РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 29.09.2019 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                   ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

при секретар Десислава Минчева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 176 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

               Образувано е по касационна жалба на С.А.С. от гр. В.Търново, чрез пълномощник, срещу решение № 152 от 07.06.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 358 по описа за 2019 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което втори състав е потвърдил Електронен фиш серия К № 1477969 на ОД на МВР Ловеч за налагане на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 350 лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като законосъобразен.

                 По изложените в касационната жалба подробни доводи, че решението на РС е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденият електронен фиш.   

               В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява. В писмени бележки се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Като допълнителни аргументи се излага, че анализът на приложените и приети по делото писмени доказателства дава основание да се приеме, че описаното в ЕФ нарушение, установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол, с която непосредствено е работел служител на МВР, който е контролен орган, при което съгласно задължителната съдебна практика ТР №1/26.02.2014г. на ОСК на ВАС, разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП в действащата редакция към датата на нарушението поставя като условие за съставянето на ЕФ, нарушението да е заснето с автоматизирано техническо средство в отсъствиет она контролен орган, като в тази връзка касационният жалбоподател оспорва изводите на РС, че ТР е загубило практическото си значение, както и тези че жалбоподателят е собственик на лекият автомобил.

               Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – гр.Ловеч, се представлява от ю.к. Р., който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

                Участващият в касационното производство прокурор от ОП-Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт. Счита изводите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения за правилен. Съдът е приел, че правилно е наложено наказанието, с оглед на това, че посочените в ЕФ констатации съответстват на действително случилото се при  правилно приложение на законът.    

               Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т.1 от НПК във връзка с чл. 63 ал.1 изр. 2 от ЗАНН.  

              В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на на 02.12.2016  год. в 16.11 часа на път 1-4 км. 55+900, местността Българенска чешма, посока гр.София, извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км.ч./ и пътен знак Е-24, заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип мобилна система TFR1-M и отчетен толеранс от минус 3 км.ч., с МПС Мерцедес Е ЦДИ 4 матик, с регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 608. За нарушението на 02.12.2016г. бил издаден електронен фиш серия К № 1477969  на С.А.С. от гр. В.Търново собственик на процесния автомобил. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 119 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 59 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, за което наложил на С.А.С. предвидената в чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 350 лева. Електронният фиш /ЕФ/ е бил връчен на 28.02.2019 г., според отбелязаното на гърба на ЕФ.  

При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното от С. нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната му отговорност на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него НП като законосъобразен.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

   Съгласно чл.189 ал.4 изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в редакцията, относима към датата на процесното деяние, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна.

             Според текста на §6 т.65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/. Според мотивите на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС обаче, използването на мобилни технически средства трябва да става при ясни правила, които да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Точно във връзка с посоченото тълкувателно решение е приета нова ал.3 на чл.165 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., с която на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. На база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министърът на вътрешните работи  /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, при което се явяват неоснователни развити в депозираните по делото писмени бележки. 

     Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21 ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

     В първоинстанционното производство от АНО е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък от пътя, от която е видно, че за този участък са поставени п.з. Е24 и е въведено ограничение от 60 км/ч с п.з. В26. От цитираната схема се доказва както разположението на техническото средство, така и конкретното място за всяка от двете посоки на движение, на което са поставени пътните знаци, указващи осъществяване на видеоконтрол по спазване на правилата за движение, включително е посочено и разстоянието им от средството за контрол на скоростта.

      По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. По делото не са налични доказателства касаторът да се е възползвал от тази законова възможност.   В чл.189 ал.5 от ЗДвП изрично е предвидено, че при несъгласие на санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОД на МВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към която задължително да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. При положение, че касаторът не е упражнил правомощието си по чл.189 ал.5 от ЗДвП – не е подал писмена декларация в ОД на МВР и не е приложил към жалбата си копие от СУМПС на лицето, касационната инстанция намира, че правилно същият е бил санкциониран като собственик на автомобила за установеното нарушение – превишение на допустимата скорост.

     От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е бланкетно, без да се сочат конкретни нарушения на тези правила, които да бъдат обсъдени от съда. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Заявените в касационната жалба оплаквания не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство

     Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено в жалбата.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав   

            РЕШИ:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152 от 07.06.2019 година постановено по наказателно административен характер дело № 358 по описа за 2019 година на Районен съд Ловеч. 

            Решението е окончателно.     

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.