Решение по дело №3666/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1532
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20224520103666
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1532
гр. Русе, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520103666 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от
С. С. Д., от гр.Р. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:*********, сьс седалище и
адрес на управление гр.С., р-н Витоша, кв.Малинова Долина, ул.Рачо Петков
Казанджията №6.
Ищецът С. С. Д. твърди, че е длъжник по изпълнително дело №20198320401954,
образувано при ЧСИ И.Хаджииванов, с район на действие Окръжен сьд Русе, от
взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. С.. Изпълнителното дело било образувано въз
основа на издаден в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД Изпълнителен
лист от 03.10.2012г., по ч.гр.д.№5493/2012г. на РС Русе, въз основа на заповедно
производство, образувано на основание чл.410 ГПК и подлежаща на изпълнение
Заповед за изпълнение № 3454/24.07.2012 г., по ч.гр.д. № 5493/2012г., на РС – гр.Русе.
Още преди издаване на цитирания изпълнителен лист, въз основа на сключен рамков
Договор за цесия от 20.07.2009г., вземането станало собственост на посоченото
дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК:********* и същото дружество в
качеството си на взискател поискало и образувано изпълнителио дело
№20138090400134, при ЧСИ Силвия Косева с район на действие Окръжен съд Велико
Търново на 15.01.2013г. След образуване на цитиранато изпълнително дело срещу С.
С. Д., на 21.01.2013г. е била изпратена покана за доброволио изпълнение. Следващо
действие, направено по делото, по искане на взискателя е искане за справка в НАП за
имущество на длъжника от 08.03.2013г. След тази дата в изпълнително дело
№201380904001З4 липсвали данни за каквито и да са извършвани действия, поискани
1
от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, до прекратяването на производството по
делото с протокол, изготвен от помощник на ЧСИ Косева на 26.06.2019г., като
прекратяването е станало, както било записано на гърба на изпълнителния лист, на
основание чл.433, ал.1, т 8 от ГПК.
Към настоящият момент „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството им на
взискател, след като са били получили оригинала на изпълнителния лист, от
прекратеното изпълнителио дело №20138090400134, са образували ново изпълнително
дело под №20198090400768, отново при сьщия ЧСИ, въз основа на молба вx.
№15015/08.07.2019г. и приложен цитирания по-горе изпълнителен лист от 03.10.2012г.
След образуване на делото при ЧСИ Косева, сыцото е изпратено по подсьдност при
ЧСИ И.Хаджииванов, въз основа на подадена от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД
молба с вх.№22014/04.10.2019г. за продължаване на изпълнението. Полученото при
ЧСИ И. Хаджииванов изп. дело №20198090400768 било образувано в изпълнително
дело №20198320401954 на ЧСИ И. Хаджииванов, с район на действие Окръжен съд
Русе. След образуване на изпълнително дело №20198320401954, ЧСИ Хаджииванов е
изпратил запорно съобщеине за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
С. С. Д. на 25.10.2019г. След тази дата, на 12.11.2019г. Съдебния изпълнител наложил
запор върху банковите сметки на ищцата в Банка „Пиреос“.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че вземането им за което е издаден изпълнителен лист от
03.10.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
5493/2012 г. по описа на РС – Русе е погасено по давност.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба,
счита че предявения иск е допустим, подаден от лице, по отношение на което е налице
правен интерес, както и са налице изискуеми от закона предпоставки за надлежно
възникване и упражняване на правото на иск. По основателността счита, че иска е
неоснователен и недоказан и моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена
изцяло.
По делото са представени писмени доказателства, приложени са изпълнително
дело №20138090400134, при ЧСИ Силвия Косева с район на действие Окръжен съд
Велико Търново и изпълнително дело №20198320401954 на ЧСИ И.Хаджииванов, с
район на действие Окръжен съд Русе.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане се погасява с
изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или тригодишната такава по чл.
111 ЗЗД. В случая за процесното вземане се прилага разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и
давността за него настъпва след в изтичането на петгодишен срок.
Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по
2
време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на
върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/1980
г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Противоположно на това разбиране е
изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което давност тече и по време на изпълнителния процес. Настоящият състав
споделя съдебната практика, обективирана в Решение № 170/17.09.2018г. по дело №
2382/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение № 252/17.02.2020г. по дело № 1609/2019г.
на ВКС, ГК, съгласно която, при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното
обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по
съответния ред, респ. от този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.
Следователно, в случая, до приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., приложение следва да намери ППВС
№ 3/1980 г. по въпроса за приложението на института на погасителната давност в хода
на изпълнителния процес. По въпросите за давността, след дата 26.06.2015 г.,
приложение ще намери ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно т.10 от същото прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. От мотивите на това тълкувателно решение се извежда още и
че давността се прекъсва с подаването на молба от взискателя с посочване на
изпълнителен способ.
Предвид изложеното до 26.06.2015г. давност по изп. дело №134/2013г. по описа
на ЧСИ Силвия Косева не е текла. Безспорно изпълнително производство №
1954/2019г. по описа на ЧСИ И.Хаджииванов е образувано след 26.06.2015 г. и спрямо
него приложение намира т. 10 на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този
смисъл, по отношение задълженията на ищцата, за които е образувано и водено изп.д.
№ 134/2013г. по описа на ЧСИ С.Косева, считано от датата на образуването му до
3
приемане на ТР 2/2013г. на 26.06.2015г. погасителната давност е била прекъсната и не
е текла. Считано от 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност, като същата е
прекъсната отново с извършваните изпълнителни действия по изп. дело № 1954/2019г.
по описа на ЧСИ И.Хаджииванов, по което дело постъпват суми, вследствие наложен
запор.
Съгласно текста на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК „перемпцията“ настъпва по силата
на закона с настъпването на съответния правнорелевантен факт, но не засяга сама по
себе си издадения изпълнителен лист – не го прави невалиден, не го обезсилва и др.,
още по-малко влияе върху материализираното в него вземане, подлежащо на
принудително изпълнение. С настъпването на перемпцията по изп. дело №134/2013г.
по описа на ЧСИ Силвия Косева се прекратява изп. производство по него и не следва
по делото да се предприемат изпълнителни действия, които биха били
незаконосъобразни. Следва да се уточни, че самия изп. лист и отразеното в него
вземане не се засягат от перемпцията и няма пречка въз основа на същия изпълнителен
лист да се образува ново изпълнително дело, по което да се предприемат
законосъобразно изпълнителни действия, разбира се в случай че не са налице
предпоставки, осуетяващи това /напр. по чл.433, ал.1, т.3, т.4, т.7 от ГПК/.
Законодателят не е предвидил перемпцията като пречка за образуване и водене на ново
изпълнително производство след прекратяване на предходно такова на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поради това, действията на ЧСИ С.Косева по образуване и
водене на изпълнителното дело са валидни и допустими, т.к. перемпцията на
предходното изпълнително дело не е пречка за образуване на ново, а приложимата пет
годишната погасителна давност за вземанията, материализирани в процесния
изпълнителен лист до образуването на новото изпълнително дело не е изтекла.
Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
От данните по делото се установява, че срокът на погасителната давност е прекъснат с
извършените изпълнителни действия по изп.дело №1954/2019г. по описа на ЧСИ
И.Хаджииванов, като от тогава до сега не са изминали пет години.
С оглед на гореизложеното съдът намира иска за неоснователен и като такъв
същият следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца няма да се присъждат разноски.
Такива няма да се присъдят и на ответника, тъй като той не е направил подобно искане,
нито е представил доказателства за сторени разноски, нито списък по чл. 80 ГПК.
По тези съображения, съдът

РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес в
гр.Р., ул.“К.В.“, №.., чрез адв.Ст.Ц. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:*********,
сьс седалище и адрес на управление гр.С., р-н Витоша, кв.Малинова Долина, ул.“Рачо
Петков Казанджията“, №6 иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като
погасени по давност, сумата 956,42лв., представляваща главница по договор за
отпускане на стоков и поричен заем от 10.01.2008г., за които суми са издадени по ч. гр.
д № 5493/2012г. по описа на Районен съд – Русе заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК №3454/24.07.2012г. и изпълнителен лист от
03.10.2012г., като недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5