№ 35214
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110109361 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Б. Т. против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в която са
изложени твърдения, че по искане на ответника срещу ищеца било образувано изп. дело №
20168610401769 по описа на ЧСИ Димитър Вълков въз основа на изпълнителен лист по
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 52671/2016 г. по описа на СРС,
III ГО, 113 състав, за сумата в размер на 2172,25 лева, представляваща неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № **********/16.09.2015г., ведно със
законната лихва до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 399 лева,
лихва за забава в размер на 58,68 лева и 374,65 лева разноски по делото. Ищецът поддържа,
че по изпълнителното дело била събрана сумата в размер на 4048,86 лева, като
производството било прекратено на 26.06.2017 г. В исковата молба са изложени твърдения,
че по предявен иск по чл. 422 ГПК относно дължимостта на вземанията по заповедта за
незабавно изпълнение било образувано гр. д. № 9968/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 113
състав, като спорът бил решен с влязло в сила Решение № 1361/19.02.2020г. по в. гр. д. №
9264/2019 г. по описа на СГС, VI-Г въззивен състав, с което е признато за установено, че
ищецът в настоящото производство дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сумата в размер на
1908,81 лева, представляваща непогасена главница, 55,50 лева възнаградителна лихва, 13,28
лева лихва за забава, като с оглед изхода от спора са разпределени сторените в заповедното и
исковото производство съдебни разноски, като общо дължимата сума по заповедта за
изпълнение възлиза на 2769,80 лева. Ищецът поддържа, че разликата над сумата в размер на
2769,80 лева или сумата в размер на 1278,86 лева е недължимо получена от ответното
дружество. В исковата молба са изложени твърдения, че съдебният изпълнил е събрал такси
и разноски по изпълнението в общ размер на 540,99 лева, които обаче били начислени върху
сумите по заповедта за изпълнение, а не спрямо действителният размер на дълга. Във връзка
с изложеното ищецът поддържа, че събраните разноски по изпълнителното дело следва да
1
бъдат редуцирани и недължимо платените следва да бъдат възстановени.
По изложените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 1278,86 лева, както и недължимо платените в изп. дело №
20168610401769 по описа на ЧСИ Димитър Вълков такси и разноски.
Съдът намира, че по съществото депозираната искова молба представлява молба за
издаване на обратен изпълнителен лист, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК ако след допускане на предварително
изпълнение искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение изпълнението се прекратява, като
съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу
взискателя за връщане на сумите получени въз основа на допуснатото предварително
изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното
производство. С Определение № 85/09.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7328/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО,
Определение № 141 от 23.02.2010 г. по ч. т. д. № 528/2009 г. на ВКС, ІІ ТО и др. е прието, че
в хипотезата на приключило предварително изпълнение и отхвърлен впоследствие с влязло
в сила решение иск връщането на получените от взискателя в изпълнителното производство
суми или вещи се осъществява чрез издаването на обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3
ГПК, аналогичен на. чл. 241, ал. 3 ГПК-отм.), а не чрез предявяване на осъдителен иск от
длъжника.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство обратен
изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК се издава за „връщане на сумите, получени въз
основа на допуснатото предварително изпълнение”, в случая – получени въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. За издаване на обратния
изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от
длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат
на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на
определението за прекратяване на производството по делото. Компетентен да издаде
обратен изпълнителен лист съгласно чл.245, ал.3, изр.2 ГПК при отхвърляне на иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство.
Предвид изложеното съдът намира, че не е сезиран с осъдителен иск, а с молба за
издаване на обратен изпълнителен лист, която следва да бъде изпратена за произнасяне по
гр. д. № 9968/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9361/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от молителя в едноседмичен срок от
2
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на съдебния акт исковата молба да се докладва по гр. д. №
9968/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3