РЕШЕНИЕ №…..
гр. Добрич, 19.07.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело №370 по описа на ДРС
за 2013 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.42 ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на Д.М.Д. с ЕГН ********** *** срещу Е.Г.Д. с ЕГН **********
*** по чл.42 ал.2 от ЗЗД за обявяването на недействителността, обусловено от
липса на представителна власт и на потвърждаване на договора за покупко –
продажба от 25.01.2011 г., обективиран в нотариален акт №..., том ..., рег. №...,
дело №.../... г. на нотариус с рег. №330 в регистъра на Нотариалната камара,
вписан с вх. рег. №.../... г., акт №..., том ..., дело №.../... г. на Службата
по вписванията – Добрич в частта относно 1/2 идеална част от имот, която ищецът
е продал на наследодателя на ответницата Г.Д.М. – от апартамент, намиращ се в
гр. Д., ул...... №..., ет..., със застроена площ от 100.76 кв.м. и
идентификатор №... по кадастралната карта на град Добрич, състоящ се от спалня,
всекидневна, кухня, детска стая, хол, коридор, сервизни помещения и 3 тераси,
заедно с прилежащото му избено помещение №5 и таванско помещение, както и
съответните идеални части от общите части на сградата и 150 кв.м. в идеални
части от правото на собственост върху поземлен имот №... по кадастралната карта
на град Добрич с обща площ от 536 кв.м., както и в частта относно 1/2 идеална
част от гараж в сграда със застроена площ от 21.40 кв.м. и идентификатор №...
по кадастралната карта на град Добрич, заедно със съответните идеални части от
общите части на сграда №..... по кадастралната карта на град Добрич (при
условията на евентуалност при отхвърлянето на първия иск се настоява за
разваляне на посочения договор до размера на 1/2 идеална част поради пълно
неизпълнение – ищецът реално не е получил никакво плащане). Ищецът сочи, че на
15.12.2010 г. е упълномощил своя син Г.Д.М. (починал на 20.03.2011 г. и
наследен от ответницата) с генерално пълномощно; на 25.01.2011 г. пълномощникът,
заедно със собственичката на останалата 1/2 идеална част от имотите П. Г. Н.
(негова бивша съпруга) го е продал сам на себе си за сумата от 35000 лева; в
нотариалния акт е посочено, че продажната цена е изплатена в брой от купувача
преди подписването на договора; процесното пълномощно е генерално, като в него
не са конкретизирани съществените условия по сделката за прехвърлянето на имота
– дали имотът ще се продава или дарява; няма конкретно, а дори и относително,
посочване на цената на продажбата; генералното упълномощаване за сделката с
недвижимия имот не е учредило представителна власт на пълномощника и сделката
не е породила правно действие; настоява се за уважаване на предявените искове и
присъждане на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
бил получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявените искове са
недопустими и неоснователни, тъй като на пълномощника е била дадена свобода да
извърши продажба или дарение; след като в упълномощителната сделка не е
фиксирана цена, то изпълнението на поръчката се счита за извършено при
договарянето на средни цени, каквото е направило упълномощеното лице и купувач
по сделката; в нотариалния акт изрично е записано, че продавачите са заявили,
че са получили сумата в размер на 35000 лева в брой от купувача, което
представлява официален свидетелстващ документ относно фактите, обхванати от
удостоверителното изявление на нотариуса, включително извършеното плащане;
имотът не е собственост на ищеца, а индивидуална собственост на П. Г. Н., което
се установява от приложените нотариални актове; като страна в процеса следва да
участва и другият прехвърлител, доколкото с направените искания се засяга и
неговата правна сфера.
В последното
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е посочил, че предявеният
иск е основателен и трябва да бъде уважен с присъждане на направените по делото
разноски.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е посочил, че исковата претенция е
неоснователна; налице е валидна представителна власт; настоява се за отхвърляне
на предявените искове.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявените искове по чл.42 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, те са основателни.
По
делото е изискан и приет заверен препис от нотариално дело №38/2011 г. по описа
на нотариус с рег. №330 в регистъра на Нотариалната камара, обективиращо
извършването на процесната сделка. На лист 70 от делото се намира пълномощното,
с което Д.М.Д. е упълномощил Г.Д.М. и чийто буквален текст гласи „Упълномощавам
Г.Д.М. да ме представлява пред физически и юридически лица, данъчна служба,
нотариус, община, СГКК и навсякъде, където е необходимо, като прехвърли сам на
себе си (продажба, дарение) следния недвижим имот, находящ се в град Добрич,
ул.”Хан Крум” №8Б и представляващ жилище със застроена площ от 100.76 кв.м.,
избено помещение №..., гаражно помещение №.... с площ от 21.40 кв.м., таванско
помещение, ведно със 150 кв.м. в идеални части от дворното място”. От
съдържанието на пълномощното е видно, че в него не са посочени съществените
елементи на договора за покупко – продажба – имотът не е индивидуализиран по
площ, граници и местонахождение (след одобряването на кадастралната карта на
град Добрич през 2005 година това е следвало да стане най-малкото със
съответните кадастрални идентификатори, които са посочени в последващия договор,
но не и в самото пълномощно; няма индивидуализиране на процесния имот съобразно
действащия регулационен план на град Добрич); не е определена и конкретна цена.
Следователно пълномощното не е изрично и не учредява представителна власт на
пълномощника да продаде недвижимия имот; договорът е относително недействителен
поради липса на представителна власт и на потвърждаване на основание на чл.42
ал.2 от ЗЗД, като не е породил правните последици, към които е насочен. В този
смисъл е най-новата практика на ВКС, обективирана в редица решения по реда на
чл.290 от ГПК (Решение №505/02.09.2011 г. по гр. дело №741/2010 г. на ІІ г.о.
