№ 6474
гр. С., 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110134303 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Е.“ №18, чрез адв. Г.
М., срещу „С.К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл."О." № 13 Б,
представлявано от С. Н. Т., за прогласяване недействителността, на основание чл. 26 ЗЗД,
вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9, т.10 и т. 11 ЗПК, на Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №806676 от 19.03.2022г.,
сключен между страните.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2022г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №806676,
по силата на който ответника е предоставил на ищеца сумата от 230 лв. за срок от 30 дни,
при ГЛП 0 % и годишен процент на разходите- 0%. Посочва се, че в погасителни план към
договора лихванеия процент по кредита е 36 %, а не както е посочен в договора, а ГПР е
42,58 %. Излагат се подробни съображения за недействителност на отделни клаузи от
договора, както и на целия договор.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователност. Твърди, че неустойка по договора не е
начислявана и събирана от дружеството, като в тази връзка навежда твърдения, че същата е
валидно договорена и отговаряща на всички изисквания на закона. Моли съда да отхвърли
иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпила
писмена молба, с която същия моли съда да уважи иска. Претендира разноски по списък.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило
писмено становище, с което се поддържа писмения отговор и се излагат съображения по
същество. Претендират се разноски по списък.
1
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние №806676/19.03.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в
тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Р.Б. за транспониране на
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Е.п. и на Съвета от 23 април 2008 г., относно
договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация
по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б. "ж" е посочено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба съответства на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от
Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане
в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на
разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на
отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва
за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл.
19, ал. 1 ЗПК.
В настоящия случай, при сключване на процесния договор за потребителски кредит, е
допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото договорът е
неясен относно задълженията, които поема потребителя, дължи ли последният договорна
лихва и какъв е годишният процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото в
договора е посочено, че годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са
0,00 %. Същевременно в стандартния европейски формуляр (СЕВ), приложен към отговора
исковата молба, е посочено, че годишният лихвен процент е 36 %, а годишният процент на
разходите е 0 %. В погасителния план към договора пък е обективирана различна от вече
изложената информация досежно разходите по кредита, като е установен годишен лихвен
процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. При предоставяне на
2
преддоговорна информация, на потребителя следва да се посочи ясна и точна информация
по отношение на всички съществени елементи на договора за кредит, като в процесния
случай е налице несъответствие между представената преддоговорна информация под
формата на СЕВ и сключеният договор за кредит, по отношение на размера на лихвения
процент и дали такъв е дължим. Същевременно в приложения по делото погасителен план,
който представлява неразделна част от договора за кредит, се съдържа различна информация
по отношение на годишния процент на разходите от тази, установена в договора за
потребителски кредит. По този начин се създава неяснота относно задълженията по
договора за кредит и годишния процент на разходите, в нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че договора за кредит, сключен между
страните на 19.03.2022 г., е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер от 50 лв.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Г. М. М. от САК, персонален №..., сумата от 400,00 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от М. Б. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. „Е.“ №18, срещу „С.К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
Ш., пл."О." № 13 Б, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №806676 от 19.03.2022г.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл."О."
№ 13 Б, да заплати на М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Е.“ №18, сумата от
50,00 лв. (петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл."О."
№ 13 Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Г. М. М. от САК, персонален
№..., сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца М. Б. Х..
Решението може да бъде обжалвано пред СС.г.с. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3