№
_________
гр.
Варна _____________2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет
и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 456 на Административен съд – Варна по
описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка
с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
„ИСПОЛИН БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от управителя Я.И.Я., против Заповед № 49-ФК/24.01.2020г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
– запечатване на търговски обект: павилион за продажба на плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** № **, стопанисван от „ИСПОЛИН
БГ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана,
постановена в противоречие с административно-производствените правила и
материалния закон. Навежда доводи за това, че не е доказано извършването на
нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Оспорва изцяло
констатациите, че за извършена продажба на стойност 17,60лв. не е издадена
фискална касова бележка, като в тази връзка твърди, че органите по приходите не
са изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка и не са
установили конкретни елементи на тази евентуална продажба. Липсва пълно
описание на нарушението като не е налице нито един от съставите на чл.186 от ЗДДС. На следващо място твърди, че липсват мотиви досежно продължителността на
срока на ПАМ, изложените такива са бланкетни и не съдържат никакви индивидуални
съображения във връзка с конкретния търговец и конкретното нарушение, които да
налагат запечатване на обекта за определения срок. Позовава се на Постановление
на Пленума на Върховния съд № 10/28.09.1973г. и в тази връзка твърди, че липсват
доказателства, че „търговецът има поведение, насочено срещу установената
фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазване на данъчното законодателство“, липсват данни и за други установени
нарушения. Не е съобразено, че нарушението е за първи път и са налице факти и
обстоятелства, които имат характер на смекчаващи вината обстоятелства, които не
са били съобразени при налагане на ПАМ и същата се явява постановена в
нарушение на целта на закона. ПАМ е наложена преди издаването на наказателното
постановление, поради което и доколкото нарушението не е установено със
съставен акт за установяването му, производството по издаването заповедта за
налагане на ПАМ е изначално опорочено. Твърди, че от анализа на чл.186, ал.1,
вр.чл.187, ал.4 от ЗДДС следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството на административнонаказано лице, т.е. преди
издаването на наказателното постановление. Запечатването на обекта за период от
14 дни ще доведе до вреди, които за значителни или трудно поправими. Иска се отмяна
на обжалваната заповед.
Ответната страна - началника
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки
вх.№ 3364/05.03.2020г. Счита, че описаното в заповедта нарушение се установява
по несъмнен начин от приложените по преписката доказателства в т.ч. ПИП №
0355517/23.01.2020г., ДФО № 002626/23.01.2020г. с разчетена касова
наличност/дневен оборот в размер на 40,35лв., опис на касовата наличност,
декларация от заето лице, КЛЕН със записи от № 002617/23.01.2020г. (09:18 часа)
до № 002626/23.01.2020г. (12:15 часа), от които е видно, че във ФУ липсва
отразена продажба на стойност 16,70лв. – платената от органите по приходите в
12:07 часа контролна покупка, за която не е издадена фискална касова бележка.
Установените при проверката факти и обстоятелства не се оспорват, като в
протокола за проверка е отбелязано, че в обекта действително са налице пропуски
и наличие на касова разлика за ФУ, което се дължи на здравословното състояние
на Я.Я. Твърди, че така установените факти сочат на наличие на фактическия
състав по чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, правопораждащ упражняване от
административния орган на публично право по налагане на нормативно предвидената
форма на държавна принуда. Относно твърденията в жалбата за липсата на мотиви
сочи, че налагането на ПАМ „запечатване на обект“ е необходимо във всички
случаи с оглед констатирано нарушение по чл.186 от ЗДДС, като при определяне
срока на запечатване са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от
него, спазена е и преследваната от закона цел. Определеният срок от 14 дни е
обоснован, близък до предвидения в закона минимален размер и съответен на
степента на обществена опасност на деянието. Относно твърденията, че поради
ниската стойност на продажбата мярката е несъразмерна сочи, че преследваната
цел с налагане на ПАМ е спазване на реда и начина за издаване на съответен
документ по установения ред за всяка продажба като защитимия държавен интерес
не се изразява в стойността на неотчетената контролна продажба, а в нарушаване
на основно изискване към извършващите търговска дейност лица – да отчитат всяка
продажба. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2020г. в интервала от 11:57
часа до 13:40 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ДР на ЗДДС: павилион за продажба
на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** №**, стопанисван от
„ИСПОЛИН БГ“ ЕООД.
В хода на проверката била извършена контролна
покупка на 6,540кг. мандарини с цена 1,45лв./кг. и 7,820кг. мандаринови
портокали с цена 1лв./кг., всичко на обща стойност 17,60лв., за която не бил издаден
фискален касов бон от регистрираното, въведено в експлоатация и работещо в
обекта ФУ, модел ZITB30 с рег.№ в НАП ***от 02.07.2019г., ИН на ФУ Z1013385 и
ИН на ФП ***. Покупката била заплатена от Й Т – инспектор по приходите, преди
легитимация, с една банкнота от 20лв. на лицето, обслужващо обекта – Я И Я , на
длъжност „управител“ и върнато ресто от две монети от 1,00лв. и две монети от
20 стотинки. От ФУ били изведени КЛЕН (от бон № 002617 до бон № 002626) и
дневен отчет, на които стойността на контролната покупка не била отразена.
Извършена била проверка на разчетените обороти и на касовата наличност, при
която било установено: разчетена касова наличност от ФУ – 40,35лв;
фактическа наличност – 59,00лв; служебно въведени – 0,00лв; служебно изведени – 0,00лв; разлика
– +18,65лв. Резултатите от проверката били отразени в Протокол №
0355517/23.01.2020г., съставен в присъствието на управителя на дружеството.
При така установените в хода на
проверката факти било прието, че „ИСПОЛИН БГ“ ЕООД, в качеството си на лице по
чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с
което е извършило нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което
на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед
№ 49-ФК/24.01.2020г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“
на: павилион за продажба на плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** № **, стопанисван от „ИСПОЛИН БГ“
ЕООД и забрана за достъп до нето за срок от 14 дни.
За така установеното нарушение е
съставен АУАН № F536667/05.02.2020г., а въз основа на него е издадено НП №
498353-F536667/06.03.2020г., с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 600,00лв.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок /Заповед № 49-ФК/24.01.2020г. е връчена на жалбоподателя на 05.02.2020г.,
а жалбата е подадена на 11.02.2020г./ и е ДОПУСТИМА.
Видно от Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4
от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС,
поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от
пороци, влечащи нейната нищожност.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението са документирани по надлежния ред – с ПИП
№ 0355517/23.01.2020г., съставен в присъствието на управителя на дружеството –
Явор Илиев Янчев, в протокола са посочени проверените документи, както и
събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че
процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на ПИП №
0355517/23.01.2020г. за извършена проверка на същата дата на обект – павилион
за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** № **,
стопанисван от „Исполин БГ“ ЕООД. В хода на проверката от инспектор по
приходите в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП и на основание чл.31, ал.3 от Наредба №
Н-18/2006г. била извършена контролна покупка на 6,540кг. мандарини с цена
1,45лв./кг. и 7,820кг. мандаринови портокали с цена 1лв./кг., всичко на обща
стойност 17,60лв., за която не бил издаден фискален касов бон от
регистрираното, въведено в експлоатация и работещо в обекта ФУ, модел ZITB30 с
рег.№ в НАП ***от 02.07.2019г., ИН на ФУ Z1013385 и ИН на ФП ***.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
За нарушения на
посочените разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената
санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на
принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“,
като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква
„а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената
правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН
№ F536667/05.02.2020г., с който е констатирано нарушение на чл.25, ал.1,
вр.чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. - неиздаване на фискална касова бележка.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има
предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва
да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които
може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв
следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат
фактическите и правните основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството ѝ
на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта
от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от
закона цел. В тежест на административният орган е да установи всички
фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това
именно за определения в заповедта срок.
Настоящият съдебен състав преценява,
че нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ е установено по безспорен
начин.
Съгласно ПИП № 0355517/23.01.2020г.
за извършената контролна покупка на мандарини и портокали на обща стойност 17,60лв.
не е издаден фискален бон от функциониращото в обекта фискално устройство. Този
факт се установява от приложената по преписката КЛЕН за 23.01.2020г. със записи
от
№ 002617/23.01.2020г. (09:18 часа) до № 002626/23.01.2020г. (12:15 часа), от
които е видно, че във ФУ липсва отразена продажба на стойност 17,60лв., както и от
установената при проверката на касата положителна разлика в размер на +18,65лв.
Протоколът за извършена проверка е съставен от органите по приходите съобразно
правомощията им по чл.12, ал.1, т.1 от ДОПК и документира извършените от тях
действия по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по установения
ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията
му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства. В този смисъл ПИП № 0355517/23.01.2020г.
удостоверява не само действията на контролните органи, но и установените в хода
на проверката факти и обстоятелства по смисъла на чл.50, ал.1 ДОПК. Съставеният при проверката
протокол установява с доказателствената сила на официален документ по смисъла
на чл.179, ал.1 ГПК установените от приходните органи
факти и обстоятелства, а именно, че при извършено заплащане на стока на
стойност 17,60лв., не е издаден фискален бон от въведения в експлоатация в
обекта ЕКАФП. Протоколът за извършената проверка е съставен в присъствие на
управителя на дружеството и подписан от него без възражения. Напротив,
направено е своебразно признание на констатираното нарушение като Янчев е посочил
„От началото на деня не ми беше добре и може би за това имам пропуски и
разлики в касовия апарат“. При така надлежно установените факти правилно
административният орган е приел, че е нарушен редът и начинът за документиране
на извършените продажби.
Както сочи разпоредбата
на чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от
друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е.
при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ. В този смисъл и практиката на ВАС:
Решение № 10323/05.10.2016г. по адм. дело № 8979/2015г; Решение №
2828/06.03.2018г. по адм.д. № 8242/2017г; Решение № 6508/17.05.2018г. по адм.д.
№ 12777/2017г; Решение № 7195/31.05.2018г. по адм.д.№13452/2017г; Решение № 7409/05.06.2018г.
по адм.д. № 14265/2017г.
След като ПАМ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, ирелевантно е
обстоятелството, че ПАМ е наложена преди издаване на наказателното
постановление за установеното с АУАН №F536667/05.02.2020г. нарушение по чл.25,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Предвид горното неоснователно е
оплакването в жалбата, че след като ПАМ е издадена преди издаването на
наказателното постановление, същата е наложена в противоречие с целта на закона
и представлява превратно упражняване на власт. Неправилно жалбоподателят се
позовава и на разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, според която принудителната административна мярка се прекратява от
органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след
като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло. От тълкуването на цитираната разпоредба следва, че заплащането на
имуществената санкция води до прекратяване изпълнението на ПАМ /т.е. след като
такава вече е била наложена/, но няма отношение към законосъобразността на
заповедта за налагането ѝ. Това е така, защото основанието за налагане на
ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не
води до отпадане на нарушението и поради това не може да обоснове отмяна на
обжалваната заповед – В този смисъл и
Решение на ВАС № 14472/22.12.2008г. по адм.д. № 10286/2008г.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за това, че процесната ПАМ не съответства на целите на чл.22 от ЗАНН.
Съгласно чл.22 от ЗАНН, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Съобразно тази правна уредба
принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни
и възстановителни. В хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква а) от ЗДДС юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите
да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за
издаване на документ за продажба. Към реда за издаване на документ са относими
задълженията по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /освен
при изключенията по разпоредбата/ за издаване на фискалния бон при извършването
на плащането.
Наложената в случая ПАМ изцяло
съответства на чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Целта на мярката е да се преустанови и предотврати извършването на
административни нарушения, и в случая правилно административният орган е приел,
че запечатване на търговския обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели.
Срокът на ПАМ е обоснован. В случая
същият е определен на 14 дни, а максимално предвидения в закона срок е до 30
дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно
предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното
нарушение. Изложените в заповедта съображения досежно срока на запечатването
отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради
което не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - В този смисъл
практиката на ВАС изразена в Решение № 12854/17.10.2012г. по адм.д. №
402/2012г., Решение № 11926/27.09.2011г. по адм.д. № 2177/2011г., Решение №
2371/24.02.2017г. по адм.д. № 13978/2015г., Решение № 15001/05.12.2018г. по
адм.д. № 9818/2018г.
При този изход на правния спор на
основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на
Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите
от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ИСПОЛИН БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
****, представлявано от управителя Я И Я , против Заповед № 49-ФК/24.01.2020г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
– запечатване на търговски обект: павилион за продажба на плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** № **, стопанисван от „ИСПОЛИН
БГ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА
„ИСПОЛИН БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ****,
представлявано от управителя Я И Я да заплати на Национална агенция за
приходите разноски за производството в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: