РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Перник , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Перник чрез упълномощения си
представител ю.к. Л. против Решение № 260059 от 27.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1689 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Община Перник обратен иск срещу С. А. К. за осъждане на последната
да заплати сумата от 1867.32 лева главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., лихва в размер на 148.61 лева за периода от
09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., за общинско жилище с адрес: ***, както и е осъдена да
заплати направените разноски в размер на 300.00 лева адвокатски хонорар.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа
неправилност на извода на първоинстанционния съд, за недоказаност на облигационно
правоотношение между Община Перник и ответника по обратния иск, като твърди, че
по безспорен начин било доказано, продължаващото обитаване на общинския имот и
към датата на постановяване на съдебното решение от С.К.. Сочи, че С.К. била страна
и по друго дело пред ПРС със същия предмет, но за друг период, за което към жалбата
е приложено решение № 260434 от 03.11.2020 г., по гр.д. № 1507/2020 г. на ПРС.
По изложените в жалбата доводи и възражения моли решението да бъде
отменено в обжалваната му част, като им се присъдят направените пред двете
инстанции разноски.
1
Въззиваемата страна С. А. К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор на
въззивната жалба, в който е оспорила същата, и твърди, че Община Перник не е
доказала в хода на първоинстанционното производство наличие на наемно
правоотношение по между им, поради което обратният иск правилно бил отхвърлен.
Моли съда да потвърди решението в оспорената му част, като правилно и
законосъобразно.
Пред въззивната инстанция „Топлофикация Перник“ АД е депозирало молба, с
която моли решението по главния иск да бъде потвърдено, но в тази част решението не
е предмет на въззивен контрол.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр.
вр.124 от ГПК от „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. срещу Община Перник за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2015.93 лева,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена, топлинна енергия
за апартамент общинско жилище, находящо се в ***, от които главница в размер на
1857.32 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 148.61 лева за периода от 09.07.2017 г. до
11.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 1867.32 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед
№ *** г. по ч.гр.д. № 00228/2020 г. на ПРС.
Ответникът е оспорил иска.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана С. А. К., за
която се твърди, че е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата на
настаняването , както и към датата на депозиране на отговора на исковата молба,
респ. искането му за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника.
Приет е за съвместно разглеждане обратен осъдителен иск от Община Перник
против С. А. К. за осъждане на ответницата по обратния иск да заплати на Община
Перник сумата, за която е осъдена Общината – главница и изтекла лихва, заедно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск
до окончателното издължаване на сумите.
Ответницата по обратния иск е оспорила същия.
С обжалваното решение изцяло е уважен предявеният установителен иск и е
отхвърлен обратният иск, като съдът е приел, че съгласно Наредба за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник,
в редакцията и към процесния период, е бил предвиден смесен фактически състав за
възникване или продължаване на наемното правоотношение: заповед на кмета – чл.21,
ал.1 от Наредбата и писмен договор за наем по чл.24, ал.1 от Наредбата, в който се
определят правата и задълженията на наемателя и наемодателя, наемната цена,
заплащане на консумативи и такса смет, отговорността при неизпълнение,
поддържането и други условия по наемното правоотношение. Прие е, че липсата на
един от тези два елемента води до извод, че същият не е завършен, поради което не е
възникнало наемното правоотношение.
2
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността
му на основание чл.269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
С решение № 260059 от 27.01.2021 г. по гр.д. № 1689/2020 г. е признато за
установено, че Община Перник дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сума в размер
на 1867.32 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., както и сумата от 148.61 лева – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 00228/2020 г. на
ПРС, като са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.219, ал.3 от
ГПК обратни искове от Община Перник за осъждане на С. А. К. да заплати сумата от
1867.32 лева, представляващи незаплатени разходи за ползване на имот, изразяващи се
за стойността на топлинна енергия, доставяна за топлофициран имот, находящ се в ***
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 148.61 лева – лихва за
забава за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г.
Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно
предявеният обратен иск, като по отношение на предявения главен иск, решението
като необжалвано е влязло в сила.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е
ответника Община Перник, както и не е било спорно между страните по обратния иск,
а и от приложената в първоинстанционното производство заповед № *** г. на Кмета на
Община Перник се установява, че С. А. К., заедно с четиричленното семейство: С. А.
К., Д. Н. К. – съпруг, К. Д. К. – дъщеря и Д. Д. К. – син са настанени в общинско
жилище за отдаване под наем на адрес в ***. В заповедта изрично е посочени титуляра
на заповедта да открие абонаментни номера на свое име във „ВиК“,
„електроразпределение“ и „топлофикация“, като сумите за топлофикация, ел. енергия,
вода и канализация на жилището се заплащан от ответницата С. А. К., членовете на
семейството и, а при отсъствие или смърт – от роднините и наследниците, независимо
от адреса на който се намират. Пред районния съд не е бил спорен факта, че имотът,
описан в заповедта за настаняване е идентичен с имота, описан в исковата молба. В
хода на производството същата е призована лично на адрес, съвпадащ с този на
топлоснабдения имот.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав
намира, че предявеният обратен иск е основателен. Между страните по този иск е било
създадено наемно правоотношение и по силата на чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД за
наемателя е възникнало задължението да заплаща и разходите, свързани с ползването
на вещта. Липсата на доказателства за постигната нарочна уговорка за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, не е основание за отхвърляне на иска,
защото това задължение произтича от законова разпоредба. Както се посочи,
ответницата е настанена в имота по силата на описаната по-горе заповед, като и към
настоящия момент продължава да се намира в имота, което е видно и от получените
призовки, а след като ползва имота, то на основание чл.236 от ЗЗД същата дължи
изпълнение на всички задължения, произтичащи от наемния договор, което включва и
заплащане на разходите, свързани с ползването му.
3
Ответницата по обратния иск поддържа, че няма качеството на потребител на
топлинна енергия. Преценката дали същата има такова качество би била от значение
ако тя бе ответник по предявения от „Топлофикация- Перник”АД, гр.П. главен иск.
Съдът обаче не е сезиран с такъв иск и съответно за изхода на спора е без значение
дали С. А. К. е клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
предявяване на обратния иск.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявеният
обратен иск е основателен и доказан, поради което и обжалваното решение в частта му,
с която този иск е отхвърлен, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго
такова, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на Община Перник
претендираните суми. Обратният иск следва да бъде уважен под условие, че сумата се
дължи след като Община Перник заплати присъдените с решението суми на ищеца.
Предвид изхода на спора в полза на Община Перник следва да бъдат присъдени
направените по обратния иск разноски пред двете инстанции в общ размер на 200 лева
– юрисконсултско възнаграждение
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260059 от 27.01.2021 г., постановено по гр.д. № 01689 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен
предявения от Община Перник срещу С. А. К. осъдителен иск за осъждане на С. А. К.
да заплати сумата от 1867.32 лева, представляваща незаплатени разходи за ползване на
имот, изразяващи се за стойността на топлинна енергия, доставяна за топлофициран
имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от
148.61 лева – лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г. и е осъдена
Община Перник да заплати на С. А. К. сумата от 300 лева, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, ЕИК
********* сумата 1867.32 лева, представляваща неплатена главница за доставена
топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г., както и сумата от 148.61 лева – лихва за забава за периода от
09.07.2017 г. до 11.12.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.06.2020 г., както и сумата от 380.64 лева, представляваща направени в заповедното
и исковото производство разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Община Перник заплати на "Топлофикация-
Перник "АД, гр. П. присъдените с решението суми.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Перник, ЕИК ********* сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща направени
разноски в производството по обратния иск пред двете инстанции.
Първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че
Община Перник дължи на Топлофикация-Перник” АД сума в размер на 1867.32 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
4
както и сумата от 148.61 лева, ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 00228/2020 г. на ПРС, не е обжалвано
и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5