№ 16903
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110156593 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК *** искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, срещу Е. З. А. с ЕГН ********** за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 35670/2024г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху
главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното
и в настоящото производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. К. А., в законния срок представя отговор, с
който прави възражения, подробно изложени в същия, включително за липса на
облигационна връзка, както и за изтекла погасителна давност без посочен размер.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** - гр. ***, ЕИК ***, изразява становище по
основателността на исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Представен е като доказателство нотариален акт № *** за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториално и селищно устройство, съгласно който, Е. З. К. е призната за собственик на
следния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в жилищна сграда, ***.
Приложено е удостоверение от *** община, район ***, съгласно което *** е преименуван на
***
1
Има представени договори с третото лице помагач както между ищеца и него, така и с
етажната собственост, част от която е топлоснабденият имот, за който се претендира
вземането.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана услуга по
топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник "Монитор", в сила от 11.07.2016 г.
С приетите по делото писмени доказателства и експертните заключения /СТЕ и
ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за
посочения период, която не е платена. СТЕ дава заключение, че са спазени всички относими
наредби и правила за начисляване на вземането. Отделно измервателните уреди имат
валидни проверки и са технически и технологично годни до 08.02.2024 г. – извън процесния
период. След извършени метрологични проверки не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Другото заключение – счетоводното – дава констатации, че не са
извършвани плащания, а дължимата сума за главница за топлинна енергия е в размер на
5492,91 лв. Съгласно СТЕ, сумата за главницата за доставена топлинна енергия надвишава
претендираната, а съгласно ССчЕ, претендираните суми съвпадат с посочените в
експертизата, с изключение на мораторната лихва върху главницата за предоставена
топлинна енергия, която сума според заключението на ССчЕ възлиза на 856,05 лв.
Представена е справка от имотния регистър относно правото на собственост на
ответницата върху процесния имот.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани.
Доказана е и собствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на ответницата
в процесния период, така същата има качеството на потребител по смисъла на Закона за
енергетиката. Този извод следва от приобщените като доказателства договор за придобиване
на процесния имот, от който се установява, че ответницата се явява собственик на
топлоснабдения имот.
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Поради изложеното и доколкото липсват доказателства за плащане на
начислените лихви, следва да се приеме, че акцесорните задължения за лихви, начислени
върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата „дялово
разпределение“ не са погасени, т.е. претендираните вземания съществуват, като вземането за
мораторна лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия следва да се уважи до
2
размер от 856,05 лв. съгласно посоченото в счетоводната експертиза като искът се отхвърли
за разликата до претендирания размер от 862,35 лв.
Относно искането за мораторна лихва върху главницата за „дялово разпределение: за
процесните периоди са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, като претенцията за мораторна лихва върху задължението за
плащане на цена на услуга „дялово разпределение“ също е основателна.
Що се касае до въведеното възражение за погасителна давност, действително същата е
тригодишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото
начислено вземане датира от 01.05.2021 г., като фактурата за същото се изготвя и то става
изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница
това задължение, т. е. считано от 15.06.2021 г. /тук е мястото да се отбележи, че с приемането
на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът за плащане, след което по
силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без покана/. Заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 12.06.2024 г. Ответната страна не доказа възражението си по размер,
простото посочване не означава доказване. Следва да се има предвид, че с оглед
диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за
размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за
изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т. н. / без конкретното му доказване не е
достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки
вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея.
По горните изводи исковете за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и за
лихва, начислена върху вземането за предоставена услуга „дялово разпределение“ са
основателни и подлежат на уважаване.
По разноските
При този изход на спора, разноски се следват на страните по съразмерност. На ответницата
не се следват разноски, тъй като е представлявана от особен представител.
На ищеца се дължат сторените разноски в исковото производство в общ размер на 940,27
лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица. За
заповедното производство на ищеца се дължи сумата от 178,12 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от *** с ЕИК *** иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Е. З. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***,
*** ***, ДЪЛЖИ сумите: 5492,91 лева /пет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 91
стотинки/ главница, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
3
считано от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане, също 856,05 лева /осемстотин
петдесет и шест лева и 5 стотинки/мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. – 10.05.2024 г.,
48,45 лева /четиридесет и осем лева и 45 стотинки/главница за услуга „дялово
разпределение“ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
12.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 11,32 лева /единадесет лева и 32
стотинки/ мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 10.05.2024 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 35670/2024 г. на СРС, 70 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 856,05 лева до пълния предявен размер от 862,35 лева мораторна
лихва за периода 15.08.2022г. – 10.05.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. З. А. с ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ на ***, с
ЕИК *** сумите 178,12 /сто седемдесет и осем лева и 12 стотинки/ лева разноски в
заповедното производство и 940,27/деветстотин и четиридесет лева и 27 стотинки/ лева
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участие на *** - гр. ***, ЕИК ***, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4