№ 23167
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:..........
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20251110115126 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. П. Л., ЕГН **********, с адрес ...... чрез
процесуалния представител адв. Л. Б., срещу ответниците ....., ЕИК ....... и ......., ЕИК ........
Предявени са иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит за прогласяване на
нищожност на Договор за потребителски кредит № ....... от 30.09.2024 г. и на Договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата.
Ищецът твърди, че на 30.09.2024 г. е сключил с първия ответник договор за потребителски
кредит за сумата от 6000 лева. На същата дата, като условие за отпускане на кредита, е бил
задължен да сключи договор за поръчителство с втория ответник – свързано с кредитора
лице, срещу възнаграждение от 5221.05 лева. Поддържа се, че посоченият в договора
Годишен процент на разходите (ГПР) от 20.83% е нереален и заблуждаващ, тъй като в него
не е включена цената на поръчителството, която представлява скрит разход по кредита. С
включването на този разход, реалният ГПР би надвишил значително законовия праг,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът моли съда да прогласи нищожността на двата
договора и да му присъди сторените съдебни разноски.
Ответникът ..... оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че сключването на договор за
поръчителство с ....... не е било задължително условие за отпускане на кредита, тъй като
потребителят е имал възможност да предостави друго обезпечение или да избере кредит без
обезпечение. Поради това счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да се
включва в ГПР. В условията на евентуалност, ако съдът приеме договора за кредит за
нищожен, предявява насрещен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от
1
ЗПК за осъждане на ищеца да заплати сумата от 6000 лева, представляваща чистата стойност
на получената главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Претендира разноски.
Ответникът ....... оспорва иска за нищожност на договора за поръчителство. Поддържа, че е
самостоятелно юридическо лице и предоставената услуга е възмездна и доброволно избрана
от потребителя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че
на 30.09.2024 г. между ищеца и ..... е сключен Договор за потребителски кредит № ....... за
сумата от 6000 лева. Видно от погасителния план, общата дължима сума е 7298.03 лева, при
посочен ГЛП 19.07% и ГПР 20.83%. На същата дата ищецът е сключил договор с ......., по
силата на който дружеството се задължава да поръчителства пред кредитора за
задълженията на ищеца, срещу което потребителят се задължава да заплати възнаграждение
в размер на 5221.05 лева, платимо разсрочено заедно с вноските по кредита.
Основният спорен въпрос е дали възнаграждението за поръчителство представлява разход,
който следва да се включи в ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В „общите разходи“ се включват всички разходи, включително
комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, свързани с договора за кредит, които са
известни на кредитора. Разходите за допълнителни услуги се включват в ГПР, когато
сключването на договор за такава услуга е задължително условие за получаване на кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай сключването на договор за
поръчителство с ....... се явява функционално свързано с договора за кредит и на практика
задължително за потребителя, въпреки формално предоставената възможност за избор.
Ответниците са свързани лица – ..... е едноличен собственик на капитала на ......., като двете
дружества споделят един и същ адрес на управление. Процедурата по кандидатстване и
сключване на договорите се извършва изцяло онлайн, в една и съща електронна среда, като
потребителят бива пренасочен автоматично към договора за поръчителство. Алтернативата
за предоставяне на банкова гаранция или поръчител - физическо лице в изключително
кратки срокове (често в рамките на дни или часове след одобрението), е практически
нереализируема за средния потребител и има за цел единствено да създаде привидност за
свободен избор.
Следователно, възнаграждението за поръчителство в размер на 5221.05 лева, което е почти
равно на главницата по кредита, представлява скрит разход по кредита, който е бил известен
на кредитора към момента на сключване на договора. Чрез изнасянето на този приход към
свързано дружество се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничаваща ГПР до 50 на сто. Ако този разход бе включен в изчислението, реалният
ГПР би надхвърлил многократно законовия лимит. Горно нарушава забраните на
2
потребителското законодателство.
Предвид изложеното, договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от
ЗПК поради нарушение на изискванията за коректно посочване на ГПР (чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК) и поради противоречие със закона (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Нищожността на главното
задължение води до липса на предмет и основание за договора за поръчителство, който като
акцесорен също се явява нищожен. Нещо повече, самото съглашение за поръчителство в
този му вид противоречи на добрите нрави, тъй като възлага върху потребителя прекомерна
тежест без реална икономическа полза за него, служейки единствено за генериране на
допълнителна печалба за кредитора и свързаните с него лица, като с горното се заобикаля
запрета на закона.
По отношение на насрещния иск: Тъй като договорът за кредит е обявен за нищожен, на
основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита
– получената главница, без лихви и други разходи. Ищецът не оспорва получаването на
сумата от 6000 лева и не представя доказателства за погасяването . Ето защо, насрещният
иск на ..... е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 6000 лева.
Относно разноските: С оглед изхода на спора по първоначалните искове, ответниците
дължат на ищеца заплащане на сторените разноски. Ищецът е представил доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът намира това
възнаграждение за справедливо и обосновано, предвид фактическата и правна сложност на
делото. По отношение на насрещния иск, съдът следва да съобрази практиката на Съда на
Европейския съюз, и по-специално Решение по дело C-438/22, съгласно което
процесуалните правила не бива да правят прекомерно трудно или невъзможно
упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза. Възлагането на разноски
върху потребителя, когато е установена неравноправност на клаузи или нищожност на
договора поради нарушение на потребителското законодателство, би могло да възпре
потребителите от търсене на защита. Въпреки това, доколкото главницата подлежи на
връщане и е налице осъдителна част, съдът, прилагайки принципа на справедливост и
съобразявайки императивните норми на ГПК, присъжда на ..... разноски по насрещния иск,
но ограничени до минималните размери, а именно заплатената държавна такса от 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ......., сключен на
30.09.2024 г. между ....., ЕИК ....... и Р. П. Л., ЕГН **********, на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави.
3
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2024 г.,
сключен между ......., ЕИК ....... и Р. П. Л., ЕГН **********, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА Р. П. Л., ЕГН **********, да заплати на ....., ЕИК ......., сумата от 6000.00 (шест
хиляди) лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност (главница) по
нищожния Договор за потребителски кредит № ....... от 30.09.2024 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 08.07.2025 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ....... и ......., ЕИК ......., да заплатят разделно на Р. П. Л., ЕГН **********,
всеки един сумата от по 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по първоначалните искове.
ОСЪЖДА Р. П. Л., ЕГН **********, да заплати на ....., ЕИК ......., сумата от 150.00 (сто и
петдесет) лева, представляваща разноски по насрещния иск за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4