№ 263
гр. Плевен, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430103395 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от *** ЕООД, с ЕИК *********, против М.
В. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, *** , с правно основание чл. 415 от ГПК.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника М. В. Т. с ЕГН **********, че същият дължи на *** ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Б. Н. чрез юрк. А. Г., сумата от 2 155.71 лв., от които: 1700 лв. главница по
предоставения кредит и 455.72 лв. претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода ***г. - ***г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на подаване заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
пълното погасяване на дължимата сума. За вземането има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № ***/2023г., 1 с-в. на Районен съд Плевен.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело по описа на Районен съд - гр. Плевен е
уважено искането и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. Заповедта за
изпълнение е връчена на същия, като уведомление за производството е връчено чрез залепване по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че
заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, е предявявавен иск за установяване на съществуването на вземането.
На ***г., ищцовото дружество е сключило, в качеството на кредитодател с ответника по
делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
******. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР. В хода на кандидатстване
кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените
лични данни съвпадат.. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на
кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява,
че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
1
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2
от Договора, сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на
каса на „***“ АД.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница в размер на 1700
лв. е с 24 вноски, от които първите 23 са в размер на 70.83 лв. и последна 24-ва вноска са в размер
на 70.91 лв. за периода ***г. - ***г.. Няма плащания за главницата. Изпратен е имейл, чрез който
на датата на получаването му - ***г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността
за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия
към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да
намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране
на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 422, ал.1, в-ка с чл. 415, ал.1
от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за предявяване на иска,което се доказва и от
приложеното ч. гр. дело по което и в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената Заповед по чл. 410 от ГПК. Искът е предявен от и против
процесуално легитимирани към момента на депозирането му и приключване на устните състезания
по делото страни.
По делото не е безспорно доказано наличието на облигационна връзка между страните,
породена от договора за заем. Не са представени доказателства, че е постигнато съгласие чрез
договаряне между страните чрез средства за комуникация между страните. Липсват
доказателства, че сумата от 1700 лв. е предоставена на ответника и получена от него.
По гореизложените съображения, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на делото, на ищеца се възлагат сторените разноски в производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, на основание чл. 415 от
ГПк, вр. чл. 422 от ГПк, по отношение на М. В. Т. с ЕГН **********, че дължи на *** ЕООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *** , п. к. ****, ж.к. ***,
представлявано от Б. Н., сумата от 2 155.71 лв., от които: 1700 лв. главница по предоставения
кредит и 455.72 лв. претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода ***г. - ***г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
*** г. до пълното погасяване на дължимата сума.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2