№ 96
гр. Дупница, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД срещу Д. Н. З., с ЕГН
********* и И. Д. З., с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, с
който се претендира признаване за недействителен по отношение на ищеца на договор
за дарение от 08.07.2020г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 196, том I, рег. № 2910, дело № 170/2020 г. по описа на нотариус Л.С. № 527 на НК,
с район на действие РС Дупница, вписан в Агенция по вписванията като акт № 62, том
9.
В исковата молба се посочва, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ е кредитор на ответника Д. Н. З. по силата на сключен Договор за
потребителски паричен кредит от 15.05.2019г. Въз основа посочения договори за
кредит, кредитополучателят усвоил парична сума, която останала непогасена.
Ищецът релевира, че с договор за продажба и прехвърляне на вземане от
27.04.2022г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ прехвърлил на
ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД процесното вземане, с което ищецът придобил
качеството на кредитор на първия ответник Д. Н. З..
Ищецът сочи, че на 08.07.2020г., след сключване на договора за кредит,
първият ответник Д. Н. З. дарил на втория ответник – дъщеря му И. Д. З. собствената
си 1/2 идеална част от апартамент № 19, находящ се на етаж III /трети/ във вход „Б“ на
блок 21 /двадесет и първи/ в квартал „Миньор“ на град ***, състоящ се от стая, кухня
1
и сервизни помещения, със застроена площ от 50.28 кв. м./ петдесет цяло и двадесет и
осем стотни квадратни метра/, ведно с Уж /една втора/ идеална част от избено
помещение № 19 /деветнадесет/ с площ от 10.23 кв. м./ десет цяло и двадесет и три
стотни квадратни метра/ и ведно с 3.589 %/три цяло петстотин осемдесет и девет
процента/ идеални части от общите части на сградата и правото ма строеж върху
мястото при съседи на жилището: отдолу - апартамент № 16/шестнадесет/, от горе –
апартамент № 22/двадесет и втори/, от запад - апартамент 21 /двадесет и първи/, от
изток - апартамент № 9 /девети/ и при съседи на избеното помещение мазе № 18
/осемнадесет/, мазе № 20 /двадесет/ и коридор.
Ищецът сочи, че приобретателят по сключения договор за дарение е дъщеря на
дарителя. Сделката била безвъзмездна и била извършена след възникване вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ по процесния договор за
кредит, поради което е налице законова презумпция за знание за увреждането от
страна на дарения, по аргумент на противното на чл. 135, изр. 2- ро от ЗЗД. Заявява, че
процесната сделка — дарение непосредствено цели изключване на процесния имот, от
който би могло кредиторът да се удовлетвори в изпълнително производство по
събиране на дължимото по кредита. С оглед изложените съображения намира
предявения иск за основателен и доказан.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника
Д. Н. З..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.
Д. З., с който оспорва иска като неоснователен като в тази връзка заявява, че към
датата на сключване на договора е мислела, че баща й дарява ½ ид. ч. от процесния
имот, ръководен само и единствено от родителска загриженост като същевременно
оспорва твърденията на ищеца за наличието на някаква користна цел от страна на баща
й.
В проведеното на 12.02.2025г. /л. 117/ открито съдебно заседание ответникът Д.
Н. З. оспорва иска като неоснователен като релевира, че е направил дарението, за да
разграничи живота си от този на бившата си съпруга като е избрал имуществото му да
премине при дъщеря му като последната към момента на дарението е била ученичка,
току-що навършила пълнолетие и ответникът З. не е считал за необходимо да я
въвежда в някакви тежки финансови обстоятелства.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск, с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
2
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е допустим, доколкото
видно от изложените съображения в исковата молба ищецът е обосновал наличието на
правен интерес от водене на иска, предвид твърденията си, че е кредитор на ответника
Д. Н. З..
За да бъде уважен искът по чл.135, ал.1 ЗЗД, ищецът носи доказателствената
тежест да установи, че е кредитор на длъжника – ответник Д. Н. З. на твърдяното
основание, наличие на увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо
кредитора, след придобиването на качеството кредитор, знание на длъжника за
увреждането.
С изготвения по делото доклад /л. 107/ съдът е отделил като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства:
- обстоятелството, че ищецът е кредитор на длъжника – ответник Д. Н. З. на
твърдяното основание: сключен Договор за потребителски паричен кредит от
15.05.2019г., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 27.04.2022г. в полза на ищеца.
- обстоятелството, че ответникът И. Д. З. е дъщеря на ответника Д. Н. З.;
- обстоятелството, че на 08.07.2020г. ответниците са сключили договор за
дарение, по силата на който ответникът Д. Н. З. е дарил на втория ответник И. Д. З.
собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 19, находящ се на етаж III /трети/ във
вход „Б“ на блок 21 /двадесет и първи/ в квартал „Миньор“ на град ***, състоящ се от
стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 50.28 кв. м./ петдесет цяло и
двадесет и осем стотни квадратни метра/, ведно с Уж /една втора/ идеална част от
избено помещение № 19 /деветнадесет/ с площ от 10.23 кв. м./ десет цяло и двадесет и
три стотни квадратни метра/ и ведно с 3.589 %/три цяло петстотин осемдесет и девет
процента/ идеални части от общите части на сградата и правото ма строеж върху
мястото при съседи на жилището: отдолу - апартамент № 16/шестнадесет/, от горе –
апартамент № 22/двадесет и втори/, от запад - апартамент 21 /двадесет и първи/, от
изток - апартамент № 9 /девети/ и при съседи на избеното помещение мазе № 18
/осемнадесет/, мазе № 20 /двадесет/ и коридор.
Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства, както следва: договор за потребителски паричен кредит от
15.05.2019г., сключен между ответника Д. Н. З. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“ /л. 18 и сл./; договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.04.2022г. и приложение към него /л. 30 и сл./, по силата на който вземанията по
сключения договор за кредит са прехвърлени от цедента БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ в полза на ответника – цесионер Д. Н. З.; уведомление
за извършеното прехвърляне на вземанията, изпратено до ответника З. /л. 51/ и
доказателство, че ответникът не го е потърсил, но същият се счита за редовно
3
уведомен /л. 52-л. 53/; договор за дарение от 08.07.2020г., обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 196, том I, рег. № 2910, дело № 170/2020 г. по
описа на нотариус Л.С. № 527 на НК, с район на действие РС Дупница, вписан в
Агенция по вписванията като акт № 62, том 9 /л. 55 и сл./.
В проведеното на 12.02.2025г. /л. 116, стр. 2/ открито съдебно заседание
ответникът З. е признал обстоятелството, че не е заплатил около половината от
дължимата сума по процесния договор за кредит.
С оглед изложеното може да се обоснове извода, че ищецът има качеството на
кредитор спрямо ответника Д. Н. З., доколкото същият е титуляр на парично вземане
по отношение на ответника. Съобразно константната практика на ВКС правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове
на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не
е изискуемо или ликвидно. Независимо от горното, съдът не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор (освен ако вземането
не е отречено с влязло в сила решение
Относно следващата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо кредитора след придобиването
на качеството кредитор, настоящият състав счита, че същото е налице, предвид
следните съображения: видно от приложения по делото договор за дарение от
08.07.2020г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 196, том I,
рег. № 2910, дело № 170/2020 г. по описа на нотариус Л.С. № 527 на НК, с район на
действие РС Дупница, вписан в Агенция по вписванията като акт № 62, том 9 /л. 55 и
сл./ се установява, че ответниците са сключили договор за дарение на недвижим имот,
по силата на който ответникът Д. Н. З. дарил на втория ответник – дъщеря му И. Д. З.
собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 19, находящ се на етаж III /трети/ във
вход „Б“ на блок 21 /двадесет и първи/ в квартал „Миньор“ на град ***, състоящ се от
стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 50.28 кв. м./ петдесет цяло и
двадесет и осем стотни квадратни метра/, ведно с Уж /една втора/ идеална част от
избено помещение № 19 /деветнадесет/ с площ от 10.23 кв. м./ десет цяло и двадесет и
три стотни квадратни метра/ и ведно с 3.589 %/три цяло петстотин осемдесет и девет
процента/ идеални части от общите части на сградата и правото ма строеж върху
мястото при съседи на жилището: отдолу - апартамент № 16/шестнадесет/, от горе –
апартамент № 22/двадесет и втори/, от запад - апартамент 21 /двадесет и първи/, от
изток - апартамент № 9 /девети/ и при съседи на избеното помещение мазе № 18
/осемнадесет/, мазе № 20 /двадесет/ и коридор.
Сделката е сключена след възникване качеството кредитор на ищеца спрямо
длъжника Д. Н. З., видно от датата на договора – 08.07.2020г., доколкото процесния
договор за кредит е сключен на15.05.2019г.
4
Безспорно е, че със сключването на договора за дарение ответникът Д. Н. З. е
намалил имущественото си състояние, тъй като не е получил насрещна престация по
него и по този начин се препятства удовлетворяването на кредитора. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника /в този смисъл са и решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на
ВКС, IV гр. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 45/01.06.2011 г. по гр.
д. № 450/10 г. на ВКС, III, Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012
г., I т. о., ТК/.
В случая настоящата инстанция намира, че сключената от страна на ответника
Д. Н. З. сделка е увреждаща кредитора, доколкото затруднява пълното удовлетворяване
на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Именно това е и предназначението на иска по
чл.135, ал.1 ЗЗД – кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на
разпоредителната сделка.
Правният интерес от водене на този иск отпада с удовлетворяването на
кредитора. В случая ответникът не доказа, че е удовлетворил изцяло ищеца.
По делото е установен и субективният елемент от фактическия състав на иска
по чл.135, ал.1 ЗЗД – знание за увреждане от длъжника. Последното произтича от
самия факт на съществуването на задължение на длъжника, което не е изпълнено.
Знанието на другия ответник – И. Д. З. и неговата добросъвестност не подлежи
на доказване, доколкото по делото е безспорно установено, че ответникът Д. Н. З. е
баща на ответника И. Д. З. и в тази връзка чл. 135, ал. 3 ЗЗД изрично предвижда, че
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Същевременно следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че предмет на настоящия иск е безвъзмездна сделка, по
аргумент от чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. В тази хипотеза добросъвестността на ответника
И. Д. З. е ирелевантна, доколкото законодателят изрично е предпочел интереса на
кредитора пред този на добросъвестното трето лице, което получавайки имуществена
облага не е предоставило насрещна престация /в този смисъл е и Решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК/. Ето защо възраженията на
ответника З. в тази насока са несъстоятелни.
Между страните няма спор, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
сключения от него договор за кредит.
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен, поради което следва
да се признае за недействителен по отношение на ищеца договор за дарение от
08.07.2020г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 196, том I,
рег. № 2910, дело № 170/2020 г. по описа на нотариус Л.С. № 527 на НК, с район на
действие РС Дупница, вписан в Агенция по вписванията като акт № 62, том 9 /л. 55 и
сл./, по силата на който първият ответник Д. Н. З. е дарил на втория ответник – дъщеря
му И. Д. З. собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 19, находящ се на етаж III
/трети/ във вход „Б“ на блок 21 /двадесет и първи/ в квартал „Миньор“ на град ***,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 50.28 кв. м./
петдесет цяло и двадесет и осем стотни квадратни метра/, ведно с Уж /една втора/
идеална част от избено помещение № 19 /деветнадесет/ с площ от 10.23 кв. м./ десет
цяло и двадесет и три стотни квадратни метра/ и ведно с 3.589 %/три цяло петстотин
осемдесет и девет процента/ идеални части от общите части на сградата и правото ма
строеж върху мястото при съседи на жилището: отдолу - апартамент №
5
16/шестнадесет/, от горе – апартамент № 22/двадесет и втори/, от запад - апартамент
21 /двадесет и първи/, от изток - апартамент № 9 /девети/ и при съседи на избеното
помещение мазе № 18 /осемнадесет/, мазе № 20 /двадесет/ и коридор.
Същевременно следва да се посочи, че длъжникът Д. Н. З. може да се
освободи от последиците на обявяването на относителна недействителност на
договора за дарение като плати доброволно дълга си.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца, като в негова
полза следва да се присъди сумата от 50.30 лева – заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Дупница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛEН, на основание
чл.135, ал.1 ЗЗД, по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, жк „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6 договор за
дарение от 08.07.2020г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
196, том I, рег. № 2910, дело № 170/2020 г. по описа на нотариус Л.С. № 527 на НК, с
район на действие РС Дупница, вписан в Агенция по вписванията като акт № 62, том
9, по силата на който първият ответник Д. Н. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** е
дарил на втория ответник – дъщеря му И. Д. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***
собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 19, находящ се на етаж III /трети/ във
вход „Б“ на блок 21 /двадесет и първи/ в квартал „Миньор“ на град ***, състоящ се от
стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 50.28 кв. м./ петдесет цяло и
двадесет и осем стотни квадратни метра/, ведно с Уж /една втора/ идеална част от
избено помещение № 19 /деветнадесет/ с площ от 10.23 кв. м./ десет цяло и двадесет и
три стотни квадратни метра/ и ведно с 3.589 %/три цяло петстотин осемдесет и девет
процента/ идеални части от общите части на сградата и правото ма строеж върху
мястото при съседи на жилището: отдолу - апартамент № 16/шестнадесет/, от горе –
апартамент № 22/двадесет и втори/, от запад - апартамент 21 /двадесет и първи/, от
изток - апартамент № 9 /девети/ и при съседи на избеното помещение мазе № 18
/осемнадесет/, мазе № 20 /двадесет/ и коридор.
ОСЪЖДА Д. Н. З., с ЕГН ********** и И. Д. З., с ЕГН **********, с общ
адрес: гр. *** да заплатят на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, жк „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6 сума в общ
размер от 50.30 лева – разноски за първоинстанционното производство пред РС –
Дупница.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7