Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Р.,
13.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д АР.ският районен съд,
гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 738
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
делбено, във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила
решение № .г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 34 ЗС е
допуснато извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти, а именно:
1/ Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Р., одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. ., с
площ на целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), стар идентификатор: няма,
при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор ..1.3, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор ..1.5,
над обекта - няма, ведно с избено
помещение № 10, с полезна площ от 9,14 кв. м и таванско помещение № 10, с
полезна площ от 26,46 кв. м,
между следните
лица и при следните делбени части:
1. В.С.Б. – 7/18
ид. ч.;
2. Е.С.Б. –
11/18 ид. ч.
2/ Урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р.,
обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ . и УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., ведно с построените в
имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен
гараж, със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в него,
между следните
лица и при следните делбени части:
1. В.С.Б. – 6/18
ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р., обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ . и УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., както и 7/18 ид. ч. от изградените в имота двуетажна масивна вилна
сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен гараж, със застроена площ от
15 кв. м и всички подобрения в него.
2. Е.С.Б. –
12/18 ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р., обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ . и УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., както и 11/18 ид. ч. от изградените в имота двуетажна масивна вилна
сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен гараж, със застроена площ от
15 кв. м и всички подобрения в него.
В първото
заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ответникът е
предявил претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за
възлагане в негов дял на допуснатите
до делба недвижими
имоти.
В същото съдебно
заседание ищцата и ответникът са предявили и претенции по реда на чл. 346 ГПК.
Ищцата е
направила и искане за
изменение на постановените по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК привременни мерки.
Ищцата, редовно
призована, в съдебно заседание чрез упълномощен представител моли делбата да
бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Оспорва претенцията на ответника за
възлагане в негов дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на допуснатите до делба
имоти и моли съда да уважи предявената претенция по реда на чл. 346 ГПК. Моли
на основание чл. 344, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК съдът да
ú предостави ползването на делбения имот, находящ се в с. И., до приключване на делбата с окончателен
съдебен акт.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание, чрез упълномощен представител, поддържа
претенцията по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, както и предявените претенции с
правно основание чл. 346 ГПК. Противопоставя се на искането на ищцата за предоставяне
ползването на делбения имот, находящ
се в с. И., до приключване на делбата с окончателен съдебен актР.ският районен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и
доказано следното от фактическа страна:
От представеното
по делото удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ е
видно, че ищцата В.С.Б. е задължено лице по ЗМДТ за два недвижими имота, находящи се в с. Ж., махала „К.“ и махала „Б.“.
По делото са
представени и 2 бр. декларации по чл. 14 ЗМДТ, от които е видно, че ответникът Е.С.Б.
е задължено лице по ЗМДТ за
два недвижими имота, находящи се в с. Ж., махала „К.“
и махала „Б.“.
Във връзка с
приетите за съвместно разглеждане в настоящото делбено
производство претенции с правно основание чл. 346 и чл. 349, ал. 2 ГПК, по
делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите И.Н., С.Б.-С. и С. Б..
От показанията
на свидетелката И.Н. се установява, че след 2000 г. ответникът е заявил на
ищцата, че трябва да напусне имота в с. И. заедно с децата и тъй като същият проявил
агресия, ищцата била принудена да се изнесе от имота. Впоследствие последната
направила опит да влезе в имота, но не успяла, тъй като ответникът поставил на
дворното място нова врата, която заключил с катинар, като сменил и бравата на
вратата на къщата. Според свидетелката преди 2000 г. съпругът на ищцата сложил
метални колове и нови греди на плевнята в имота и ремонтирал частично покрива.
Твърди, че откакто къщата в с. И. е построена, тя не е измазвана и дограмата не
е подменяна.
Според свидетелката
С.Б.-С., която е дъщеря на ответника, в апартамента в гр.Р. ответникът е
подменил В и К и ел. инсталациите преди около 10 години. След земетресението
през 2012 г. ремонтирал три комина и подменил керемидите и летвите на покрива
на сградата. През около година боядисвал с блажна боя дограмата, балконските
врати и парапетите на балконите, варосвал от външната страна балконите.
Боядисвал и прозорците към третия етаж и към тавана. На два пъти подменил
бойлера в банята. Три пъти ремонтирал ел. таблото за бойлера. По отношение на
имота в с. И. сочи, че през 2020 г. и 2023 г. ответникът е направил частични
ремонти на покрива на старата къща, като подменил половината от гредите на подпокривната конструкция, летвите и керемидите. Преди
около 6 – 7 години подменил целия покрив на една от второстепенните постройки в
имота, предназначена за склад, като сменил керемидите, летвите и гредите.
Ремонтирал и половината от покрива на плевника. Ответникът направил и нова
септична яма и прекарал тръби с дължина около 15 м, поставил и метални платна.
През 2017 г. подменил изцяло В и К и ел. инсталациите в жилищната сграда, като
подменил частично и оградата на дворното място. През година пребоядисвал
дограмата с блажна боя, както и 3 бр. врати в дворното място. Сочи, че ищцата
не посещава имота в с. И..
От показанията
на свидетелката С. Б., която е съпруга на ответника, се установява, че страните
по делото имат два наследствени имота в с. Ж., м. „К.“ и „Б.“. Според
свидетелката имотът в м. „К.“ още през 2000 г. е бил необитаем, като
изградената в него жилищна сграда била с разбити врати и прозорци и рухнали
стени. Наред с това, свидетелката сочи, че след земетресението през 2012 г.
ответникът е направил цялостен ремонт на един от комините на жилищната сграда,
в която се намира апартаментът в гр.Р., частичен ремонт на още два комина,
както и подмяна на 1/3 от керемидите на покрива. През 2014 г. ответникът
подменил В и К и ел. инсталациите, два пъти сменял бойлера, връзките към
бойлера, както и душ-батерията в банята. Сменил и смесителна
батерия в кухнята и през около две години (общо
пет пъти) пребоядисвал прозорците на апартамента, както и
метални елементи на балконите. Ответникът пребоядисвал и прозорците към
таванските помещения. В имота в с. И. ответникът направил основен ремонт на
покрива на селскостопанската постройка през 2017 г., като подменил половината
от гредите и всички летви, като към настоящия момент половината от покрива бил
изцяло подменен – с нови греди, летви и керемиди. Подменил и гредите, летвите и
керемидите и на покрива на външната тоалетна. През същата година извършил
частичен ремонт на покрива на жилищната сграда, като подменил 1/5 от
керемидите. След около 3 – 4 години отново бил извършен частичен ремонт, при
който били подменени част от керемидите. През 2017 г. подменил цялата ел.
инсталация в къщата, подменил външни тръби и два пъти закупувал бойлер.
Ответникът подменил и около 15 м от външната ограда, като през 2021 г. поставил
нови колове и телена мрежа. Два пъти пребоядисвал дограмата. Сочи и че за
извършените подобрения не са уведомявали ищцата, но и същата не се е
противопоставяла изрично на тяхното извършване
От заключението
по допусната от съда първоначална съдебно - техническа експертиза се
установява, че общата пазарна стойност на допуснатите до делба имоти е в размер
на 164 404 лева. Според вещото лице имотите са неподеляеми
между съделителите по делото.
От изслушаната
по делото допълнителна СТЕ се установява, че общата стойност на претендираните от ответника подобрения в имота в гр.Р. е в
размер на 3680,00 лева, а в имота в с. И. е в размер на 6551,00 лева. Според
вещото лице с извършените подобрения стойността на имота в гр.Р. се е увеличила
със 2944,00 лева, а на имота в с. И. – с 5235,00 лева. Според вещото лице
стойността на извършения ремонт на старата къща, находяща
се в с. И., ползвана за селскостопанска постройка, е в размер на 640,00 лева, а
стойността на ремонта на покрива на плевника в имота е в размер на 2668,00 лева.
От заключението
по допуснатата повторна СТЕ се установява, че пазарната стойност на допуснатия
до делба имот, находящ се в гр.Р., е в размер на 90 700
лева.
От заключението
по допусната от съда съдебно - агрономическа експертиза се установява, че
пазарната стойност на растителните видове в имота в с. И. – череша, круша,
праскова и люлякови храсти, е в размер на 335,00 лева.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с
писмените доказателства, като
показанията на свидетелите С.Б.-С. и С. Б. прецени и по реда на чл. 172 ГПК,
като ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключенията по приетите експертизи, като
компетентно изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност съдът няма
основания да се съмнява.
Приетото за установено
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По способа за
извършване на делбата:
За да бъде
прекратена съсобствеността в едно делбено
производство, законодателят е предвидил четири способа, а именно: теглене на
жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на
чл. 349 ГПК и изнасяне на имота на публична продан. В избора си по един от тези
способи за приключване на производството съдът следва да прецени дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно константната съдебна практика,
основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората
фаза на делбеното производство е съставяне на
разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК и съответно теглене
на жребий по реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите по делба
имоти съответства на броя на съделителите, делбата
поначало се извършва чрез теглене на жребий.
В случая съдът
дължи произнасяне на първо място по заявената от ответника и приета от съда за
съвместно разглеждане претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в дял на
допуснатите до делба недвижими имоти.
Съгласно чл.
349, ал. 2, изр. първо ГПК „ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители
се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при които законът дава
възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността юридически факт, от друга -
с обекта на съсобствеността и от трета страна - с изисквания, на които следва
да отговаря самият съделител.
По реда на чл.
349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване, правна
сделка за част от имота и др.) възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е
недопустимо; делбеният недвижим имот следва да има
характеристики на жилищен имот и от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.
По отношение на съделителя, заявил възлагателна
претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг
жилищен имот и да е живял в имота при откриване на наследството.
В случая от доказателствата
по делото безспорно се установи, че допуснатите до делба имоти имат наследствен
характер, същите имат характеристиките на жилищни имоти, като от заключението
на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
са неделими и от тях не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на
собственост за всеки един от съделителите. Налице е и
отрицателната предпоставка за липсата на друго жилище, като практиката приема,
че това е друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди (определение № 431/03.07.2015 г. по гр. д. №
3065/2015 г. на ВКС, ГК, I г. о.). Не се счита, че наследникът има такова
жилище, когато се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес, когато притежава идеална част от имот (какъвто
е настоящият случай) или имот в друго населено място, или когато имотът е
обременен с право на ползване, учредено в полза на трето лице, когато наличието
на такива и други подобни обстоятелства сочи, че имотът не е годен за
задоволяване на жилищните нужди на съделителя. При
указана на ответника доказателствена тежест, същият
ангажира гласни доказателствени средства, от които е
видно, че е
живял при откриване на наследството в имота в гр.Р.. В ТР № 1/2004 г. на ОСГК е
посочено: „Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във
времето отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на
различни конкретни за случая обстоятелства“. Посочените обстоятелства се
доказаха в хода на процеса по отношение на имота в гр.Р., което налага извод за
основателност на претенцията по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне на делбения имот в гр.Р. в дял на ответника.
Общата стойност
на дела на ищеца, предвид заключението на вещото лице Р. Н., което съдът
кредитира, като компетентно изготвено, неоспорено от страните и отговарящо в
пълна степен на поставените задачи, е в размер на 90 700 лева.
За уравняването
на дяловете ответникът Е.Б. следва да заплати на ищцата В.Б. сумата от 35 272,22
лева.
В настоящия
случай съдът приема, че съществуват предпоставките за извършване на делбата
чрез осигуряване на реален дял на всеки от съделителите.
Последните притежават в съсобственост два недвижими имота. Според разпоредбата
на чл. 353 ГПК, съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените
имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много
неудобно. Воден от основния принцип при производството по съдебна делба, а
именно при възможност всеки от съделителите да получи
реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, настоящият съдебен
състав, счита че посоченият имот в с. И. следва да бъде разпределен в дял на ищцата.
Към извършване
на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по
реда на чл. 353 ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или
по-голям от броя на съделителите и същевременно
жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС № 7/1973
г., т. 5: когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от
друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите
са различни или съделителите са направили в отделен
дял подобрения на значителна стойност; жребието е невъзможно и тогава, когато
делбата се извършва по колена или имотите се
разпределят при групиране на съделителите, защото
тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител.
Съгласно приетото в решение № 60/26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г.,
I г. о., ГК, имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно
дялове за всеки от съделителите, макар те да са
неравностойни.
Затова съдът
приема, че следва да разпредели процесния имот в с. И.
по реда на чл. 353 ГПК на ищцата В.Б..
Общата стойност
на дела на ищцата е в размер на 68 044 лева.
За уравняването
на дяловете ищцата В.Б. следва да заплати на ответника Е.Б. сумата от 43 831,28
лева.
По претенцията
по сметки по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС.
В първото
заседание след влизане в сила на решението за допускане до делба на процесните недвижими имоти ищцата е предявила претенции по
сметки по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника
да ù заплати сумата в размер на 3572,28 лева, представляваща обезщетение
за ползите, от които е била лишена ищцата поради невъзможността да ползва двата
делбени имот за периода от 20.12.2020 г. до 20.12.2023
г.
Претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време,
предхождащ делбеното производство или следващ
предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението
по чл. 344, ал. 2 ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по
допускане на делбата), ако такова искане (по чл. 344, ал. 2 ГПК) е направено.
Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл.
31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл.
346 ГПК - във втората фаза на делбеното производство,
дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на
отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените
при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за
ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл.
31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период,
т. е. – претенция по сметки между съделителите, която
следва да се разгледа по реда на чл. 346 ГПК. Ако обаче в делбеното
производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването
на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на
делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК. Възможно е един съделител
да предяви още преди постановяване на решението по допускане на делбата, както
искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК,
така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 ЗС.
За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа
тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни
процесуални норми – по искането за привременни мерки – най-рано с решението си
по допускането на делбата (което има характер на определение в тази част и може
да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като в него съдът
не е необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки),
а по материалноправната претенция за обезщетение по
чл. 31, ал. 2 ЗС – най-рано с решението си по втората фаза на делбата, като в
него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда
обезщетението – в същия смисъл: определение № 308/24.04.2014 г. по гр. д. №
********* г. на ВКС, ГК, ІV г. о. В случая, по предявена претенция с правно
основание чл. 344, ал. 2 ГПК, ответникът е осъден да заплаща на ищцата сумата
от 99,23 лева, представляваща обезщетение за периода от влизане в сила на
определението – 20.12.2023 г. до окончателното извършване на делбата. Искът на
ищцата по чл. 31, ал. 2 ЗС е за обезщетение за минал период – от 20.12.2020 г.
до 20.12.2023 г., с оглед на което същият се явява допустим.
Съгласно чл. 31,
ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от
един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от
възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик
дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след
поканата за това. Размерът на обезщетението по начало се определя в
съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно
за такава вещ - движима или недвижима, тъй като това е реалната стойност на
ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема,
за който ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял
в съсобствеността.
Съгласно
възприетото в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК на ВКС, „задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31,
ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.“
Отново според ТР
№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и последователната практика на ВКС по въпроса (в
този смисъл решение № 74/01.07.2015 г. по гр. д. № 4695/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ г.
о.), обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи, както когато съсобственикът
или член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато
той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а
също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта.
Вземането по чл.
31, ал. 2 ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване на единия
съсобственик за сметка на другия. Ето защо, за възникването му не е необходимо
да има противоправно действие от ползващия вещта
съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който надвишава неговите
собствени права върху нея, без да е нужно с действията си да препятства достъпа
на останалите съсобственици до вещта.
Доказателствената тежест за
установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС
(ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик и
на размера на обезщетението) се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение
на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. След деня на писменото поискване изключителното
ползване от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи
обезщетение.
Последователната
практика на съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение
приема, че от съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин
да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в
бъдеще. Писменото поискване действа само за в бъдеще - за времето, през което
съсобственикът ползвател си е служил с имота. Както се посочи, за възникването
на правото е ирелевантно по какъв начин ползващият
собственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на семейството му или чрез трето лице, на което той
безвъзмездно е предоставил вещта.
От събраните по
делото доказателства се установява, че предпоставките за уважаване на претенцията
на ищцата по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС са налице за периода от
20.12.2020 г. до 20.12.2023 г. Това е така, тъй като още с исковата молба ищцата
е направила искане ответникът да ú заплаща обезщетение на основание чл.
31, ал. 2 ЗС, тъй като същата е лишена от възможността да ползва двата имота.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 08.10.2020 г. и по този начин
същият е получил отправената му покана, обективирана
в исковата молба. Страните не спорят, че ответникът е осъществявал фактическа
власт върху процесните имоти, респ. – ползвал е същите
в периода от 20.12.2020 г. до 20.12.2023 г. и в същия период ищцата не е ползвала
делбените имоти, тъй като ответникът я е лишил от
тази възможност и не я е допускал до имотите. Предвид изложените дотук мотиви и
при липса на ангажирани доказателства от ответника, той да е отправил насрещна
покана до ищцата, същата да ползва съсобствените имоти
и да ù е осигурил реална възможност за това през процесния
период, исковата претенция се явява доказана по основание. Както вече беше
изтъкнато, фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си
дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение, тъй
като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията
на другия съсобственик.
Предвид
гореизложеното, претенцията на ищцата по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 31, ал.
2 ЗС се явява доказана по основание. Същата е доказана и по размер, като
страните не спорят, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС на
месец се равнява на сумата от 99,23 лева или за целия процесен
период – сумата в размер на 3572,28 лева.
По претенцията
по сметки по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Според
разясненията, дадени в ТР № 85/1968 г. и ППВС № 6/1974 г., е ясно, че
отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения
в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато
съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за
себе си. В този случай увеличената стойност на имота може да се претендира, ако
владението е добросъвестно или при недобросъвестно владение, когато другият
съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е
противопоставил на това. В останалите случаи, когато извършва подобренията в
качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако
подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, по реда
на чл. 59 ЗЗД - ако те са се противопоставили или по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици за
извършването им. Единствено в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се
присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените
разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до
размера на обогатяването (решение 532/17.06.1994 г. по гр. д. № 382/1994 г. на
ВС, I г. о.; решение № 615/2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, I г. о. и
др.).
Всичко това
означава, че съдебната практика, изразена в Постановления на Пленума на ВС и
Тълкувателни решения на ОСГК, е задължителна по въпросите за извършени
подобрения в чужд недвижим имот без знанието и съгласието на собственика и без
намерението на извършителя да придобие имота, като го владее за себе си, и в
тези случаи приложение намира институтът на водене чужда работа без пълномощие
- чл. 60 - 62 ЗЗД, или неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, и че при тези
случаи вземането е изискуемо от момента на извършването на подобренията.
Ето защо, след
като съдът приема, че ответникът е владял собствените си идеални части и е бил
държател на идеалните части, собственост на ищцата по делото и не се установява
твърдените подобрения да са извършвани с категоричното съгласие на последната,
но пък и тя не се е противопоставила изрично, което безспорно се установява от
показанията на свидетелката С. Б., то следва да се приеме, че отношенията между
страните, касаещи извършени подобрения в имота след смъртта на общите
наследодатели, трябва да се уредят по правилата на гестията,
в частност – съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото извършеното е в интерес и на
съделителя - ищец. В случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН, тъй като подобренията са извършени след
откриването на наследството със смъртта на наследодателя С.Б.Г.. В разглежданата
хипотеза заинтересованият отговаря до размера на обогатяването си. Това следва
да бъде по-малката стойност от двете изследвани величини - стойността на
подобренията и увеличената стойност на имота. При определяне на увеличената
стойност на имота пък следва да се имат предвид разясненията, дадени с т. ІІ. 6
на ППВС № 6/1974 г. - трябва да се изследва каква би била цената на имота без
подобренията и каква е тя след подобренията, към момента на разглеждане на
спора.
Установява се от
събраните по делото доказателства, в т. ч. от показанията на разпитаните в хода
на производството свидетели С.Б.-С. и С. Б., че съделителят
Е.Б. е извършил лично със свои средства следните подобрения в делбените имоти:
1/ В имота, находящ се в гр.Р. – нови В и К и ел. инсталации; основно
пребоядисване с блажна боя на цялата дограма и балконски врати; варосване на
балкони и боядисване на парапети с блажна боя; два пъти смяна и монтаж на нови
200-литрови ел. бойлери, марка „Елдом“; смяна и
монтаж на ново тоалетно казанче и душ батерия в банята и нова смесителна батерия в кухнята; три пъти смяна и монтаж на
ел. табло за бойлер; два пъти текущи ремонти на покрива; цялостно изграждане с
нови тухли на комин с шест клетки и ремонт и възстановяване на още два комина;
основен ремонт на целия покрив и пет пъти боядисване с блажна боя на два
прозореца на стълбите;
2/ В имота, находящ се в с. И. – нови В и К и ел. инсталации; засадени
череша, праскова, круша и люляков храст; частично поправяне на ограда на дворно
място; възстановяване на септична яма; два пъти ремонт на покрива на вилната
сграда; основен ремонт на покрива на старата къща, ползваща се за
селскостопанска постройка, с подмяна на гредите, на всички летви от подпокривната конструкция и поставяне на нови керемиди;
ремонт на покрива на плевника и впоследствие цялостно изграждане на половината
от покрива с нови греди, летви и керемиди; ремонт на покрива на допълнителна
стопанска постройка, използвана за склад, инвентар и външна тоалетна, с
поставяне на нови греди, летви, подпокривна
конструкция и нови керемиди; два пъти смяна и монтаж на нови бойлери, марка „Елдом“; два пъти боядисване с блажна боя на цялата дограма
на двата етажа (без входната врата на първия етаж), както и четири пъти
боядисване на дворната врата, широката дворна желязна врата, градинската
желязна врата и гаражните врати.
С оглед
изложените дотук мотиви относно доказаните по делото и извършени от ответника
подобрения в двата съсобствени имота, съдът дължи
произнасяне и по правопогасяващото възражение на ищцата
за изтекла погасителна давност.
Погасителната
давност на вземанията за направени подобрения в недвижим имот е петгодишна (чл.
110 ЗЗД), а началният ú момент зависи от качеството на подобрителя – дали същият ги е извършвал като владелец на
вещта, или ги и извършвал като владелец на своята идеална част от нея и държател
на идеалната част на останалите съсобственици. В случая не се твърди и не се
установява, ответникът да е извършил подобрения в двата имота като владелец,
поради което следва да се приеме, че давността за вземанията му за сторените
подобрения започва да тече от момента на извършването им – всички вземания за
подобрения, извършени по-рано от пет години преди датата на предявяване на
претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД (28.02.2024 г.) се явяват погасени по давност
- решение № 467/12.12.2011 г. по гр. д. № 1588/2010
г. на ВКС, ГК, І г. о. Предявяването
на иска за делба не прекъсва, нито спира течението на давността, поради което
по време на делбеното производство давност за
вземанията за подобрения тече - решение № 394/18.10.2012 г. по гр. д. №
111/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о.
Не са погасени
по давност единствено вземанията на съделителя Е.Б.
за полезни разноски в имота, находящ се в гр.Р.,
свързани с пребоядисване на цялата дограма и балконски врати през 2020 г.,
варосване на балкони и боядисване на парапети с блажна боя през 2020 г., смяна
и монтаж на ел. бойлер, марка „Елдом“ през 2020 г.,
смяна и монтаж на ново тоалетно казанче и душ батерия в банята и нова смесителна батерия в кухнята през 2020 г., смяна и монтаж
на ел. табло за бойлер през 2020 г. и боядисване с блажна боя на два прозореца
на стълбите през 2020 г.
Не са погасени
по давност и вземанията на съделителя Е.Б. за полезни
разноски в имота, находящ се в с. И., свързани със
засадени овощни насаждения – праскова, круша и люлякови храсти, като тук съдът
съобразява заключението на вещото лице Г. П. относно годината на засаждане на
растенията, частичен ремонт на оградата на дворното място през 2020 г. – 2021
г., възстановяване на септична яма през 2020 г., ремонт на покрива на вилната
сграда през 2022 г., два пъти смяна и монтаж на нови бойлери, марка „Елдом“ през 2020 г. и 2023 г., боядисване на цялата дограма
на двата етажа на вилната сграда с блажна боя през 2021 г., както и боядисване
на дворната врата, широката дворна желязна врата, градинската желязна врата с
колове и гаражните врати през 2021 г. и 2023 г.
За тях по
правилата на чл. 61 ЗЗД ответникът следва да получи или стойността на сторените
разходи, или увеличението на стойността на вещта вследствие на същите – която
от двете стойности е по-малка.
С оглед на
изложеното дотук само по отношение на доказаните по делото подобрения,
извършени от ответника съдът констатира, че с тяхното влагане в делбения имот, стойността на последния се е увеличила със
сумата от 1263,03 лева, която съдът определя на основание чл. 162 ГПК, за което
не се изискват специални знания, съобразявайки от една страна стойността на
всяко едно подобрение поотделно и нейното съотношение към увеличената стойност
на имота, според заключенията на вещото лице А. Ц.. От така посочената сума ищцата
следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 570,97 лева, съобразно
притежаваната от нея квота в съсобствените имоти. До
така посочената сума искът е основателен и доказан.
По отношение на
искането за изменение на постановените по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК привременни
мерки:
С решението по
първата фаза на делбата съдът е осъдил ответника Е.Б. да заплаща на основание
чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС на ищцата В.Б.
сумата от 99,23 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на идеалните части на ищцата от съсобствените
имоти за периода от датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното
извършване на делбата. С писмена молба по делото ищцата е поискала от съда на
основание чл. 344, ал. 3 ГПК да измени определението си относно привременните
мерки, като предостави на ищцата ползването върху делбения
имот, находящ се в с. И., до окончателното извършване
на делбата.
Разпоредбата на
чл. 344, ал. 2 ГПК урежда възможността за разпределение ползването на имота
между всички съсобственици до окончателното извършване на делбата. По реда на
чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите
от кои от делбените имоти ще се ползва до
окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани
между съделителите срещу ползването, като по този
начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет
на делбата, до приключване на делбеното производство.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на
привременната мярка е съделителите да не използват съсобствените имоти съобразно правата си.
Разпоредбата на
чл. 344, ал. 2 ГПК дава възможност за привременна промяна в ползването на делбените имоти. Постановяването ú е обусловено от
две предпоставки: не всички съделители да ползват съсобствените имоти съобразно правата си и да е постъпило
искане за разпределение на ползването от съда. Фактическото основание за
допускане на мярката в една от двете ú форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му
в съсобствеността.
От събраните по
делото доказателства се установява, че и двата имота, допуснати до делба, се
ползват от ответника, като същият възпрепятства достъпа на ищцата до тях.
Поради това съдът следва да предостави ползването на имота в с. И. на ищцата В.Б.
до окончателното извършване на делбата.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 355 ГПК в делбеното производство
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си, като по
присъединените искове разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК.
Възприетият в
ППВС № 7/1973 г., т. 9 принцип за възлагане на разноските, е последователно
възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Според същия, при липса на
оспорване на правата на съделителите, както и на
способа за извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат, а
при наличието на спор за правата на съделителите, при
оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и
по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното
или въззивното решение, намира приложение
разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Тъй като
решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички
съсобственици, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК, разноските за
производството се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им.
Законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са направени по
необходимост за ликвидиране на съсобствеността - заплатените от страните такси
и възнаграждения за вещи лица.
С оглед
представените доказателства за направени от ищцата В.Б. по повод на делбата
разноски за експертизи в общ размер на 1681,15 лева и съобразно дяловете на
двамата съделители, то по реда на чл. 355, изр. първо ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1058,50
лева.
С оглед
представените доказателства за направени от ответника Е.Б. по повод на делбата
разноски за експертизи в общ размер на 1530,00 лева и съобразно дяловете на
двамата съделители, то по реда на чл. 355, изр. първо ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 677,78
лева.
Тъй като при
избора на способ за извършване на делбата съдът възлага на основание чл. 349,
ал. 2 ГПК на ответника единия съсобствен имот, а
другия възлага на ответницата на основание чл. 353 ГПК, както и уважава изцяло
претенцията на ищцата по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал.
2 ЗС и частично претенцията
на ответника с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл.
61, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в
размер на 1000,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, както
и да осъди ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 406,74 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода
на делото и стойността на дяловете ищцата В.Б. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Районен съд -Р. сумата от 2379,40 лева, а ответникът Е.Б.
– сумата от 3970,36 лева, които суми представляват държавна такса - 4% върху
стойността на съответните дялове.
В решението съдът
присъжда и дължимата държавна такса върху съединените във втората фаза на
делбата искове – 4% върху цената на иска за първата инстанция. Държавната такса
се възлага върху ищеца и ответника съобразно с уважената и отхвърлената част от
претенциите им по сметки. При следване на това правило, съделителката
В.Б. следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на
РС -Р. сумата от 22,84 лева, а съделителят Е.Б. –
сумата от 1476,45 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 353 ГПК в дял на В.С.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** следния недвижим имот:
Урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р.,
обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ . и УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., ведно с построените в
имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен
гараж, със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в него.
Стойността на
този дял е 68 044 лева.
ОСЪЖДА В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати за уравняване на дела на Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 43 831,28 лева (четиридесет и три хиляди осемстотин тридесет и
един лева и двадесет и осем стотинки).
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, следния недвижим имот:
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Р., одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение
в КККР, с адрес на имота: гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. ., с площ на
целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), стар идентификатор: няма,
при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор ..1.3, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор ..1.5,
над обекта - няма, ведно с избено
помещение № 10, с полезна площ от 9,14 кв. м и таванско помещение № 10, с
полезна площ от 26,46 кв. м, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за възлагане в дял на
ответника Е.С.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** на урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р., обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ . и УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., ведно с построените в
имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен
гараж, със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в него.
Стойността на
този дял е 90 700 лева.
ОСЪЖДА Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати за уравняване на дела на В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 35 272,22 лева (тридесет и пет хиляди двеста седемдесет и два лева и
двадесет и две стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, платима в
шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за възлагане.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 3 ГПК на В.С.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че за вземането си за уравнение на дела може
да впише законна ипотека.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 5 и ал. 6 ГПК
на Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че следва да заплати сумата за
уравняване на дела на В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в шестмесечен
срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, като в противен случай
същото се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 6 ГПК на Е.С.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че правото на собственост върху възложения му
в дял недвижим имот се придобива след изплащане на сумата за уравняване на
дяловете, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 3572,28 лева (три
хиляди петстотин седемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща дължимо от ответника обезщетение за ползите, от които е била
лишена ищцата поради невъзможността да ползва за периода от 20.12.2020 г. до 20.12.2023
г. собствените си идеални части от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р., обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ . и УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., ведно с построените в
имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен
гараж, със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в него и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор .по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Р., одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Р., ул. „Р.Д.“, бл., ., ет. ., ап. ., с
площ на целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), стар идентификатор: няма,
при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор ..1.3, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор ..1.5,
над обекта - няма, ведно с избено
помещение № 10, с полезна площ от 9,14 кв. м и таванско помещение № 10, с
полезна площ от 26,46 кв. м, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024
г. до окончателно изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на Е.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 570,97 лева (петстотин и седемдесет лева и деветдесет и
седем стотинки), по иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, представляваща припадащата ú
се част от увеличената стойност на недвижимите имоти, допуснати до делба, като
до пълния предявен размер от 33 910 лева (тридесет и три хиляди деветстотин и
десет лева) ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 3 ГПК решение №
.г. по гр. д. № 738/2020 г. по описа на РС –Р. в частта, имаща характер на
определение, с което на основание чл. 344, ал. 2 ГПК съдът е осъдил ответника
Е.С.Б., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща на ищцата В.С.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата в размер на 99,23 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на идеалните части на ищцата от допуснатите до делба имоти
за периода от датата на влизане в законна сила на съдебния акт до окончателното
извършване на делбата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. И., общ.Р., обл. Перник, съставляващ парцел . за имот с планоснимачен
номер 410, в кв. 49 по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт,
а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота
по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници
на С.Л.и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК ., УПИ ., УПИ
., УПИ . и УПИ ., всички от кв. 49 по плана на с. И., ведно с построените в
имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44 кв. м и масивен
гараж, със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в него, да се ползва
от В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, считано от влизане на съдебния акт
в законна сила до окончателното
извършване на делбата.
ОСЪЖДА В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати по сметка на Районен съд -Р. сумата от 2402,24 лева (две хиляди
четиристотин и два лева и двадесет и четири стотинки) - държавна такса в
производството по делба.
ОСЪЖДА Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати по сметка на Районен съд -Р. сумата от 5446,81 лева (пет хиляди
четиристотин четиридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) - държавна
такса в производството по делба.
ОСЪЖДА Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 2058,50 лева (две
хиляди петдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА В.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на Е.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1084,52 лева (хиляда
осемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща направени
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишкия
окръжен съд, а в частта, с която на основание чл. 344, ал. 3 ГПК се изменя
решение № .г. по гр. д. № 738/2020 г. по описа на РС –Р., имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: