№ 1708
***, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430105783 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 27420/09.10.2024 г. на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор Й. ***, срещу Е. Ц. Т., ЕГН
**********, и С. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, с която се иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че всеки от
ответниците дължи на ищеца по 292,71 лв. главница, за периода от 01.02.2022
г. до 29.02.2024 г., стойността на незаплатена топлинна енергия, и по 36,09 лв.
законна лихва за забава върху главницата за периода от 04.04.2022 г. до
02.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№2188/2024 г. по описа на РС Плевен.
В исковата молба ищецът твърди, че е депозирал заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу ответниците по делото и с разпореждане по ч. г. д. №
2188/2024 г. по описа на РС Плевен, е уважено заявлението и е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника. Препис от заповедта се
сочи, че е връчена по реда на чл. 47,ал.5 ГПК, поради което на ищеца били
дадени указания на осн. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК, в изпълнение на които подава
настоящата искова молба.
В обстоятелствената част на исковата се формулират доводи, че
ответниците като собственици на топлоснабден имот- апартамент с абонатен
№ 2311, находящ се в ***, са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от
ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
1
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в
областта на енергетиката, като чл.150 от ЗЕ предвиждал, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС.
Те, съгласно ал.2 от ЗЕ, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ищецът твърди, че в
случая ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ
от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ сочи, че е определен реда и
срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Според ищеца задължението на ответника за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Ищецът
твърди още, че от приложената в производството по чл. 410 от ГПК
извлечение от сметка за абонатния номер, се установявало, че ответниците са
използвали доставяната топлинна енергия, но не са погасили задължението си.
Иска се от съда да приеме приложените към исковата молба приложения от
които се установявало кои компоненти формират главницата, а именно: сума
за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 392,42 лв.; сума за
отопление в баня- 175,69 лв., сума за услуга дялово разпределение от 17,32
лв., корекции в размер на 0,00 лв. В имота на ответника нямало монтирани
водомери и уреди, а само щранг-лира в баня. Поради изложеното моли съда да
уважи предявените искове. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител. Отговор е подаден извън преклузивния срок, поради
което същият не е взет предвид.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявените искове да
бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски според представения списък по
чл. 80 ГПК.
В с. з. ответникът не се явява, но се представлява от назначения му особен
представител адв. Н., който оспорва изцяло исковата молба, релевира
доказателствени искания, и счита предявените искове за неоснователни, тъй
като от събрани писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че
2
ответниците не са собственици на топлоснабдения имот. Това се виждало от
справките за семейно положение, от които става ясно, че иемната на лицата са
различни от посочените в приложените от ищеца документи в т.ч. нотариален
акт. Липсвало и съвпадение на процесния имот с посочения нотариалния акт.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление с вх. №11214/22.04.2024 г. на „Топлофикация
Плевен“ АД е образувано ч. гр. д. №2188/2024 г. по реда на чл. 410 ГПК по
описа на РС Плевен, и е издадена заповед за изпълнение №1273/22.04.2024 г. в
полза на заявителя срещу Е. Ц. Т. и С. Ц. Т., като всеки от тях е осъден да
плати при условията на разделност по 292,72 лв. главница и 36,10 лв.
мораторна лихва. Препис от заповедта е връчена на длъжниците при
условията на чл. 47,ал.5 ГПК и на осн. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК с Разпореждане
№9640/27.08.2024 г. са дадени указания на ищеца да предяви иск. Препис от
разпореждането е връчен на заявителя на 09.09.2024 г., а исковата молба е
подадена на 09.10.2024 г.
С нотариален акт за признаване на право на собственост №75, том 6, дело
№ 2094/1964 г. на 21.12.1965 г., издаден от нотариус ***, при Плевенския
народен съд, *** С.ов Т. и *** са признати за собственици на апартамент
№***, в жилищна сграда на ***.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Плевен“ ЕАД в ***, са публикувани във вестник „Посоки“ и
вестник „Труд“ на 13 декември 2007 г.
От изисканата справка от Агенция по вписвания от 09.10.2025 г., справка
за родствени връзки от 09.10.2025 г. и приетото удостоверение за наследници
се установява, че *** Т.а, ЕЕГН **********, починала на 01.06.2006 г., със
семейно положение вдовица, в ***, за което бил съставен акт за смърт
№0717/01.06.2006 г. Тя оставила за свои наследници двамата си синове – Е. Ц.
Т. и С. Ц. Т.. Нейн съпруг е *** С.ов Т., ЕГН **********, починал.
Наследниците им нямали вписвания, отбелязвания и заличавания по налична
документация в СВ *** за имот на ул. ***.
От удостоверение изх. №ГР-21-37/05.12.2022 г. на Община Плевен се
установява, че недвижим имот с адрес: ***, ул. ***, е имал административен
адрес: ***, ***. Към 05.12.2022 г. собственикът на ап. ***, има заявена
адресна регистрация в ***, ул. „***.
На 15.11.2010 г. между етажна собственост на ***, представляван от ***,
като възложител от една страна, „Техем Сървисис“ ЕООД от изпълнител от
друга страна, е сключен договор №8/л.27 по делото/, с предмет – задължение
на изпълнителя да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение с радиотчитане съгласно Общите условия.
От представеното препис извлечение за аб. №2311 на име: Е. Ц. Т. и С. Ц.
Т., с адрес: ***, ул. ***, се установява, че за периода от 01.02.20222 г. до
29.02.2024 г. дължимата главница е в размер на 585,43 лв., от които 175,69 лв.
сума за отопление с ИРУ, 392,42 лв. сума за ТЕ, отдадена от сградна
3
инсталация, и 17,32 лв. услуга дялово разпределение.
От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза
се установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до
топлоснабдения имот на ответниците е доставяна топлинна енергия, тъй като
абонатната станция е работила през исковия период. Отопляемият обем на
апартамента е 183,00 куб. м., но през исковия период не е използвано
отопление от отоплителни тела, не се ползва БГВ(няма водомер), а банята се
отоплява с щранг-лира. Отопляемият обем на сградата бил определен при
въвеждане в експлоатация на АС. Вещото лице е взело предвид отопляемия
обем на обекта, както средния отопляем обем на сградата – 2679,92 м3 е
изчислил дела на апартамента от сградната инсталация, ТЕ баня, респ. общо
за апартамента през исковия период(по месеци от 02.22 г. до 02.24 г. в MWh–
0,4447; 0,5388; 0,2779; 0,2093; 0,5266; 0,5188; 0,4710; 0,3630; 0,3212; 0,2031;
0,4420; 0,6010; 0,3145. Вещото лице е установил още, че разпределението на
топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в
сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяване. Вещото лице не е констатирало разлики в
изчисленията на ФДР. От заключението се установява още, че отчитането на
общата топлинна енергия в АС става чрез търговски уред-топломер, който е
преминал изискващите се държавни проверки и монтажът е извършен
съгласно изискванията на производителя. Нямало монтирани
топлоразпределители и водомер за топло вода. В с. з. вещото лице поддържа
заключението и същото е неоспорено.
От заключението на допуснатата съдебносчетоводна експертиза се
установява, че за аб. №***, разпределението на ТЕ през исковия период е
извършено от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като размерът на главницата е
585,45 лв. и е формиран от 175,69 лв. сума за отопление без ИРУ; 392,42 лв.
сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и 17,32 лв. сума за услуга дялово
разпределение. Законната лихва за периода от 04.04.22 г. до 02.04.2024 г. е
установено, че е в размер на 72,19 лв. В счетоводството на ТЕЦ-Плевен в
сметка 411 аналитично се водят само фактури за продажба на ТЕ на ЮЛ, а за
битови ползватели не се открива партида „Клиенти“ като за физическите лица
в сметка 411 и дневник продажби по ЗДДС се осчетоводява реализираната
топлинна енергия за месеца и се издава обща фактура. Месечните фактури на
процесния абонат бил и част от осчетоводената обща месечна фактура за
продадена ТЕ на население. В с. з. вещото лице поддържа заключението и
същото е неоспорено.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателствени средства и заключение на назначената по
делото съдебнотехническа експертиза.
Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства,
тъй като същите са последователни и непротиворечиви по между си. Не
взетите предвид писмени документи са излишни с оглед заключенията на
4
вещите лица или не се отнасят до предмета на делото.
Съдът дава пълна вяра на заключенията на назначената
съдебнотехническа експертиза, тъй като е обективно, пълно и изготвено от
компетентно вещо лице. По същите съображения съдът дава вяра и на
заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза, която е установила,
че в счетоводните книги процесния абонатен номер е осчетоводен в сметка
411.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същите са
процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. № 2188/2024 г. по описа
на РС Плевен. В законния едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е
предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството
по делото.
Основателността на първия иск за главница, е предпоставен от
установяване съществуването на следните кумулативни факти: валидно
облигационно правоотношение с ответника с предмет доставката на топлинна
енергия през исковия период; че ответниците са потребители (собственици
или ползватели) на услугите предоставени в топлоснабдения имот; ищецът да
е изправна страна по договора; изискуемост на претендираните вземания и
техния размер. Установяването на тези факти е в тежест на ищцовото
дружество при условията на пълно и главно доказване.
Не съществува съмнение, че ищецът е енергийно предприятие- доставчик
на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от
потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената,
съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост. Не е налице и непотърсена услуга, за която не се дължи
заплащане (Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г.,
ОСГК на ВКС ), защото облигационното правоотношение между страните по
делото, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал.
1 ЗЕ. Общите условия са публикувани в един централен и един местен
ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което безспорно се
установява от приетите материали по ч. гр. д. №2188/24 г. по описа на РС
Плевен. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Тоест спазена е изискуемата от
закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за
продажба на топлинна енергия.
За да бъдат обвързани ответниците, те следва да притежават правото на
собственост или вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в
режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Този факт се установява
5
безспорно по делото от приложения констативен нотариален акт,
удостоверение наследници, справка за родствени връзки и идентичност на
имот. Именно от тези писмени доказателствени средства се установява, че
наследодателите на ответниците – техни родители през 1964 г. са придобили
правото на собственост върху процесния ап. 15, а след смъртта им през 2006 г.
правото на собственост е преминало в наследниците по закон от първи ред.
Наследството е прието, доколкото срещу тях е приключило друго
производство – гр.д.№1690/2022 г., в отговора по което са признали на осн. чл.
175 ГПК, че са наследници на своята майка и че тя е придобила правото на
собственост за процесния ап. 1. Безспорно е от справката за родствени връзки,
че *** Т. и Марийка Маринова са сключили граждански брак, тъй като е
отразено, че са съпрузи и житейски логично е съпругата да е приела тогава
фамИ.та на своя съпруг - Т.а. Няма спор между страните, че обектът е
топлоснабден, а съгласно представеното удостоверение за идентичност, може
да бъде заключено, че топлоснабденият обект е идентичен с този от
констативния нотариален акт от 1964 г., като настъпилата промяна във
времето е номера на улицата и начина по който са се броени апартаментите. С
оглед на това и като собственици на топлоснабдения имот, страните по делото
са обвързани от възникнало валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, доколкото, както бе изяснено по-горе, същото
възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответниците
са потребители на ТЕ. С чл. 149 ЗЕ е регламентирана писмена форма на
договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване
на облигаторното правоотношение. Ето защо и като страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответниците имат
качеството на клиент на топлинна енергия и дължат заплащане на цената на
доставената и разпределена ТЕ.
Относно доставената и потребена енергия, както и нейния размер, от
заключенията на СТЕ може да бъде направен безспорен извод, че абонатната
станция, обслужваща жилищния блок в ***, ***, с абонатен № 2311, е
работила през исковия период и реално е доставена топлинна енергия към
топлоснабдения апартамент. Безспорно се установява от заключението на СТЕ
общото доставено количество MWh за обекта. Същевременно начислените
суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от
исковия период и не се констатират разминавания в изчисленията на ФДР.
Спазени са и всички изисквания относно сертифицирането, поддръжката,
експлоатацията и отчитането на показанията на главния топломер, поставен в
абонатната станция, поради което същият е годно измервателно средство.
Отоплението на банята се установява безспорно, че е извършено посредством
щранг-лира, като фактически няма отчитане на отопление от отоплителни
тела, не се е ползвало и БГВ през исковия период. Доколкото обаче е
доставена ТЕ без ИРУ, съдът намира, че ищцовото дружество е изправна
страна по сключения договор, тъй като е доставило топлинна енергия и не е
6
допуснало нарушения при изчисляване на количеството отдадена топлинна
енергия от сградната инсталация. Относно топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а
съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена
от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части
на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти. Предвид това, всеки собственик на
индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, дължи
заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му
съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва
от факта, че сградната инсталация е обща част по естеството си. Това
задължение следва и от чл. 28, ал. 4 от ОУ.
С оглед изложеното, съдът намира, че за ответниците е възникнало
задължението да заплатят цената на доставената до топлоснабдения имот и
ползвана от него топлинна енергия, която в периода от от 04.04.2022 г. до
02.04.2024 г. е в размер на 585,45 лв. Изискуемостта е настъпила в 30-дневен
срок след изтичане на периода за за заплащане на дължимите месечни суми
съгласно раздел VII от Общите условия от 2007 г., поради което
претендираните от ищцовото дружество суми са дължими. Ответниците не са
установил извършени до момента плащания. Следователно предявените
искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, са основателни, тъй като са доказани по основание
размер, поради което следва да бъде уважени, като всеки от ответниците
заплати по ½ от дължимата главница, съобразно правата им в
съсобствеността.
Основателността на главните искове обуславят и основателността на
акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за забавено плащане, тъй като ответниците не са платил
дължимите месечни суми и са изпаднал в забава съгласно чл. 31, ал. 6 от ОУ,
който регламентира, че с изтичане на последния ден от месеца абонатът
изпада в забава. Безспорно се установява и размерът на дължимото
обезщетение за забавено плащане за периода от 04.04.22 г. до 02.04.2024 г., а
именно сумата от 72,19 лв. Ето защо исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД следва бъдат уважени..
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в исковото и
заповедно производство. Дължимите за исковото производство разноски са в
общ размер от 1355 лв., от които 175,00 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за
СТЕ, 380,00 депозит за СИЕ, и 400,00 лв. депозит за особен представител.
Съдът определи и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.
8 от ГПК. Дължимите за заповедното производство разноски са в общ размер
от 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
7
възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.
Ц. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
представлявано от изпълнителен директор инж. Й. *** ***, на основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 292,71 лева представляваща стойността на
доставената и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. до
29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 22.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; и 36.09
лева представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 04.04.2022 г. до 02.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1273 от 22.04.2024
г. по ч. гр. д. № 2188/2024 г. по описа на Районен съд Плевен, XI граждански
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
Ц. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
представлявано от изпълнителен директор инж. Й. *** ***, на основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 292,71 лева представляваща стойността на
доставената и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. до
29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 22.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; и 36.09
лева представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 04.04.2022 г. до 02.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1273 от 22.04.2024
г. по ч. гр. д. № 2188/2024 г. по описа на Районен съд Плевен, XI граждански
състав.
ОСЪЖДА Е. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, ***, да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, представлявано от изпълнителен директор инж. Й. ***
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 677,50 лв., представляваща
сторените от ищеца съдебни разноски в исковото производство и сумата от
37,50 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА С. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, ***, да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, представлявано от изпълнителен директор инж. Й. ***
8
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 677,50 лв., представляваща
сторените от ищеца съдебни разноски в исковото производство и сумата от
37,50 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9