си в областта към китката. В този смисъл
показанията на Н., че Г. го ударил с юмрук не следва да се приемат строго
буквално в смисъл, че според него всички пръсти на ръката на Г. са били напълно
свити в такова нейно положение, разбирано в най-общ смисъл като „юмрук”, а
следва да се има предвид установената възможност Г. да свива останалите си три
пръста на дясната ръка до положение, сходно с това на юмрук, както и да нанесе
удар с долната част на дланта си в областта на предкитковите кости, като и в
двата случая ударът е бил от естество да причини на Н. установените му
увреждания. В този смисъл, не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че Г.
е нанесъл с ръка един удар на Н. в лявото око, което се потвърждава от
заключението на вещото лице д-р Н. по повторната съдебномедицинска експертиза,
както и един удар с ръка в гърдите. Това обстоятелство, съпоставено с
внезапността на нападението, с липсата на достатъчно осветление на
местопрестъплението (деянието е извършено на улицата на 15.01.2016 г. около
19,30 ч., т. е. в тъмната част на денонощието на улицата), а така също и с
липсата на повторяемост на ударите в една и съща анатомична област (която би
довела до по-определени и точни усещания на пострадалия за релефа на
контакуващата повърхност), обосновават извод, че св. Н. не е могъл да формира
твърде прецизни възприятия дали при ударите ръката на Г. е била класически
свита в юмрук или са били свити само част от пръстите й или е бил ударен с
долната твърда част на дланта към китката. В този смисъл, за позицията на
ръката на Г. като юмрук Н. съди от тежестта на удара в окото му (нито много
силен, нито много слаб), от който е изпитал болка и по този начин отграничава в
показанията си тази позиция от отворената длан. Това обаче в никакъв случай не
е основание за дискредитиране на показанията му, че подс. Г. го е ударил с
ръка, тъй като, както вече се посочи, по експертен път е потвърдено, че за
подс. Г. е било възможно да нанесе такива удари независимо от здравословното му
състояние.
Между показанията на св. Н.
депозирани досега в различни фази и стадии на наказателния процес съществува известно
несъответствие за обстоятелството колко на брой удари му е нанесъл подс. Г. с
ръка. В показанията си в досъдебното производство, дадени при разпита му пред
съдия, Н. заявява, че Г. му е нанесъл около 3 удара в лявата част на лицето с
ръка, свита в пестник (т. е. юмрук), с долната част на дланта, близо до
китката. При предходното разглеждане на делото от друг състав на РС – Самоков
св. Н. сочи, че подс. Г. го е ударил общо три пъти с ръка – два пъти в окото и
един път в гърдите и че ударът в окото бил с юмрук. В показанията си
пред настоящия състав Н. първоначално посочва, че Г. го ударил веднъж с дясната
ръка в лицето, в областта на окото, след което започнал да го пребърква и че
ударът, който получил, не бил много слаб, но не бил и силен, а
по-нататък се коригира (след прочитане на показанията му, дадени в досъдебното
производство пред съдия) като заявява, че Г. не го е ударил веднъж или три пъти
в окото, а най-вероятно два пъти, като освен това го и ритнал. След прочитане
на показанията му от предходното разглеждане на делото Н. потвърждава, че Г. го
е ударил два пъти в окото с ръка, свита в юмрук.
Така или иначе, според всички
подлежащи на обсъждане в настоящото производство показания на Н., Г. му е нанесъл
повече от един удар – с дясната ръка и с крак, като ударите с ръка не са били
твърде силни. Тази множественост на ударите и конкретната им неголяма сила са
обективно обстоятелство, което води до известна непоследователност поради
объркване на свидетеля Н. в отделните му разпити колко точно удара и къде е
получил той от Г., но това изобщо не е основание съдът да дискредитира
показанията на Н. за обстоятелството, че преди да вземе парите от портфейла му,
Г. го е удрял, а именно това е от значение за предмета на доказване по делото
от фактическа страна.
При положение, че Н. сочи да е
удрян от Г. с ръка в две различни анатомични области (в лявото око и в
гърдите); че при предходното разглеждане на делото той имплицитно, косвено сочи
да е бил ударен в окото веднъж (чрез употребената словоформа „ударът”), а пред
настоящия състав в началото на показанията си във формата на свободен разказ
той потвърждава това изрично; че според заключението по повторната
съдебномедицинска експертиза не са налице морфологични данни за множественост
на ударите в областта на окото, а констатираните увреждания на Н. *** да се
получат от нанасяне на един директен удар с част на човешкото тяло – ръка и че
едва след прочитане на показанията му от досъдебното производство същият
заявява, че най-вероятно Г. го е ударил два пъти, а освен това го е и ритнал,
съдът приема, че насочените към Н. удари на Г. с ръце са два, като един от тях
е попаднал в областта на лявото му око, а другият – в областта на гърдите, след
което Г. е изритал веднъж с крак Н. в дясната му ръка. Този извод отговаря в
най-пълна степен на анализа на отделните показания на Н. и на съпоставката им
със заключението по повторната съдебномедицинска експертиза. Наред с това,
въпросът дали в действителност подс. Г. е нанесъл с ръка един удар в лявото око
на св. Н. и един в гърдите му – както съдът приема, или му е нанесъл два удара
в областта на лявото око – както св. Н. сочи допълнително пред настоящия
състав, коригиращ се или по-скоро объркан от множеството показания, които е
давал и му се прочитат, не представлява нито индиция за недостоверност на
показанията му в тяхната цялост и общо съдържание, нито има каквото и да било
отношение към предмета на доказване по същество, с оглед естеството на повдигнатото
на Г. обвинение, с което съдът е сезиран.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Д.К., дадени при предходното разглеждане на делото от друг състав на РС
- Самоков и пред настоящия състав в частите им, в които същият сочи, че на
инкриминираната дата и място никакъв автомобил не го е принуждавал да спре, а
той спрял по собствено желание, за да си купи ободряваща напитка от близкия
павилион на „L.”;
че слязъл от автомобила, за да отиде до павилиона, през което време чул, че подс.
Г. искал да закупи от св. Н. „трева“, но последният му отказал под предлог, че Г.
му дължи пари от предходни такива покупки; че последният нарекъл Н. „педал” и
си тръгнал, както и че след като К. отново се качил в автомобила си, двамата с Н.
се повозили безцелно из улиците на гр. Самоков още около половин час, като в
това време си говорели общи приказки, той не забелязал по Н. никакви
наранявания, а последният не му споделил Г. да му е взел нещо, но заявил
най-общо, че „ще го оправи”. В тези им части показанията на К. пред различни
съдебни състави са в ярко противоречие с показанията му от досъдебното
производство, дадени пред разследващ полицай, в които той сочи, че Г. излязъл
от своя автомобил и дошъл до неговия автомобил, отворил дясната му врата и не
позволил на Н. да излезе, след което ударил шамар на Н. и му казал „Давай
парите”; че К. бил в автомобила си, но бил изплашен и не гледал в посоката към Н.
и Г., поради което не видял какво се случва по-нататък; че когато Г. си
тръгнал, Н. се държал с ръка за лицето някъде около едното око, казал на К.
„Този ми взе парите, ще пусна жалба” и го помолил да го закара до дома му.
Пред съда К. обяснява тези противоречия с
упражнен при разпита му в досъдебното производство интензивен психически натиск
от страна на неназовани от него многобройни (петима) полицейски служители да
подпише протокол за разпит с показания, които не е изрекъл – под страх от
задържане за 24 часа и отнемане на автомобила му. Освен че са недоказани, тези
твърдения са напълно нелогични и не могат да бъдат основание за кредитиране на
показанията на К. пред съда, включително и при проведената очна ставка между
него и Н. в с. з. на 27.01.2020 г. и за дискредитиране на показанията на К.,
дадени в досъдебното производство пред разследващ полицай.
На първо място, по делото не са
налице дори индиции твърденията на К. за такъв полицейски натиск да са
обективирани в каквото и да било негово оплакване срещу конкретни действия на
органи на реда на инкриминираната дата.
На следващо място, ако К. е
подписал под такъв интензивен полицейски натиск протокола за разпит в
досъдебното производство, съдържащ неверни показания в полза на определена
версия по разследването, логично би било съдържанието на тези показания да
изобилства с подробности, най-общо казано – в подкрепа на тази версия. В случая
е точно обратното – от прочита на показанията на К. от досъдебното производство
определено личи негова предпазливост да сочи подробности поради заявен в самите
тези показания страх да не бъде замесван в отношенията между Г. и Н.. Тази
предпазливост на св. К. обуславя не изобилност, а напротив – оскъдност на показанията
му досежно факти от поведението на Г. – свидетелят видял, че Г. ударил шамар на
Н. и му казал да дава парите, но отрича да е видял нещо повече, тъй като от
страх гледал на другата страна, след което, когато Г. си тръгнал, свидетелят
видял, че Н. е сложил ръка на окото си и го чул да казва, че Г. му е взел
парите.
Далеч по-съществено е обаче друго
– по ЧНД № 20/2016 г. по описа на РС – Самоков, в деня, следващ деянието, св. К.
е заявил пред съдия, че отказва да дава показания, защото смята, че по този
начин ще застраши живота на своите близки и роднини. Ако предишната вечер К. е
дал неверни показания, защото се е страхувал от заплахи на полицейски служители
за задържането му за 24 часа в РУ - Самоков и за отнемане на автомобила му, е
напълно необяснимо от всякаква гледна точка как на следващия ден, когато той
нито е бил задържан, нито автомобила му е бил отнет, у него се е формирал страх
от възможни полицейски действия, но – вече за живота на близките му и роднините
му, който страх при това го е мотивирал да откаже да дава каквито и да било
показания пред съдия. Дори да се приеме хипотетично и напълно абстрактно от
конкретиката на случая, че „страховете” на К. от евентуални действия на
полицейски служители са го мотивирали да даде неверни показания пред разследващ
полицай вечерта на 15.01.2016 г. и че по някаква причина те са еволюирали - от
страх от задържане и отнемане на автомобил към страх за живота на близки и
роднини - би било много по-логично пред съдия по реда на чл. 223 от НПК той да
се опита най-пълно да повтори показанията си, дадени пред разследващ полицай,
за да елиминира такава „заплаха”. Вместо това св. К. заявява по ЧНД № 20/2016
г. на РС – Самоков, че отказва да дава показания, защото мисли, че по този
начин ще застраши живота на своите близки и роднини. Съвкупността от всички
тези изложени обстоятелства обосновава извод, че ако в действителност отказът
на К. да даде показания пред съдия в досъдебното производство е бил мотивиран с
негов страх за живота на близките и роднините му, този страх е бил породен от
опасения от евентуално последващо поведение на подсъдимия Г.. Това обяснява и
следващите показания на К. в съдебното производство, в гореизложените им части,
на които съдът не вярва, тъй като са недостоверни. Същият сочи, че след като
спрял с автомобила си, той излязъл от него, за да отиде до близкия павилион,
докато дори свидетелят Д.С. заявява пред настоящия състав, че по време на
инцидента (който С. пресъздава като „разговор” между Г. и Н.) К. не е излизал
от автомобила, което се потвърждава и от показанията на Н..
Очевидно е, че К. се стреми в
показанията си пред съда да избегне всякаква възможност за извод, че е бил
очевидец на насилствени действия на Г. спрямо седящия в автомобила Н., а също
така и да внуши, че инцидентът се е свеждал до размяна на реплики между Г. и Н.
относно техни неуредени парични отношения, които са мотивирали последния да набеди
Г. в извършване на грабеж. Това противоречи на показанията на К. от досъдебното
производство, които съдът кредитира като логично подкрепящи показанията на Н.,
без да представляват техен огледален образ и без да са налице данни те да са
дадени под натиск, какъвто претендира К. пред съда.
На следващо място, свидетелят Д.С.
не е очевидец на инцидента между подс. Г. и св. Н., тъй като по това време е
седял в автомобила на Г. и не е излизал оттам. В настоящото производство обаче
изведнъж св. С. се опитва да пресъздаде такива обстоятелства, които да внушат
на съда, че той е имал пряка видимост към автомобила на К., но че между Г. и Н.
не се е случило нищо друго освен разговор за покупка на „трева“. За целта в
хода на разпита му пред настоящия състав той изведнъж коригира първоначално
казаното от него, като сочи, че след като автомобилите на Г. и К. се разминали
и Г. обърнал посоката на движение, за да настигне и изпревари автомобила на К.,
той не спрял веднага след това пред него, а още веднъж обърнал посоката на
движение на своя автомобил и спрял така, че предните части на двата автомобила
били една срещу друга. Тази последна маневра на Г. е напълно излишна и безсмислена
с оглед намерението му да спре пред автомобила на К. независимо с какви цели,
тъй като за осъществяване на това намерение е било достатъчно Г. да изпревари
другия автомобил и да спре пред него така, че предните части на двата
автомобила да сочат в една и съща посока. Очевидно е, че вторият обратен завой
на Г. съществува в показанията на С. пред настоящия състав само за да
„валидира” версията му, че той, макар и да не е излизал от автомобила на Г., е
бил обърнат с лице към автомобила на К. и че, макар и да си е „цъкал” на
телефона, не е възприел нищо необичайно, а само разговор между Г. и Н. до
отворената дясна врата на автомобила на К.. Тези показания на С. противоречат
на показанията му при предходното разглеждане на делото, в които той двукратно
с незначителни словесни отклонения недвусмислено заявява, че Г. е присветнал с
фаровете, обърнал е посоката на движение (т. е. сторил е това веднъж) и е спрял
пред автомобила на К.. Това кореспондира напълно с показанията на Н. и с
кредитираните показания на К. от досъдебното производство, според които след
разминаване между двата автомобила Г. е обърнал посоката на движение на
автомобила си, настигнал е автомобила на К. и е спрял пред него. Ето защо за
това обстоятелство съдът кредитира показанията на С., дадени при предходното
разглеждане на делото, но не и тези, които същият дава пред настоящия състав,
като намира, че последните са пригодени да услужат на защитната версия на
подсъдимия.
По горните съображения съдът не
кредитира обясненията на подс. Г., дадени в хода на съдебното следствие пред
настоящия състав. Те не се подкрепят от кредитираните от съда разнообразни
доказателствени източници (показания на Н., показания на К. от досъдебното
производство, протоколи за освидетелстване /оглед на лице/ и съдебномедицински
експертизи), поради което остават изолирани и съдът ги възприема само и
единствено като защитна позиция на подсъдимия, но не и като доказателствено
средство.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че доводите на защитника на подсъдимия в хода на съдебните
прения за наличие на данни за това, че св. Н. е инсценирал грабежа спрямо него
и е набедил за извършването му подсъдимия, не кореспондират с това, че значителна
част от показанията на свидетеля К., а и от тези на С., пред различни състави в
съдебното производство, са недостоверни за определени обстоятелства по вече
подробно изложените съображения. Само в случай, какъвто не е конкретният – че
съдът кредитира тези показания, би имало място обсъждането на възможността
изложената в показанията на Н. фактическа обстановка да е изкуствено подредена
от него в ущърб на подсъдимия. При положение обаче, че съдът не кредитира
показанията на К. и С. в гореобсъдените им части и че отношението на тези
свидетели към истината в показанията им пред съда е най-меко казано фриволно,
тезата за инсценировка на грабежа от страна на св. Н. се явява изцяло хипотетична
и лишена от доказателствена опора. Тя не може да бъде доказателствено
подкрепена от иначе напълно добросъвестното отбелязване от вещите лица по
съдебномедицинските експертизи за теоретическа възможност от съдебномедицинска
гледна точка констатираните увреждания при Н. да бъдат причинени чрез
самонараняване. Теоретическите възможности придобиват практически измерения ако
са подкрепени от обективни факти, а в случая това не е така. И на следващо
място, наличието на данни, които сами по себе си са несигурни, за непогасени
парични задължения на подс. Г. към св. Н., по никакъв начин не лишава от
доказателствена стойност показанията на Н., от които се извежда, че на
инкриминираната дата подсъдимият му е отнел сумата 150 лв. като е употребил за
това сила. Излишно е в тази връзка да се аргументира твърде подробно, че макар
и да не са съставомерни и да не подлежат на детайлно обсъждане в настоящото
производство, подбудите за извършване на грабеж могат да бъдат най-различни,
поради което дали извършителят на грабежа е кредитор или е длъжник на
пострадалия изобщо няма решаващо значение. Казано иначе, това, че евентуално
подс. Г. е дължал пари на св. Н., изобщо не лишава от логика извършването на
грабеж от подсъдимия спрямо Н., тъй като отнемането на чужди движими вещи от
владението на другиго чрез употреба на сила може да се отразява в съзнанието на
извършителя като способ за създаване на контрамотив у пострадалия срещу това да
търси изпълнение на вземанията си под заплаха от силата, в т. ч. и физическа,
на неговия длъжник.
При така установеното от
фактическа страна и с оглед изложените съображения относно оценката на
събраните доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Подсъдимият Г.В.Г. е извършил
деяние, съставомерно от обективна страна като престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и изразяващо се в това, че на 15.01.2016 г. около 19,30 ч. в гр. С. на ул.
„З.Х.” е отнел чужди движими вещи – пари в размер 150 лв. от владението на Д.Б.
***, като за отнемането им е употребил сила.
Употребата на сила от подсъдимия
е безспорно изразена в удара, който той е нанесъл с дясната си ръка в лявото
око на св. Н., като този удар е бил насочен да сломи съпротивата на последния
срещу отнемането на вещите – чрез нанасянето му в жизненоважна област на
човешкото тяло, каквато е главата. Не е необходимо за съставомерността на
деянието на подсъдимия, св. Н. действително да се е съпротивлявал физически или
словесно срещу отнемането на вещите в момента на удара, а е достатъчно, както
се установява в случая, този удар да създаде у него страх от възможната
съпротива срещу насилието и отнемането на тези вещи. От друга страна този удар
е достатъчен за извод, че чрез нанасянето му Г. е употребил сила за отнемане на
вещите. Непосочването в диспозитива на обвинителния акт на други установени
удари, нанесени от подс. Г. на св. Н. (било поради по-малката им сила и
последици, било поради тяхната насоченост), не представлява съществено
противоречие между обстоятелствената и диспозитивната части на обвинителния
акт, а е израз на конституционно установеното изключително правомощие на
прокурора по повдигане на обвинение за престъпление от общ характер срещу
конкретно лице, в това число – прокурорът да прецени кои от установените факти
да вмени като съставомерни за престъплението, за което повдига обвинение.
От субективна страна подсъдимият
е действал при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието – че то е насочено към лишаване на друго
лице от фактическа власт върху чужди движими вещи без негово съгласие и че
употребява сила като способ за отнемане на вещите; предвиждал е, че с това ще
засегне обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост
на друго лице, както и тези, свързани с възможността на другиго да свободно да
формира своята воля и да избира поведение, а именно – предвиждал е, че
упражнената от него принуда спрямо личността на пострадалия е достатъчна, за да
парализира съпротивата му срещу отнемането на вещите и е искал настъпването на
общественоопасния резултат на деянието – установяване на тази власт върху
предмета на престъплението. Конкретните действия на подсъдимия са били насочени
към осъществяване на намерението му противозаконно да присвои вещите, като се
разпорежда с тях като със свои.
Неподкрепени са от установените по делото
факти доводите на защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения за липса
на умисъл у подсъдимия за отнемане на пари от пострадалия св. Н. поради
неустановеност на знанието му, че портфейлът и паричната сума в него са
принадлежали на пострадалия. Непосредствено след като нанесъл на св. Н. удари с
ръце и с крака, подсъдимият започнал да пребърква джобовете му и едва когато
там не намерил нищо, което да го интересува, той видял портфейла в нишата на
вратата на автомобила от страната на седалката, на която седял Н., взел го,
отворил го, взел от него парите и го хвърлил към гърдите на Н., а последният
започнал да го моли да му върне парите, но подсъдимият не послушал молбите му,
а си тръгнал. Съвкупността от всички тези обстоятелства сочи, че макар
портфейлът с паричната сума да се е намирал не в дрехите на Н., а в
пространство в автомобила на присъстващия К., подсъдимият е търсил пари
първоначално у самия Н., за да ги вземе и непосредствено след това е взел
парите от този портфейл, след което го хвърлил не къде да е, а към гърдите на Н.,
чул е изявлението на последния, че парите са негови, но не му ги е върнал.
Затова е безспорно доказано, че подсъдимият към момента на извършване на
деянието е съзнавал, че прекъсва фактическата власт не на кого да е, а на Н.
върху паричната сума, която се е намирала в портфейла му и установява своя такава
власт върху тази сума. При обстановката, при която е извършено деянието, би
било абсурдно да се претендира, че деянието на подсъдимия би било умишлено само
ако той, след като е нанесъл удари с ръце и крака на Н. и е пребъркал джобовете
му, се е поинтересувал чий е портфейлът във вътрешната страна на вратата до
седалката, на която седял Н. и едва след получаване на отговор от последния, че
портфейлът е негов, е взел парите от него.
По тези съображения съдът намира,
че подсъдимият виновно е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
За това престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 години до 10 години.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът взе предвид смекчаващите отговорността му
обстоятелства. Към датата на извършване на престъплението подсъдимият не е бил
осъждан, а и въпреки физическото си превъзходство над пострадалия (вж.
фотоалбумите към протоколите за освидетелстване на Г. и Н.), упражнената от
него физическа сила не е била с особена интензивност. Налице са и отегчаващи
обстоятелства – внезапност и агресивност на нападението и неопределеност на
умисъла на подсъдимия за отнемане на всички пари на пострадалия, колкото и да
са били те в портфейла му. Съдът оцени всички тези обстоятелства, но независимо
от конкретното им съотношение, взе предвид, че настоящото съдебно производство
е образувано след отмяна на присъдата по НОХД № 343/2016 г. на РС – Самоков по
жалба единствено от подсъдимия, поради което при спазване на забраната за
влошаване на положението му, съдът наложи на подсъдимия минималното съгласно
чл. 198, ал. 1 от НК наказание за това престъпление, каквото му е наложено с
отменената присъда, а именно – лишаване от свобода за срок от три години. По
същите съображения съдът отложи изпълнението на наказанието на основание чл.
66, ал. 1 от НК за срок от 4 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата
в сила. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, при чието наличие съдът да приеме, че и най-лекото
предвидено в закона наказание (лишаване от свобода за срок от 3 години) би се
оказало несъразмерно тежко за подсъдимия.
Независимо от обвързаността си
при индивидуализацията на наказанието от забраната за влошаване положението на
подсъдимия, съдът намира, че така наложеното му наказание е справедливо и е
достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР – София сумата 67,62 лв., представляваща размера
на извършените в досъдебното производство № 29/2016 г. по описа на РУ – Самоков
разноски за възнаграждение на вещо лице, както и да заплати в полза на РС –
Самоков сумата 383,00 лв., представляваща общия размер на разноските, извършени
от бюджета на съда при предходното и при настоящото разглеждане на делото, за
възнаграждения на вещи лица.
По делото е установено, че
приобщеното в досъдебното производство веществено доказателство – портфейл от
текстил, с метално лого „GS“ и надпис „G-..“, сив на цвят, принадлежи на Д.Б.Н., поради което и
при липсата на основания по чл. 53 от НК за отнемането му в полза на държавата,
съдът на основание чл. 111, ал. 1 от НПК постанови това веществено
доказателство да се върне на Д.Б.Н. след окончателното приключване на
наказателното производство.
По изложените съображения съдът
единодушно постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: