№ 3975
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110213483 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. К. С., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № *****, издадено от Началник група в Отдел „Пътна
полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с
което на жалбоподателя С. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи на С. К. С. са отнети и 10
контролни точки – за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на
обжалвания акт поради допуснати нарушения на материалния и на
процесуалния закон. Не се оспорва, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал цитираното в НП МПС. Твърди се, че актът е
незаконосъобразен поради липса на доказателства за пряк умисъл, вина и
задължение да познава закона. Изтъква, че управляваното от него МПС не е
автомобил. Иска се съдът да отмени обжалваният акт.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не
се представлява. Преди датата на заседанието е постъпила молба от
1
процесуалния му представител адв. Б. Й.. В същата е посочено, че поддържа
подадената жалба, изложени са подробни аргументи за незаконосъобразност
на обжалвания акт. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирани са
писмени бележки, в които процесуалният му представител изразява
становище, че обжалваният акт е законосъобразен и иска от съда да го
потвърди. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира се юрисконсултско такова.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.07.2023 г. за времето от 07:00 ч. до 19: 00 ч. свидетелите Х. К. и М.
С. - полицейски служители при 02 РУ - СДВР, били назначени като АП - 460,
като обслужвали територията на ***.
Около 10:30 ч. при обхода на района в ***, на кръстовището на *** и
***, свидетели спрели за извършване на проверка по реда на ЗМВР
четириколесно моторно превозно средство, с номер на рама *****, което било
без регистрационен номер. При извършването на проверката свидетелите
поискали от шофьора СУМПС, като по представеното от него установили и
самоличността му - С. К. С., неосъждан. Последният обаче не представил
валидни документи за управляваното от него МПС.
Полицейските служители извършили проверка на място в ОДЧ - 20 при
02 РУ - СДВР, като установили, че МПС-то не се издирва, но същото не е
регистрирано и никога не е било. С. заявил, че е тръгнал до хранителния
магазин. С протокол за доброволно предаване от 16.07.2023 г. С. предал на
полицейските органи четириколесното моторно превозно средство.
При проверката на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 897702/16.07.2023 г. за нарушение на чл.
140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие
на данни за извършено престъпление. В хода на проведеното разследване по
досъдебното производство е установено, че по номера на рамата на *** няма
извършени промени в първоначалното й съдържание. Приложено е копие на
договор за покупко-продажба, видно от който С. е придобил процесното ***
два дни преди случилото се, а именно на 14.07.2023г. По делото са приобщени
и материали, от които се установява, че още на 31.07.2023 г. е подадено
заявление за регистрация на *** от страна на С., като от последния са
набавени всички необходими документи за легализацията на притежаваното от
него моторно превозно средство.
С постановление от 04.06.2024г. прокурор при СРП прекратил
2
образуваното във връзка със случая досъдебно производство № 1213/2023г. по
описа на 02 РУ на СДВР, пр. пр. № 32596/2023г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 345 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 2 от НПК, вр с чл. 9, ал. 2 от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени
на ОПП-СДВР за сведение и преценка за наличие на административно
нарушение по случая. На 10.07.2024 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като същото било връчено на С. К. С.а на
21.08.2024г., а на 05.09.2024г. била подадена жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства
показанията на свидетеля М. С., постановление на прокурор при СРП от
04.06.2024г. за прекратяване на досъдебно производство № 1213/2023г. по
описа на 02 РУ на СДВР, пр. пр. № 32596/2023г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 345 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 2 от НПК, вр с чл. 9, ал. 2 от НК, справка „Картон на водач“, заповед
№ 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване
в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, копие от материалите по досъдебно производство № 1213/2023г. по
описа на 02 РУ на СДВР, пр. пр. № 32596/2023г. по описа на СРП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. като добросъвестно
депозирани и обективни. Същият е бил повикан на мястото на проверката на
описаното МПС, а показанията му представляват пряк източник на
информация относно липса на регистрация на процесното МПС. Показанията
на свидетеля намират пълна опора в представените по делото писмени
доказателства, поради което съдът им се довери изцяло. Съдът кредитира и
писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по
надлежния ред на чл. 283 НПК като обективни и информативни. От
представените по делото заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи се
установява компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е формално по характера
си, доколкото чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка
съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
3
фактическите констатации, посочени в акта или в съставеното въз основа на
него наказателното постановление (чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т.
7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира допуснати при
издаването на атакуваното НП съществени процесуални нарушения. В
наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
С оглед посоченото и с цел да бъде осигурена защита на лицето, срещу
което е издадено, следва да е налице единство между посочените като
нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението. Такъв
настоящият случай не е. В наказателното постановление е посочено, че
жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред и е
без регистрационна табела, но като обстоятелства на вмененото нарушение се
сочат задълженията за собственик на ППС, когато автомобила е с прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която норма предвижда, че „служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.“
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от своя страна предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл.
3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни
средства и на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. В случая, видно от представения
договор за покупко-продажба е, че посоченият срок не е изтекъл (МПС е
придобито два дни преди проверката).
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
На следващи място, установи се, въз основа на събраните доказателства,
че в случая управляваното ППС от жалбоподателя е ***. Същото не подлежи
на регистрация по реда предвиден в чл. 140 от ЗДвП, а именно по Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Касае
4
се за самоходна земеделска и горска техника по смисъла на § 6, т. 16 от ЗДвП и
съгласно § 1, т. 12 от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделска и
горска техника. Същата подлежи на регистрация не по реда на Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а по
този на Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на
техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника. Предвид което липсват годни доказателства, за да се приеме, че се
касае за МПС, което подлежи на регистрация по реда и при условията на чл.
140 от ЗДвП, а именно по Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се явява
основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на заплатеното възнаграждение за адвокат след отмяната на
обжалваното НП. По делото като представител на жалбоподателя в
проведеното съдебно заседание е участвал (посредством представяне на
писмени становища) адв. Й., който е представил пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на
900 лева за адвокатска защита по делото. В самия договор е отразено, че
сумата е заплатена в брой и същият служи за разписка за това. Следователно,
сумата следва да бъде възстановена от наказващия орган на жалбоподателя.
Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на
разноските от представителя на СДВР, доколкото съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за възнагражденията за адвокатска работа, минималното адвокатско
възнаграждение в случая е 400 лева. Това е и справедливият размер, който
съдът намира, че следва да бъде присъден на жалбоподателя с оглед
фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални
действия.
Така мотивиран и основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № *****, издадено от
Началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя С. К. С., ЕГН:
********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
5
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на Министъра на
вътрешните работи на С. К. С. са отнети и 10 контролни точки – за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. К. С., ЕГН: **********, сумата от
400,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6