№ 6225
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110176754 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД срещу Столична община.
Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че застрахованият при него по силата на имуществена
застраховка „Каско“ /застрахователна полица № .........., със срок на валидност:
16.05.2023 г. – 15.05.2024 г./ л.а. „Опел Корса“ с рег. № ........... е бил паркиран в
гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, в близост до бл. 10. На 22.07.2023 г. собственикът
К.Д.Ф. е установил, че вследствие на разразилата се предходната вечер
(21.07.2023 г.) буря върху автомобила са паднали сухи клони от дърво, в
причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
Твърди, че във връзка с настъпилия инцидент е образувана щета №
472523232300215, по която на 03.11.2023 г. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на сумата 1 216, 37 лв.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника, който има задължението да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 1 216, 37 лв.
Твърди, че е връчил на ответника регресна покана, както и че плащане
от страна на последния не е извършено.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати:
1
сумата 1 216, 37 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 250, 82 лв. мораторна лихва за периода 21.06.2023 г. – 22.12.2024
г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Столична община, с който оспорва исковете. Оспорва да е налице
покрит риск. Счита, че не се установяват механизмът, както и причинната
връзка между същия и твърдените щети. Оспорва да е налице противоправно
бездействия от страна на служители на ответника.
Излага съображения, че за планирането и реализирането на дейностите
по стопанисване на обектите, част от зелената система, на територията на
Столична община се прилагат ЗУТ и Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Столична община /НИПОЗССО/.
Позовава се на чл. 44, ал. 2 НИПОЗССО, според която по изключение
растителността – дълготрайна дървесна и храстовидна, може да се премахва в
следните случаи:
1. при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и
самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както
и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на
движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура;
2. при реконструкция на съществуващата растителност и озеленени
площи, при провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти и др.,
като оспорва в случая да е налице противоправно бездействие от страна
на ответника.
Прави възражение за съпричиняване, което твърди, че се изразява в
паркиране на автомобила и оставянето му под сухи дървета, въпреки знанието
за наличие на такива.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представена застрахователна полица „Каско“ №
..........сключена със ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД за
л.а. „Опел Корса“ с рег. № ..........., със срок на валидност: 16.05.2023 г. –
15.05.2024 г. с клауза „Пълно каско“.
Видно от Общите условия на застрахователя, сред покритите рискове по
клауза „Пълно каско“ са: буря, ураган, удар от мълния, градушка, наводнения,
свличане или срутване на земни пластове, падащи предмети, дървета и клони
вследствие на природни бедствия /Раздел „Общи положения“, Глава X
„Покрити рискове“, т.2/.
2
Представено е удостоверение, изд. от СДВР, 03 РУ, в уверение на това,
че на 24.07.2023 г. А. М. Т. е заявил, че на 21.07.2023 г. около 18:45 часа на
адрес: гр. ........... е установил, че от паднал клон на дърво по управлявания от
него л.а. „Опел Корса“ с рег. № ..........., собственост на К.Д.Ф., са нанесени
щети: увреден таван, вдлъбнатина по рамката на предни лява и дясна врата и
драскотини по предна лява и дясна врата /по негови данни/, като по случая е
заведена преписка с вх. № 227000-8310/23 по описа на 03 РУ-СДВР.
Със заявление от 24.07.2023 г. застрахователят е уведомен за настъпване
на събитието, във връзка с което е образувана щета № 472523232300215.
Съставени са опис на претенция и доклад по щета.
Безспорно е между страните, че на 03.11.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 1
216, 37 лв., което се потвърждава от представеното преводно нареждане от
същата дата.
Ищецът е отправил към ответника регресна покана, връчена на
20.06.2024 г., видно от известие за доставяне, обр. 243.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че произшествието е
настъпило при следния механизъм: на 21.07.2023 г. в гр. София, ж.к. „Зона Б-
18“ собственикът на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ........... намира превозното
средство с увреден таван, дясна колонка и предна врата, вследствие на
паднали клони, съборени от преминала буря, в причинна връзка с което на
последния са нанесени щети. Стойността, необходима за възстановяване на
щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 1 258, 20 лв.
Пред СРС е разпитан свидетелят А. М. Т., който депозира показания, че
през м.07.2023 г. е настъпило произшествие с л.а. „Опел Корса“, зелен цвят, с
рег. № ..........., който е бил паркиран в западната част на блока, в който живе в
гр. ........... Депозира показания, че се е върнал от отпуск от Република Турция,
където е бил с другия им автомобил, и при връщане е видял, че автомобилът е
целият в клони, бил е паркиран на същото място, не е бил шофиран една
седмица и видимо е имал щети по тавана и по колонката – това, което е над
вратите и отива от предния капак до багажника. Заявява, че в същия този
период са извършвали изсичане на дървета, понеже това е имот, който е
предвиден за построяване на училище и по тази причина първоначално се е
свързал с телефон, оставен на строителния обект, но човек оттам го е уверил,
че в зоната на автомобила не са извършвали сеч на дървета. След това е
попитал съседка, която е минавала да си разхожда кучето си, дали има идея
какво е станало и тя му е казала, че предната вечер е имало буря и цялата кола
е била в клони. Част от тях са били махнати, но дори в снимковия материал,
приложен към застрахователя, се вижда, че има остатък от клони, паднали от
дървото.
Заявява, че предисторията на това събитие е, че през м.04.2023 г. е
пуснал сигнал до Столична община през тяхната платформа именно за това,
че от дърветата, които са в имота на Столична община, след всяка буря падат
3
малки клони. В приложените документи към застрахователя и към полицията
е показано, че към датата на настъпване на събитието няма отговор нито от
Столична община, нито от Район „Възраждане“, като видимо не са били
предприети никакви мерки по обезопасяване на техния имот.
Заявява, че там, където е бил паркиран автомобилът – това е на улицата,
въпреки че не изглажда такава видимо, и е част от зелена зона, т.е. свидетелят
си плаща, за да паркира там.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
По иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застрахова (в т.ч. „Каско“), по силата на
което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, отговорност
на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в
качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно:
виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от
физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в
причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и
обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на
работата на прекия делинквент.
Не е спорно между страните, а се установява и от представената
застрахователна полица, че между ищеца и собственика на процесния
автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“.
Установи се по делото, че на 21.07.2023 г. л.а. „Опел Корса“ с рег. №
........... е бил паркиран в гр. .........., западната част на блока, както и че на
22.07.2023 г. от страна на свидетеля Т. са констатирани щети по автомобила,
получени в резултат от паднали по автомобила клони на дърво в причинна
връзка с буря от предната вечер. Този механизъм се установява
безпротиворечиво от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, издаденото от 03 РУ-СДВР удостоверение, показанията на
свидетеля Т. и заключението на АТЕ по делото.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че механизмът се
явява недоказан поради противоречие в писмените доказателства, а именно –
посоченото в доклад по щета, съставен от застрахователя, че се касае за
увреждане на паркирано МПС от друго МПС. Приетият от съда механизъм се
установява от останалите посочени доказателства по делото, в т.ч.
4
заключението на АТЕ, че щетите отговарят на твърдения механизъм, поради
което възражението се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпване на събитието, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице покрит риск
по застраховката.
Процесният автомобил е застрахован в условията на „Пълно каско“, а
видно от Общите условия на застрахователя, сред покритите рискове по клауза
„Пълно каско“ са: буря, ураган, удар от мълния, градушка, наводнения,
свличане или срутване на земни пластове, падащи предмети, дървета и клони
вследствие на природни бедствия /Раздел „Общи положения“, Глава X
„Покрити рискове“, т.2/.
Според чл. 61 ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени
площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението. Основа на зелената система са озеленените площи, за широко
обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение - паркове, градини,
улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за
ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени,
производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените
площи с друго специфично предназначение – гробищни паркове, ботанически
градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Според чл. 61, ал. 4
ЗУТ озеленените площи по ал. 2 от цитираната норма и площите със
специфично предназначение по ал. 3 – собственост на държавата и общините,
са публична собственост.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Столична община (в приложимата ред. от
19.01.2023 г.) поддържането на зелените площи е специфична и творческа
дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско
предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен
характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на
елементите на зелената система, а според ал. 2 общинските зелени площи за
широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и
преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани
биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се
извършват от ДЗС и специализираните служби към районните
администрации.
Съгласно чл. 42 от Наредбата всички собственици са длъжни да следят
за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи
опасност за имуществото, здравето на гражданите и са длъжни да ги
премахват своевременно и за своя сметка.
5
В чл. 44, ал. 1 от Наредбата е посочено, че на територията на Столична
община се забранява отсичането или изкореняване на дълготрайни дървета и
храсти, независимо от собствеността им. В ал. 2 са предвидени изключенията,
както следва: при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и
самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както
и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на
движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура; при
реконструкция на съществуващата растителност и озеленени площи, при
провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти; при строителството на
сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при
доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на
инвестиционния проект; при премахване на последици от природни бедствия,
производствени аварии, в т. ч. аварийни ремонти на подземни комуникации и
инженерни съоръжения.
Съгласно чл. 51 от цитираната Наредба, контрол по спазването
осъществяват кметът на Столична община, заместник-кметът по направление
„Зелена система, екология и земеползване“, главният архитект на Столична
община, кметовете на райони, директорът на ДЗС и директорът на Столичен
инспекторат.
С оглед цитираната нормативна уредба, задълженията по наредбата
включват освен мероприятията по отреждане на зелените площи, още и
тяхната профилактика, в т.ч. премахване на изсъхнали и болни дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, наред с това – и задължения за
поддържане и профилактика на зелената система по начин, че при настъпване
на буря елементи от същата да не нанасят щети на имуществото на
гражданите.
Бездействието на служителите на общината при осъществяването на
тези задължения поражда отговорността й за всички преки и непосредствени
вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното имущество.
Ответникът Столична община като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Наредбата чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението. В случая именно бездействието на
последните е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31, ал. 2 и чл. 42
от посочената наредба, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените вреди.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че се касае за
непреодолима сила.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че е налице
съпричиняване, изразяващо се в паркиране на автомобила и оставянето му под
сухи дървета, въпреки знанието за наличието на такива. На първо място, от
6
показанията на разпитания свидетел се установи, че автомобилът е бил
паркиран в западната част на блока, в който живеят, в „зелена зона“ за
паркиране. Установи се, че свидетелят е подавал сигнали за това, че от
дърветата, които са в имота на Столична община, след всяка буря падат малки
клони, мерки във връзка с което не са били предприети. Не се установи от
собственика/водача на автомобила да е осъществено поведение, което да е
допринесло за настъпването на щетите. Като не си е търсил място за
паркиране извън зоната около наличните в района дървета,
собственикът/водачът на автомобила не е допринесъл за настъпване на
щетите.
Установи се настъпването на щетите на застрахования при ищеца
автомобил в причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че на 03.11.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 1
216, 37 лв., което се потвърждава от представеното преводно нареждане от
същата дата.
Причинените на увредения автомобил щети към момента на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлизат на сумата
1 258, 20 лв. съгласно заключението на АТЕ, която надвишава изплатеното
застрахователно обезщетение.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в
размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
В полза на застрахователя е възникнало регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 216, 37 лв., поради което
искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва се обуславя от доказване
кумулативното наличие на: главен дълг, забава на длъжника и размера на
иска, тежестта за установяване на които се носи от ищеца.
Установи се наличието на главен дълг, с оглед прието от съда по иска по
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД. Ищецът е отправил към ответника регресна
покана изх. № 1490/17.06.2024 г., връчена на 20.06.2024 г., видно от известие
за доставяне, обр. 243, с оглед на което ответникът е в забава от следващия ден
– 21.06.2024 г. В полза на ищеца е налице вземане за мораторна лихва за
периода 21.06.2024 г. – 22.12.2024 г. в размер на сумата 85, 25 лв., определен
по реда на чл.162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор на НАП
(https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).
7
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 250, 82 лв., както и за периода 21.06.2023 г. –
20.06.2024 г. – да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 891, 76 лв. разноски, съобразно уважената част от
исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 11, 28 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 216, 37 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 472523232300215 във връзка с
осъществено на 21.07.2023 г. застрахователно събитие в гр. София, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 23.12.2024 г. до окончателното
изплащане;
сумата 85, 25 лв., представляваща мораторна лихва за периода
21.06.2024 г. – 22.12.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 85, 25 лв. до пълния
предявен размер от 250, 82 лв. и за периода 21.06.2023 г. – 20.06.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати на
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 891, 76 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 11, 28 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8