Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3327 08.08.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12868 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Д.Б.Д.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 14.10.2015 г., между ответника и трето лице – кредитор „Провидент
Файненшъл България” ООД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, при
спазване на ЗПК, въз основа на който била предоставена сума от 1800 лева по
местоживеене на кредитополучателя.
Възникнало
задължение за връщането й ведно с договорна лихва от 355,02 лева на 60 равни
седмични вноски, с падеж: 09.12.2016 г. Следвало да бъде погасена и такса от 90
лева - предварително уговорена като
такава за оценка на кредитно досие.
Ответникът не
изпълнила изцяло задълженията си, като останала неплатена сума от 737,33 лева – главница и 76,28 лева – обезщетение за забава за
периода 19.05.2017 г. – 01.06.2018 г.
На 19.05.2017
г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата
на който ищецът придобил вземанията по договора, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, вкл. лихви. Длъжникът бил уведомен, а следвало да
се счита за такъв и с получаване на книжата по наст. дело.
Поради липсата
на плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед по чл.
410 ГПК № 5018/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 9006/2018 г. на ПРС, XVI гр.с., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при
което възникнал правен интерес от предявяване на наст. искове. Моли се за
уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Договорът бил
нищожен поради противоречие с добрите нрави, като сключен в нарушение на чл.
11, т.9, т.10, вр. с чл. 22 ЗПК, при което се дължало връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихва и др. разходи. Уговореното възнаграждение било
нищожно. С уговорката за плащане на такса „кредит у дома” се заобикаляла разп.
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузите относно ГПР противоречали на добрите нрави и
били неравноправни по см. на чл. 143, т.19 ЗПК. Нищожността на клаузите относно
реквизитите на договора - лихвен процент
и ГПР, представляващи част от същественото му съдържание, правела цялото
съглашение нищожно.
Оспорва се легитимацията
на ищеца като кредитор, т.к. договорът за цесия не съдържал уговорка относно
цената на придобитите вземания, при което бил нищожен, поради липса на
съгласие. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 9006/2018 г. на ПРС, XVI
гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение /поправена с определение от 20.09.2018 г./. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С влезли
в сила Определения - № 9611/01.10.2018 г. /л.93/ и № 9927/05.10.2018 г. /л.98/,
производството е частично прекратено относно част от първоначалните претенции,
при което други искове, освен посочените, не подлежат на разглеждане.
По същество:
На основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: между ответника и трето лице –
кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за потребителски
кредит № *********/14.10.2015 г., с получена сума от 1800 лева /вж. Определение
по чл. 140 ГПК № 1483//07.02.2019 г. – л.49-50/.
От договора за потребителски
кредит от 14.10.2015 г. /л.41-42/ се установява наличието на съглашение за
предоставяне на паричната сума. Договорът е реален /чл.240 ЗЗД/, счита се
сключен от момента на получаването й. Последното е безспорно. Документът носи
подпис за ответника, като не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за това
срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/, при което го обвързва с
предвидените права и задължения.
Уговорена е
договорна лихва с фиксиран лихвен процент 31,82 %, а годишният процент на
разходите /ГПР/ е 48 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 60
седмични погасителни вноски в размер на 60,91 лева и последна от 60,67 лева,
като общият размер на всички плащания е записан на 3654,36 лева, с включени
такси - за услуга „Кредит у дома“ и оценка на досие.
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „Провидент Файненшъл България“ ООД на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.05.2017 г. и приложение № 1 към него. Съдът намира представените
документи за достатъчни доказателства за установяване на прехвърлянето. Цесията
е била съобщена на ответницата преди подаване на заявлението, видно от
обратната разписка на л. 29, като следва да се счита за уведомена и
в хода на процеса /Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о.
на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК/.
Относно
действителността на договора за кредит:
Всеки съд е
длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на
законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е
относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение №
229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз основа на договор
за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10
и чл. 11 ЗПК
уреждат формата и съдържанието на договора.
„Провидент
Файненшъл България” ООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава,
че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между
страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да
се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
Съгласно чл.
22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени - приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 31,82 %. Липсва
обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на съответния размер. Без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са
посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено.
В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че същият
е фиксиран. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Този порок не може да бъде
отстранен и от приетата по делото ССЕ, тъй като изискването на закона е да се
съдържа в самия договор.
На следващо
място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва
да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и, т.к. в договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 48 % /. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота
досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво
се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и на две такси. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че
същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
Съгласно чл. 11, ал.1,
т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми. Към процесния липсва погасителен
план, съдържащ информация за датите на плащане на отделните погасителни вноски.
Записано е единствено, че вноските са седмични и започват от 21.10.2015 г., но
не са посочени конкретните падежи на всяка от 60-те вноски. Съгласно договора,
за ответницата възниква задължението да плати предоставената главница, лихва,
такса за оценка на досие и такса за услуга „кредит у дома”. При това положение,
за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между
различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се
погасяват, което в случая не е сторено. Също така – самата информация е най -
обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се
конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
отделни вземания. Видно е същественото нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК.
Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.
12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези
на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за кредит е
недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната
страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид
последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи.
От приетите
доказателства, вкл. ССЕ, се установява, че е налице неплатена главница /макар
да не е изследван въпросът с извършените плащания какви вземания са погасявани,
т.к. дължимостта на лихви, такси и неустойки, респ. действителността на
клаузите за начисляването им, са отделен аспект на преценка/, но тя не може да
бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се стигнало
до подмяна основанието на вземането.
Исковете по чл. 422, вр. с чл.
415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в
заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на това основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение
с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за главница
не може да бъде уважен– в този смисъл трайна съдебна практика - Решение № 187/21.05.2015
г. на ПАС по в.т.д. № 193/2015 г.;
Решение № 1215/12.10.2018 г. на ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.; Решение № 1435/
20.11.2017 г. на ПОС по в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение № 242/18.02.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017
г. на ПОС по в. гр. д. № 872/2017 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л.59/, както и ДПЗС, в който е
уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т.
2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на
300 лева, която сума ищецът ще следва да плати лично на пълномощника – адв. Е.И..
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС, в размер на 300 лева – адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,
т. 2 ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* против Д.Б.Д., ЕГН ********** искове за признаване за установена
в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 737,33 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***,
сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 19.05.2017 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД; 76,28 лева – обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. –
01.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 01.06.2018 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5018/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 9006/2018 г. на ПРС, XVI гр.с., поправена
с Определение № 9227/20.09.2018 г.
ОСЪЖДА „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. да плати на *** Е.Г.И., личен № ***, с
адрес: ***, следните суми: 300 лева /триста
лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника Д.Б.Д.
в производството по настоящото дело и 300
лева /триста лева/ - за представителство по заповедното производство по
ч.гр.д. № 9006/2018 г. на ПРС, XVI гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
ПМ