МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против Я.Р.В. *** за престъпление по чл.196,ал.1,т.2,вр. чл.195,ал.1,т.4 и 5 ,вр
чл.194,ал.1,вр. чл.29,ал.1,бук.“б“ от НК и против Я. ***
за престъпление по чл.196,ал.1,т.2,вр. чл.195,ал.1,т.4 и 5 ,вр
чл.194,ал.1,вр. чл.29,ал.1,бук“а4 от НК.
В
с.з. участващия по делото прокурор подържа обвинението,така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно
установено от събраните по делото
доказателства.За извършеното
престъпление пледира на подсъдимите да бъде определено наказание ЛОС при
условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване
от свобода, което да изтърпят ефективно
при строг режим в затвор.
Подсъдимите участват в с. з. и признават изцяло по реда на чл.371,т.2 от НПК, фактите
изложени в ОА.Служебните им защитници намират обвинението за доказано, като изцяло се солидаризират със становището
на представителя на ЯРП относно размера
на наказанието ,което следва да им бъде определено.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства изложени от прокурора в
обвинителният акт:
Свидетеля К.П.К.
бил собственик на първи и приземен етаж от триетажна къща, находяща
се ***, като по-голяма част от времето, заедно със съпругата си обитавали
стаите на приземния етаж.
На 14.03.2015 г.
през деня, подс. Я. *** търсел работа в района на ***,
като минавайки покрай дома на св. К. го видял и
попитал дали няма работа за него. К. му предложил срещу заплащане да пренесе
дървата ,които се намирали в двора на дома му в салмата,
което подсъдимия сторил .Преди да се прибере у дома си И. забелязал,че св.К.
заключил входната врата на приземния етаж, след което закачил ключа за същата
-секретен на перваза на единия от прозорците на приземния етаж на къщата.След
като подсъдимия се прибрал у дома си, поканил на гости приятеля си -подс. Я.Р.В. *** му разказал, че през деня е бил в дома на
св. К., както и че същия оставил ключа за входната врата на перваза на един от
прозорците, като му предложил по-късно през нощта да отидат до дома му и да
вземат от там каквото намерят, с което предложение В. се съгласил.
В изпълнение на
предварително намисленото в неустановен точен час за времето от 04.00 часа до
09.00 часа на 15.03.2015 г., двамата подсъдими пристигнали пред дом ***. След
като видели ,че наоколо няма никой, подс. И. взел
закачения на перваза на единия от прозорците на приземния етаж секретен ключ за
входната врата на същия и след като отключил .двамата с подс.
В. влезли вътре. В салона на приземния етаж забелязали мобилен телефон марка
„Huawei“, модел Y511-U10 на стойност 150 лв., с намираща се в него СИМ карта на
„Глобул“ на стойност 5 лв.който подс
.В. взел и го предал на И. за да го пази. След това подсъдимите влезли в една
от стаите на приземния етаж,където на леглото подс. В.
забелязал и взел мобилен телефон „Нокиа“,модел С3-00
на стойност 30 лв,ведно с намираща се в него СИМ
карта на „М-тел“ на стойност 5 лв и го взел. Освен
това В. забелязал и оставена до телефона мъжка чанта.която отворил и след като
проверил съдържанието й.взел намиращата се вътре парична сума в размер общо 350
лв.Тъй като се притеснили намиращите се в дома сем.К. да не ги забележат,с
отнетите преди това вещи.собственост на К.П.К. ***, общо в размер на 540 лв,през входната врата на приземния етаж напуснали
същия,като преди това И. заключил вратата и закачил ключа отново на перваза.
След като се прибрали в махалата,в която живеели,подсъдимите разгледали
вещите,като телефоните и по-голяма част от паричната сума останали у подс. В.,а за подс.И. сумата от
70 лв.която впоследствие похарчил.От своя страна подс.В.
похарчил своята част от паричните средства.а отнетите мобилни телефони ,след
като изхвърлил СИМ картите на същите,продал както следва:на св.С. Р.мобилен
телефон „Нокиа“ за сумата от 10 лв,
а на св.С.В.-****подсъдимия-мобилен телефон „Huawei“,модел Y511-U10
за сумата от 30 лв,като и на двамата свидетели
обяснил,че е закупил телефоните от непознати лица,но не му харесвали вече и за
това искал да ги продаде.
След като на
15.03.2015г около 09.00 часа св.К.К. потърсил вещите
отнети преди това от подсъдимите и установил.че същите липсват,подал жалба до
РУ-Ямбол за установяване извършителите на кражбата. Вследствие проведените ОИМ
същите били установени,а именно подсъдимите Я.В. и Я. ***.
След разриване
на кражбата от органите на полицията с протокол за доброволно предаване от 13.07.2015
г св.С.В. предал мобилен телефон „Huawei“,модел Y511-U10,който с разписка от
25.08.2015 г бил върнат на собственика му-св.К.
