Решение по дело №462/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И. Д. Д., [ЕГН] от гр.Варна, срещу Експертно решение на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ-София №90137 от зас. №020 с дата 07.02.2024г., в частта относно определената водеща диагноза „Други нарушения на вестибуларната функция“ и определената 21.00% трайна намалена работоспособност на жалбоподателя.

С жалбата се прави искане за отмяна на оспореното ЕР на НЕЛК, като се твърди, че същото е прието в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че неправилно е определен процента на намалена работоспособност при липса на подробна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и изследвания на медицинската документация, определящи функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Изтъква, че органът неправомерно - в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила е постановил експертното си решение, като формира извод, че административния акт е постановен при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и принципи на АПК, нарушение на материалния закон и целта на закона, което представлява основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. Сочи, че определения с първото ЕР № 90734 от зас. № 37 от 21.02.2023 година, издадено от ТЕЛК за общи заболявалия, 50.00% трайна загуба на работоспособност с посочена водеща диагноза: „ Последици от други счупвания на долен крайник, наличие на импланти на други кости и сухожилия“, е такъв тип заболяване, който не предполага промяна в посока подобрение. Оспорва определения процент по оценка на вид и степен на увреждане, като твърди, че е необходимо изготвянето на нова оценка, след като в посочената има съществен пропуск, какъвто е непосочването на процент ТНР по ч. I от НМЕ от специалиста ортопед-травматолог на 18.11.2023г., и това с оглед състоянието на жалбоподателя, което не се е подобрило според приложената медицинска документация. Отправя искане за отмяна на обжалваното експертно решение и връщане на преписката на органа за определяне на нова оценка за вид и степен на увреждане, съобразно обективната анамнеза относно работоспособността. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски по списък и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна.

В първото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се представлява от адв. Е.С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. По съществото на спора с молба с.д 7066/28.04.2025г. изтъква, че СМЕ не е достатъчно ясна и обективна, тъй като има пропуски по медицинската преписка, поради което моли за отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия – София не изпраща представител. Към писмена молба /л.38 от делото/ чрез процесуален представител юриск. К. К. прилагат МЕД на жалбоподателя и изразяват становище за законосъобразност на оспореното решение. В хода по същество в писмено становище с.д. 7036/25.04.2025г. моли за потвърждаване на оспорения акт, като правилен и законосъобразен. Оспорва по размер искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение. В становище с.д. 18630/06.12.2024г. по съществото на спора моли за отхвърляне на жалбата.

Заинтересованите страни ТЕЛК към УМБАЛ „Св. А.“ ЕАД - Варна, Агенция за хора с увреждания-гр.София и РД „Социално подпомагане“-Варна, редовно уведомени- не изразяват становище.

Заинтересованата страна ТП на НОИ – Варна в писмен отговор с.д. 18450/04.12.2024г. оспорва жалбата като неоснователна и необоснована, поради което моли за отхвърлянето й. Оспорва претенциите на жалбоподателката за разноски по основание и размер и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на производството:

Жалбата е подадена от лице, легитимирано с констатиран правен интерес и съобразно чл.112 ал.1 т.4 от ЗЗ в рамките на законоустановения срок, видно от мотивите на Определение №10579/08.10.2024г. по адм. дело №8744/2024г. на ВАС, Шесто отд. Поради това е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното медицинско досие на жалбоподателя с Експертно решение № 90734/21.02.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света М.“ Варна е извършено освидетелстване на жалбоподателя след преглед и му е определена оценка на работоспособността - 50.00% ВСУ при водеща диагноза: „Последици от други счупвания на долен крайник, Общо заболяване: Последици от други счупвания на долен крайник, Наличие на импланти на други кости и сухожилия.“ Като мотиви са изтъкнати: Контрактура в лява ТБ става след фрактура с метална остеосинтеза при пертрохантерно счупване през 1996г. без да са свалени металите об 50% СУ по ч. 1, р. 9, т. 17.3.1 без достатъчна документация за Координационни нарушения при движения с помощни средства. Процент 50% ВСУ с дата на инвалидизация - датата на направление от ЛЛ. Лицето се явило на определената дата. Като анамнеза е посочено: Оплаква се от нестабилност при вървене и тежест в тила, тремор в крайниците. Често залитал и падал. През 1996г. опериран по повод Пертрохантерно счупване в ляво с метална остеосинтеза. Посочен е обективно локален статус: Увредено общо състояние. Бледовати кожа и видими лигавици. Отслабено везикуларно дишане РСД 140/90 RR без данни за МРД. Рефлекси снижени Ахилов и коленен в ляво. Дискоординационен синдром. Нестабилност в пробата на Р. Т.. Болезнени и ограничени движения в големите стави. В областта на лява ТБ става - опер. цикатрикс. Приведена анталгична поза. Ползва помощни средства за придвижване.

С Решение № 2537/29.03.2023г. медицинска комисия към Национален осигурителен институт, териториално поделение Варна, потвърждава датата и срока на инвалидизиране и не потвърждава оценката на ТНР /вида и степента на увреждане/. Указано е, да бъде обжалван определения % ТНР по т.17.3.1, р.9, ч.1-50 % с мотив, че в консулт от ортопед /19.08.2022г./ липсват данни от ъглометрия на ТБС, необходими за определяне на степен на ограниченост на движенията.

С жалба вх. №013337/12.04.2023г. от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Варна, ЕР №90734/21.02.2023г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна е оспорено пред НЕЛК – София, в частта относно оценка на трайно намалена работоспособност /вида и степента на увреждане/.

С Експертно решение № 91362 от зас. №122/24.08.2023г. на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ на НЕЛК, Решението на ТЕЛК по обжалвания повод: 50% ВСУ, Вид експертиза: освидетелстване, е отменено и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. В мотивите е описано, че на основание чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, ЕР на НЕЛК се взема по документи. Видно от МЕД и ЕР на ТЕЛК става въпрос за мъж с приета Диагноза: Състояние след пертрохантерна фрактура на ляво бедро с метална остеосинтеза от 1996г. Метала не е свален. Опериран 19.10.1996г. ПЗ не коментирани от ТЕЛК, но съществуващи в МЕД. Диагноза: Синдром на вертебробазиларната система, дискординационен синдром. При внимателен преглед на медицинската документация не са установени документирани други хронични заболявания. Дадената оценка в ЕР на ТЕЛК по ч.1, р.9, т. 17.3.1 - 50% ВСУ с Диагноза: Контрактура в лява ТБС след консолидирана и пертрохантерна фрактура 1996г. е абсолютно необоснована. Лицето е с преглед. Председателя на ТЕЛК е ортопед, но в ЕР няма описан ОФД по установената от НМЕ методика. На основание чл.51, т.3 и чл.45, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ/2010г., НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване с дадени указания: 1. Консултация с ортопед и описан ОФД по установената от НМЕ Методика; 2. Синдром на вертебробазиларната система, дискоординационен синдром са съществували в МЕД преди ЕР на ТЕЛК на 21.02.2023г., но ТЕЛК не се е произнесла.

Видно от Етапна епикриза за периода 14.11.2022г. – 14.11.2023г. изготвена от лекар-невролог при ДКЦ I „Св. К.“ ЕООД, жалбоподателят е с водеща диагноза R27.0 - Атаксия, неуточнена и придружаващи заболявания към 14.11.2023г. Т93.2 – последици от други счупвания на долен крайник /л. 36 от мед. досие/.

На 27.11.2023г. на жалбоподателя е извършена и тонална аудиометрия, резултатите от която са приложени на л. 37-38 от медицинкото досие.

Видно от Етапна епикриза за периода 14.11.2022г. – 14.11.2023г. изготвена от лекар по ортопедия и травматология при ДКЦ I „Св. К.“ ЕООД, жалбоподателят е с водеща диагноза Т93.2 – „Последици от други счупвания на долен крайник и придружаващи заболявания към 14.11.2023г. R27.0 - Атаксия, неуточнена“ /л.42 от мед. досие/.

На 14.11.2023г. е извършено и рентгеново изследване от рентгенолог при ДКЦ I „Св. К.“ ЕООД, според което има рентгенови данни за гонартроза в ляво и коксартроза в ляво /л. 43 от мед. досие/.

С повторно Експертно решение № 93380 от зас. №230/29.11.2023г. на ТЕЛК I състав при МБАЛ „Света А.- Варна“ АД на жалбоподателя е определен 21.00% ВСУ за срок-пожизнен, с водеща диагноза: Н81.8 „ Други нарушения на вестибуларната функция, Общо заболяване: Н81.8 Други нарушения на вестибуларната функция Придружаващи заболявания: Т93.2 Последици от други счупвания на долен крайник, Н90.3 Двустранна невросензорна загуба на слуха, М17.1 Други първични гонартрози, R27.0 Атаксия неуточнена.“ Като мотиви е посочено, че настоящото ЕР се издава след отмененото и върнато с ЕР на НЕЛК № 91362 от 24.08.2023г., съобразено с дадените указания.

В същото ЕР е посочена следната констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение: Двустранен периферен кохлеовестибуларен отоневрологичен синдром, обуславя 20% ВСУ по ч.3 р.2, т.1,2 /Н81.8/ Двустранна невросензорна загуба на слуха до 35дб, обуславя - 5% ВСУ по ч.3, р.1, т.2 /Н93.3/ Състояние след субтронахтерно счупване на ляво бедро, метална остеосинтеза /31.10.1996г./ коксартроза, без ОФД, не обуславя % ВСУ /Т93.2/ Гонартроза в ляво без ОФД, не обуславя % ВСУ /М17.1/ Атаксия неуточнена, подлежи на уточняване, ТЕЛК не се произнася /К27.0/ Процент ТНР/ВСУ по НМЕ доп. ДВ бр. 79 от 08.09.2020г., Постановление на МС № 225 от 12.07.2021г. Постановление № 13 от 26.01.2023г. и приложение № 2 чл.63, ал.3 - 21% ВСУ за пожизнен срок по чл.69, ал.7 от НМЕ. Като анамнеза е посочено: МУ - Варна, катедра ортопедия, из № 17535 на 31.10.1996 год. - открито наместване, метална остеосинтеза на субтрохантерна фрактура ляво бедра. Оплакване от болки и ограничени движения лява ТБС и лява КС. Нарушен слух двустранно. В обективно локален статус е посочено, че при прегледа в ТЕЛК е установено: Неврологичен статус: МРД - липсва ЧМН - бо Активни движения - запазени по обем, скорост и сила за 4-те крайника Тонус - повишен за ляв крак Координация: НПП- изпълнява С. Х. - отрицателен Ромберг - стабилен Фукуда - не отклонява Проби за адиадохокинезия - отрицателни Походка - самостоятелна, накуцване ляв крак. СНР - Д по-голямо от Л. Сетивност - съхранена Гностично- праксични функции -ВКФ -бо ТР - контролира.

Видно от копие на Медицинско направление подписано от д-р Р.-ортопед травматолог от преглед извършен на 14.11.2023год. който е поставил диагноза: Статус пост фрактурам субтрохантерика син., Косартроза син., Гонартроза син. /л. 41 от мед. досие/, на гърба на направлението е записана ъглометрия на лява тазобедрена става: S-0-0-100 F-20-0-20 R-20-0-10 и на лява колянна става: S0-0-110гр. Според установяванията на вещото лице по СМЕ, този функционален дефицит не определя % ТНР.

С жалба вх. №97-00-1272/14.12.2023г. жалбоподателят в настоящото производство е оспорил ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК – София в частта на степен на ТНР/степен на увреждане в проценти.

С оспореното в настоящото производство Експертно решение № 90137 от зас. №20/07.02.2024г., Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, Решението на ТЕЛК по обжалвания повод: 21% ВСУ, е посочена като водеща диагноза: Други нарушения на вестибуларната функция. Решението се постановява по документи на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съобразено с действащата към момента на постановяването му Наредба за медицинската експертиза и след обсъждане на предоставената медицинска документация. Като мотиви от НЕЛК по нервни, УНГ и ССЗ е посочено, че в МЕД е приложена аудиометрично изследване с дата 27.11.2023г.с резултат ДУ-42дб, ЛУ-35дб. Касае се за Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит лека загуба на слуха. Съгласно ч.3, р.1, т.2. обуславя 5% ВСУ. В МЕД е приложено отоневрологично изследване с дата 27.11.2023г. с поставена диагноза „Двустранни периферни световъртежи“. Установен е хоризонтален нистагъм, нарушение на координация и статокинетика. Провежда се лечение. Съгласно ч.3, р.2, т. 1.2 - 20% ВСУ. НЕЛК по хирургични, ортопедични и ССЗ в мотиви сочи, че на 19.10.1996г. при падане жалбоподателят получава субтрохитерна фрактура на ляво бедро. На 31.10.1996г. - кръвна репозиция с междинна фиксация. В документация в МЕД ОФД от д-р Р. Г., ортопед-травматолог на 18.11.23г. - не обуславя % ТНР по ч.I от НМЕ. Д.Левостранна коксартроза без ОФД 0%. В заключение НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по оценка на вид и степен на увреждане, като определя краен % - 21% ТНР в съответствие с т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти от Приложение 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.

По делото, във връзка с изясняване на релевантните за спора обстоятелства е назначена и изслушана съдебно - медицинска експертиза с вещо лице лекар със специалност ортопед-травматолог. Съгласно изводите на приетата от съда експертиза, която съдебният състав намира за обективно и професионално изготвена и поради това кредитира, освидетелстваното лице И. Д. страда от: Двустранен периферен кохлеовестибуларен отоневрологичен синдром, /Н81.8/, Двустранна невросензорна загуба на слуха до 35дб, /Н93.3/, Състояние след субтронахтерно счупване на ляво бедро, метална остеосинтеза /31.10.1996г./, Коксартроза в ляво /Т93.2/, Гонартроза в ляво /М17.1/, Атаксия неуточнена. П. Е. решение № 90734/21.02.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина“ Варна е взето без необходимото измерване на обема на движение в левите тазобедрена и колянна стави. Според д-р Р. М. извършеното преосвидетелстване на жалбоподателя от ТЕЛК I състав при МБАЛ „Света Анна- Варна е съобразено с всички медицински документи с водещото заболяване на жалбоподателя. Водещото заболяване е двустранен периферен кохлеовестибуларен отоневрологичен синдром, който е обусловил 20% ВСУ по ч.3, р.2, т.1.2 /Н81.8/. Медицинската документация по отношение на ортопедичното заболяване е пълна. Извеждането на водеща диагноза за експертиза на ТНР е тази с най-голям процент според Методиката, като в случая това е Двустранен периферен кохлеовестибуларен отоневрологичен синдром, обусловил 20% ВСУ по ч.3 р.2, т.1,2 /Н81.8/. Според вещото лице определеният процент инвалидност и водещата диагноза са правилно определени.

В съдебно заседание на въпроси на съда вещото лице направи уточнение, че водещото заболяване на жалбоподателя е двустранен периферен кохлеарен вестибуларен отоневрологичен синдром, което представлява възпаление на слуховия нерв, при което се засяга средното ухо. Тоест, основното заболяване е Двустранна невросензорна загуба на слуха до 35 децибела, а състоянието след счупване на ляво бедро - коксартроза е допълнително заболяване. Извършеното преосвидетелстване на жалбоподателя от ТЕЛК І състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ е съобразено с всички доказателства, които са приложени по делото. Водещото заболяване е отоневрологично. Ортопедичното заболяване не определя процент, тъй като жалбоподателят няма ограничение в движението на тазобедрената става. Експерта обясни, че НЕЛК правилно е върнал за ново разглеждане преписката по първото Решение на ТЕЛК от 21.02.2023г., доколкото ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина – Варна“ не са се съобразили с това, че жалбоподателят няма ограничения в движенията и не могат да определят 50 %, защото няма контрактура на тазобедрената става. Медицинската комисия обжалва процента и поради липса на ортопедично изследване. В консулта с ортопед от 19.08.2022 г. липсват данни от ъглометрия на тазобедрената става. Д-р Р. М. изтъкна, че дадената оценка в ЕР на НЕЛК по ч. І, р. 9, н. 17.3.1 – 50 % ВСУ с диагноза: контрактура в лява тазобедрена става е абсолютно необоснована и поради липсата на данни за ъглометрия. Т. изследване е извършено при повторната преценка в изследване, приложено на стр. 41 от медицинското досие на жалбоподателя. Според вещото лице ъглометрията, която е записана за движение на лява и дясна тазобедрена става, не определя процент ТНР.

С оглед на така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът приема, че оспореното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, във връзка с чл. 3 ал.2 от НМЕ, като оспорването е съобразено с местната и родова компетентност на съда по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ. Оспореното решение е издадено в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК, форма.

Решението на НЕЛК е взето от специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице, което е съобразено с изискването на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и изискването, посочено в чл. 18, ал. 3 от Правилника, в специализирания състав да са включени не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава.

Съгласно чл. 45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето, които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение. В чл. 45, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ е посочено, че при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. Разпоредбите целят да се осигури правото на всяко лице всички негови заболявания, съществуващи при прегледа му в ТЕЛК да бъдат обсъдени и съобразени от НЕЛК в издаденото ЕР, като се отговори по направените възражения в жалбата пред НЕЛК. Налице е обаче и ограничението на чл. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ по отношение на това за кои заболявания ТЕЛК и НЕЛК дължат произнасяне. Съгласно тази разпоредба, експертизата на вида и степента на увреждане на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва от ТЕЛК и НЕЛК само по предварително уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи. Следователно, когато заболяванията и стадиите на тяхното развитие не са уточнени в медицинските документи, ТЕЛК и НЕЛК не дължат произнасяне, респективно при непроизнасяне на ТЕЛК, НЕЛК няма право да отмени ЕР на ТЕЛК и да върне преписката на ТЕЛК за ново произнасяне. Тъй като с предходно постановено ЕР, НЕЛК е върнала за ново освидетелстване на ТЕЛК Първи състав при „МБАЛ Св. Анна-Варна“ АД, то съгласно чл. 51, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, в случаите, когато НЕЛК върне на основание ал. 1, т. 3 експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето и в този случай постановеното експертно решение на ТЕЛК бъде отменено отново изцяло или отчасти от НЕЛК на основание ал. 1, т. 3, Националната експертна лекарска комисия не връща решението на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето, а го решава по същество въз основа на наличната документация.

Изрично в оспореното решение е посочено, че то е постановено по документи по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно действащата към момента на постановяването на решението редакция на тази разпоредба (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.), произнасяне само по документи е допустимо, като НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Същевременно, според специалната норма на чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.

Както беше посочено по-горе, предходното ЕР на ТЕЛК е било отменено от НЕЛК поради липса на консултация с ортопед и описана ОФД, както и поради липса на произнасяне по диагноза, която е съществувала преди 21.02.2023г. „синдром на вертебробазиларната система, дискординационен синдром“.

В случая в оспореното ЕР на НЕЛК подробно са посочени установените заболявания, като за всяко от тях са налице мотиви. Наличната в медицинското експертно досие /МЕД/ документация дава възможност на НЕЛК да извърши оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице само въз основа на представените документи, които са били подробно обсъдени и взети предвид в пълен обем при произнасянето на органа на медицинската експертиза. Спазено е изискването по чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне от НЕЛК само по поводите, посочени в жалбата - в случая по отношение на оспорената оценка за % ТНР по възприетото от ТЕЛК като водещо заболяване по част 3, р. 1, т. 2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, респективно определеният краен % ТНР. За образуваното производството пред НЕЛК освидетелстваното лице е надлежно уведомено.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на оспорения акт на това основание.

Спорният въпрос по делото е - каква е водещата диагноза на лицето, както и извършените изследвания и амбулаторни прегледи били ли са достатъчни за произнасянето на НЕЛК; необходими ли са допълнителни изследвания за установяване на вида и характера на заболяванията на освидетелстваното лице и какви изследвания следва да бъдат извършени; налични ли са документи за заболявания, които не са обсъдени в решението на ТЕЛК И НЕЛК и не са констатирани и квалифицирани по отправните точки в приложенията и оценени от ТЕЛК/НЕЛК, в кои отправни точки от приложенията към НМЕ попада определеният функционален дефицит на освидетелстваното лице към датата на изготвяне на ЕР на ТЕЛК и ЕР на НЕЛК в съдържанието на отправните точки от Приложение № 1 и Приложение № 2 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, съвпадат ли с определеното от ТЕЛК и НЕЛК, по коя точка следва да бъде определен крайният му процент ТНР, има ли заболяване, което да е с водеща диагноза.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, а според чл. 63, ал. 3 от НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на ТНР (видът и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно приложение № 2. Точка III от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, действаща към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК, съответно и на ЕР на НЕЛК (изм., бр. 10 от 2023 г., в сила от 31.01.2023г.), предвижда, че когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на ТНР/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на ТНР/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане съпътстващите увреждания не се добавят в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение заедно със съответната отправна точка и процент.

В случая в оспореното пред НЕЛК Експертно решение № 93380/29.11.2023г. на ТЕЛК I състав при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД на жалбоподателя е определен 21.00% ВСУ за срок-пожизнен, с водеща диагноза: Други нарушения на вестибуларната функция – H81.8, Общо заболяване: Други нарушения на вестибуларната функция – H81.8, Придружаващи заболявания: Последици от други счупвания на долен крайник – T93.2, Двустранна невросензорна загуба на слуха – H90.3, Други първични гонартрози – М17.1, Атаксия неуточнена – R27.0. Процент ТНР/ВСУ по НМЕ доп. ДВ бр. 79 от 08.09.2020г., Постановление на МС № 225 от 12.07.2021г. Постановление № 13 от 26.01.2023г. и приложение № 2 чл.63, ал.3 - 21% ВСУ за пожизнен срок по чл.69, ал.7 от НМЕ.

Съдът приема, че при определяне на конкретната оценка на работоспособността и съответно на процента на трайно намалената работоспособност, решаващият орган, съобразно представената медицинска документация, правилно е приложил относимите материалноправни норми. Следва да се отбележи че актовете по експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (за отпуск, за временна неработоспособност, за трудоустрояване, за съответните обезщетения, за пенсиониране.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, изследвания, резултати от прегледи и т. н, несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Изводите относно здравословното състояние на освидетелстваното лице и следващият се процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно заключение на медицинските специалисти, включени в състава на НЕЛК, могат да бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или подобна компетентност.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на СМЕ се установи с категоричност, че специализираният състав на НЕЛК правилно е определил за водеща диагноза в оспореното експертно решение „Други нарушения на вестибуларната функция“. Действително при първото му освидетелстване – това с ЕР № 90734 от зас. № 37 от 21.02.2023г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М. – Варна“ ЕАД като водеща диагноза е посочена „Последици от други счупвания на долен крайник“. Извеждането на водеща диагноза в случая зависи от анализа на ъглометрията на засегнатите стави. Според дадените обяснения на вещото лице в съдебно заседание, в случая с оглед извършената ъглометрия, чиито резултати обуславят извод за липса на ограничения в движенията на жалбоподателя и липса на контрактура на тазобедрената става, съдът намира, че правилно като водеща диагноза е определено отоневрологичното заболяване. Т.е. извеждането на водеща диагноза е тази с най-голям процент според Методиката и тя е Двустранен периферен кохлеовестибуларен отоневрологичен синдром, обуславил 20% ВСУ по ч.3 р.2, т.1.2 /Н81.8/.

С оспореното ЕР на НЕЛК правилно е определен и процентът ТНР на жалбоподателя, което отново е потвърдено от вещото лице в СМЕ. Предвид наличието на множество увреждания, процентът на ТНР е определен по реда на чл. 63, ал. 3 от НМЕ и на основание Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти, представляваща приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.

В случая ТЕЛК е определил в ЕР, че жалбоподателят страда от пет заболявания, поради което предвид горецитираната правна регламентация следва да бъде определен отделен процент ТНР по отношение на всяко едно от тях, след което към най-високият процент да се прибавят 20% от сбора на процентите, определени за съпътстващите увреждания, като три от тях не обуславят % ВСУ.

Видно от част Трета „Ушни, носни и гърлени (УНГ) заболявания“, Раздел ІІ „Вестибуларни нарушения“, т. 1.2. без възможност за терапевтично повлияване, диагнозата „Двустранни периферни световъртежи“ обуславя 20% ТНР. От представеното аудиометрично изследване на слуха се установява диагноза двустранен периферен кохлеарен вестибуларен отоневрологичен синдром, за която се определят 20%. Именно такъв процент е и определеният % ТНР по отношение на водещото увреждане на жалбоподателя.

Второто заболяване на жалбоподателя, което определя процент ТНР съгласно данните в МЕД и СМЕ е двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит лека загуба на слуха. За същото с ЕР на ТЕЛК, на основание част Трета „Ушни, носни и гърлени (УНГ) заболявания“, Раздел I Слухов анализатор, т. 2 Лека загуба на слуха (Изпитват трудности при чуването на тиха реч и разговори в шумна обстановка.) – 21 до 35 dB е налице 5 % ТНР. В МЕД на жалбоподателя, видно от проведеното аудиометрично изследване от 27.11.2023г. резултатът за дясно ухо е 46.25 дб, а за ляво ухо – 35 дб, с поставена диагноза двустранна нервносензорна загуба на слуха до 35 дб, поради което правилно е приложена именно т. 2 от Раздел I на Част Трета от Отправните точки, която регламентира 5 % ТНР. Останалите три заболявания не обуславят % ВСУ.

След като е определил правилно водещата диагноза и процентът ТНР за всяко от заболяванията на жалбоподателя, колективният орган на медицинската експертиза, в съответствие с правилото на т. III, изречение първо от Методиката, е определил крайният процент ТНР. Съгласно цитираната разпоредба на Методиката, същият е изчислен в размер на 21% – към определените 20 % ТНР за „Двустранни периферни световъртежи“ като водеща диагноза, е прибавен 1% ТНР, представляващ 20% от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания, който е 5% ТНР за увреждането на слуховия нерв. Правилното определяне, както на процента ТНР за всяко от заболяванията на жалбоподателя, така и на общия процент ТНР, извършено съобразно Методиката по НМЕ, се потвърждава и от приетото без оспорване от страните по делото заключение на СМЕ.

Твърдението на жалбоподателя за здравословно състояние, различно от описаното в оспореното от него ЕР на НЕЛК, обуславящо по - висок процент степен на увреждане, същия е длъжен да докаже с допустимите доказателствени средства, защото този факт е в негов интерес и доколкото преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ. за неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещи лица, които имат съответната специалност. От приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ, която настоящия съдебен състав кредитира, като обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, преценена във връзка с относимите към момента на освидетелстването медицински документи, се установява, че определените 21% ВСУ от НЕЛК при водеща диагноза "Други нарушения на вестибуларната функция“, съответстват на състоянието на освидетелстваното лице към момента на издаване на оспореното ЕР. Освен това в случай, че е настъпило влошаване на здравословното му състояние, жалбоподателят може да поиска преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на работоспособността, при извършването на което биха били взети предвид и настъпилите след произнасянето на НЕЛК факти, свързани с развитието на получените увреждания.

Неоснователно е и възражението, че медицинската преписка е непълна, поради наличието на пропуски в нея. Обратно видно от отговора на въпрос 1 от СМЕ, решението на НЕЛК се основава на всички приложени по медицинското досие документи, които са съобразени с водещото заболяване на жалбоподателя. Същевременно в хода на съдебното производство жалбоподателят не доказа обстоятелството, че в досието са били приложени и други документи.

В хода на административното производство са взети предвид всички относими доказателства, като достигнатите изводи и заключения на административния орган са подробно мотивирани. Обсъждани са всички заболявания посочени в жалбата и на чието основание е разкрито административното производство, посочена е относимата действаща нормативна уредба, като и правилно е определен следващият се % ТНР.

С оглед гореизложеното обжалваното решение е законосъобразно като издадено от компетентния по чл. 112, ал. 1 от ЗЗ орган, в кръга на неговите правомощия, надлежно е мотивирано, съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, постановено е въз основа проверка и анализ на събраната медицинска документация и в съответствие с целите на приложимите материалноправни разпоредби на ЗЗ, Наредба за медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ, поради което не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Страните по делото претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на спора основателна се явява единствено претенцията на ответника, поради което същата следва да бъде уважена и оспорващият бъде осъден да заплати на Националната експертна лекарска комисия – гр. София разноски за юрисконсултско възнагражение в размер на 100.00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК заинтересованата страна – ТП на НОИ – гр. Варна също има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Мотивиран от гореизложените доводи и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Д., [ЕГН] от гр.Варна, срещу Експертно решение на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ-София №90137 от 020 с дата 07.02.2024г., в частта относно определената водеща диагноза „Други нарушения на вестибуларната функция“ и определената 21.00% трайна намалена работоспособност на жалбоподателя.

ОСЪЖДА И. Д. Д., [ЕГН] от гр.Варна да заплати на Националната експертна лекарска комисия – гр. София разноски за юрисконсултско възнагражение в размер на 100.00 /сто/ лева.

ОСЪЖДА И. Д. Д., [ЕГН] от гр.Варна да заплати на ТП на НОИ - гр. Варна разноски за юрисконсултско възнагражение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.