№ 4155
гр. С, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Н.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110104833
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД А.Б.“ АД срещу
„ЗАД Д.Б.: Ж.З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1987,52 лева – неплатена част
от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек
автомобил „О.К.“ с рег. № ********, причинени при ПТП, настъпило на
17.09.2021 г. в гр. Р по вина на водача на лек автомобил „О.З.“ с рег. №
********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2023 г.
до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 17.09.2021 г. в гр.
Р, водачът на лек автомобил „О.З.“ с рег. № ******** предизвикал
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което било увредено
имущество на трето лице – МПС „О.К.“ с рег. № ********, със собственика
на което ищецът имал сключена имуществена застраховка „Каско“, въз
основа на която заплатил обезщетение в размер на 7507,01 лева. Поддържа, че
въпреки получената от ответника покана за сумата в размер на платеното
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът
изплатил само част от дължимата сума, а именно до размера на 5534,48 лева,
като останал задължен за исковата сума в размер на 1987,52 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който оспорва предявените искове. Поддържа, че платеното от
ищеца обезщетение е в завишен размер и не съответства на средните пазарни
цени. Счита, че с плащането на сумата от 5534,48 лева е изпълнил
задължението си по повод процесното събитие. Оспорва уврежданията по
1
застрахования при ищеца автомобил да са настъпили в резултат на
процесното ПТП. В условията на евентуалност излага, че увредената
„кормилна рейка“ на автомобил „О.К.“ е можело да бъде отремонтирана или
заменена с такава втора употреба. Оспорва размера на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната
стойност на причинените от процесното ПТП щети. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411
КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, а при установяване на посочените обстоятелства, че е
заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4,
вр. чл. 153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към дата
17.09.2021 г. относно превозното средство лек автомобил „О.З.", с рег.
№********, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на посочения лек автомобил и ответника;
безспорен и ненуждаещ се от доказване с оглед становищата на страните,
изложени в открито съдебно заседание е и механизмът на процесното ПТП,
който е такъв, какъвто е описан в исковата молба - на 17.09.2021 г., около
16,20 ч., в гр. Р, Е.П., предприемайки маневра за излизане от паркинг с лек
автомобил „О.З.", с рег. №********, не пропуска движещия се с предимство
застрахован автомобил "О.К." с peг. № ********, и го удря от лявата страна.
От застрахователна полица № ****** се установява, че нерегистриран
автомобил „О.К.“, номер на рама /шаси/ ************, собственост на „ОТП
Л“ ЕООД, е застрахован при ищцовото дружество с период на
застрахователното покритие 15.01.2021 г. – 14.01.2022 г.
От уведомление за щети по МПС от 08.11.2022 г. се установява, че в
периода на застрахователното покритие лек автомобил „О.К.“, номер на рама
/шаси/ ************, с рег. № ********, ищецът е уведомен на 20.09.2021 г.
за настъпило на 17.09.2021 ПТП, при което е описаният автомобил е увреден.
Представени са фактура от 17.02.2022 г., издадена от „А“ ООД за
получател ЗАД „А.Б.“ и приемо-предавателен протокол от 21.02.2022 г.,
подписан за „А“ ООД и ЗАД „А.Б.“, от които се установява, че на увредения
автомобил, застрахован при ищеца, е извършен ремонт от „А“ ООД, за който
ремонт застрахователят се е задължил да заплати по банков път сумата от
2
7507,01 лв.
Представени са преписи от преводно нареждане от 01.03.2022 г. и
справка за извършени плащания, от които се установява, че застрахователят е
заплатил за извършването на ремонта.
Представени са покана за доброволно изпълнение на регресна
претенция и извлечение за доставка на пощенска пратка, от които се
установява, че ищецът е отправил покана за доброволно заплащане на сумата
от общо 7522,01 лв., представляваща застрахователно обезщетение и
ликвидационно разноски, във връзка с ПТП, настъпило на 17.09.2021 г. с
участието на застрахования при ответника автомобил „О.З.“, рег. №
********, която покана е получена от ответното застрахователно дружество
на 07.03.2022 г.
От двустранен констативен протокол за ПТП от 17.09.2021 г. се
установява, че при излизане от паркинг на магазин в гр. Р водачът на
автомобил „О.З.“, рег. № ********, не пропуска движещ се по пътя, на който
се излиза от паркинга, автомобил „О.К.“, рег. № ********, при което
настъпва ПТП, в резултат от което е увреден автомобил „О.К.“. Водачът на
автомобил „О.З.“ – Е.П.П., е посочила изрично в двустранния протокол, че
носи вината за настъпилото ПТП.
От заключението по САТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, обективно и пълно, се установява, че описаните в исковата молба
повреди по дясна джанта, десен шенкел, десен водач, както и повредите по
кормилната рейка на увредения автомобил „О.К.“ са в пряка връзка с
процесното ПТП. Вещото лице при изслушването на заключението посочва,
че уврежданията по кормилната рейка на автомобил „О.К.“ не може да са
настъпили преди процесното ПТП, тъй като в такъв случай автомобилът не би
бил в движение. Експертът посочва още, че при повреда на кормилната рейка
на автомобили като процесния, тази част не подлежи на ремонт, а се подменя
с нова. От САТЕ се установява, че действителната стойност на вредите по
процесния автомобил „О.К.“ по средни пазарни цени към датата на ПТП е
9997,69 лв. с ДДС при използването на нови оригинални части.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства -
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
17.09.2021 г., представените и неоспорени уведомление за щети по МПС,
опис на щета, доклад по щета, неоспореното и прието заключение на
автотехническата експертиза, се установява, че механизмът на ПТП е този,
описан в исковата молба – на 17.09.2021 г., около 16,20 ч., в гр. Р, Е.П.,
предприемайки маневра за излизане от паркинг с лек автомобил „О.З.", с рег.
№********, не пропуска движещия се с предимство застрахован автомобил
"О.К." с peг. № ********, и го удря от лявата страна.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по
МПС „О.К.“са причинени в резултат на настъпилото произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни
доказателства, както и на неоспореното заключение на автотехническата
експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено, се
налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на
застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е
3
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
„О.З.“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, който в нарушение на чл. 37, ал. 3
Закона за движение по пътищата, излизайки на път от паркинг, не е
пропуснал автомобил "О.К." с peг. № ********, който се движи по този път.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника вредите да по
застрахования при ищеца автомобил да са настъпили от друго ПТП.
Напротив, тази възможност е изключена от вещото лице, изготвило САТЕ,
което установява, че уврежданията не може да са били налице преди
настъпване на ПТП.
Не могат да се споделят доводите на ответника, че е следвало да се
използват части втора употреба за ремонта на увреденото МПС –
автомобилът „О.К.“ е бил в експлоатация от около осем месеца към момента
на ПТП. Задължението на делинквента е да обезщети увреденото лице по
начин, който да възстанови, доколкото е възможно, положението от преди
настъпването на деликта. Увреденото лице не може да бъде задължено да
приеме поправка, дори тя да е технически възможна, която не възстановява
напълно състоянието на увредената вещ.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която
може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на
вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „О.К.“, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата в размер
на 9997,69 лева.
Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая
на действителните вреди, се налага извод, че регресното вземане на ищцовото
дружество към ответното такова на основание чл. 411 КЗ е в размер на сумата
от 7507,01 лева.
Към тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание чл.
411 КЗ обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата,
като съдът намира, че претендираната сума от 15 лева е в обичайния размер
за такива.
Ето защо общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от
7522,01 лева.
От същата следва да бъде приспадната платената преди предявяване на
иска сума от 5534,48 лева, поради което дължимият от ответника остатък
възлиза на сумата в размер на 1987,53 лева.
При това положение предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер от 1987,52 лева, ведно със
4
законната лихва от датата на предявяването на исковата претенция –
30.01.2023 г., до окончателното изплащане на дълга.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани по делото разноски. Ищецът
претендира такива в настоящото производство в общ размер на 928,00 лева,
от които 79,50 лева за платена държавна такса, 250 лева за платен депозит за
вещо лице, и 598,50 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен
ДДС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.З.“ АД, с ЕИК ********** и със седалище и
адрес на управление гр. С, бул. „Г.М. Д“ № 1, да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, с
ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „С“ № 16, на
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 1987,52 лева –
неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“
за вреди на лек автомобил „О.К.“ с рег. № ********, причинени при ПТП,
настъпило на 17.09.2021 г. в гр. Р по вина на водача на лек автомобил „О.З.“ с
рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 30.01.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.З.“ АД, с ЕИК ********** и със седалище и
адрес на управление гр. С, бул. „Г.М. Д“ № 1, да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, с
ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „С“ № 16, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 928,00 лева – разноски по
гр.д. № 4833/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5