№ 1795
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501135 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба вх.№ 4236/26.01.2022 г. и в
открито съдебно заседание на 09.05.2022 г., на Б. Р. Б. срещу Решение №
20197951/24.09.2021 г., поправено с Решение № 20208203/05.11.2021 г., постановени по гр.д.
№ 5025/2021 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, в частта, с която ползването на семейното
жилище е предоставено на въззиваемата страна Г. М. Б. и същата е осъдена да му заплаща
наем в размер на 300 лева. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което да бъде определено съвместно ползване на семейното
жилище, а при предоставянето му на въззиваемата се иска осъждането да заплаща в негова
полза месечен наем в размер на 500 лева. Претендира разноски.
Въззиваемата страна и въззивник Г. М. Б. оспорва изложеното в жалбата, желае
потвърждаване на решението в частта за предоставяне на семейното жилище и намира
искането за увеличаване на наемната цена за неоснователно. Претендира разноски.
Депозирана е и от Г. М. Б. въззивна жалба срещу Решение № 20197951/24.09.2021 г.,
поправено с Решение № 20208203/05.11.2021 г., постановени по гр.д. № 5025/2021 г. на СРС,
ГО, 117-ти състав, в частта, с която е осъдена да заплаща на Б. Р. Б. месечен наем в размер
на 300 лева. Желае отмяна на решението в тази част и отхвърляне на претенцията на Б. Р. Б.
за заплащане на месечен наем за семейното жилище, евентуално намаляване на размера на
1
определената наемна цена.
Б. Р. Б. е депозирал отговор, с който излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба на Г. М. Б.. Излага съображение, че наем е дължим, но в по – висок от
определения от първоинстанционния съд размер.
Въззивните жалби са допустими. Подадена са в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решение № 20197951/24.09.2021 г., поправено с решение № 20208203/05.11.2021
г., постановени по гр.д. № 5025/2021 г. на СРС, ГО, 117-ти състав съдът е прекратил с
развод сключения с акт № 3066/16.04.1999 г. на Столична община – район „Красно село“
граждански брак между Б. Р. Б. и Г. М. Б. като дълбоко и непоправимо разстроен,
предоставено е упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
непълнолетно дете И.Б. Б. на майката Г. М. Б., при която е определено местоживеенето на
детето, определен е режим на лични отношения между бащата и детето И.Б. Б., семейното
жилище с административен адрес гр.София, ул. **** е предоставено за ползване на Г. М. Б.
до навършване на пълнолетие на детето, Г. М. Б. е осъдена да заплаща на Б. Р. Б. месечна
наемна цена за ползване на имота в размер на 300 лева, бащата е осъден да заплаща на
детето И.Б. Б. чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 300 лева и е постановено
след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Б..
Доводите в двете въззивни жалби касаят неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства, въз основа
на които е установено, че страните са съпрузи от 16.04.1999 г. При сключване на брака
жената е променила предбрачното си фамилно име от Г. на Б.. Страните имат две родени от
брака деца – пълнолетната Елица Бориславова Б., родена на 10.08.2000 г., и непълнолетния
И.Б. Б., реден на 20.06.2005 г.
От приетия пред СРС нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
184, том I, рег.№ 3024, дело № 154/2000 г. на Ц.К., помощник-нотариус по заместване на
Г.Й.-Д., нотариус рег. № 343 на НК, се установява, че по време на брака въззивникът и
въззиваем Б. е закупил апартамент с административен адрес гр.София, ул. ****. Между
страните не е спорно и от доказателствената съвкупност по делото се установява, че
посоченият апартамент е придобит при условията на съпружеска имуществена общност
(чл.21, ал.1 СК), обитаван е от двамата съпрузи и тяхното ненавършило пълнолетие дете И.
и е ползвано от тях за задоволяване на битовите нужди на семейството до фактическата
раздяла, поради което и същото представлява семейно жилище по смисъла на пар.1 от ДР на
СК.
По аргумент от чл. 27, ал. 1, вр. чл. 28 СК, съпружеската имуществена общност е
2
прекратена с прекратяването на брака, в която част решението на първоинстанционния съд е
влязло в сила като необжалвано, а бившите съпрузи са станали обикновени съсобственици
при равни квоти.
Претенциите на страните за ползване на семейното жилище са срочно заявени по
аргумент от разпоредбата на чл.322, ал.2 ГПК.
От приетата от въззивния съд съдебна техническа експертиза (СТЕ), която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена, се установява, че семейното жилище
има обща площ от 153,82 кв.м. и се състои от едно помещение, служещо за дневна, столова
и кухня, още три спални помещения, дрешник, мокро помещение, две бани с тоалетни,
коридор и един вход и е невъзможна поделяемост на две отделни реални части, които да
бъдат ползвани поотделно от страните, без общо ползване на сервизни помещения, без да се
извършва преустройство, изменения и промяна на предназначението на отделните
помещения.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че по делото е установена нетърпимост в
отношенията между страните, поради остротата им и наличието на прояви на пиянство,
генериращи напрежение (в тази насока са показанията на свидетеля М.Г. и съобщеното от
детето И. при изслушването му).
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която родителските права
по отношение на непълнолетното дете са предоставени на въззиваемата и въззивник Б. и
местоживеенето му е определено при нея. Интересът на детето предполага същото да не
бъде извеждано от дома му, в който са задоволени основните му потребности и около който
е организирано ежедневието му. Гарантирането на правото на жилище на непълнолетното
родено от брака като израз на прокламираната с чл.2, т.4 СК особена закрила на децата,
изисква ползването на семейното жилище да бъде предоставено на майката, при която е
определено местоживеенето на детето И.. Противно на даденото от първоинстанционния
съд разрешение не се налага от здравословното състояние на страните или жилищните им
нужди. Несъмнено бе установено от приетия от СРС нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № 9, том II, рег.№ 3738, дело № 172/2017 г., че по време на брака
съпрузите са придобили в режим на имуществена общност и апартамент № 25, находящ се в
гр.София, ж.к. ****, който може да послужи за задоволяване на жилищните нужди на
въззивника и въззиваем Б.. Вписаната искова молба, по която е образувано гр.д. №
5012/2018 г. по описа на СГС не рефлектира върху този извод, тъй като с нея е предявен
отменителен иск по чл.135 ЗЗД по отношение на придобивната сделка, който иск има
единствено облигационен характер.
За периода, в който със съдебното решение ползването на семейното жилище е
предоставено на единия от съпрузите, по силата на закона по аргумент на чл.57, ал.1 СК, се
създава сходно на наемното правоотношение, тъй като постановеното решение по чл.56 СК
замества съгласието на наемодателя – собственик на имота, за посочения в него максимално
предвиден срок. Наемното правоотношение е всякога възмездно и ползващият жилището
бивш съпруг дължи наем на неползващия го, поради което възраженията на въззиваемата и
3
въззивник Б., че наем не се дължи, включително с оглед наличието на друго съсобствено
жилище, задължения по кредит и за издръжка на непълнолетното дете, са неоснователни.
Искането за заплащане на наемна цена е срочно въведено от въззивника и въззиваем Б. в
срока за отговор на исковата молба.
Видно от заключението на СТЕ месечния наем по средни наемни пазарни цени за
целия имот към месец 06.2022 г. възлиза на 1 023,27 лева (за начина на определяне на наема
Решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1641/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 160 от
29.02.2016 г. по гр. д. № 2290/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.). При определяне на наемната цена
вещото лице е съобразило състоянието на имота, площта, местонахождението му,
прилагайки метода на пазарните аналози, поради което съдът няма основание да приеме
различен размер на месечния наем за имота. Наемът на неползващия имота бивш съпруг
възлиза на половината от средната месечна наемна цена към датата на влизане в сила на
съдебното решение, намален с половината, ползвана от ненавършилото пълнолетие дете,
което не дължи наем с оглед разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.2 СК (Решение № 627/08. 03.
2011 г. по гр. д. № 176/2009 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 123/04.04.2013 г. по гр.д. №
526/2012 г. на ВКС, ІV г. о.). Поради това дължимият месечен наем на въззивника и
въззиваем Б. е в размер на 255,82 лева. Доколкото страните не са се споразумели в
настоящото производство относно наемната цена при наличието на договорна свобода,
липсва основание на въззиваемата и въззивник да бъде натоварвана със заплащане на наем в
по – висок размер.
В невлязлото в сила първоинстанционно решение не е определен момент, от който е
дължим месечният наем за ползване от въззиваемата и въззвника Б. на семейното жилище,
която неяснота следва да се отстрани по реда на отмяната.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която е присъдена месечна наемна цена от 300 лева за ползване на семейното жилище и на
негово място да се определи за заплащане от въззивника и въззиваем Б. на наемна цена в
размер на 255,82 лева.
Като последица от уважаването на жалбата за намаляване на размер на дължимия
месечен наем следва да се отмени първоинстанционното решение и в част относно
дължимата от страните в полза на Софийски районен съд държавна такса. Общият размер на
таксата съобразно на присъдената издръжка и определената наемна цена възлиза на 400,19
лева за всяка от страните или решението следва да се отмени в частта за възложените на
страните такси за разликата над 400,19 лева до присъдения размер от 457 лева за всяка
страна.
Първоинстанционното решение в частта, в която ползване на семейното жилище е
предоставено на въззивамета и въззивник Б. е правилно и като такова следва да се потвърди.
Предвид изхода на въззивното производство и липсата на произнасяне по вината за
разстройството на брака, на основание чл.273 във вр. чл.329, ал.1 ГПК, реализираните от
страните разноски следва да останат, както са сторени.
4
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20197951/24.09.2021 г., поправено с Решение № 20208203/05.11.2021
г., постановени по гр.д. № 5025/2021 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, в обжалваната част, в
която е определен размер на месечния наем от 300 лева, дължим от Г. М. Б., ЕГН
**********, на Б. Р. Б., ЕГН **********, за ползване на семейното жилище с
административен адрес гр.София, ул. **** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.57, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.56, ал.5 СК, Г. М. Б., ЕГН
**********, да заплаща на Б. Р. Б., ЕГН **********, сумата от 255,82 лева месечен наем за
ползване на семейното жилище с административен адрес гр.София, ул. ****, платима до
пето число на месеца, за който се дължи, считано от изпълнение на решението за ползване
на семейното жилище, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата
на падежа до окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 20197951/24.09.2021 г., поправено с Решение №
20208203/05.11.2021 г., постановени по гр.д. № 5025/2021 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, в
частта за дължимите от Б. Р. Б., ЕГН**********, и Г. М. Б., ЕГН **********, държавни
такси по сметка на Софийски районен съд за разликата над размера от 400,19 лева за всеки
от тях до присъдения размер от 457 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20197951/24.09.2021 г., поправено с Решение №
20208203/05.11.2021 г., постановени по гр.д. № 5025/2021 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, в
останалата обжалвана част относно ползване на семейното жилище.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5