на ВКС; Решение №439/20.03.2012 г. по гр. дело №23/2011 г. на І г.о. на ВКС). Настоящият
съдебен състав споделя становището, отразено в Решение №545/09.06.2009 г. по
гр. дело №1638/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение №1380/13.02.2009 г. по гр.
дело №6048/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение №249/23.07.2010 г. по гр. дело
№92/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и Определение №746/14.06.2011 г. по гр. дело
№535/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС за правна квалификация на предявения иск по
чл.42 ал.2 от ЗЗД – ненадлежното упълномощаване за извършването на
разпоредителната сделка води до нейната недействителност спрямо ненадлежно
представлявания, ако той не потвърди действията на пълномощника (в този смисъл
е и Решение №285/28.09.2011 г. по гр. дело №1033/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС). Тази
квалификация се споделя от Добричкия окръжен съд, видно от Определението от
23.04.2012 г. по частно гр. дело №225/2012 г. по описа на ДОС и Решението от
17.12.2009 г. по в. гр. дело №844/2009 г. по описа на ДОС. Същата квалификация на
иска е дадена в посоченото от ищцата Решение №2102/17.01.2003 г. по гр. дело
№2670/2001 г. на ІV г.о. на ВКС, което е постановено при действието на
отменения ГПК. В исковата си молба Д.М.Д. цялостно е изложил фактическата
обстановка, като съдът е длъжен сам да подведе изложените факти (за липса на
представителна власт и потвърждаване) под приложимата норма (чл.42 ал.2 от ЗЗД). Затова главният иск е основателен и трябва да бъде уважен (в този смисъл
са решението от 07.06.2012 г. по гр. дело №1072/2012 г. по описа на ДРС,
потвърдено с решението от 08.10.2012 г. по в. гр. дело №659/2012 г. по описа на
ДОС, както и решението от 10.10.2012 г. по гр. дело №1071/2012 г. по описа на
ДРС, потвърдено с решението от 11.02.2013 г. по в. гр. дело №918/2012 г. по
описа на ДОС), като предявеният при условията на евентуалност иск разваляне на
посочения договор до размера на 1/2 идеална част поради пълно неизпълнение –
ищецът реално не е получил никакво плащане – не следва да бъде разглеждан.
Безспорно е, че имотът е придобит по
време на брака на Д.М.Д. и П. Г. Н. в режим на съпружеска имуществена общност
(в този смисъл освен подадената в нотариалното производство молба, в която
двамата бивши съпрузи са посочени като съсобственици, са и представеният препис
от съдебно решение за развод - на лист 91-92 от делото - и извършената служебна
справка – на лист 83 от делото, от които е видно, че сключеният между тях на
18.12.1958 г. граждански брак е бил
прекратен с развод на 23.09.1988 г.; от представените в нотариалното производство
документи става ясно, че процесните имоти са били придобити по силата на
договори за покупко – продажба на дворното място и изграждането на обекти по
време на техния брак), като възраженията на ответника в обратната насока са
неоснователни. Така или иначе обстоятелството дали с процесната сделка са
транслирани действителни вещни права или не няма значение за изхода от спора по
предявения облигационен иск за обявяването на нейната недействителност поради
липсата на представителна власт и потвърждаване.
С оглед изхода от спора и уважаването на
предявения иск на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 390 лева (в това число 300 лева
заплатен депозит за назначаването на особен представител на ответника на
първоначални разноски на ищеца и 90 лева внесен депозит за изготвянето на
експертизата). На основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.2 от ГПК поради
освобождаването на ищеца от задължението за плащане на дължимата държавна такса
Е.Г.Д. трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна
такса за образуването на производството в размер на 152.96 лева – 1 % от
данъчната оценка на 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Д.М.Д.
с ЕГН ********** *** договора за покупко – продажба от 25.01.2011 г., обективиран
в нотариален акт №..., том ..., рег. №..., дело №.../... г. на нотариус с рег.
№... в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №.../... г., акт №...,
том ..., дело №.../... г. на Службата по вписванията – Добрич в частта относно
1/2 идеална част от имот, която Д.М.Д. е продал на наследодателя на ответницата
Е.Г.Д. с ЕГН ********** ***, а именно на Г.Д.М. с ЕГН ********** – от апартамент,
намиращ се в гр. Д., ул.. №..., ет...., със застроена площ от 100.76 кв.м. и
идентификатор №... по кадастралната карта на град Добрич, състоящ се от спалня,
всекидневна, кухня, детска стая, хол, коридор, сервизни помещения и 3 тераси,
заедно с прилежащото му избено помещение №5 и таванско помещение, както и
съответните идеални части от общите части на сградата и 150 кв.м. в идеални
части от правото на собственост върху поземлен имот №.... по кадастралната
карта на град Добрич с обща площ от 536 кв.м., както и в частта относно 1/2
идеална част от гараж в сграда със застроена площ от 21.40 кв.м. и
идентификатор №... по кадастралната карта на град Добрич, заедно със
съответните идеални части от общите части на сграда №.... по кадастралната
карта на град Добрич, ПОРАДИ ЛИПСА НА
ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ И НА ПОТВЪРЖДАВАНЕ.
ОСЪЖДА Е.Г.Д. с ЕГН **********
*** да заплати на Д.М.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 390 (триста и
деветдесет) лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по гр.
дело №370/2013 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Е.Г.Д. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса по гр. дело №370/2013
г. по описа на ДРС в размер на 152.96 лева.
УКАЗВА на ищеца
в 6-месечен срок от влизането в сила на съдебното решение да извърши вписването
му в Службата по вписванията – гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: