№………
гр. София, 25.1.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6216 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55 ал.1 предложение първо от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът
“У.Х.” АД твърди, че ответникът, в качеството си на член на Съвета на
директорите на ищцовото дружество, си е разпоредил
получаването на следните суми: по разходен касов ордер № 90 от 22.4.2008 год. сумата 25 000 лева, като
служебен аванс; по разходен касов ордер № 93 от 24.4.2008 год. сумата 10 000
лева – служебен аванс; по разходен касов ордер № 136 от 17.6.2008 год. сумата
10 000 лева – временна финансова помощ и по разходен касов ордер № 92 от 21.5.2009
год. сумата 30 000 лева – аванс.
Твърди,
че сумите били получени от ответника без основание, като ответникът,
възползвайки се от достъпа до счетоводството сам е подписал разходните касови
ордери и е получил описаните по-горе суми. Той не е бил упълномощаван от
дружеството да взема сам решения за оперативно разходване на парични средства,
принадлежащи на дружеството. Не било взимано и решение за разпределяне на
дивидент на акционерите. Сумите били получени от ответника без правно
основание. След отправена покана от 21.2.2017 год., ответникът не възстановил
на ищеца получените суми и не представил отчет и оригинали на първични
счетоводни документи, които да доказват основание за получаване и задържане на
получените суми. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му върне сумите, като
получени без основание в общ размер 75000 лв. Претендира лихва за забава от
датата на получаване на исковата молба - 03.01.2018 г. и направените по делото
разноски.
Ответникът
Н.Д.Н. оспорва предявения иск с твърдение, че не дължи сумите на ищеца. Оспорва
да е подписвал посочените от ищеца разходни касови ордери, както и да е
получавал описаните в тях суми. Оспорва счетоводството на ищеца да е водено
редовно. При условията на евентуалност, ако се установи, че сумите са получени
от ответника, прави възражение за прихващане със сумата 250 000 лева –
неизплатени възнаграждения на Н.Н., като член на
Съвета на директорите на дружеството, за периода 1.1.2004
год. - 22.4.2014 год., до размера на по-малката от двете суми.
По
възражението ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение
сумите. По същество твърди възнаграждения да не са изплащани.
В съдебно
заседание страните поддържат изразените тези.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети
разходни касови ордери с посочване на ищеца като получател както следва:
-
№
90/22.04.2008 г. за сумата от 25000 лв. с посочено основание “служебен аванс”;
-
93/24.04.2008
г. за сумата от 10000 лв. - “служебен аванс”;
-
136/17.06.2008
г. за сумата от 10000 лв. - “временна финансова помощ” и
-
92/21.05.2009
г. за сумата от 30000 лв. - “аванс”.
На 21.02.2017 г. ответникът
е получил нотариална покана за връщане на конкретно посочени суми, сред които и
процесните, в 7-дневен срок.
В приета по делото Съдебно-графологическа
експертиза, изготвена от вещото лице С.Б. се сочи, че подписите на
“ръководител” и “получил сумата” на четирите
ордера са положени от Н.Д.. Не е установено наличие на заличаване,
преправяне или дописване на цифри и букви. По делото е допусната и експертиза
със задача поредност на попълване на ордерите, която
е изготвена от вещото лице Т.И.К.от НИКК. Според експерта не може да се
определи поредността на попълване за ордерите от
21.05.2009 г. и 22.04.2008 г. В РКО № 136/17.06.2008 г. за сумата от 10000 лв.
първо са изписани имената “Н.Д.Н.”, а след това - номерът и датата на ордера.
За този ордер не може да се определи хронологичната последователност на
останалите ръкописни текстове и подписите в графи “съставил”, “ръководител”,
броил сумата” и “получил сумата”, тъй като липсват участъци на пресичане между
тях. В РКО № 93/24.04.2008 г. за сумата от 10000 лв. отново първо са изписани
имената “Н.Д.Н.”, а след това - номерът и датата на ордера. Отново се посочва,
че не може да се определи хронологичната последователност на останалите
ръкописни текстове и подписите в графи “съставил”, “ръководител”, броил сумата”
и “получил сумата”.
По делото е приета
Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.Ю.Г.. Експертът сочи,
че няма данни за осчетоводени задължения на Н.Н. към
“У.Х.” АД за периода 2004 - 2017 г . За периода 01.01.2004
г. - 31.12.2006 г. ответникът е осигуряван от ищеца с осигурителен код 10
“Управление и контрол на търговски дружества” при деклариран осигурителен доход
в общ размер 15007,60 лв. За периода 01.01.2007 г. -
31.12.2014 г. в НОИ няма данни ответникът да е осигуряван от ищеца. Ищецът
фигурира във ведомостите за работни заплати за м. 09.2005 г., м. 10.2005 г. и
м. 11.2005 г. и срещу името му е положен подпис. Фишовете за работни заплати за
месеците 03.2004 г. - 06.2004 г. са без положен подпис. Според експерта процесните РКО отговарят на изискванията на чл. 7 (1) от
Закона за счетоводството (отм.) и са осчетоводени по сметка 422 - подотчетни
лица, при хронологично записване на възникналите стопански операции. Дебитното
салдо по счетоводните сметки представлява вземане. Към 01.01.2010
г. салдото по сметка 422 по партидата на Н.Н. е 75000
лв., като след този период вземането нараства и възлиза на 267793,00 лв.
Дружеството е водило двустранно счетоводство и е записвало възникналите
стопански операции хронологично и в периода на възникване. Ищецът е отразил в
годишните финансови отчети към 31.12.2008 г. вземане за 74000 лв., а към
31.12.2009 г. - вземане за 979000 лв. На вещото лице не е предоставена
информация за разшифровка на вземанията и не може да
се каже с категоричност, дали включват и процесните
претенции. Няма данни за погасяване на сумите. Няма данни да са изплащани
възнаграждения на членовете на Съвета на директорите на “У.Х.” АД.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Г.К.Н. - счетоводител в ищцовото дружество. Свидетелката сочи, че се е случвало на
изпълнителния директор и на служители на ищцовото
дружество да бъдат предоставяни суми в брой. Разходните касови ордери се
описвали в разходна книга, след което документите се обработвали от
счетоводителите. Касиерът сам решавал какво основание да впише. Случвало се е
ответникът да получава пари в брой и да подписва разходен касов ордер, като
решението се давало от изпълнителния директор В.Х.устно на касиерката Г.С.. Не
е имало случай суми да се изплащат на Н.Н. без
разрешение от г-н Х.. Ако получените суми не се отчетат с разходни документи
или не се върнат се заприходявали в програмата.
На 09.02.2004 г. по фирмено дело № 53/1989 г.
на ОС гр. Кърджали е вписано преобразуване на “Устра” АД чрез отделяне на пет
нови ЕООД: “Устра Бетон”, “Устра Комплект”, “Устра Мостремонтстрой”,
“Устра Строй” и “Устра Тур”. “Устра” АД е пренаименовано
на “У.Х.” АД.
Представени са
удостоверения, от които е видно, че към 21.01.2008 г. членове на съвета на
директорите на “У.Х.” АД са: В.Х., Н.Н. -
председател, К.К. и Ж.Х.. Дружеството се представлява
от Н.Н. и В.Х..
С решение по протокол
1/12.02.2004 г. е определено месечно възнаграждение за 2004 г. на съвета на
директорите, на които не е възложено управлението на дружеството в размер на 2
минимални работни заплати. Решение за заплащане възнаграждение на членовете на
Съвета на директорите, на които не е възложено управление на дружеството -
съгласно допълнителни споразумения към сключените договори са взети на общи
събрания на акционерите на 05.07.2006 г.
Видно от Протокол от
редовно общо събрание на акционерите на “У.Х.” АД, проведено на 07.05.2009 г. е
взето решение възнаграждението за 2009 г. на членовете на СД, на които няма да
бъде възложено управлението, да се формира съгласно подписаните допълнителни
споразумения към сключените договори, както и за преизбиране на досега
действащия СД. В същия смисъл са и взетите решения, отразени в протоколи от ОС
за редовни общи събрания, проведено на 31.08.2010 г. Извънсъдебно признание на
факта определеният през 2004 г. размер на възнаграждение на член на Съвета на
директорите да е приложим и към последващо дължими
възнаграждения на същото основание ищецът по настоящия спор е направил в
отговор на исковата молба по дело 51/2018 г. по описа на ОС гр. Кърджали.
Същевременно в рамките на същото дело ищецът е заявил, че от 2011 г. общото
събрание на акционерите е престанало да взима решения за определяне на
възнаграждения на членовете на Съвета на директорите, на които не е възложено
управлението на дружеството.
С решение от проведено на
22.04.2014 г. общо събрание Н.Н. е освободен от
длъжността член на съвета на директорите на ищцовото
дружество.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентира
правило, според което който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Първият фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо
при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. (Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства съдът намира за установено ищецът да е
получил сумите, отразени в процесните разходни касови
ордери. За да достигне до този извод съдът съобрази съвкупно събрания доказателствен материал - ордерите, на които чрез графологична експертиза се установи, че подписът на “наредител” и “получател” е положен именно от ищеца, както и
обстоятелството, че същите са надлежно осчетоводени както като дебит (вземане),
като счетоводството на ищеца по отношение на тези ордери е редовно водено. В
ордерите няма поправки и зачерквания. Обстоятелството, че имената Н.Д.Н. са
положени преди номера и датата на два от ордерите - тези от 17.06.2008 г. и
24.08.2008 г. в конкретния случай се явява без значение, доколкото липсва
правило за поредност при полагане на съответните
реквизити. Наред с това поредността касае само № и
дата на ордер, за които обстоятелства се установи счетоводството на ищеца да е
редовно водено. Ответникът не доказа
основание за получаване на дължимата сума като самият той не твърди същата да
му е поверена по повод конкретни дейности на дружеството, които по възлагане да
е извършил и впоследствие – надлежно отчел. Ето защо съдът приема за доказани
твърденията на ищеца процесните суми да са получени
при начална липса на основание.
По възражението за прихващане
Основателността на иска
предполага разглеждане на направеното от ответника възражение за прихващане. По
делото е спорно твърдението на ответника, че е от страна на общото събрание е
вземано решение за изплащане на възнаграждения на членовете на Съвета на
директорите на процесното дружество. Представените от
ответника доказателства установяват вземани решения от овластения
орган за текущи години 2004-та, 2006-та, 2009-та и 2010-та. За тези периоди съдът
приема възнаграждението да е в размер две минимални работни заплати за
съответната година.
Минималните работни заплати
за тези години, определени със съответни постановления на Министерски съвет са:
120 лв. за 2004 г., 160 лв. за 2006 г., 240 лв. за 2009 г. и 240 лв. за 2010 г.
Така сборът от дължимите възнаграждения въз основа на две минимални работни
заплати за съответните години е 1520 лв. При съобразяване на направеното
възражение за погасяване по давност на дължимите суми на посочено от ищеца основание
– член на Съвета на директорите, възнаграждението за тези години е недължимо.
Не са представени доказателства за взети решения от общото събрание за
изплащане на дължимо възнаграждение на членове на съвета на директорите за
останалия посочен период 2012-2014 г. и в тази част възражението следва да се
отхвърли като неоснователно.
По разноските:
При така установения изход
от спора право на разноски има ищцовата страна. С
определение от 23.07.2018 г. съдът е изменил доклада по делото като е възложил
на ответника разноските за съдебно-графологична
експертиза. Внесеният от ищеца депозит подлежи на връщане и не следва да се
взема предвид при определяне на общо дължимия размер разноски. , като същите са
в общ размер 6861 лв., в това число адвокатско възнаграждение, депозит за
свидетел и за съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД Н.Д.Н., ЕГН ********** да
заплати на „У.Х.“ АД, ЕИК *****сумата
от 75000 лв. – получена без основание, отразена в разходни касови ордери на
ищцовото дружество: № 90 от 22.4.2008 год. - 25 000
лева, разходен касов ордер № 93 от 24.4.2008 год. - 10 000 лева; разходен касов
ордер № 136 от 17.6.2008 год. - 10 000 лева и разходен касов ордер № 92 от 21.5.2009
год. - 30 000 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
03.01.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане на Н.Д.Н.,
ЕГН ********** срещу „У.Х.“ АД, ЕИК *****за сумата от 250000 лв. – насрещно
вземане за неизплатени възнаграждения на Н.Н. като
член на Съвета на директорите на ищцовото дружеството,
за периода 1.1.2004 год. - 22.4.2014 год., до размера
на по-малката от двете суми.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Д.Н., ЕГН **********
да заплати на „У.Х.“ АД, ЕИК *****сумата
от 6861 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: