№ 21015
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря Б Р
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110131656 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М. С. М. е предявил срещу „К..“ ЕАД кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяването
на нищожността на договор за потребителски кредит № ..., сключен на .. г. и чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника „К..“ ЕАД да заплати сумата в размер на 310, 91
лв., като платена без правно основание.
Ищецът М. С. М. е предявил срещу „А..“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. второ и предл. трето ЗЗД, с които се иска прогласяването на нищожността на
Договор за поръчителство, сключен на .. г. между М. М. и „А..“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на .. г. е сключил Договор за потребителски кредит № ..., по силата
на който „К..“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 1 000 лв. при фиксирани ГЛП от
16.00 % и ГПР от 17.48 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 013,33 лв., като
сумата включвала главница и лихва. Сочи, че на същата дата, .. г. е бил задължен да сключи
договор за предоставяне на поръчителство/гаранция с „А..“ ЕООД във връзка с договора за
потребителски кредит и с оглед отпускането му. „А..“ ЕООД трябвало да обезпечи
задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение за
гаранта в размер на 297,58 лв. Твърди, че и този договор е недействителен, доколкото с него
се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи
на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е
сключен като обезпечение на недействителна сделка. Твърди, че в договора не е посочена
действителната сума, която е следвало да бъде върната, доколкото не били включени
допълнителните плащания за гарант за обезпечаване на кредита. Счита, че посочения ГПР
не отговаря на действителния размер, което води до нищожност на договора. Освен това
договора липсвала методика как е изчислен ГПР и кои компоненти включва същият. Счита,
че договорът за поръчителство е нищожен, доколкото целта му е единствено да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитодателя. Твърди, че е погасил изцяло задълженията
по кредита. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата
1
ответници.
С отговора на исковата молба ответникът „К.." ЕАД оспорва предявените искове. Не
оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № .../.. г. между него и ищеца,
както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от .. г. с поръчител „А..“
ЕООД и потребител М. М.. Не оспорва, че главницата по договора за кредит е усвоена от
ищеца изцяло. Твърди, че в конкретния случай клиентът се е ползвал от промоционални
условия – предоставен му е безлихвен гратисен период от 30 дни за погасяване на кредита,
съгласно т. 10 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № .../.. г.
Предвидено е било, че, ако предоставената в кредит сума бъде върната в рамките на
безлихвения гратисен период, кредитополучателят ще дължи връщане само на
предоставената му в заем главница, без възнаградителна лихва, а именно единствено сумата
от 1000 лв. Не оспорва, че ищецът е погасил цялото задължение по кредита с еднократно
плащане от 1000 лв., извършено на 18.05.2023 г. /в рамките на гратисния период/. Оспорва
твърдението на ищеца, че е заплатил освен главницата от 1000 лв. и сума в размер на 310,91
лв., разпределена за погасяването на задължения по кредитното правоотношение, различни
от главницата. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с другия ответник.Твърди, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите
към Договор за потребителски кредит № .../.. г. Общи условия за предоставяне на кредити
(Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита. Сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение
„поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към
договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за
кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „К..“ ЕАД.
Твърди, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с
поръчителство. Оспорвам твърдението, че вземанията на „А..“ ЕООД е следвало се включат
в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Освен това към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имал
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
„А..“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Счита, че дори да е налице
свързаност между него и „А..“ ЕООД тя би довела единствено до недействителност на
клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи
възнаграждение на другия ответник. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „А..“
ЕООД, с който оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва, че е бил сключен Договор
за потребителски кредит № .../.. г. с кредитодател „К..“ ЕАД при посочени в исковата молба
условия. Посочва, че клиентът е ползвал безлихвен гратисен период, в който можел да върне
единствено главницата и с оглед на факта, че е погасил задължението в този период, твърди,
че ищецът не е дължал възнаграждение за поръчителство. Сочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от
подписания между „А..“ ЕООД и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от .. г.
същият поражда действие между страните от датата на сключване на договора за
потребителски кредит, като в случай че договорът за потребителски кредит изрично
предвижда гратисен период за потребителя, договорът за предоставяне на поръчителство
влиза в сила в деня след изтичане на гратисния период, уговорен в съответния договор за
потребителски кредит. С оглед на това счита, че не е настъпило отлагателното условия за
влизане в сила на договора. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който
основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Впоследствие
поръчителят предоставял на„К..“ ЕАД данни относно размера на дължимото
2
възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му. С оглед на това
счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР доколкото не
отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че сключването на договор за поръчителство е било
доброволно, а не задължително условие, с оглед на което не следвало да се включва към
ГПР. Посочва, че макар да е налице свързаност между него и „К..“ ЕАД, двете дружества
били отделни, като той имал собствен предмет на дейност, различен на този от „К..“ ЕАД. С
оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на Договор за потребителски кредит № .../.. г. с първия ответник „К.." ЕАД със
соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни
материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
даването на процесната сума (310,91 лв.), а в тежест на ответника – наличието на основание
за получаването/задържането й.
По предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство в
тежест на ищеца е да докаже: 1/. че e сключил Договор за предоставяне на поръчителство от
.. г.; 2/. че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба
основания - че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както
и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от
основание.
С доклада по делото съдът е обявявил на страните, че служебно следи за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил
при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните по делото с доклада по делото са отделени следните факти: 1) че между
ищеца и „К..“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № .../.. г., както и
сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от .. г. с поръчител „А..“ ЕООД и
потребител М. С. М.; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за
потребителски кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на другия ответник по делото - „А..“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла
на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен
при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № ..., сключен между ищеца и
ответното дружество „К..“ ЕАД на .. г., по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в
размер на 1000 лв. с падеж 23.05.2023 г., като в договора е посочен общ размер на всички
лащания по договора от 1013, 33 лв., лихвен процент от 16 % и годишен процент на
разходите от 17, 48 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в случай че в заявлението за
отпускане на кредита кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К..“
юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е
предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави
3
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К..“ и
договорът за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че
обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „К..“ от лицензирана
банка със седалище в Република .. или от банка от трета държава, лицензирана да извършва
дейност на територията на Република .. чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-
членка, която извършва дейност на територията на Република .. директно или чрез клон при
условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на
банката да заплати на „К..“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит
в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане
от страна на „К..“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за
кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство,
предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен
между кредитополучателя и одобрено от „К..“ юридическо лице ("поръчител"), което
впоследствие е сключило с „К..“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят
се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
По делото е приет и договор за предоставяне на поръчителство, сключен в деня на
сключване на договора за кредит – .. г., между ответника „А..“ ЕООД в качеството му на
поръчител, и ищеца в качеството на потребител. В него е посочено, че потребителят е подал
заявление за потребителски кредит до ответника „К..“ ЕАД, като последният се задължил да
предостави на ищеца кредит в размер на 1000 лв. след предоставяне на обезпечение на
задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че
поръчителят е получил от „К..“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство
по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор
за поръчителство с „К..“ АД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на
потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От
приложение № 1 към договора (л. 34) се установява ,че размерът на възнаграждението по
договора за поръчителство е в размер на 297, 58 лв. и се дължи на датата на падежа на по
кредита съгласно погасителния план по договора за кредит.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че по процесния договор за кредит е било извършено едно
плащане на 18.05.2023 г. в размер на 1000 лв., като същото е било отнесено изцяло за
погасяване на главницата по договора.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не се спори, че уговорената сума в размер на 1000 лв. е била предоставена
на ищеца.
По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване
възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира следното. Уреденият в чл. 138 и сл.
от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение,
поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се
поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято
правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като
едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на
договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно
правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал осигуряването на
4
обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за потребителски
кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение от
трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство по правило не се
включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията на пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на годишния процент
на разходите. Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за
поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство
не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит – чл. 4, ответното дружество е
предвидило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита – чрез банкова
гаранция или чрез поръчителство от одобрено от него юридическо лице. При извършена
служебна справка в Търговски регистър съдът установи, че едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител ответника „А..“ ЕООД е кредиторът-ответник „К..“
ЕАД. Следователно кредиторът по договора за кредит и поръчителят са свързани лица по
смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Съвкупността на горните обстоятелства води до извода,
че в разглежданата хипотеза договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да
бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, защото потребителят е
фактически принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано
дружество, за да бъде отпуснат кредитът. При това положение съдът приема, че
предоставянето на обезпечение от „А..“ ЕООД представлява задължително условие за
получаване на кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. След като предоставянето на
обезпечението е задължително условие за получаване на кредита, то възнаграждението по
договора за гаранция представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен
като компонент при формиране на годишния процент на разходите. Процесният договор
следователно не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите, тъй като в
посочения в договора размер не е включено възнаграждението на поръчителя.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. След като
възнаграждението на поръчителя не е включено като разход по кредита в обявения в
договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на
разходите. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на
ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС и
решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС. Съгласно цитираните решения за да
осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
5
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни. Ето защо и предявеният срещу „К..“ ЕАД главен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, които
хипотези в случая не са налице. Следователно и договорът за поръчителство, който е
сключен от ищеца на основание клауза от договор за потребителски кредит, която
противоречи на горепосочената императивна законова норма, се явява нищожен – чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо, предявеният и срещу „А..“ ЕООД иск за нищожност на договора за
поръчителство е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза по процесния
договор е било извършено едно единствено плащане на сума в размер на 1000 лв., колкото е
и главницата по договора, поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
сума в размер на 310, 91 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процеуслния
представител на ищеца адв. Л. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната на ищеца безплатна правна помощ в размер на 200 лв. Съдът намира, че това е
справеделивият размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
6
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (..), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
потребителски спор по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за
потребителски кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с
никаква фактическа и правна сложност.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на Софийски районен съд разноски по делото в общ размер от 250 лв., от които 50
лв. държавна такса и 200 лв. депозит за експертиза.
Въпреки отхвърлянето на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищецът не
дължи разноски на двамата ответници предвид решение от 16.07.2020 г. по съединени дела
С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС, с което е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в
зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер,
като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен
съдебен контрол, евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Й....в“ № .., ет. 4, ап.. срещу „К..“ ЕАД, с ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „В..“ №.. (..), ет. 4, Бизнес център „..“, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните договор за потребителски
кредит № ... от .. г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Й....в“ № .., ет. 4, ап.. срещу „А..“ ЕООД, ЕИК .., с адрес: гр. София, бул. „В..“ №.., (..), ет. 4,
Бизнес център „..“, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
нищожността на сключения между страните договор за поръчителство от .. г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Й....в“
№ .., ет. 4, ап.. срещу „К..“ ЕАД, с ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „В..“ №.. (..), ет. 4, Бизнес център „..“, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за осъждане на ответника „К..“ ЕАД да заплати сумата в размер на 310, 91 лв.
ОСЪЖДА „К..“ ЕАД, с ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„В..“ №.. (..), ет. 4, Бизнес център „..“, и „А..“ ЕООД, ЕИК .., с адрес: гр. София, бул. „В..“
№.., (..), ет. 4, Бизнес център „..“, да заплатят на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, от САК, с
адрес: гр. София, ул. „Т..“ № .. ет. 3, офис 311, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 200
7
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ на
ищеца по делото.
ОСЪЖДА „К..“ ЕАД, с ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„В..“ №.. (..), ет. 4, Бизнес център „..“, и „А..“ ЕООД, ЕИК .., с адрес: гр. София, бул. „В..“
№.., (..), ет. 4, Бизнес център „..“, да заплатят в полза на Софийски районен съд сумата от 250
лв., представляваща разноски по делото, от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8