Видно от
заключението на оценителната експертиза общата стойност на отнетите вещи е в размер на 540 лв.
От приложените
по делото справки за съдимост се установява ,че и двамата подсъдими са осъждани
са престъпления от общ характер.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели,заключението на ВЛ
по оценителната експертиза, протоколите за оглед на веществени доказателства,
за доброволно предаване, разписка и справки за съдимост. Всички доказателства
са безпротиворечиви, логични и последователни, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимите са осъществили
от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по196,ал.1,т.2,вр.
чл.195,ал.1,т.4 и 5 ,вр чл.194,ал.1,вр. чл.29,ал.1 от НК, тъй като на 15.03.2015 г. в
неустановен точен час за времето от 04.00 часа до 09.00 часа в гр. Ямбол, от
приземен етаж на къща, находяща се *** след
предварителен сговор помежду си, действайки като извършители, чрез използване
на техническо средство - секретен ключ за входна врата, са отнели чужди движими
вещи - мобилен телефон марка „Huawei“,модел Y511-U10 на стойностт
150 лв., СИМ карта на „Глобул“ на стойност 5 лв.,
мобилен телефон „Нокиа“, модел С3-00 на стойност 30
лв., СИМ карта на „М-тел“ на стойност 5 лв. и парична сума общо в размер на 350
лв.,всички вещи на обща стойност 540 лв. от владението на собственика им К.П.К.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието не представлява маловажен случай и за двамата подсъдими е извършено в
условията на опасен рецидив.
От обективна страна подсъдимите са
осъществили всички признаци от състава на престъплението кражба, визирани в
чл.194, ал.1 от НК.В случая е налице
отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика им,липсата
на съгласие, обективирано е намерение и цел-
противозаконно присвояване ,установена е промяна и трайна фактическа власт
върху предмета на престъплението .Налице е и квалифициращото обстоятелство по
чл.195,ал.1,т.4 от НК- използване на техническо
средство.
Съдът прие ,че
при осъществяването на инкриминираното деяние подсъдимите са действали в
условията на предварителен сговор.Подсъдимите са взели предварително решение за
извършване на кражба, в сравнително спокойна обстановка, действали са с умисъл
за задружно осъществяване на конкретното
престъпление, като всеки един от тях е съзнавал
,че участва в извършването му , заедно с другите.Общността на умисъла
между тях се е явявала като в резултат на предварителното им сговаряне за
извършването на престъплението, така и в резултат на мълчаливото координиране на проявите на всеки един от тях.Изложеното по- горе определя съставомерността
на извършеното по квалифицирания състав
на чл.195,ал.1,т.5 от НК.
Процесното деяние извършено от
подсъдимите не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК,
тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените престъпления от този вид,
имайки предвид начина, времето, мястото на извършване на
престъплението.
При
осъществяването на деянието подс.В. е действал при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,бук.“б“ от НК,тъй като е
бил осъждан по НОХД *** на PC -Ямбол на
три месеца „лишаване от свобода“ и по НОХД *** на ЯРС четири месеца на „лишаване от свобода“,като от
изтърпяване на наказанията не е изтекъл срока по чл.30 от НК
Видно от
приложеното свидетелство за съдимост към момента на извършване на деянието
подсъдимия Я.А.И. е бил осъждан НОХД № *** на PC-Ямбол с присъда № *** на ЯРС,влязла в сила на 16.04.2010 на осн.
чл.198 ал.1, вр с чл.26 ал.1,вр
чл.55 ал.1 т.1 НК на една година лишаване от свобода,като от изтърпяване на
наказанието не е изтекъл срока по чл.30 от НК
От субективна страна подсъдимите са
действали с пряк умисъл. Те са съзнавали всички елементи от състава на
престъплението и че лишават от
фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждали са преминаването им
в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерението
противозаконно да ги присвоят, разбирали са противоправния
характер на извършеното, но са целели противоправното
си облагодетелстване.
Относно наложеното на подсъдимите наказание
За извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три
до десет години.
При индивидуализация на наказанието,
съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства
– самопризнанията им, които в
изключителна степен са спомогнали за
установяване на фактическата обстановка, такава каквато е описана в
обвинителният акт, невисоката стойност на инкриминираните вещи и частичното им
възстановяване.Поради това съдът намери, че спрямо тях и най-лекото предвидено
в закона наказание от три години лишаване от свобода би се оказало несъразмерно
тежко и им наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
С оглед предходните осъждания на
подсъдимите са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане.Затова и на основание чл.60,ал.1 и
сл. от ЗИН, съдът определи наказанието
подсъдимите да изтърпят при строг режим в
затвор.
В тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените от ОД на МВР- Ямбол разноски по
делото в общ размер на 122,36 лв. или по 66,18 лв. за всеки един от тях.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: