№ 10974
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110146165 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от В. К. Д., ЕГН **********, адрес:
АДРЕС срещу А. Х. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, АДРЕС с която се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 580,00 лева - разноски
по гр.дело№ 35966/2013г., 50 с-в на СРС,за които суми е издаден изпълнителен лист от
05.03.2014г. по гр.д. № 35966/2013г. на 50-ти състав на СРС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № № 2014***0401243 по описа на ЧСИ С. Х., рег.№ *** на
КЧСИ
Сочи се, че по гр. дело № 35966 по описа на СРС за 2013 г. 50 състав, е издаден
изпълнителен лист, съгласно който В. К. Д., ЕГН **********, е осъдена да предаде на А. Х.
Т., ЕГН ********** държането върху следния недвижим имот, отдаден под наем с договор
за наем на недвижим имот от 20.01.2013г.: АДРЕС, както и да заплати на А. Х. Т., ЕГН
********** сумата 580,00 лева - разноски по делото.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на А. Х. Т., ЕГН
**********, е образувано изпълнително дело № 2014***0401243 по описа на ЧСИ С. Х.,
рег.№ *** на КЧСИ. По това производство на 23.04.2014г. е извършен въвод във владение
на А. Х. Т. в процесния имот, а на 01.03.2016г. е издадено запорно съобщение изх.№ 20005
от ЧСИ С. Х. до „ФИРМА“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
В. К. Д.. Сочи се, че след тази дата не са били извършвани изпълнителни действия и от
01.03.2016г. е започнала да тече нова давност за вземането, която е изтекла най - късно на
01.03.2021г
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор чрез назначения
й особен представител, с който искът се оспорва като недопустим предвид това, че
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа се, е
липсва правен интерес от иска, доколкото липсва висящо изпълнително производство.
Ищцата В. К. Д. и ответникът А. Х. Т. са били страни по гр.д. №35966/2013 г. на
Софийския районен съд, по което дело е постановено Решение №I-50-3 от 10.02.2014 г.
Решението е влязло в законна сила на 26.02.2014 г.
На 05.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист срещу В. К. Д. в полза на въз основа на
1
влязлото в сила Решение №I-50-3 на СРС А. Х. Т. за сумата от 580 лева- разноски.
По молба на взискателя А. Х. Т. от 13.03.2014 г. е образувано изп. дело №
2014***0401243 по описа на ЧСИ С. Х., въз основа на издадения на 05.03.2014 г.
изпълнителен лист. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички
действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 11.07.2014 г. съдебният изпълнител е постановил конституирането на НАП като
присъединен взискател по изпълнителното дело.
Със запорно съобщение, с изх. № 72***/26.07.2014г./л. 85 от ИД/, отправено до
„Юробанк България“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
Със запорно съобщение, с изх. № 7490/21.01.2016г./л. 168 от ИД/, отправено до
Агенцията по вписванията, Търговски регистър е наложен запор върху всички дружествени
дялове от „ФИРМА“ ЕООД, собственост на длъжника.
Със запорно съобщение, с изх. № 7509/21.01.2016г./л. 174 от ИД/, отправено до
„ФИРМА“ ЕООД е наложен запор върху вземанията на длъжника, произтичащи от сключен
договор за управление и контрол.
Със запорно съобщение, с изх. № 13892/11.02.2016г./л. 181 от ИД/, отправено до
„ФИРМА“ ЕООД е наложен запор върху вземанията на длъжника, произтичащи от сключен
договор за управление и контрол.
Със запорно съобщение, с изх. № 20005/01.03.2016г./л. 184 от ИД/, отправено до
„ФИРМА“ ЕООД е наложен запор върху вземанията на длъжника, произтичащи от сключен
договор за управление и контрол.
На 12.08.2020 г. съдебният изпълнител е постановил постановление за прекратяване на
изп. дело на основание чл. 433 т. 8 ГПК.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Допустим е отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност/ напр. решение № 42
по гр.д.№ 1812 / 2015 год. на ІV г.о. на ВКС, определение № 513 по ч.т.д. № 1660 / 2016 г на
I т.о на ВКС/.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
2
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, каквото е и процесното вземане срокът на новата давност е всякога 5 години.
Установен е началният момент на погасителната давност- 26.02.2014 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело
№2014***0401243 – 13.03.2014 г., давността не е изтекла.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
Образувано е тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „От кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Отговорът на
този въпрос е само теоретично релевантен за правния извод по спора, доколкото в
процесния случай и двете застъпени становища водят до един и същ резултат
Настоящият състав споделя следното разрешение: Спирането на давността по
изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното неотносими се явяват извършените изпълнителни
действия до 26.06.2015 г., тъй като до този момент давност за вземането не е текла.
С извършените изпълнителни действия / вече при действието на ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ давността е прекъсната на 21.01.2016 г.,
11.02.2016 г. и 01.03.2016 г.
След 01.03.2016 г. не се извършвани изпълнителни действия, като изп.д.
№2014***0401243 е перемирало на 01.03.2018 г. ex lege , а съдебният изпълнител само е
конституирал това на 12.08.2020 г.
От прекъсването на давността на 01.03.2016 г. е започнала да тече нова петгодишна
давност, която е изтекла на 01.03.2021 г.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата от 580,00 лева - разноски по
гр.дело№ 35966/2013г., 50 с-в на СРС,за които суми е издаден изпълнителен лист от
05.03.2014г. по гр.д. № 35966/2013г. на 50-ти състав на СРС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № № 2014***0401243 по описа на ЧСИ С. Х., рег.№ *** на
КЧСИ.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
3
държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение за особен представител в размер на
250 лева по сметка на СРС.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 390.36 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 300 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от посоченото, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. К. Д., ЕГН **********, адрес:
АДРЕС, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на
А. Х. Т. , ЕГН **********, адрес: гр. София, АДРЕС НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата от 580,00 лева - разноски по гр.дело№
35966/2013г., 50 с-в на СРС,за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.03.2014г. по
гр.д. № 35966/2013г. на 50-ти състав на СРС, въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № № 2014***0401243 по описа на ЧСИ С. Х., рег.№ *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА А. Х. Т. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 300 лева- такси и разноски по сметка на СРС.
ОСЪЖДА „А. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на адв. М. К. М., на основание чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 300 лева за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4