Решение по дело №3430/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1354
Дата: 18 ноември 2024 г.
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20243110203430
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1354
гр. Варна, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Вяра Ст. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110203430 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
В. Н. ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 57, вх.2, ет.5, ап.48
против Наказателно постановление № 24-0442-000801 / 25.07.2024г. на Началник
сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04-Варна, с което му е наложено : административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата си възз. Н. твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Не се развиват
съображения за сочените твърдения. Бланкетно е заявено и че се оспорва изцяло
фактическата обстановка отразена в НП относно вмененото нарушение по чл.20, ал.2
от ЗДвП. С тези аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Наказващият орган , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

1
Въззивникът С. В. Н. е роден на 30.06.2000г. Същият придобил правоспособност да
управлява МПС през 2019г., за категориите В, М, като на 01.07.19г. му било издадено и
съответно СУМПС. През месец декември на същата година срещу него бил издаден
фиш за нарушение на чл.183 от ЗДвП.
На 20.05.2022 г. , малко след 07:00ч. свидетелят Х. Л. потеглил от гр. Белослав,
където живеел, към гр.Варна. Той управлявал собствения си мотоциклет марка
„Хонда“ с рег.№***. Св.Л. се движел по посока гр.Варна, в най-дясната лента за
движение по път 9004.
Междувременно , по същият път, в противоположната на св.Л. посока, също в дясна
пътна лента, се движел възз. Н. с управляваният от него лек автомобил марка „Фиат
Пунто“ с рег.№***.
В близост до спирка „Навеса“, възз. управлявал със скорост над 75 км./ч. като при
навлизане в десен завой автомобилът на възз. загубил устойчивост и започнал да се
отклонява на ляво от траекторията си на движение и да се завърта около вертикалната
си ос посока въртенето на часовниковата стрелка. Така той навлязъл в насрещната
пътна лента , където по това време се движел св.Л.. Последвал челен удар между двете
превозни средства. Вследствие на удара св.Л. получил контузии и бил отведен в
МБАЛ“Св.Анна“- Варна. Материални щети настъпили и по двете превозни средства.
На мястото на произшествието бил извършен оглед и н основание чл.212, ал.2 от
НПК било започнато ДП №170/2022г. по описа на Четвърто РУ-Варна за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, видно от заключението вследствие на настъпилото ПТП, свидетелят Л. е
получил счупване на лява ключица, което определя трайно затруднение движението на
левия горен крайник за период от 3 - 3,5 месеца. Счупването в областта на ребрата е
обусловило трайно затруднение движението на снагата за период не по-малък от 2,5- 3
месеца.
Назначена била и автотехническа експертиза, дала заключение, че възз. е загубил
контрол над управлявания от него автомобил в следствие на движение с несъобразена
скорост с пътната обстановка скорост.
На 24.05.2024г. Н. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ , пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК .
На 14.06.2024г., на основание чл.343, ал.2 от НК пострадалият от ПТП Л. заявил
пред органите на разследването, че желае ДП срещу виновния водач да бъде
прекратено.
Вземайки предвид волята на пострадалия, с постановление от 20.06.2024г.
наблюдаващият ДП прокурор прекратил наказателното производство на основание
2
чл.234, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК. Препис от акта за прекратяване бил връчен
на пострадалия на 26.06.2024г. и на обвиняемия на 15.07.2024г. След изтичане на
предвидения в закона срок за обжалване и предвид липсата на жалба , материалите по
делото ведно с постановлението на ВРП били изпратено на началника на Четвърто РУ-
Варна за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника.
Впоследствие, въз основа на акта на ВРП и материалите по ДП срещу въззивника
било издадено и атакуваното НП, като АНО преценил, че възз. е извършил нарушение
на чл.20, ал.2 от НК.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 22.08.2024г., като още на 28.07.24г.
той депозира жалба срещу него.
В хода на съдебното следствие бе разпитан пострадалият Х. Л. и бяха приобщени
материалите по ДП №170/2022г. по описа на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, материалите по
ДП №170/2022г. по описа на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна, справка за нарушител
водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
на депозирани в с.з. от свидетеля Л., тъй като неговите показания изцяло се подкрепят
от останалите кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /в деня на връчване на НП,
видно от входящия номер на Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника сектор
към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
3
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление
от общ характер- такова по чл.343, ал.1 , б.“б“ от НК, за което е било започнато и
водено досъдебно производство. Впоследствие след прекратяване на досъдебното
производство, поради желание на пострадалия в хипотезата на чл.343, ал.2 от НК, но
пък при налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия
прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил прекратеното дело на
АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В
унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство
прокурорският акт /постановление за прекратяване на ДП, ведно с материалите по
същото/ е препратено на наказващия орган и АНО е образувал АНП. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН, т.к. НП е издадено на 25.07.24г.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на
доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Налице е пълно единство между
фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
С НП на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова
може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява
задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
4
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. По отношение скоростта на движение на автомобила следва да бъде
отчетено, че възз.Н. се е движел извън границите на града и разрешената скорост за
движение на автомобила е 90 км./ч, но тя не е абсолютна величина, а следва да бъде
съобразена с множество фактори, като например в конкретния случай - с релефа на
пътя. Скоростта следва да позволи на водача да спре пред всяко едно препятствие, още
повече пред автомобили движещи се правомерно в насрещната му пътна
лента. Именно затова, правилно АНО е приел, че същата не е била съобразена с
релефа на пътя и конкретната пътна обстановка като цяло.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно
който текст който поради движение с несъобразена скорост, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието
не съставлява престъпление. В случая , то представлява престъпление, което обаче се
декриминализира по изричната воля на пострадалия. Легална дефиниция на понятието
„пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6, т.30 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, за да се
приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил противоправен
резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени
доказателства, че жалбоподателят Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са
показанията на свидетеля Л., които съдът кредитира изцяло. Все в тази посока са и
всички писмени доказателства събрани в хода на ДП. Обстоятелството, че на Л. са
причинени наранявания освен от показанията му , и от изготвения протокол за ПТП е
видно и от назначената в хода на ДП СМЕ.
Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят
следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
5
Съгласно чл.3 от Наредбата, при ПТП с пострадали лица се съставя протокол
за ПТП - приложение № 1, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са
описани контузия на гръден кош и охлузвания.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че в резултат на
допуснатото от страна на възз. нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП при управление на
МПС на свЛ. са причинени наранявания. Горното обстоятелство не се оспорва от
въззивника.
По отношение на авторството на деянието:
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства е видно, че въззивникът
е управлявал процесния автомобил, което не се оспорва от него и в жалбата му.
Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от
въззивника.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното
лице е осъществило състава на чл.20, ал.2 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено е
описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по
чл.20, ал.2 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179,
ал.2 пр.1 от ЗДвП. Същото е безспорно установено, извършено е именно от
наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно
наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен
размер от 200 лева. За съда не съществува правна възможност да ревизира санкцията и
да наложи наказание под законоустановения минимум, защото би нарушил
разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗАНН. Последната предвижда, че не се допуска замяна
на предвидените за нарушението наказания с по-леки, освен в случаите по чл.15, ал.2
от ЗАНН. Чл.15, ал.2 от ЗАНН обаче касае редуциране на санкции по отношение на
непълнолетни лица, какъвто не настоящия случая, тъй като въззивникът отдавна е
отминал възрастта на непълнолетието. Поради това и за съда не съществува правна
възможност да редуцира наложеното наказание по този пункт от НП.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като новата
редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва
възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
Следва да се посочи, че възз. е избегнал наказателната отговорност, която е следвало
да се реализира спрямо него единствено поради волята на пострадалия. Поведението
му към момента на деянието – 20.05.2022г., наред с това, че е бил млад водач, не
следва да се толерира. В рамките на прекратеното ДП не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на
такава. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като
маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да
6
се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН,
като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на
българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения свързани не
само с живота и здравето на другите , но и със собствените му такива.

Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Разноски не се претендират от страните по делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 от
ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0442-000801 / 25.07.2024г. на
Началник сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04-Варна, с което на С. В. Н. ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ № 57, вх.2, ет.5, ап.48 е наложено :
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7