РЕШЕНИЕ
№ 1154
гр.Бургас,
21.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, първи състав, в открито
заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Димитър Гальов
Секретар: Гергана Славова,
като разгледа
докладваното от съдията Д.Гальов адм.д. № 441 по описа на съда за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда за обжалване на
ревизионни актове, на основание чл.156 и сл. вр. с чл.83 ал.4 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, вр. чл.145 от АПК.
Жалбоподателят „Стенлий Мюзик“ ЕООД гр.Поморие в
производството участва чрез пълномощник – адвокат К.Д. ***.
Орган, издал оспорения акт (АО), е инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас. Органът участва в
производството чрез пълномощник – юрисконсулт Тонка Ж..
Предмет на оспорване е акт за регистрация по ЗДДС №
020421802377342/21.11.2018г. на АО, издаден по инициатива на органа, с посочено
правно основание чл.96 ал.4 вр. с ал.1 ЗДДС.
Актът за регистрация е обжалван по административен ред от
жалбоподателя, по повод на което е постановено решение № 13 от 31.01.2019г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ
на НАП. С решението оспорения акт е потвърден изцяло.
В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт. Основно оплакване е за неправилно приложение на разпоредбата на
чл.96 ал.4 ЗДДС, като се твърди липса на основание за изчисляване на
достигнатия от дружеството оборот по възприетия от данъчния орган начин. В тази
връзка се твърди, че не е бил налице оборот от 50 000лв., което е
предвиденото от закона фактическо основание за извършване на регистрация по
ЗДДС. На последно място се прави оплакване, че никъде в акта за регистрация
органът по приходите не се е позовал на приложимата в случая разпоредба на
чл.102 ал.1 ЗДДС. Иска се съдът да отмени оспорения акт за регистрация, както и
присъждане на разноските по делото.
Ответникът –Директор на Дирекция „ОДОП“-Бургас оспорва
жалбата. Оспорва доводите за липсата на предпоставки за извършване на
регистрация по ЗДДС, като в тази връзка поддържа подробни мотиви, изложени в
решението органа, с което бил потвърден акта за регистрация. Иска отхвърляне на
оспорването и присъждане на разноски. Представя преписката по проведеното пред
него производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.156
ал.1 ДОПК, от лице,
което е адресат на акта, след решение на решаващия орган по чл.155 ал.2 ДОПК, с
което е потвърден оспорения по административен ред акт за регистрация, при
което е налице правен интерес от оспорването и жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе по направеното оплакване за нищожност
на ревизионния акт, съдът прие за установено от фактическа страна следното.
Производството е започнало с резолюция за извършване на
проверка по отношение на дружеството, издадена от началник сектор при ТД на НАП
Бургас. Проверката е приключила с протокол № П-02-000218141874-073-001/21.11.2018г.,
съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас. Въз основа на
констатациите по протокола е издаден оспорения акт за регистрация.
Фактическите констатации по протокола, акта и
потвърждаващото го решение се потвърждават от събраните доказателства и като
цяло са безспорни между страните по делото. Спорни са произтичащите от фактите
правни изводи.
Процесният изследван период за дружеството жалбоподател е
от 01.12.2016г. до 31.10.2018г., а периода на дейност на обекта е от
24.12.2016г. до 16.09.2018г. През този период лицето С.Е.Г.ЕГН:********** бил
едноличен собственик на капитала на три търговски дружества – Стенли Мюзик ЕООД
ЕИК:*********, Стенлий Мюзик ЕООД ЕИК:********* /жалбоподател по делото/ и
дружеството Стенли Мюзик 2017 ЕООД ЕИК:*********. Посредством трите дружества
Георгиев стопанисвал търговски обект – дискотека „Немо“ с адрес гр.Поморие,
ул.П.К.Яворов 15.
От направената справка за оборота на дружествата в ПП
„Фискални устройства с дистанционна връзка“ и съпоставката с представените
обороти от задълженото лице по касови книги и издадените от него фактури
органите по приходите установили, че:
- за периода от 24.12.2016г. до 19.07.2017г. натрупаният
оборот по ЕКАФП на „Стенли Мюзик" ЕООД е в размер на 46 660,50 лв., а по
издадените фактури – 9 500,00 лв. т.е. общо 56 160,50 лв. и дружеството спира
да отчита продажбите на 19.07.2017 г.;
- за периода от 20.07.2017г. до 08.10.2017г. облагаемият
оборот на „Стенлий мюзик" ЕООД е в размер на 49 433,52 лв. и дружеството
спира да отчита продажбите на 08.10.2017 г.;
- за периода от 13.10.2017г. до 29.07.2018г. натрупаният
оборот по ЕКАФП от „Стенли мюзик 2017" ЕООД е в размер на 48 134,80 лв., а
по издадените фактури 2 268,16 лв. т.е. общо 50 402,96 лв. и дружеството спира
да отчита продажбите на 03.08.2018г.;
- за периода от 04.08.2018г. до 16.09.2018г. натрупаният
оборот от „Стенли мюзик" ЕООД е в размер на 45 310,70 лв. и дружеството
спира да отчита продажбите на 16.09.2018 г.
По делото е безспорно обстоятелството относносумата
посочена като сумиран оборот на обекта, а именно в размер на 94 107.76
лева, което при направените от страните изявления и не се нуждае от доказване.
Не се спори относно наличните и регистрирани фискални устройства, чрез които е
отчитан оборотът всяко от дружествата през процесния период.
При проверката са били установени и взети предвид и
следните факти :
Едноличен собственик на капитала и управител на трите
дружества е Станислав Енев Георгиев;
Трите дружества извършват една и съща дейност –
стопанисване на питейно заведение в един и същ обект - нощен клуб „Немо“ гр.
Поморие, ,ул. „П. К. Яворов“ № 15;
Договорите за наем на обекта, ведно с оборудването в него
са с един и същ наемодател „Помо Турс“ ЕООД;
Наети са едни и същи лица на трудови договори, като датите
на които са освободени в дружеството, което преустановява дейност съвпадат с
датите, на които са назначени в дружеството започващо дейност;
Основните доставчици са едни и същи фирми, а именно –
„Поп Комерс 1“ ЕООД, ЕТ „Бонида – Иван Зелямов“ , „Помо турс“ ЕООД, „Пайнер“
ООД. „ Стенли Мюзик 2017“ ЕООД е закупувало стоки от 06.12.2017г., след като е
започнало отчитане на продажби от 13.10.2017 г. в стопанисвания обект.
Следователно са продавани стоки закупени от предходното дружеството, в случая
„Стенлий Мюзик“ ЕООД;
Счетоводното обслужване се извършва от едно и също
дружество – „Елфи БГ“ ООД, като пълномощник на трите дружества е едно и също
лице – Валентин Илиев Колев.
При достигане на оборот над 50 000,00 лв., който е праг
за задължителна регистрация по ЗДДС, или малко преди това, е била извършвана
формална промяна на задълженото лице. Промяната е свързана единствено със смяна
на субекта, като същевременно дейността и използваният обект остават същите.
Нито едно от дружествата не е подало заявление за регистрация по ЗДДС.
При така установените факти съдът обосновава следните правни изводи:
Обжалваният акт за регистрация е издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Бургас, който е компетентен съобразно чл.83 ал.2 от ДОПК и чл.102 ал.1 от ЗДДС.
Обжалваният акт за регистрация е издаден в изискуемата от
закона писмена форма и е мотивиран, като са посочени фактическите основания за
издаването му и приетите за приложими правни норми. Вярно е, че в акта за
регистрация е пропуснато да се посочи като част от пълната квалификация на
установените факти чл.102 ал.1 от ЗДДС, но този пропуск по същество не може да
доведе до съществена неяснота относно основанията за постановяването на
обжалвания акт и нарушението се разглежда от съда като несъществено.
Обжалваният акт за регистрация е издаден при спазване на
административнопроизводствените правила, липсват оплаквания в това отношение.
Основният спор по делото е относно наличието на
противоречие на обжалвания акт с материалния закон и в частност дали
установените по делото факти обосновават извод относно наличието на
предвидените в закона предпоставки за извършване на регистрация по инициатива
на органа по приходите.
Съгласно чл.102 ал.1 от ЗДДС когато орган по приходите
установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на
заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация,
ако условията за регистрация са налице. Налице са две материалноправни
предпоставки, които следва кумулативно да са налице, за да е налице основание
за издаването на акта – неизпълнение от ДЗЛ на валидно възникнало задължение за
подаване на заявление за регистрация и наличност на условията за регистрация.
Задължението за заявяване на регистрация е уредено в
чл.96 ал.1 от ЗДДС, според която всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот
50 000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Както бе
посочено по-горе, по делото се установи, че оборотът на дружеството
жалбоподател през последните дванадесет месеца преди регистрацията е достигнал
сумата от 49 433,52 лева, т.е. не е възникнало задължение за заявяване на
регистрация, нито е била налице материалноправната предпоставка за извършване
на регистрация по инициатива на органа по приходите.
Съдът не споделят доводите на ответника за заобикаляне на
закона поради това, че чрез извършване на една и съща дейност последователно
във времето от три търговски дружества се постига забранен от закона резултат –
избягване на регистрация по ЗДДС. Не е вярно, че законът забранява сочения от
ответната страна резултат. Действащото законодателство не урежда възможност и
правила за кумулиране на оборотите при подобна дейност на юридически
самостоятелни, но свързани лица, поради което изискуемият за регистрация оборот
следва да се проследи за всяко дружество отделно. Разпоредбата на чл.96 ал.4 от ЗДДС предвижда възможност за кумулиране на обороти между различни дружества в
случаите, когато е налице преобразуване на търговски дружества по реда на
Търговския закон, но такова в настоящия казус липсва.
В мотивите си ответната страна се е позовала на чл.11 от
Директива 2006/112/ЕО, според който след консултиране с Консултативния комитет
по данък върху добавената стойност, всяка държава-членка може да разглежда като
едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази
държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с
друго от финансови, икономически и организационни връзки.
Позоваването от ответната страна на чл.11 от Директива
2006/112/ЕО е несъстоятелно, тъй като липсват предпоставките за директен ефект
на сочената норма. Преди всичко следва да се посочи, че вертикалния директен
ефект намира приложимост в случаите, когато гражданите търсят защита на правата
си срещу осъществяващи публичната власт институции, а не обратно. Въведената
чрез практиката на Съда на ЕС допустимост на директния ефект при тези ситуации
се основава на това, че държавата е допуснала неизпълнение на произтичащото от
директивата нейно задължение за транспониране. Недопустимо е държавата,
позовавайки се на такова свое неизпълнение, да търси директен ефект на норма на
директива като основание за упражняване на властническите си правомощия спрямо
гражданите.
Наред с това самият текст на чл.11 от Директивата не дава
конкретна, ясна и приложима уредба на сочените обществени отношения, а чрез
израза „всяка държава-членка може да разглежда като“ дава възможност (а не
урежда задължение за транспониране), след посоченото в текста консултиране, да
се приеме вътрешноправна уредба в посочения смисъл. В Република България такава
уредба към настоящия момент не е приета, т.е. държавата не се е възползвала от
дадената и с директивата възможност и напрактика липсва законово основание за
целите на ДДС да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице няколко лица,
които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от
финансови, икономически и организационни връзки, какъвто е процесния случай.
Не са налице и предпоставките за косвена приложимост на
чл.11 от Директивата, чрез конформно тълкуване на вътрешното законодателство,
тъй като не са налице национални норми, пораждащи неяснота относно обсъжданите
обществени отношения. Такива вътрешни норми липсват, отношенията не са уредени
от законодателя, а конформното тълкуване не е уреден от закона, нито приет от
практиката или теорията способ за запълване на празноти в законодателството. От
тази гледна точка съображенията на решаващия орган са логични и житейски
обосновани, но в юридически план биха могли да бъдат мотиви към законопроект, а
не на акт, издаден в изпълнение на закона.
Сумирайки изложеното съдът прие, че обжалвания акт за
регистрация е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на приложимите
материалноправните разпоредби. Жалбата е основателна. На основание чл.160 ал.1 от ДОПК актът следва да се отмени.
По повод направеното искане и на основание чл.161 ал.1 ДОПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт за
регистрация по ЗДДС № 020421802377342 от 21.11.2018г. на инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас, по жалба на „Стенлий
Мюзик“ ЕООД, с ЕИК *********- гр.Поморие.
ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас да заплати на дружеството „Стенлий
Мюзик“ ЕООД сумата от 550лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :