РЕШЕНИЕ
гр. София, ….02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен
състав,
в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 12606 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата И.К.С. срещу
решение от 17.03.2017г., постановено по гр. дело № 46043/2015г. на Софийски
районен съд, 71 състав, В ЧАСТТА, с която, по предявените по делото искове по
чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, е признато за установено в отношенията
между жалбоподателката и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателката дължи плащане на
сумата 823. 40 лв., представляваща дължима
цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г. – месец април 2014г.,
за която суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 21370/2015г. на СРС, 71
с-в. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Б.Б.“
ООД.
Решението в частта за отхвърляне на иска за главницата до
пълния предявен размер и иска за мораторна лихва е влязло в сила, като
необжалвано.
В жалбата се поддържат бланкетни оплаквания
за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част, без конкретно
обосновани доводи. В писмени бележки на пълномощника на жалбоподателката се твърди,
че същата не е подписала протокола от ОС на ЕС относно избор на разпределители,
както и че не са представени доказателства за договорни отношения между
страните. Поддържа, че направила опит за сключване на споразучение с ищеца, но
не получила отговор. Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият - ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач не
са депозирали писмени отговори на въззивната жалба. В хода на устните прения
въззиваемото дружество оспорва бланкетно жалбата.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
Първоинстанционното решение е
постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания за незаплатена
топлинна енергия и мораторна лихва върху претендираната главница, за които е издадена
заповед за
изпълнение по гр.д. № 21370/2015г. по описа на СРС, 71 състав.
СРС е уважил иска за главницата
частично, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от
страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните за доставяне на топлинна енергия, като е присъдил главницата съобразно
заключението на приетата СТЕ.
Договорното правоотношение между главните страни по делото
е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия
процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. По
делото не е оспорено изрично, че ответницата е собственик на процесния имот, а
този факт се установява и от представения нотариален акт № 188/99г. на нотариус
Каракашев.
Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим
на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот
през процесния период, се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице –
помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост за процесния период е възложено от етажните собственици
на третото лице - помагач, с договор, също приет като писмено доказателство.
Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици,
съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно
констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по
общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в
имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружествата за
топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за правоотношението между
страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило, че за процесния период в процесното
жилище начислената ТЕ за отопление на имот е въз основа на отчетите на 3 броя
разпределители и 1 брой щранг – лира, а начислената ТЕ за БГВ е въз основа на
реален отчет на монтираните в имота водомери.
От изложеното следва изводът, че ответницата е потребител/клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съгласно чл.
155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия, за претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание.
Неоснователен е довода за липса на договорни отношения
между страните, тъй като ответницата има качеството потребител като собственик
на топлоснабдения имот, въз основа на възникнало по силата на закона при Общи
условия облигационно правоотношение.
Без значение за изхода на спора е и дали жалбоподателката
е подписвала протокол от ОС на ЕС относно избор на топлинен счетоводител.
По изложените съображения, при релевираните доводи жалбата
е изцяло неоснователна и недоказана.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На въззиваемия не следва да бъдат присъждани разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поради липса на реално извършени процесуални
действия от такъв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.03.2017г., постановено
по гр. дело № 46043/2015г. на Софийски районен съд, 71 състав, в обжалваната
част за уважаване на иска за сумата 823. 40 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на въззивника – „Б.Б.“ ООД.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.