Р Е Ш Е Н И Е
11.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Дупница състав
11 септември 2019
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 374 2019
дело № по описа за година.
Производството е образувано е по жалба на К.Р.А. с ЕГН:**********,
с постоянен адрес ***, срещу Наказателно постановление № 16-0348-999711 от
18.05.2016г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Кюстендил,Сектор
„Пътна полиция”-Кюстендил с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН,
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена
административно наказание- „глоба „в размер на 400.00 лева, и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока. Твърди се че е
налице изтекла предвидена в закона абсолютна давност.
В съдебно заседание,К.Р.А. не намерен на адреса посочен в
депозираната жалба не се явява.Адвокат Н.,защитник на жалбоподателя, поддържа
депозираната жалба и в съдебно заседание излага съображение за не
законосъобразност на наказателното постановление и отново моли същото да бъде
отменено.
За административно наказващия
орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа страна следното:
На 29.11.2015г., около 23.23 часа в Община Кочериново,по ПП-1,Е-79,км.347+500,
в района на с.Мурсалево,в посока гр.Благоевград,, жалбоподателя управлявал лек
автомобил – „Мерцедес Е220” с peг. №РВ6600ВА. Така посоченият лек автомобил бил
управляван с наказуема скорост 105км./ч. при максимално допустима за движение
такава в населено място до 50км./ч.Скоростта на движение на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е установена и заснета със стационарно техническо
средство SITRAFFIC
LYNX ERS 400-система за видеонаблюдение,с фабрчен №003059047ВАВ.Нарушението е запаметено в системата с дата и
час на фиксиране-29.11.2016г., час 23.23,клип №0006.
С описаните по – горе действия
жалбоподателят е извършил нарушението както следва:
1) водач превишаващ разрешената максимална скорост, за
населено място над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДВП.
Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за
установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган
издава въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление №16-0348-999711
от 18.05.2016г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР
Кюстендил,Сектор „Пътна полиция”-Кюстендил с което на жалбоподателя на
основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 400.00
лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Съдът намира,
че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Спазени са всички срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство
против него. В тази връзка следва да се отбележи и, че възраженията на
жалбоподателя в обратната насока са необосновани и немотивирани. Изложените
бланкетни възражения за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални
нарушения в административнонаказателното производство, обосновават извода за
чисто формално оспорване законността на обжалвания акт.
Неоснователни
се явяват и направените възражения за изтекла абсолютна давност.
Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастието,
приготовлението и опита се прилагат нормите на общата част на НК, доколкото
в ЗАНН не се предвижда
друго. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН
и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното
преследване по давност в НК /Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и
ОСС на II колегия на ВАС, по
т. д. 1/2014 г./. С
изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко
административнонаказателно преследване съгласно чл.79, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН.
Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън
рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците й са както
процесуални, така и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя,
но също и препятства санкционирането му. При положение, че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното
реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по
аргумент на по-силното основание това следва да важи и за
административнонаказателната отговорност за административни нарушения.
Продължителността на давността за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /изм., ДВ, бр. 26 от 2010 г./
във вр. с чл. 11 от ЗАНН е три години. Съгласно чл. 80, ал.
3 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН срокът
й тече от довършването им. Този срок спира съгласно чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН,
ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт, и се прекъсва по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко едно действие на
надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването, след което започва да тече нова давност. Независимо
колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана
съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко едно
административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН.
Нарушението, описано в НП, правилно е
квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 ЗДвП, която норма въвежда задължение
за водача при избиране скоростта на движение да не превишава посочените в тази
норма стойности на скоростта. Съдът намира също така, че нарушението правилно е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл.182,
ал.1, т.6 ЗДвП, която предвижда, че с посочената в нея санкция се наказва този
който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране на скоростта за
движение на водача на ППС е забранено да превишава изрично посочените в тази
алинея стойности на скоростта в км/час, като за населено място изрично е
посочено като такова ограничение именно 50 км/час за категорията и вида на
описания в НП автомобил. В разгледаният случай се доказа, че на процесното
място и на процесната дата, за водачите на ППС е било въведено ограничение за
скорост от 50 км/час, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, който
е управлявал автомобила си с превишение на въпросната стойност от 55км/ч. От
приложеният снимков материал и дадените показания на свидетелите П. и Ч.
доказа, че на посоченият пътен отрязък е била позиционирана стационарна камера SITRAFFIC LYNX ERS
400-система за видеонаблюдение,с фабрчен №003059047ВАВ.Нарушението
е запаметено в системата с дата и час на фиксиране-29.11.2016г., час 23.23,клип
№0006.
Техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил, е надлежно утвърдено за такова измерване и е било в срок на техническа годност, след проверка за техническа изправност.
От така посочените свидетелски показания безспорно се установява на следващо място, че въведеното в този пътен участък ограничение на скоростта за движение е 50км./ч.
В същото време по делото е налична, декларация подписана отРайчо
Янков Русев, в която последният изрично заявява, че жалбоподателя е управлявал
автомобила. От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно
извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието
със своите задължения при управление на МПС, в това число и задължението му
по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено
място, което задължение обаче в казуса съзнателно не е спазил.
За
извършеното и доказано нарушение, съдът счита, че правилно на жалбоподателя е
наложено административно наказание по чл.21, ал.1 ЗДвП, след прилагането на
санкционната норма по чл.182, ал.1, т.6 от този закон, при отчитане, че
превишението на скоростта на управляваният от водача автомобил за разгледаният
случай е над 50км/ч. /55км/час/. За такова деяние, законодателят е предвидил в
цитираната санкционна норма две по вид административни санкции, а именно
наложените такива с обжалвания акт - "Глоба" в размер на 400.00 лева.,
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Последното мотивира извода за законосъобразност на обжалваното НП и в неговата
санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
С оглед на всичко
гореизложено обжалваното НП се явява законосъобразно, а наложената с него
санкция съответна на тежестта на конкретните нарушения, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №16-0348-999711 от 18.05.2016г., издадено от
Началник Сектор към ОДМВР Кюстендил,Сектор „Пътна полиция”-Кюстендил с което на
К.Р.А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, на основание чл.53 ЗАНН,
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена
административно наказание- „глоба „в размер на 400.00 лева, и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца,като
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - Кюстендил в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: