№ 12642
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110161001 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ***, ЕИК ***, е предявил срещу ответника ****, ЕИК ****, осъдителен иск
с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер 811,46 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № 44012132209597 г., ведно с ликвидационни
разноски, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 14.04.2022 г. в
около 11,50 часа в гр. *** на кръстовището с бул. „***“, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, който излязъл от лентата си за движение и
ударил в задната лява част лек автомобил марка „****“, модел „Е“, рег. № ****, застрахован
при ищеца, с което му причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 14.04.2022 г. в гр. ***,
застрахованият при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, излязъл от лентата си за движение и
реализирал удар с попътно движещият се лек автомобил марка „****“, модел „Е“, с рег. №
****, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети.
Твърди, че щетите са на стойност 796,46 лева, като поддържа, че на 11.08.2022 г. изпълнил
1
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в
полза на доверения сервиз и е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на
15,00 лева. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение. Ищецът твърди, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но
независимо от получената на 19.08.2022 г. покана, дължимата сума не е платена. Прави
искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от
исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не
възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и
вината на застрахования при него водач. Възразява за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на застрахования при ищеца водач на лека автомобил марка „****“.
Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 811,46 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета №
44012132209597, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на
14.04.2022 г. около 11,50 часа в гр. *** на кръстовището с бул. „***“, по вина на застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, който излязъл от лентата си за движение и
ударил в задната лява част лек автомобил марка „****“, модел „Е“, рег. № ****, застрахован
при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и възражението си за
съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца
лек автомобил.
2
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 18.05.2023 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „****“, е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, автомобилът марка
„***“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; сумата в размер на 796,46 лева е платена от застрахователя по
имуществената застраховка в полза на сервиза, извършил ремонта, като получаването на
регресна покана не се оспорва, а и се установява по делото (л. 6 и 10).
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. С. С.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи и отбелязването върху
него, и след анализ на показанията на разпитания свидетел – водачът на лекият автомобил
„***“, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява следният механизъм
на ПТП: на 14.04.2022 г. около 11,50 часа, при ясно сухо време, водачът на лек автомобил
„***“ се движел по бул. „***“ с посока на движение към Орлов мост. По същото време в
същата посока, в съседната пътна лента се движел водачът на лек автомобил марка „****“. В
района на кръстовището образувано от бул. „***‘ и бул. „****“, след зелен сигнал на
светофарната уредба и двамата водачи навлезли едновременно в кръстовището, като дясно
движещият се бил в по-предна позиция спрямо движещия се от лявата му страна лек
автомобил „***“, който потеглял от светофара. В по-стеснената и видоизменяща се зона на
кръстовището, в изходната позиция за движещите се по бул. „***“ спрямо кръстовището с
бул. „****“, се осъществило съприкосновение – удар с приплъзване между двете МПС, като
ударът за лекият автомобил „***“ е в предната дясна габаритна част, а за л.а. **** – в
задната лява странична част на автомобила. От показанията на разпитания по делото
свидетел, който описва мястото на удара, се установява, че на кръстовището двамата водачи
са били в лентите си за движение, но след него, при престрояване заради бус лентата на бул.
„***“, водачът на лекия автомобил марка „*** продължил движението си изцяло в своята
пътна лента за движение, траекторията на която се отклонява леко вляво заради бус лентата,
а водачът на лекия автомобил „***“, вместо да продължи движението си следвайки
траекторията на своята пътна лента за движение, която също се отклонява наляво, е
продължил направо (л. 90), поради което е реализирал удар с попътно движещия се пред
него лек автомобил марка „****“. Ударът за водача на товарния автомобил марка „***“ е в
предна дясна габаритна част, а за лекия автомобил марка „****“ – в задна лява странична
част.
Чрез протокол за ПТП и отбелязването в него относно мястото на попълване на
данните (л. 8), показанията на разпитания свидетел преценени с оглед разпоредбата на чл.
172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и схемата на мястото на удара, се
установява, че водачът на лекият автомобил марка „***“ с поведението си е станал причина
за настъпване на ПТП.
3
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗДвП броят на пътните ленти се определя от пътната
маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на
платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни Според чл. 25, ал. 2
от ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента. От събраните по делото доказателства,
в това число показанията на разпитания свидетел (л. 90), както и от схемата на маркировката
на мястото на удара, се установява, че при излизане от кръстовището водачът на лекия
автомобил „***“, който се е движел в дясната лента за движение, е следвало да се
отклони в ляво, за да продължи движението си в рамките на нейното очертание, което
не е сторил, поради което е реализирал ПТП.
С оглед изложеното, поведението на застрахования при ответника водач е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 от
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
„***“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „****“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК факти, на които основава
твърденията си.
Въз основа на уведомление на водач на „****“ до ищеца е образувана преписка по
щета № 44012132209597, изготвен е опис на щетите и е определено обезщетение, което е
изплатено на сервиза извършил ремонта по сметка с платежно нареждане за кредитен
превод, което обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
4
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда
в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил сумата, необходима за ремонта на увредените
детайли, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на
третото лице срещу причинителя на вредата и неговия застраховател.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 18.05.2023 г., в което е
обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е отделено
като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за
товарния автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, поради което отговоря за
възстановяване на настъпилите вреди.
От приетите по делото писмени доказателства – опис на щета, както и от заключението
на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования
при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой от детайлите да е
бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП. Според заключението на вещото лице,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие
на ПТП по лекия автомобил „****“ са облицовка задна броня, заден ляв панел на калник,
задна лява врата и джанта, както описаните вреди по автомобила с в причинна връзка с
механизма на ПТП. Според заключението стойността на увредените детайли, по средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 905,04лева, при търсени от ищеца 796,46
лева, която сума, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца,
тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер от 811,46 лева, която се дължи
на ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева (лист 34 по
делото), 300 лева – депозит за вещо лице (л. 97 по делото), както и 30 лева депозит за
свидетел (62). Ищецът е сторил и разноски за адвокат в размер на 360 лева, платените по
банков път, плащането на които е не е оспорено, а и се установява съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, обективирано в
5
отговора на исковата молба, съдът счита за неоснователно. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 и от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към
спора редакция, минималното възнаграждение с оглед цената на иска с вкл. ДДС възлиза на
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат с вкл. ДДС на основание § 2а от
Наредбата, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което на
ищеца се дължат заплатените в производството разноски в пълен размер
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 740 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 411 от КЗ, сумата
от 811,46 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № 44012132209597, ведно с ликвидационни
разноски, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 14.04.2022 г.,
около 11,50 часа в гр. *** на кръстовището с бул. „***“, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, който излязъл от лентата си за движение и
ударил в задната лява част лек автомобил марка „****“, модел „Е“, рег. № ****, застрахован
при ищеца и му причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 740 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6