Р Е Ш Е Н И Е
№3377 12.08.2019
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8058 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от С.И.Р., ЕГН ********** и П.И.Р., ЕГН ********** против
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени
отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищците твърдят да са единствени наследници по закон на И.П.
Р., титуляр на партида за вода във ВиК, с аб. № ********* за имот на адрес –
гр. **************. Придобили последния в съсобственост при равни права. Били
титуляри на партида с аб. № *********, за водомер № ************.
Многократно получавали покани за плащане на начислени
суми. След справка установили, че се претендират главници и лихви, които не
били дължими.
Не ставало ясно по какъв начин са извършвани отчетите и
за кой обект и водомери в него са начислени сумите, т.к. на адреса се намирала
еднофамилна къща на два етажа.
Твърди се недължимост на търсени суми, поради неточно
начисляване, вследствие на нередовна процедура по отчет и инкасиране /вкл.
описани данни в карнетите и издаване на множество фактури за стари задължения
на една дата – 28.03.2018 г./, както и частично погасяване по давност.
Позовават се на тригодишната такава, предвид периодичността на платежите.
С оглед изложеното се моли да се признае за установено
спрямо ответното дружество, че ищците не дължат следните суми: по 1793,67
лева – главница за предоставени услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода 06.01.2008 г. – 28.03.2018 г. и по 552,36 лева – обезщетение за забава
за периода 06.01.2008 г. – 28.03.2018 г. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите.
Партидата за ищците
за аб. № *********** била открита служебно от ВиК на 28.03.2018 г., при спазване
на чл. 64, ал. 1 ОУ и касаела втория етаж от южната част на имота. Именно по
нея имало неплатени задължения за потребени услуги, предмет на спора.
Наследодателят на
ищците бил потребител на предоставените услуги като собственик на посочения в
ИМ имот. Ищците следвало да предприемат действия за актуализация на партидите
за притежаваната от тях част, съгл. чл. 17, ал. 3 ОУ. Поради неизпълнение на
това задължение, служебно била открита и посочената партида на тяхно име като
наследници на собственика.
Отчетите на
потреблението били извършвани надлежно, в карнетите фигурирали подписи за
констатираните данни /част от които на К.Д. – ползвател на имота, както и на
ищеца П.Р./. За периода 06.01.2008 г. – 09.02.2012 г. вкл. било начислявано
служебно количество вода, поради неизправно измервателно устройство. След
монтиране на ново такова на 12.02.2012 г., от 09.03.2012 г. започнало
начисляване по показания на уреда.
Издадените фактури
били от една дата, т.к. тогава била прехвърлена партидата от наследодателя на
ищците.
Последните били
неизправна страна в правоотношенията с ответното дружество, т.к. не предприели
действия за промяната й и не заплащали потребените услуги. Въпреки предприетите
активни действия – покани за доброволно плащане, заповеди за спиране на
водоподаването, извършени проверки и посещения на имота, съдействие и плащане
не последвали.
С оглед изложеното
се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищците са единствени
наследници по закон на И. П. Р. и съсобственици при равни права на имот,
находящ се в гр. *************; те са титуляри на партида за аб. № ************,
касаеща втори жилищен етаж от южна част на двуетажна жил. сграда в посочения
ПИ; за процесния период са ползвани предоставените от отв. дружество услуги по
доставка на питейна и отведена канална вода за имота /вж. Определение по чл.
140 ГПК № 8839/11.09.2018 г. – л.88-89/.
Тези факти са доказани, вкл. след съпоставка с приетите
писмени доказателства.
Безспорно е,
че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона
за водите и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената
Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
Ищците имат качеството на потребители като съсобственици
на имота.
Относно отчетите. Няма спор, че до 12.02.2012 г., когато
е поставен нов водомер за втория етаж, количествата вода са начислявани по
тарифа /видно е и от карнетите/. Принципно вземанията до този момент са
погасени по давност /3 годишна, която е изтекла до предявяване на исковата
молба в съда, предвид момента на изискуемостта/. За пълнота обаче се посочва,
че по делото не се установяват предпоставките за служебно начисляване до този
момент, вкл. начина на определяне на описаните в карнетите количества.
Съгласно чл.11, ал.5 Наредба № 4 - поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължения на потребителите. По делото не
е представено известие за нередовен водомер, нито се установява такова да е
било съставяно. Не се установява в какво се изразява нередовността на уреда и
от кога датира тя. Следователно, твърденията за неизправност за процесния
период останаха недоказани. При това положение, остава неустановено защо
начисляванията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на
вписаните в карнетите стойности. Без ясни параметри и критерии за начисляване,
биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща
едностранно определени суми от оператора. Ето защо, сумите до този момент,
съдът приема за недължими, поради недоказаност на основанието за начисляването
им и правилността на определяне на количествата вода.
На 12.02.2012 г. е поставен нов
водомер с фабр. № ***********. Същият отчита потребената вода от водочерпните
прибори на втория етаж на сградата – партида с аб. № **********, с виртуален
номер на водомера **************** /отразен в карнетите – л.61-64/. Съгласно
приетата по делото СТЕ, чието заключение съдът кредитира като ясно, компетентно
и неоспорено от страните, това средство за измерване не представлява тип средство, което е одобрено от ДАМТН. Същото не
фигурира в електронния регистър на БИМ. Годината на извършване на метрологична
проверка е невъзможно да бъде установена. Водомерът за студена вода, отчитащ
потреблението на втория етаж, не
отговаря на изискванията на Законът за измерванията и Наредбата на министерския
съвет за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Измервателното устройство не било годно, съгласно изискванията на ЗИ. На
водомера не била налична необходимата информация, поставена по четлив и
незаличим начин върху корпуса, съгл. изискванията на чл. 257 от Наредбата за
средствата за измерване, приета с ПМС № 239/24.10.2003 г.
При така установеното от вещото
лице, съдът приема, че ответникът не доказва с категоричност правилността на
начислените количества вода и начина на определянето им. Всички записвания в
карнетите са правени въз основа на неизправен измервателен уред. Вещото лице сочи,
че същото не отговаря на метрологичните изисквания за годност, при което и не
може да се приеме, че преминалите потребени количества несъмнено са отчетени
правилно. В този смисъл възраженията на ищците са резонни.
Реалната консумация и
отчетеното количество на потребена вода са част от основните предпоставки за
дължимост на стойността на ползваната услуга. Макар да се установява, че
предоставените услуги са били потребени /в т.см. показанията на св. Д./, без
установяване точността на определеното количество, чиято стойност се търси за
плащане, сумите не могат да се приемат за дължими. След като самият уред,
посредством който се „отчита” водата, не е годен и отговарящ на законовите
изисквания, не може да се приеме, че макар и отчетени, количествата са
определени правилно. Съгласно разпоредбата на чл.32 на Наредба №4 за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, В и К
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се установяват
чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на
отчитане и подписа
на потребителя или негов
представител. Тези измервателни устройства обаче трябва да бъдат годни
да отчитат, т.к. именно те дават базата за начисляване на дължимите
впоследствие суми от потребителите.
Съгласно чл.11,
ал.5 от
Наредба №4 поддържането
и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение
на потребителите. При установени повреди или несъответствия обаче,
съгласно чл.33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., представител на
оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на
водомера и за срок за отстраняването й. Такива доказателства по делото не са
ангажирани.
Ето защо и доколкото ответникът
не доказа правилността на начислените количества вода, въпреки изричното
оспорване на ищците, претенциите се явяват изцяло основателни. Безпредметно е
обсъждането в детайли на възражението за погасителна давност, макар, че
вземанията в периода три години преди предявяване на ИМ, са погасени, т.е.
главница от 2034,17 лева и лихва от 1034,22 лева с категоричност не се дължат
от ищците /данни за размера – ССЕ-л.155/.
От заключението на ССЕ се
установява, че начислената главница за исковия период е по – висока сума от
претендираната в процеса /3611,82 лв. или по 1805,91 лв. за всеки ищец/, но
предвид диспозитивното начало в процеса, ще се установи недължимостта на
търсените главници. Лихвите са точно определени. Исковете са основателни и
следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищците на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 234,49 лева –
ДТ, 90 лева – ССЕ и по 750 лева – адв. възнаграждение за всеки ищец, вкл. за
явяването на процесуалния представител в о.с.з над 2, съгл. чл. 7, ал. 8 НМРАВ.
Възражението за прекомерността им е неоснователно, предвид цената на исковете –
минимумът е 394,22 лева, поради което и уговореното от 450 лева за всеки не е
неадекватно или несправедливо. Явяването в повече от две о.с.з. е факт, поради
което и търсеното възнаграждение за всеки ищец, не подлежи на редуциране.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.Р., ЕГН **********
и П.И.Р., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖАТ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, следните суми: по 1793,67 лева – главница за предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за имот, находящ
се в гр. *************, с аб. № ************, периода 06.01.2008 г. –
28.03.2018 г. и по 552,36 лева –
обезщетение за забава за периода 06.01.2008 г. – 28.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 250 да
плати на С.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 912,25 лева /деветстотин и дванадесет
лева и двадесети пет стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул.
„Шести септември” № 250 да плати на П.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от общо 912,25 лева
/деветстотин и дванадесет лева и двадесети пет стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