№ 22970
гр. С, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110170521 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. А. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. П, ул. КПВ № 8, срещу "М" АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С, р-н С, бул. Г. С. Р № 147, ап. 14, с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
- за сумата от 87,83 лева, намален размер чрез оттегляне от първоначално предявен за
227,26 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за
потребителски кредит №138801 от 10.08.2021 година;
- за сумата 19,30 лева, намален размер чрез оттегляне от първоначално предявен за
302,62 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски
кредит № 147454 от 11.11.2021 година;
- за сумата 35,56 лева, намален размер чрез оттегляне от първоначално предявен за
399,94 лева по Договор за потребителски кредит № 168639 от 01.06.2022 година.
Ищцата твърди, че в качеството на кредитополучател е сключила с ответника
посочените договори за кредит при условията на закона за електронния документи и
електронните удостоверителни услуги. Поддържа, че с Договор за потребителски кредит №
138801 от 10.08.2021 г. ответникът се задължил да й предостави парични средства в размер
на 700 лева, а тя от своя страна да я възстанови ведно с възнаградителна лихва. Сочи, че
съгласно чл. 7 от договора, годишният лихвен процент на заема е 41 %, а годишният
процент на разходите е 49.65 %, срокът за издължаване - 24 месеца. С Договор за
потребителски кредит № 147454 от 11.11.2021 г. ответникът се задължил да й предостави
сумата от 800 лева, а тя от своя страна да я възстанови ведно с възнаградителна лихва с
преференциален лихвен процент в размер на 36,99 % при годишен процент на разходите
49.65 % за срок от 24 месеца. С Договор за потребителски кредит № 168639 от 01.06.2022 г.
ответникът се задължил да й предостави сумата от 850 лева, а тя от своя страна да ги
възстанови ведно с възнаградителна лихва с преференциален лихвен процент в размер на
36,99 % при годишен процент на разходите 49.65 % за срок от 24 месеца.
Твърди, че и трите договора са недействителни. Сочи, че е погасила изцяло
1
задълженията си по тях, поради което неоснователно е заплатила възнаградителни лихви,
неустойки и други такси, доколкото е дължала да върне само чистата стойност на
главниците. Посочва, че съгласно чл. 10 от всички договори дължи "неустойка" в случай, че
не предостави в тридневен срок от подписването им обезпечение съгласно чл. 20. Като
цитира съдържанието на клаузите, поддържа, че от страна на ответника е използвана
заблуждаваща търговска практика създаваща неравноправност, която благоприятства
кредитодателя и уврежда кредитополучателя. Поддържа, че е налице заблуждаване относно
действителния годишен процент на разходите и в трите договора, поради което претендира
за нищожност на договорите поради липсата на задължителен реквизит от съдържанието им
- чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че неустойката възнаграждение на кредитодателя, съответно е
разход по кредитите, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, а
невключването й в него води несъответствието му с действително прилагания такъв.
Посоченото счита и за "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от ЗЗП, водеща нищожност и на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само
чистата стойност на кредитите, без лихва или други разходи по кредитите. Евентуално
претендира за нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорките за
вънаградителна лихва с оглед размера на лихвения процент.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ищецът
признава, че ищцата дължи единствено чистата стойност на главниците по всеки от
кредитите.
По Договор 138801/10.08.2021г. сочи, че получил сумата от 781.48 лв. като за
погасяване на неустойка са постъпили 56 лв., а за договорна лихва 25.47 лв, поради което на
възстановяване подлежи разликата между платените суми /781.48 лева/ и усвоената главница
/700 лева/, - 81.48 лева, която сума твърди да е заплатена на ищеца, ведно с дължимата
законна лихва.
По Договор 147454/11.11.2021 г. сочи, че е получил сумата 817.90 лв. като за
погасяване на неустойка са постъпили 12.15 лв., а за договорна лихва - 5.75 лв., поради което
на възстановяване подлежи сумата в размер на 17.90 лева, която сума твърди да е заплатена
на ищеца, ведно с дължимата законна лихва.
По Договор 168639/01.06.2022 г. сочи, че е получил сумата от 883 лв. като за
погасяване на неустойка са постъпили 22.14 лв., а за договорна лихва - 10.48 лв., поради
което на възстановяване подлежи разликата между платените суми /883 лева и усвоената
главница /850 лева/ - 33 лева, която сума твърди да е заплатена на ищеца, ведно с дължимата
законна лихва. Признава исковете до цитираните като възстановени суми и ги оспорва за
разликата до пълните предявени размери. Излага подробни възражения по разноските.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Ответникът с отговора на исковата молба признава, че дължи връщане на получените
над чистата стойност суми. Признанието се подкрепя и от извършената от съда преценката
за валидността на процесните договори.
Видно от представения Договор за потребителски кредит №138801 от 10.08.2021 г.
между страните е уговорено предоставяне от ответника на ищцата на сумата от 700 лева,
която последната се задължила да върне в срок от 24 м ведно с възнаградителна лихва при
годишен лихвен процент 41 %. Посочен в договора е ГПР – 49,65 %, в изчислението на
който според заключението на ССчЕ са включени само разходите за възнаградителна лихва.
Видно от представения Договор за потребителски кредит № 147454 от 11.11.2021 г.
между страните е уговорено предоставяне от ответника на ищцата на сумата от 800 лева,
2
която последната се задължила да върне в срок от 24 месеца ведно с възнаградителна лихва
при годишен лихвен процент - 36,99 %. Посочен в договора е ГПР – 49,65 %, в изчислението
на който според заключението на ССчЕ са включени само разходите за възнаградителна
лихва.
Видно от Договор за потребителски кредит № 168639 от 01.06.2022 г. уговорено е
предоставяне на сумата от 850 лева, за чието връщане ищцата се задължила в срок от 24
месеца ведно с възнаградителна лихва при ГПЛ - 36,99 % . Посочен в договора е ГПР – 49,65
%, в изчислението на който според заключението на ССчЕ са включени само разходите за
възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 10 от всеки от договорите кредитополучателят дължи неустойка с
обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл.20. Съгласно чл. 20 от договорите вземането се обезпечава с поръчителство
за пълния размер на кредита, като кредитополучателят се задължава, в срок от 3 (три)
работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно
физическо лице, одобрено от кредитора, което може да бъде дееспособно физическо лице,
което поема задължението да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на
всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от договора при условията на чл.
138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Предвидено е, че поръчителят
следва да отговаря кумулативно на следните изисквания: 1. физическо лице с брутен
осигурителен доход над 1400 лв; 2. работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца
трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен
кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит сключен с
„М“ АД.
Предвидената неустойка за неизпълнение на задължението е в размер на 5,25 лева
плюс 0,250% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,250% от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно
като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и
на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а сключеният помежду им договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем.
Коментираната неустоечна клауза касае отговорност на потребителя при неизпълнение, но
не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на
задължението да предостави обезпечение. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи,
че заемателят всякога ще дължи парична неустойка /и то в процентен размер от цялата
усвоена сума/, ако не осигури обезпечение съгласно посочените стриктни изисквания.
Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато той е изправна страна по отношение
на основното си договорно задължение – да връща на падежа главницата ведно с
възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е удовлетворен интересът на кредитора
по договора за заем в срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще има право
да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото
задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза, в която заемателят изпълнява
задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на
това задължение, тъй като то се изпълнява, но и в този случай, уговорената неустойка за
3
непредоставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди
от това и да не му е необходимо обезпечение.
Анализът на договорните правоотношения и гореизложените съображения налагат
извод, че с предвиждане на процесната неустойка на практика се цели и се постига
оскъпяване на заема, приложимо във всеки случай предвид уговарянето на реално
непостижими за обикновения потребител условия, неизпълнението на които води до
кумулиране на сумата за неустойка. Поради това съдът намира, че процесната неустойка има
характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
поради което подлежи на съобразяване при изчисление на годишния процент на разходите
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Доколкото това не е сторено посоченият в договорите ГПР не
отговаря на действителния такъв, което води до нарушение на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неточното посочване на ГПР е равнозначно
на непосочен ГПР. Макар в тази хипотеза да е без значение дали с включване на
непосочените компоненти ГПР ще е в рамките на размера по чл. 19,ал. 4 ГПК или ще го
надвишава, следва да се посочи, че в случая действителният ГПР, видно от заключението на
ССчЕ, очевидно съществено надвишава петкратния размер на законната лихва. Неточното
посочване на ГПР съставлява неизпълнение на изискването на цитираната норма на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран за
разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона на
предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в
решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. С посоченото решение е разяснено и чл. 10, пар. 2, б. "ж" и
чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на
предоставената в заем главница.
По изложените мотиви процесните договори са нищожни на основание – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговарят на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
относимо към съдържанието им, а именно в него липсва посочване на действителния
годишен процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на
договорите, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. С
оглед констатираната, а и призната от ответника недействителност на договорите, съгласно
чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщането само на чистата стойност на заема.
Установява се от заключението на ССчЕ, че по Договор за потребителски кредит №
138801 /10.08.2021 г. на 12.09.2021 г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 781,48 лв.,
поради което на основание чл. 23 ЗПК в нейна полза е възникнало вземане за сумата 81,48
лева, надвишаваща чистата стойност от 700 лева на заема. Видно от представеното по
делото преводно нареждане от 19.06.2025 г., ответното дружество е превело по банковата
сметка на ищцата в „Банка ДСК“ сумата от 87,83 лв. с посочено основание: „възст. суми
Договор 138801/10.08.21 по гр. д. 70521/24 СРС. Следователно претенцията на ищеца до
доказания размер за сумата 81,48 лева е погасена чрез плащане в хода на процеса, поради
което до този размер следва да се отхвърли като неоснователен предявеният иск поради
настъпило в хода на процеса плащане, което подлежи на съобразяване по реда на чл. 235, ал.
3 ГПК. В останалата част над сумата от 81,48 лева до размера на поддържаната намалена
претенция 87,83 лева не се доказва вземане на ищцата на поддържаното основание, поради
което искът в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
4
Установява се от заключението на ССчЕ, че по Договор за потребителски кредит №
147454 от 11.11.2021 г. на 18.11.2021г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 817,90
лева, поради което на основание чл 23 ЗПК в нейна полза е възникнало вземане за сумата
17,90 лева, надвишаваща чистата стойност от 800 лева на заема. Видно от представеното по
делото преводно нареждане от 19.06.2025 г., ответното дружество е превело по банковата
сметка на ищцата в „Банка ДСК“ сумата от 19,30 лв с посочено основание: „възст. суми
Договор 147454/11.11.21 по грд 70521/24 СРС“. Следователно претенцията на ищеца до
доказания размер за сумата 17,90 лева е погасена чрез плащане в хода на процеса, поради
което до този размер следва да се отхвърли като неоснователен предявеният иск поради
настъпило в хода на процеса плащане, което подлежи на съобразяване по реда на чл. 235, ал.
3 ГПК. В останалата част над сумата от 17,90 лева до размера на поддържаната намалена
претенция 19,30 лева не се доказва вземане на ищцата на поддържаното основание, поради
което искът в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
Установява се от заключението на ССчЕ, че по Договор за потребителски кредит №
168639 от 01.06.2022 г. на 13.06.2022 г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 883,00 лв,
поради което на основание чл. 23 ЗПК в нейна полза е възникнало вземане за сумата 33 лева,
надвишаваща чистата стойност от 850 лева на заема. Видно от представените по делото две
преводни нареждания от 19.06.2025 г., ответното дружество е превело по банковата сметка
на ищцата в „Банка ДСК“ сумите от 35.16 лв. и от 0,40 лв. с посолено основание: „възст.
суми Договор 168639/01.06.22 по гр. д. 70521/24 СРС“. Следователно претенцията на ищеца
до доказания размер за сумата 33 лева е погасена чрез плащане в хода на процеса, поради
което до този размер следва да се отхвърли като неоснователен предявеният иск поради
настъпило в хода на процеса плащане, което подлежи на съобразяване по реда на чл. 235, ал.
3. В останалата част над сумата от 33 лева до размера на поддържаната намалена претенция
35,56 лева не се доказва вземане на ищцата на поддържаното основание, поради което искът
в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноските по исковете, приети като
неоснователни поради настъпило в хода на процеса плащане, с оглед настъпилата към датата
на исковата молба изискуемост на вземанията. В този смисъл и предвид извършването на
разноските и за части от вземанията, за които производството е прекратено поради оттегляне
на претенциите за тях, справедливо и съответно на конкретиката по делото е ответникът да
заплати на ищеца разноски в размер на 71,19 лева от общо сторените в производството
разноски в размер на 500 лева /150 лв – д.т. и 350 лв – възнаграждение на вещо лице/.
На адвоката, предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ в исковото
производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в
размер на 68,34 лева от общо определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. възнаграждение
в размер на 480 лева с ДДС съобразно фактическата и правна сложност на делото и
действително реализираната от адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при
съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
5
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като възнаграждението
подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато настоящото не
се отличава.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради погасяване чрез плащане в хода на процеса и поради
неоснователност предявените от Е. А. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П, ул.
КПВ № 8, срещу "М" АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н С,
бул. Г. С. Р № 147, ап. 14, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
- за сумата от 87,83 лева, намален размер чрез оттегляне от първоначално предявен за
сумата 227,26 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за
потребителски кредит №138801 от 10.08.2021 година;
- за сумата 19,30 лева, намален размер чрез оттегляне от първоначално предявен за
сумата 302,62 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за
потребителски кредит № 147454 от 11.11.2021 година;
- за сумата 35,56 лева, намален размер чрез оттегляне от първоначално предявен за
сумата 399,94 лева по Договор за потребителски кредит № 168639 от 01.06.2022 година.
ОСЪЖДА "М" АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н С,
бул. Г. С. Р № 147, ап. 14 да заплати на Е. А. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П,
ул. КПВ № 8 сумата от 71,19 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА "М" АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н С,
бул. Г. С. Р № 147, ап. 14 да заплати на ЕАД М., с ЕИК в регистър Булстат: ******, със
съдебен адрес: гр. СЗ, ул. АБ №28, ет. 5, офис 42, действащо чрез управителя адв. М. В. М.,
сумата от 68,34 лева - адвокатско възнаграждение за оказана в производството безплатна
адвокатска защита на Е. А. П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6