Решение по КНАХД №1401/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К. С. М. от [населено място], [улица], ет.4, подадена чрез пълномощник адв.[населено място] - АК Пловдив, против Решение № 379/04.06.2025г., постановено по НАХД № 5285/2024г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-0431-000340/01.12.2023г., издадено от началник Сектор в ОД на МВР Бургас, 01 РУ, с което, на касатора, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Съдебното решение се обжалва в потвърдителната му част като неправилно, като касаторът възразява, че АУАН и издаденото на НП са били съставени в противоречие с нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при липса на ясно и точно описание на извършеното деяние, данни за нарушителя, дата на съставяне на АУАН, законовите разпоредби които са нарушени, което води до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура. Възразява също така и и за липса на свидетел-очевидец при съставяне на акта. По същество оспорва съставомерността и авторството на деянието. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната му част. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не се явява и не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Касаторът Мавроматис е санкциониран за това, че на 01.08.2023г., около 11,05 часа, в [населено място], на [улица]срещу бензиностанция „Шел“, в посока [улица], е установен да управлява лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като по време на движение водачът не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, за което му е съставен АУАН за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Установено е още, че водачът носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок един месец от съставянето му, в нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В частта досежно обезопасителния колан съдът е намерил нарушението за съставомерно и е потвърдил НП, а по отношение на второто установено нарушение е съобразил нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, сочеща приложимост на последвал по-благоприятен закон.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания. В отменителната си част същото е влязло в законна сила и не е предмет на касационна проверка.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Фактите по делото съдът е установил посредством депозираните показания от актосъставителя М. и св.Н., които споделят лични и непосредствени възприятия относно релевантните за съставомерността на установеното нарушение факти, както и изнасят данни за механизма на извършване на проверката и причината обосновала спирането на водача за проверка. Касаторът не ангажира никакви доказателства, които да опровергаят фактически констатации на контролните длъжностни лица за управление на МПС без поставен колан, при липсата на предпоставки за прилагане изключенията по чл.137а, ал.2 от ЗДвП

Касационните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Касаторът възразява, че е налице неяснота досежно авторството на деянието, дата на съставяне на АУАН, описание на нарушението и множество други пропуски относно реквизитите на акта, което възражение не отговаря на обективните данни. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическите констатации на контролните органи са ясно описани, посочен е адресат на акта, дата на извършване на нарушението, деянието е фактически описано, дадена му е правна [жк], както и са посочени относимите санкционни разпоредби. Касаторът не е възразил при съставянето на АУАН, като в полето за възражения е вписал „Не“, както и в законоустановения 7-дневен срок не е подал възражение против констатациите в акта. Следващото касационно оплакване относно липсата на втори свидетел - очевидец при съставяне на АУАН също е неоснователно. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, които не са очевидци на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели.

На основание изложените мотиви и поради липса на отменителни основания съдебният акт следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 379/04.06.2025г., постановено по НАХД № 5285/2024г. на Районен съд – Бургас, в обжалваната му част.

Решението е окончателно.