Решение по дело №1283/2017 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 74
Дата: 28 март 2018 г.
Съдия: Галя Василева Петрешкова-Ставарова
Дело: 20171440101283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

Гр.Козлодуй, 28.03.2018г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на 28.02.2018г. /Двадесет и осми февруари, две хиляди и осемнадесета година/, в състав:

 

Районен съдия: Галя Петрешкова

при секретаря Мартин Марков като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова гражданско дело № 1283 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „О.Б.Б.” АД, регистрирана в Търговския регистър към Агенция по вписванията при министерство на правосъдието с ЕИК *********, с първоначална регистрация в Софийски градски съд по фирмено дело No 31848/1992г., 1 с-в, партиден No 376, том 8, стр. 105, със седалище и адрес на управление ***, чрез "АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Г. И БОЖИНОВА", чрез адв. Петър Борислав Г., САК, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” № 36А, ет.4, ап.21 тел. 02/988-11- 88, имейл: office@lawofficepopova.com, с която е предявил против П.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***; А.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.П.Б., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на суми присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 558/2017 г. на Районен съд Козлодуй,V състав, с правно основание чл. 422 ГПК  и цена на иска в размер на 4 619,76 лв.

С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено между страните, че по отношение на О.Б.Б. АД съществува вземане на банката срещу П.М.Б., ЕГН ********** по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г. в размер на 1 539,92 лева /хиляда петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - 1/3 от дълга на наследодателя Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, която сума включва: 909,92 лева /деветстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит   без обезпечение, сключен на 04.09.2008г., ведно със законната лихва върху   нея,     считано          от 11.05.2017 г.         до окончателното изплащане на вземането; 40,49 лева /четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/- договорна лихва, считано от 05.07.2012 г. до 05.09.2015 г.; 589,51 лева /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ наказателна лихва от 05.07.2012 г. до 10.05.2017 г.; разноски в производството по чл. 417 от ГПК - д.т, 30,08 лв. и адвокатско възнаграждение -  95,29 лв.

Да се  признае за установено по отношение на О.Б.Б. АД съществуване на вземането на банката срещу А.П.Б., ЕГН **********   по Договор за предоставяне            на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г. в размер на 1 539,92 лева /хиляда петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ -1/3 от дълга на наследодателя Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, която сума включва:909,92 лева /деветстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането; 40,49 лева /четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/- договорна лихва, считано от 05.07.2012 г. до 05.09.2015 г.; 589,51 лева /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ - наказателна лихва от 05.07.2012 г. до 10.05.2017 г; разноски в производството по чл. 417 от ГПК - д.т. 30,08 лв. и адвокатско възнаграждение - 95,29 лв.

Да се признае за установено по отношение на О.Б.Б. АД съществуване на вземането на банката срещу М.П.Б., ЕГН ********** по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г. в размер на 1 539,92 лева /хиляда петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ -1/3 от дълга на наследодателя Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, която сума включва:909,92 лева /деветстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 40,49 лева /четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/- договорна лихва, считано от 05.07.2012 г. до 05.09.2015 г.; 589,51 лева /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ наказателна лихва от 05.07.2012 г. до 10.05.2017 г; разноски в производството по чл. 417 от ГПК - д.т. 30,08 лв. и адвокатско възнаграждение - 95,29 лв.

Претендират се разноски по повод предявения иск по реда на чл. 422 и сл. във вр. чл. 415, ал.1 ГПК,  в размер на 756,46 лева, в това число държавна такса  92.40лева и адвокатско възнаграждение по в размер на 664.06лева с вкл. ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника  по гражданско дело № 1283/2017г. на PC - Козлодуй, П.М.Б., ЕГН ********** ***; ответника М.П.Б., ЕГН ********** *** и ответника А.П.Б., ЕГН **********,***,  чрез пълномощник адв. М.С., съдебен адрес ***, сграда на АПК, ет.2, с който оспорват предявения иск, считат същия за незаконосъобразен и неоснователен, по отношение на ответника А.П.Б. и ответника М.П.Б. изразяват становище, че искът е недопустим, тъй като същите са направили отказ от наследството на майка си Т. Иванова Б., починала на 16.06.2012г.

По отношение искането на ищцовото дружество за присъждане претендираната наказателна и договорна лихва, правят възражение, че искът е погасен по давност в по — голямата си част и следва да се отхвърли.

Оспорват основателността на заключението на застрахователя ”ОББ - АЛИКО ЖСЗ” АД, с което е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.

Молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан иска на „О.Б.Б.” АД, ***. Молят да им бъдат присъдени и направените в процеса разноски.

По делото са представени писмени доказателства - Заверен препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008г.; Заверен препис от Удостоверение за актуално състояние на ОББ АД; Заверен препис от Заповед за незабавно изпълнение от 19.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 558/2017 г. PC Козлодуй, V състав; Копие от изпълнителен лист от 25.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 558/2017 г. PC Козлодуй, 5 състав; Заверен препис от Заявление вх.№ 2333/12.05.2017 г. на Районен съд Козлодуй и Извлечение от счетоводните книги на банката към 10.05.2017 г. за задълженията на кредитополучателя; 3 бр. призовки за доброволно изпълнение по изп. дело № 742/2017г. с разписки за връчени ПДИ на длъжниците; Писмо от UBB METLIFE № 4923/30.08.2012г., с което застрахователят отговаря на наследниците на кредитополучателя, че няма основание за изплащане на застраховката; 3броя преписи от исковата молба и от писмените доказателства за ответниците; Вносна бележка за платена държавна такса в размер на 92.40лв.; Адвокатско пълномощно за процесуално представителство и авизо за платен адв. хонорар в размер на 664.06; Заверено копие от пълномощно peг. № 6244 от 25.08.2017г. -на подписите и peг. № 6245 от 25.08.2017 г., том 5, № 71 - на съдържанието по описа на Нотариус peг. № 269 на нот. камара, заверено копие от пълномощно peг. № 6224 от 25.08.2017 г. - нотариус Веселина Кацарова с рег.№269 на Нотариалната камара; заверен препис от съдебно удостоверение за отказ от наследство, издадено на М.П.Б. по ч.гр.дело № 478/2014г. на PC – Козлодуй; заверен препис от съдебно удостоверение за отказ от наследство издадено на А.П.Б. по ч.гр.дело № 715/2014г. на PC – Козлодуй; цялата налична документация във връзка с лечението на Т. Ивановна Б., ЕГH ********** от Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар Русе” ЕООД, гр.Русе; цялата налична документация във връзка с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по групова полица живот № 2023 - смърт на Т. Ивановна Б., ЕГН **********”ОББ - АЛИКО ЖСЗ” АД, с адрес: ***България” 51Б; съдебно - медицинска експертиза; Справка от „ОББ Метлайф Животозастрахователно дружество” ; Удостоверение, издадено от СГС от 17.11.2008 г. с което удостоверява, че с решение №1 от 29.09.2006 г. и решение №2 от 22.10.2007 г. е вписал в Регистъра за търг. Дружества Акционерно дружество с фирма „ОББ- Ей Ай Джи Лайф Застрахователно Дружество” АД, със седалище и адрес на управление ***, Булстат: *********; Протокол за решения на „Американ Лайф Иншуранс Къмпани” едноличен собственик на капитала на „Ей Ай Джи Лайф Застрахователно Дружество” ЕАД; Декларация по чл.6, ал.2, във вр. с чл.4 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици и Застрахователно удостоверение №299702 по Групова застрахователна полица № 2013; Съдебно удостоверение по ч.гр.дело № 478/2014г. на PC - Козлодуй; Епикриза на ’’Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар Русе” ЕООД, гр. Русе; Съдебно счетоводна експертиза.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:

 

На 04.09.2008г. между „О.Б.Б." АД и Т. ИВАНОВА Б. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. Ищецът „О.Б.Б." АД е предоставила на кредитополучателя Т. ИВАНОВА Б. банков кредит в размер на 5 000 лв., с краен срок за издължаване 05.09.2015 г., който кредит, тя е следвало да изплаща на 84 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви в размер на 82.38 лева, считано от 05.10.2008 г. Кредитът е изцяло усвоен.

От 05.07.2012г. кредитополучателката е изпаднала в просрочие на дължимите вноски. По силата на чл. 19 от Договора при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Поради неплащане на месечните анюитетни погасителни вноски, целият кредит е станал автоматично предсрочно изискуем.  Кредитополучателката е починала на 16.06.2012 г. и по силата на ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията на наследодателя си съобразно наследствените си част.

Банката е изпратила 3 бр. уведомления до наследниците на починалия длъжник: П.М.Б., ЕГН **********- съпруг, А.П.Б., ЕГН **********-син и М.П.Б., ЕГН **********-дъщеря, с които да ги уведоми, че кредитът е станал предсрочно изискуем, поради това, че не са заплатени погасителни вноски за периода от 05.07.2012 г. до 18.01.2017г., като просрочието към 18.01.2017г. е 1658 дни.

Видно от приложените по делото обратни разписки уведомлението до А.Б. е получено на 25.01.2017 г. - лично, уведомлението до М.Б. е получено на 20.01.2017 г., а уведомлението до П.Б. е върнато в цялост, като тези обстоятелства е отбелязани на известията за доставяне.

До П.Б. е изпратена нотариална покана рег.№ 378, том I на нотариус Валентин Митов, рег.№ 373. При посещенията на 03.02.2017 г. и на 08.02.2017г. на адресът на П.Б., не е открит никой, а при посещението на 09.02.2017г. на входната врата е залепено уведомление № 8/08.02.2017г. В даденият срок адресатът не се е явил в кантората на нотариуса, за да получи нотариалната покана и на основание чл. 47, ал. 1 във вр. ал. 5 от ГПК нотариалната покана се счита за връчена, за което е съставен протокол от 14.02.2017 г.

Със Заявление вх.№ 2333/12.05.2017г. банката е поискала от Районен съд Козлодуй издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2 от ГПК за неплащане на погасителни вноски по договора за кредит срещу наследниците на кредитополучателя.

По ч.гр.д.№ 558/2017 г. PC Козлодуй, V състав е издал заповед за изпълнение от 19.05.2017 г. и изпълнителен лист от 25.05.2017 г., с които е разпоредил длъжниците П.М.Б., ЕГН **********, А.П.Б., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, като наследници на Т. ИВАНОВА Б., ЕГН ********** да заплатят на „ОББ“ АД, сумата 4 619,76 /четири хиляди шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест/ лева, като за всеки от наследниците частта, съответстваща на наследствените му права, както следва: по 909,92 /деветстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2017 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на по 40,49 /четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/ лева, считано от 05.07.2012 г. до 05.09.2015 г., наказателна лихва в размер на по 589,51 /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ лева от 05.07.2012 г. до 10.05.2017 г. и направените по делото разноски в производството по чл. 417 от ГПК от по 126,09 лв., от които 30,08 лева държавна такса и 95,29 лева адвокатско възнаграждение. Горното вземане на банката е доказано с извлечение от счетоводните книги на банката, представено в заповедното производство.

Съдът е разпоредил сумите да бъдат заплатени разделно от длъжниците съобразно наследствените им дялове, а именно по 1/3 част от дълга от всеки един от тях. Съгласно чл.60, ал.2 ЗН наследниците отговарят за задълженията в наследството съобразно дела си , т.е. отговорността им е разделна, а не солидарна.

Длъжниците са уведомени за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист от връчените им на 21.07.2017 г. на П.Б., покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2655/2016 г. на ЧСИ Николета Кавакова по изпълнително дело № 742/2017г. на ЧСИ Цветелина Дахлева, рег.№ 900 на КЧСИ.

В срока по чл. 414 ГПК длъжника П.М.Б., ЕГН **********, длъжника А.П.Б., ЕГН ********** и длъжника М.П.Б., ЕГН **********, са представили писмено възражение и съдът е указал на банката да предяви иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането си.

Подаването на възражения по чл.414 ГПК от наследниците на починалата наследодателка обуславя правния интерес на банката да установи вземането си, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г.

От заключението на вещото лице Ф.Т. – съдебен лекар се установява, че заболяването, от  което е починала Т. Ивановна Б., въз основа на предоставената медицинска документация  може да се приеме за старо,  т.е. установено през 1996г.,  като същата е починала от късни усложнения на това заболяване проявили се през 2009г., а именно метастази, или разсейки на злокачественото заболяване. Няма медицински данни към датата на сключване на договора за кредит пред 2008г., същата да е имала усложнения от заболяването. 

Въз основана на предоставената медицинска документация може да се приеме, че е налице пряка причинна връзка между заболяването установено през 1996г. и настъпилата смърт през 2012г.

Диагнозата поставена на Б. през 1996г. е болест на Пейджет, като може да се приеме, че същата е починала от усложнения на това заболяване, т.е. от късно възникнали метастази.

В медицинска документация епикризи от Национален онкологичен център  София е отразено, че  след тоталното отстраняване на млечната жлеза, и лимфните възли подмишницата, болната е била консултирана с лъче и химиотерапевт, които са дали мнение, че не подлежи на следоперативно лечение. През 2009г. след установяване на метастатичните усложнения, същата е била подложена на химиотерапия, като лечението е продължило до смъртта й. По статистически данни има преживяаемост 5,10, 15 години. Всяко едно злокачествено заболяване има период на преживяемост, който е различен за различното заболяване.

Заболяването болест на  Пейджет представлява тотален карцином на млечната жлеза, това е болест на гърдата злокачествено заболяване на млечната жлеза при жените. Преценката на лекарите, които са извършили радикално премахване на лимфни възли от подмишницата от същата област са счели, че е излекувана. Тогава не са установени метастази тя към 1996г. е била практически здрава., но развитието на метастазите е от това заболяване.

От заключението на изготвената съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Г. Котева - Станоева се установява, че кредита в размер на 5000лв., е изцяло усвоен на 05.09.2008г., а от 05.07.2012г. кредита е изпаднал в просрочие и спряло внасянето на договорените вноски. Към 12.05.2017г. това е датата на подаване на заявлението дълга по главницата е в размер на 2729.76 лв., договорната лихва  за периода  от 05.07.2012г. до 05.09.2015г. е в размер на 121.47 лв., наказателната лихва от 05.07.2012г. до 10.05.2017г. е в размер на 1768.53 лв. и общият дълг към датата на подаване на заявлението е 4619.76 лв.

От 05.09.2008г. до 05.07.2012г. няма просрочия, вноските са внасяни до тази дата, настъпилата смърт на Т. Ивановна Б. е причината да спрат вноските по кредита. Към 05.07.2012г. главницата не се променя, само лихвите към различни периоди са в различен  размер.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Предявени са обективно съединени установителни положителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирани възражения от длъжниците в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.        

            За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,  между страните, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; че ответникът не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита и докаже конкретния размер на главния дълг, който се претендира, както и конкретния размер на претендираната сума за договорна наказателна лихва, както и че са настъпили условията за предсрочна изискуемост на кредита, както и, че длъжникът е уведомен за настъпването й преди подаване на заявлението в съда.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Налице е неизпълнение на сключения между страните кредитен договор от страна на кредитополучателя-длъжник.  На основание      чл.21 от договора за банката възниква субективно притезателно право да получи плащане на неизплатената главница, както и на договорните и наказателни лихви за посочения период.

 Възникнало е и е упражнено субективното преобразуващо право на банката да обяви предсрочната изискуемост на целия кредит /главница, лихва, наказателна надбавка, дължими такси, разноски/, както и да пристъпи към съвкупно и неделимо събиране на задължението. Длъжниците са били уведомени за предсрочната изискуемост, което обстоятелство не е спорно.

Правното основание на вземането за лихви върху главницата в общ размер от 4 670,56 лева, също е чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 33 и чл.4, ал. 1 и ал.2 от договора, а за неустойка - чл.92 ЗЗД вр. чл.7 от договора. Договорът за кредит е сключен в предвидената от закона форма и съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, условията за неговото връщане, падежа на вноските, размера на лихвения процент, условията, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем и съответно да настъпи автоматична предсрочна изискуемост.

Не се спори, че тримата ответници са наследници по закон на кредитополучателката Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, бивш жител ***,   починала на 16.06.2012 г. Спорът по делото се свежда до това дали ответниците А.П.Б. и М.П. Бакалова са приели наследството на своя наследодател и отговарят ли за задълженията, с които то е обременено по силата на чл.60 от Закона за наследството.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН, за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството. Съгласно чл.48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което може да стане по указания в чл.49 ЗН ред – изрично приемане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо приемане, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според ППВС № 4/64 г., мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. След като наследството вече е прието, наследникът не може да се откаже от него, тъй като такъв последващ отказ е недействителен. В настоящият случай, от страна на двамата ответници А.П.Б. и М.П. Бакалова е направено възражение за недължимост на търсените от тях суми, поради направени от тях изрични откази от наследството, оставено от наследодателя им Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, бивш жител ***,   починала на 16.06.2012 г.

В тази връзка, по делото са представени съдебни удостоверения за отказ наследство на починалата кредитополучателка Т. Иванова Б. от нейните деца – ответниците А.П.Б. и М.П. Бакалова вписани в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН. По делото няма данни дали преди отказа същите са приели наследството, вкл. с конклудентни действия като получаване на наследствени вещи, разпореждане с имущество от наследствената маса в продължение на около 2 г., което да направи отказа недействителен. Отказът от наследство е валиден и е произвел правно действие. По делото не се установи приемането на наследството по някой от способите на чл.49 ЗН – изрично или мълчаливо с конклудентни действия. Не е установено ответниците да са се разпореждали с имущество на наследодателя или да са извършвали действия, които несъмнено да сочат на манифестирана воля за приемане на наследството.

При цялостна преценка на доказателствата по делото и липсата на наведени от страна на ищеца възражения за недействителност на направените от ответниците откази от наследството на Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, бивш жител ***,   починала на 16.06.2012 г., следва да се приеме, че паричното задължение на Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, бивш жител ***,   починала на 16.06.2012 г. по договора за кредит без обезпечение от 04.09.2008г. не е преминало в тежест на ответниците – нейни наследници, тъй като същите са направили отказ от наследството и по реда на чл.52, вр. чл.49, ал.1 ЗН, поради което те не носят отговорност за задълженията на наследодателя си по смисъла на чл.60, ал.1 ЗН.

С оглед на това, съдът намира предявения установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на суми присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 558/2017 г. на Районен съд Козлодуй,V състав, по отношение на ответниците А.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.П.Б., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, са неоснователни и следва да бъде отхвърлени.

Във връзка с направените и поддържани от ответника възражения, съдът намира следното:

Съдът намира за неоснователно възражението за недължимост на вземането, тъй като кредитополучателката е имала застраховка „Живот“, която е следвало да покрие неизпълнението в случай на смърт.

По делото е представено писмено становище от „ОББ Метлайф животозастрахователно дружество“ АД, от което е видно, че застрахователят е отказал изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като кредитополучателката при сключване на застраховката не е декларирала свое заболяване „карцином на млечната жлеза“. На това основание застрахователят е взел решение да не й се изплати застрахователната полица. Това решение е в съответствие с чл.211, т.2 КЗ - отказът е мотивиран с т.3.1. от застрахователния договор, по силата на който застрахователят има това право, ако застрахованият е знаел за дадено заболяване или за поставената му диагноза, респ. ако не е декларирал, че е бил лекуван за него. В тази връзка заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза няма отношение към въпроса за дължимостта на обезщетението по въпросната застраховка „Живот“. От друга страна експертът посочва, че кредитополучателката е починала от усложнения точно от това заболяване - разсейки /метастази/ на злокачественото заболяване, за което продължително време е била лекувана вкл. с химиотерапия, и което, ако бе декларирано и известно на застрахователя, би препятствало сключването на застраховката. Не се касае следователно за „ново“ заболяване, каквато е тезата на защитата. Самият застраховател също така, не е бил привлечен за участие в делото, нито е бил предявен обратен иск срещу него. Право на кредитодателя е да се обърне както към застрахователя, така и към длъжника /респ. наследниците му/ в случай на неизпълнение на договора.

Съдът намира за неоснователно и  възражението за давност.

Съгласно чл.9 от договора кредитът се издължава на 84 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви в размер на 82.23 лв., считано от 05.10.2008 г. с краен срок за издължаване 05.09.2015г.

Заявлението по чл.417 ГПК вх.№ 2333 е депозирано на 12.05.2017 г., преди изтичане на давностния срок. Погасителна давност тече от момента на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Задължението би било периодично, но само в случай, че не беше настъпила предсрочната му изискуемост. След настъпването й задължението се консолидира и занапред се касае не за периодично, а за единно задължение, за погасяването на което е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.  В тази насока е съдебната практика по чл.290 ГПК - Решение №28/05.04.2012г . по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, 111 г.о. и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г„ IV г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК/. „По отношение на вземания, произтичащи от договор за кредит, важи петгодишната давност, започваща да тече от падежа на съответната вноска“.

 Щом връщането на главницата на кредита е уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на задължението по всяка вноска настъпва отделно, респ. давностният срок за всяка от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД

По отношение на исковата претенция за установяване на дължимост на вземане на О.Б.Б. АД срещу ответника П.М.Б., ЕГН ********** по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г. в размер на 1 539,92 лева /хиляда петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - 1/3 от дълга на наследодателя Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, която сума включва: 909,92 лева /деветстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит         без обезпечение, сключен на 04.09.2008г., ведно със законната лихва върху       нея,     считано от 11.05.2017 г.  до окончателното изплащане на вземането; 40,49 лева /четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/- договорна лихва, считано от 05.07.2012 г. до 05.09.2015 г.; 589,51 лева /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/, наказателна лихва от 05.07.2012 г. до 10.05.2017 г., искът за установяване дължимост на посочените суми, следва да бъде уважен като основателен и доказан  по отношение на ответника П.М.Б., ЕГН **********, а именно, че дължи на ищеца това вземане.

Относно разноските:

              Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.

Ищецът О.Б.Б. АД е представил доказателства и претендира разноски в общ размер 376.28лева, от които 90.40лева - държавна такса и 285.88лева– заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 856.46лева, от които 92.40 лева - държавна такса и 664.06 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 100 лева – депозит за вещо лице в настоящото исково производство.

 Ответникът П.М.Б., ЕГН ********** е представил доказателства и претендира разноски в общ размер 300.00лева в заповедното производство и 650.00лева, от които 500.00лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 150.00 лева – депозит за вещо лице в настоящото исково производство.

Ответникът А.П.Б., ЕГН ********** е представил доказателства и претендира разноски в общ размер 300.00лева в заповедното производство и 500.00лева – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

Ответникът М.П.Б., ЕГН **********, е представил доказателства и претендира разноски в общ размер 300.00лева в заповедното производство и 500.00лева – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

При това положение, направените разноски от ищеца в общ размер на 125.42 лева, от които 30.13лева - държавна такса и 95.29лева– заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 252.15лева, от които 30.80 лева - държавна такса и 221.35лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 33.33лева – депозит за вещо лице в настоящото исково производство, следва да бъдат заплатени от ответника П.М.Б., ЕГН **********, съразмерно с уважената част от исковете.

На ответника П.М.Б., ЕГН ********** не се дължат разноски.

На ответника А.П.Б., ЕГН **********, следва да му се присъдят направените по делото разноски, както следва: направените в заповедното производство разноски в размер на 300.00лева и 500.00лева – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при разглеждане на делото под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 На ответника М.П.Б., ЕГН **********, следва да и се присъдят направените по делото разноски, както следва: направените в заповедното производство разноски в размер на 300.00лева и 500.00лева – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при разглеждане на делото под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „О.Б.Б.“ АД, че съществува вземане на банката срещу П.М.Б., ЕГН ********** по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г. в размер на 1 539,92 лева /хиляда петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - 1/3 от дълга на наследодателя Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, която сума включва: 909,92 лева /деветстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008г., ведно със законната лихва върху   нея,     считано          от 11.05.2017 г.         до окончателното изплащане на вземането; 40,49 лева /четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/- договорна лихва, считано от 05.07.2012 г. до 05.09.2015 г.; 589,51 лева /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/  наказателна лихва от 05.07.2012 г. до 10.05.2017 г.;

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Б.Б.“ АД срещу А.П.Б., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че дължи по Договор за предоставяне           на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г. в размер на 1 539,92 лева /хиляда петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ -1/3 от дълга на наследодателя Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, която сума включва:909,92 лева /деветстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 40,49 лева /четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/- договорна лихва,считано от 05.07.2012 г. до 05.09.2015 г.; 589,51 лева /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ - наказателна лихва от 05.07.2012 г. до 10.05.2017 г; като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Б.Б.“ АД срещу М.П.Б., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че дължи по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г. в размер на 1 539,92 лева /хиляда петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ -1/3 от дълга на наследодателя Т. ИВАНОВА Б., ЕГН **********, която сума включва:909,92 лева /деветстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.09.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 40,49 лева /четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/- договорна лихва, считано от 05.07.2012 г. до 05.09.2015 г.;589,51 лева /петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ Наказателна лихва от 05.07.2012 г. до 10.05.2017 г; като неоснователни.

 

  На основание чл.78, ал.1 ГПК ОСЪЖДА П.М.Б., ЕГН **********, да заплати на „О.Б.Б.” АД, ЕИК *********, направените по делото разноски, както следва: направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 558/2017 г. по описа на КРС, в общ размер на 125.42 лева, от които 30.08лева - държавна такса и 95.29лева– заплатено адвокатско възнаграждение и 221.35лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 33.33лева – депозит за вещо лице в настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете.

 

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ОСЪЖДА О.Б.Б.” АД, ЕИК *********, да заплати на А.П.Б., ЕГН **********, направените по делото разноски, както следва: направените в заповедното производство разноски в размер на 300.00лева и 500.00лева – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при разглеждане на делото под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,

 

ОСЪЖДА О.Б.Б.” АД, ЕИК *********, да заплати на М.П.Б., ЕГН **********, направените по делото разноски, както следва: направените в заповедното производство разноски в размер на 300.00лева и 500.00лева – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при разглеждане на делото под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанският Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: