РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр.Плевен,30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, девети наказателен състав в публичното съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
|
|
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдията ЯКИМОВА НАХД № 1408 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Електронен фиш за нарушение, установено с
автоманизирано техническо средство серия К ****** с постоянен адрес ***е наложено административно наказание на осн. чл. 189, ал. ІV във вр. с чл. 182, ал. ІІІ, т. 3 от ЗДвП – глоба в размер на ***,00 лева
за това, че на 03.03.2018 година в 18:12 часа на ***движейки се в посока гр. ***,
МПС „***“ е било управлявано със скорост – 105 км/ч при разрешена - 80 км/ч,
превишение на разрешената скорост от 25 км/ч., като нарушението е установено и
заснето с АТСС тип стационарна система MULTA RADAR SD 580 и отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.
В жалбата се иска
отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно.
В съдебното заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се
явява представител.
Ответникът по жалбата,
редовно призован, не се представлява. В писмото,съпровождащо преписката излага
становище,че ЕФ следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като се запозна с образуваната
административно-наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От формална страна електронният фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити: "Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното и заплащане.
Изложената в електронния фиш фактическа обстановка не се
подкрепя от вещественото доказателство по делото – приложение към електронен
фиш, Снимка/клип ***, Multa Radar № 00209D32F66C, където е отразено, че действително измерената скорост на процесното МПС е
108 км/ч, ограничението на скоростта в пътния участък – 70 км/ч, т. е.
наказуемата скорост не е 25 км/ч., дори при отчитане на толеранс от „-3%.
Липсата на установеност на нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може
да бъде преодоляна и от останалите писмени доказателства по делото, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Гореизложеното обуславя извода, че че санкционираното с
електронния фиш нарушение не е доказано безспорно. Налице е несъответствие
между клипа и електронния фиш по отношение на скоростта и това представлява
съществено нарушение на процесуалните правила по установяване и квалифициране,
респ. наказване на нарушението. Редуцирането на накузуемата скорост от страна
на наказващия орган влияе върху правната квалификация и санкцията, тъй като за
различните превишения на скоростта се предвиждат различни санкции. Направеният
запис се явява единственото доказателство за установеното нарушение, въз основа
на което се издава фиша, с който в този случай са установени нови и различни
факти, при съобразяване на това, че последният (противно на АУАН) не обвързва с
доказателствената си сила. При тези обстоятелства съдът намира, че
несъответствието между съдържанието на направения запис (клип) и издадения въз
основа на него електронен фиш
представлява съществено нарушение на процедурата, тай като лишава лицето от
яснота относно вмененото му нарушение, а и води до недоказаност за извършването
на ноарушение.
Освен тава съгласно чл.188 ал.І от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а
в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В разпоредбата на чл.188
ал.ІІ, изр.ІІ-ро от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се
управлява от неговия собственик/законен представител, като тежестта за
доказването на друг нарушител се носи от законния представител на юридическото
лице на МПС, в едно производство по чл.189 ал.V от ЗДвП. Като изключение от
принципа за личния характер на отговорността може да се отчете нормата на
чл.188 ал.ІІ от ЗДвП, която разглежда хипотезата, в която нарушението е
извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице. В този случай
предвиденото от ЗДвП наказание се налага на законния представител на юридическото
лице или на лицето, посочено от него, на което е било предоставено
управлението. В първата хипотеза е налице законова презумпция, че водач на
превозното средство е законният представител на юридическото лице, собственик
на автомобила. Тази презумпция обаче е оборима, с възможността да се посочи
лицето, което в действителност е управлявало превозното средство. В конкретния
случай наказващият орган се е съобразил с нормата на чл.188 ал.ІІ от ЗДвП,
изпълнил е задължението си да установи от кого е извършено нарушението, но е
издал незаконосъобразен акт, като е ангажирал административната отговорност на
търговското дружество, а не на законния му представител, тъй като в предвидения
срок не е постъпила декларация, установяваща трето лице – автор на деянието. В
конкретния случай, след като в срока по чл.189 ал.V от ЗДвП ***– представляващ
и управляващ „***не е представил в ***писмена декларация с данните на лицето,
което да е извършило нарушението, Електронният фиш е следвало да бъде издаден
на законния представител на юридическото лице, собственик на автомобила.
Незаконосъобразно електронният фиш е издаден на юридическото лице, а не на
неговия законен представител. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл.188
ал.ІІ от ЗДвП сочи на извода, че субект на нарушения установени с
автоматизирани технически средства, може да бъде само физическо лице – това, което е управлявало автомобила; това, което е собственик на автомобила или
това, което е законен представител на юридическо лице, собственик на
автомобила. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН, съобразно която на юридическите лица се налага като вид административно
наказание само и единствено имуществена санкция. Освен това за нарушения,
свързани с превишаване на максимално разрешената скорост, се предвижда и
административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС”, което е
недопустимо по отношение на юридическите лица. В този смисъл незаконосъобразно
наказващият орган е издал електронния фиш на юридическото лице, собственик на
автомобила.
С оглед изложените по-горе фактически и правни
съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Водим от горното и
на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо
средство серия серия К ****** с постоянен адрес ***е наложено административно наказание на осн. чл. 189, ал. ІV във вр. с чл. 182, ал. ІІІ, т. 3 от ЗДвП – глоба в размер на ***,00 лева
за това, че на 03.03.2018 година в 18:12 часа на ***движейки се в посока гр. ***,
МПС „***“ е било управлявано със скорост – 105 км/ч при разрешена - 80 км/ч,
превишение на разрешената скорост от 25 км/ч., като нарушението е установено и
заснето с АТСС тип стационарна система MULTA RADAR SD 580 и отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :