№ 19222
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110114402 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С. Ц. Д., ЕГН **********, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен
абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо
съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 910,43 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
218,21 лв., представляваща обезщетение за забава за период от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г.,
сумата от 2,41 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.06.2021 г. до 03.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата от 0,61 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.04.2021 г. до 17.10.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
от 17.11.2023 г. по ч. гр. д. № 61341/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът С. Ц. Д., ЕГН **********, в качеството й на собственик за
процесния период на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен №
***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
1
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Термокомплект“ ООД съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният
интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по
чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 61341/2023 г. по
описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и е заявил допълнителни доказателствени
искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертизи, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата
молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през
процесния период. По искане на ищеца към настоящото дело е приложено за послужване и
ч. гр. дело № 61341/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Привлеченото като трето лице-помагач на страната на ищеца, в лицето на фирмата за
дялово разпределение – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, не изразява становище по иска, но
представя намиращите се у него документи, касаещи дяловото разпределение в имота и
изготвените изравнителни сметки за процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Ц. Д., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Г. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Посочва,
че по делото не били представени доказателства дали договорът с дружеството топлинен
счетоводител е бил прекратен, нито за избор на същото да осъществява услуга по дялово
разпределение. Поддържа, че исковете са неоснователни, доколкото процесният имот бил
прехвърлен на трето лице, с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2021
г., като към момента на сключване на сделката ответникът поддържа да е погасил всички
стари задължения. Релевира възражение за погасителна давност. Твърди, че не била налице
покана за плащане на главниците за дялово разпределение, с оглед което мораторна лихва
върху последните не се дължало, доколкото ответникът не бил поставен в забава. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
2
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55г от ЗПИНМ № 196/18.07.1968 г.;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том III, рег. № 7261, дело №
510/2021 г. от 14.07.2021 г., Списък на етажните собственици в СЕС, находяща се в ***, в
която сграда се намира и процесния топлоснабден имот – апартамент № ***, ет. ***, във вх.
***, приложен към Протокол от ОС на ЕС от 28.04.2002 г. при избор на ФДР, както и
признанието на ответника Д., че до 14.07.2021 г. същата е била собственик на процесния
апартамент, всички приети по делото, като не оспорени от ответника в настоящото
производство, съдът приема за безспорно установено, че ответника по делото С. Ц. Д.,
придобила имота по наследство от своите родители Ц.Д.Г. и Норка Г. Ц., е била единствен
собственик на процесния недвижим имот, до продажбата му на 14.07.2021 г. на Р.Н.Р. /видно
от н.а. № 144/14.07.2021 г., на л.16/. От посочените по-горе доказателства се установява, че
родителите на ответника Д., през 1968 г. са закупили апартамент № *** по реда на ЗПИНМ,
като на името на Ц.Г.Д. е била открита и партидата за топлоснабдения имот, водена при
ищеца, с присъединен абонатен № ***, като всички издавани фактури /месечни и общи
такива/ от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, както и главните отчети и изравнителните
сметки, съставяни от ФДР в лицето на „Термокомплект“ ЕООД, също са водени на името на
Ц.Д.. Последният е присъствал и лично на проведеното Общо събрание на ЕС, на
28.04.2002г. /видно от протокола от ОС на ЕС и Списъка към него, на л.22-25/ на което е
избран топлинен счетоводител, в лицето на „Термокомплект“ ООД, с което дружество е
сключен и Договор № ***/07.05.2002 г. за осъществяване на дейността по дяловото
разпределение в СЕС, в т.ч. доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатни глави и
и индикатори за разпределение на разхода на ТЕ и извършване на индивидуално измерване
на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
съгласно методиката на Сименс /видно от Договор, на л.20/. На проведеното общо събрание,
собственика тогава Ц.Д. срещу подпис е заявил 3 радиатора и 1 лира, 4 бр. разпределителя и
4 бр. вентили, които видно от отбелязването в самия договор са монтирани на 22.05.2002 г.
от ФДР.
Видно от приетата по делото Обща фактура № ***, издадена на 31.07.2021 г., за
отчетен период 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., за сумата от 1663,80 лв., като за отчетния
период са приспаднати платени суми в размер на 727,08 лв., което формирало дължим
3
остатък за плащане в размер на 936, 72 лв. към 14.09.2021 г.
Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са
изцяло неоснователни и недоказани.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, в т.ч. признанието на
ответника Д., че до 14.07.2021 г. е била собственик на топлоснабдения имот, преценени в
тяхната съвкупност обосновават извод, че именно посочения в ИМ ответник С. Ц. Д. се
явява единствен собственик на процесния ап.23 с посочен по-горе адрес, а в това си
качество и потребител на доставената до него топлина енергия в процесния период от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., т.е. има качеството „потребител на топлина енергия за
битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент №
*** е открита партида, с присъединен аб. № ***, по която се отчита потребеното количество
топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида до продажбата на имота
през 2021 г. не е прехвърлена на името на ответника, а е останала на името на наследодателя
й и предишен собственик – Ц.Д.Г..
При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното на 28.04.2002 г. общо
събрание на ЕС в жилищната сграда в режим на ЕС, находяща се в ***, лично е присъствал
Ц.Д., вписана под № 22, като собственик на ап. 23 в Списъка на присъстващите етажни
собственици, който видно от Протокола от общото събрание е удостоверил с подписа си, че
ще ползва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, в т.ч. е изразил съгласие за въвеждане
на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, декларирала е наличието
на 3 бр. радиатори и 1 бр. лира, като е декларирал плащане на потребената ТЕ на месечни
вноски, с една изравнителна. Нещо повече, на проведеното общо събрание наследодателя на
ответника е положил лично подписа си в Списъка пред избрания да представлява ЕС при
сключването на Договора с избраната ФДР, представител на ЕС – К.М., който е декларирал
това обстоятелство, видно от отбелязването в приетата по делото Декларация от 21.05.2002
г., подписана от М..
Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на
първоначалния 5 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на
„Термокомплект“ ООД е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по
„топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 23 на ответника, което е индиция, че
същия е подновяван ежегодно между страните. От представените от третото лице – помагач,
документи, касаещи дяловото разпределение, се установява, че в процесния апартамент е
ползвана топлинна енергия, като същата е редовно отчетена на 03.06.2020 г. /за което е приет
главен отчет на л.78/, като за показанията потребителя се е подписал лично и този подпис не
е оспорен в хода настоящото производство.
За следващия отчетен период, в който се включва процесния период на
топлоснабдяване, в имота не е бил осигурен достъп за реален отчет на уредите, като в
приложения от ФДР формуляр на главен отчет е отбелязано, че апартамента е обявен за
продажба, а от Протокола за неосигурен достъп от 31.05.2021 г., съставен от служител на
„Термокомплект“ ООД се удостоверява, че действително за ап.23 с потребител Ц.Г. и аб. №
4
*** не е осигурен достъп за отчет, в който случай, за неотчетените абонати топлинната
енергия ще се начисли съгласно Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването.
През процесния отоплителен период абоната Д. е била консуматор на количеството
ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация,
количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб.м. топла вода и за
сградна инсталация, като всички показания са начислени на максимална мощност поради
неосигурения достъп до имота и съгласно установените в Наредбата за топлоснабдяването
зависимости, което се установява и от приетото без възражения от страните заключение на
СТЕ, кредитирано и от съда.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ***, протокол от проведено на 28.04.2002г.
общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от
наследодателя на ответника Д., в т.ч. Договор № *** от 07.05.2002г., сключен между ФДР
„Термокомплект“ ООД и ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на
СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и
ССчЕ, в тяхната съвкупност, безспорно се установяват въведените с исковата молба
твърдения ответникът С. Д., в качеството си на единствен собственик по наследство на
топлоснабдения имот – апартамент ***, находящ се в ***, ет. ***, през процесния период
/2020-2021 г./ да е била потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид
цитирания по-горе законов текст, ответникът Д., като собственик на топлоснабдения имот, е
била обвързана по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с
ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е
необходимо изрично нейно изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В този смисъл е и константната съдебна
практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200
от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по
т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и
с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
възприето, че „разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни
отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е
необходимо сключване на индивидуален договор с абоната/потребителя…“, съответства на
практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на
ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и
определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този
въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на
Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на
потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април
1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб
5
на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и
множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на
ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите
/в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът С. Д. /а преди това и предишния собственик, баща й Ц.Д.Г./ да
са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено с
тях допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 28.04.2002 г., дялово разпределение за процесния период и протокол за
неосигурен достъп, относим за периода от 2020-2021г., всички те неоспорени от ответника
С. Д., се установява, че последната не е осигурила през 2021 г. ежегодния достъп до имота за
извършването на реален отчет на водомера за топла вода и топломерите на радиаторите,
поради което за този отоплителен период, съвпадащ с процесния такъв, ТЕ за БГВ и
отопление, са начислени съгласно Наредба № Е-Рд-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, във връзка с разпоредбите на ЗЕ и Методиката за дялово разпределение
на ТЕ в СЕС и актуалните цени на ТЕ за периода.
Тези данни се установяват и от заключението на СТЕ, а са отразени коректно и в
приетите по делото изравнителни сметки, представени от ФДР.
Предвид изложеното, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са
изчислени при спазване на законовите изисквания, като количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост,
описана в Приложение към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,
като за имота е разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем –
135 куб.м. и този на ЕС – 5304 куб.м., съгласно зависимост описана в Приложение към
чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-116-334 за 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Вещото лице по СТЕ, приета също без оспорвания от страните, е установило, че за
процесния период, в имота ТЕ за отопление е разпределена за 4 радиатора, без отчет, на
максимална мощност.
6
Установява се още заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на
ответника е начислена /прогнозно/ ТЕ за отопление на имот и за сградна инсталация /заедно/
– 369,00 лв. и 358,13 лв. за БГВ или общо 727,13 лв. Вещото лице е установило, че през
процесния период общия топломер е бил годно средство за търговско измерване, а дяловото
разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба. По
делото от ФДР са представени и приети като писмени доказателства – 2 бр. индивидуални
справки за отопление и топла вода /изравнителни сметки/; 1 бр. протокол за неосигурен
достъп за отчет от 31.05.2021 г., 1 бр. редовен главен отчет. Съответно сумата след
изравняването е за доплащане от абоната и възлиза на 936,67 лв.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са съответствали на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Съгласно заключението на
СТЕ технологичните разходи в АС били приспаднати от топлопреносното предприятие за
сметка на ищеца. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени
сметките за процесния период.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР
документи, касаещи дяловото разпределение и неосигурения достъп.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложената по делото Обща фактура /на л.26-27 от делото/ се установява, че
данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурата, вкл. и данните от
изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане
суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на доставеното и потребено количество
ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Въз основа на заключението на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен състав
7
намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот - апартамент ***, възлиза в размер
на сумата от 910,43 лева /съгласно заключението на ССчЕ, в което са отразени както
корекциите в цената на ТЕ, настъпили в процесния период, така и извършените от абоната
плащания/.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило служебно
погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната.
Установява се от заключението на ССчЕ, с оглед заявеното изрично възражение от
ответника за погасяване на част от вземанията по давност, че от претендираните от ищеца
вземания за главниците за ТЕ и ДР няма част, която да е погасена по давност, но част от
претендираната мораторна лихва, до размер от 1,58 лв., е погасена по давност. Вещото лице
е установило също, че по партидата на абоната има непогасена главница за ДР само за
м.06.2021 г. в размер на 2,41 лв.
Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от
01.05.2020г. до 30.04.2021г. възлиза в размер на 910,43 лв. /сбор от прогнозно начислените
от ищеца 727,08 лв. и изравнителните сметки от 936,72 лв. за доплащане, и след приспадане
на разлика в цена на ТЕ за минал период – -78,48 лв. и платена от абоната сума – 674,89 лв./,
предвид което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за
същия размер, следва да бъде уважен до този размер, колкото е и претендирания от ищеца в
производството.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника С. Д.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от
ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2020г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2020 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
8
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. към
31.07.2021 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. едва след
14.09.2021 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
***/31.07.2021 г. в размер на 910,43лв. е в размер на 218,21 лв., Вещото лице по ССчЕ е
установил също, че част от претендираната лихва върху главницата за ТЕ в размер на 1,58
лв. е погасена по давност и следователно недължима. За разликата от 216,63 лв. и периода
от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., иска като основателен ще следва да се уважи.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „Термокомплект“ ООД документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника, се
установява, че действително за апартамента, собствен на ответника С. Ц. Д. е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № *** /на л.28/ и заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните,
кредитирано и от съда, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната
услуга по дялово разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.06.2021г.
възлиза в размер на 2,41 лв. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в
процесния период ищецът е начислил на ответника общо 1 бр. месечна такса за отчитане на
уредите за дялово разпределение в размери на 2,41 лв./месечно като за целта е издавал и
месечни фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като не попадат в период на погасителна
давност, а и такива възражения не са заявявани от страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
2,41 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
9
издаването на месечните фактури за потребената ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г. същия дължи и
обезщетение за забава в размер на 0,61 лв. /за просрочената главница от 2,41 лв./, до който
размер иска следва да се уважи, видно и от приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника С. Ц. Д. сума възлиза на общо 1130,08 лв., от която сума: 921,98 лв.
съставляваща дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; 2,41 лв. -
дължима главница за ДР, за периода от м.06.2021 г.; 205,08 лв. съставляваща дължимата
мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023
г. и 0,61 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената главница за ДР
от 2,41 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., за които вземания на ищеца, в негова
полза е била издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 17.11.2023 г., по ч.гр.д. № 61341/2023 г. по
описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 680,00
лева, от които 75,00 лева – доплатена държавна такса, 600 лева – за експертизи, 5,00 лв. –
такса за СУ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален
размер от 100 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му,
ищеца има право на разноски в размер до 679,05 лв. за исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното
уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 74,90
лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 61341/2023г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
Ответникът от своя страна също претендира разноски, като има право на такива,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Доказва извършени
10
съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., от които с
оглед отхвърлената част от исковете му се следват разноски до размер от 0,49 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. Ц. Д., ЕГН
********** от гр. София, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите от общо 1130,08 лв., от която сума:
921,98 лв. съставлява дължима главница за доставена до топлоснабден имот находящ
се в ***, с аб.№ ***, топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до окончателното плащане на задължението;
2,41 лв. – представлява дължима цена за извършвана в топлоснабден имот находящ се
в ***, с аб.№ ***, услуга по дялово разпределение, в периода от м.06.2021 г., ведно със
законната лихва от 07.11.2023 г. до окончателното плащане на задължението;
205,08 лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима
за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г. 0,61 лв. – представляваща дължима
мораторна лихва върху установената главница за ДР от 2,41 лв., за периода от
15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., за които суми в полза на ищеца е издадена ЗИ по чл.410
от ГПК на 17.11.2023 г., по ч.гр.д. № 61341/2023 г. по описа на СРС,164-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. София да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 679,05 лева –
разноски в производството по чл. 422 от ГПК, сторени пред СРС, както и 74,90 лева –
разноски в производството по ч.гр.д. № 61341/2023г. по описа на СРС, 164-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на С. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. София сумата от 0,49 лв.,
представляваща сторените от ответника разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „Термокомплект“ ООД, с ЕИК *********, седалище в гр. София, ж.к. Зона Б-18, бл.10,
ет.5, ап.29.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11