Р Е Ш Е Н И Е
Номер
115 26.03.2015 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На пети март
две хиляди
и петнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Ц.А.
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
гражданско дело номер
524 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 124, ал. 1, предл. ІІ от
Гражданския процесуален кодекс.
Ищцата З.Х.Л. с ЕГН **********,***, е предявила иск за
установяване по отношение на ответниците К.Х.Л. с ЕГН ********** и Д.Н.Л. с ЕГН **********, и двете с
адрес в ***, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв. Павлина
Темелкова, че е собственица на 3/16 идеални части от дворно място с площ 492
кв. м. с административен адрес гр. Несебър, ул. „Христо Ботев“ № 24 – поземлен
имот с кадастрален идентификатор *** – УПИ *** в кв. ** по ЗРП на гр. Несебър,
ведно с цялата изградена в дворното място шестетажна жилищна сграда с
кадастрален идентификатор ***, със застроена площ 92 кв. м., при подробно
описани граници.
Искът се основава на следните фактически твърдения:
С нотариален акт
№ * от 11.03.1997 г., том *, дело № 434/1997 г. на съдия от РС – Несебър
ищцата З.Х.Л. сключила с родителите си Х.Н.Л., бивш жител ***, починал на ***
г., и Д.Н.Л. (ответница по делото) договор
за гледане и издръжка, срещу което те следвало да й прехвърлят гореописаната
сграда ведно с идеални части от дворното място. С права върху терена разполагал
само прехвърлителят Х.Л.. Процесната постройка пък не била завършена дори в
груб вид, поради което за нея договорът не бил проявил никакво вещно действие.
Строителството приключило по-късно. Независимо от
договора ищцата придобила собствеността върху идеалните части от дворното място
и вече завършената постройка по давност – въз основа на владение, започнало
след смъртта на баща й. Като собственица на терена ищцата придобила и сградата
по приращение на основание чл. 92 от Закона за собствеността.
Затова ищцата претендира да бъде установено по
отношение на ответниците, че е придобила гореописаните идеални части от
дворното място по силата на договора за гледане и издръжка и отделно - по
давност, а постройката – по приращение и отделно - по давност.
Претенциите са уточнени с допълнителни молби от
19.05.2014 г. и от 27.10.2014 г.
Производството е образувано след изпращане по
подсъдност на гр. дело № 125/2014 г. на РС- Несебър.
Ответниците са изложили съображения за недопустимост и
неоснователност на предявените искове.
Изтъкват, че е налице висящо производство, по което ответницата
Д.Л. (майка на ищцата) е предявила иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
договора за гледане и издръжка.
Отделно от горното ответниците оспорват твърденията,
че процесната сграда не била завършена към момента на сключване на договора за
гледане и издръжка. Най-сетне се позовават и на договор за дарение, сключен с
нотариален акт №* от 10.09.2014 г. на нотариус № 600, с който ищцата се
разпоредила с правата върху процесния имот в полза на сина си Б.М..
Всяка от страните претендира съдебноделоводни
разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В представения с исковата молба нотариален акт № * от 11.03.1997 г., том *, дело № 434/1997
г. на съдия от РС – Несебър, е обективиран договор за гледане и издръжка,
съгласно който Х.Н.Л., бивш жител ***, починал на *** г. и Д.Н.Л. (ответница по делото) прехвърлят на
дъщеря си – ищцата З.Х.Л. ¾ от ¼ т.е. 3/16
идеални части от дворно място – УПИ (парцел) *** в кв. ** по ЗРП на гр. Несебър,
понастоящем с кадастрален идентификатор ***, ведно с цялата изградена в парцела
шестетажна жилищна сграда със застроена площ 92 кв. м., сега с идентификатор ***.
Прехвърлителите се легитимирали пред нотариуса със
следните документи: нотариален акт № * от 23.01.1975 г., дело № 27/1975 г. за
дарение на идеални части от дворното място, извършено в полза на Х.Н.Л.;
доказателства, че всички собственици на терена са (прехвърлителите по договора
и трети лица) си учредили взаимно суперфициарни права – по молби по чл. 56, ал.
3 от ЗТСУ (отм.); скица на имота, издадена от Община Несебър (в която явно е
била нанесена и процесната сграда, иначе нотариусът не би изповядал сделката).
От изложеното може да се заключи, че прехвърленото
дворно място е било лична собственост на единия от прехвърлителите – съпрузи, а процесната сграда като изградена по време на
брака им е била съпружеска имуществена общност.
Показанията на разпитаната по настоящото дело
свидетелка Ф.Т., както и представените писмени доказателства във връзка с
присъединяването на постройката към електроразпределителната мрежа,
допълнително подкрепят извода, че строителството е било приключило към момента
на изповядването на сделката.
Липсват каквито и да било доказателства, че ищцата е
придобила дворното място и постройката на самостоятелно оригинерно основание –
по давност. Несъстоятелна е и тезата, че всъщност сградата била завършена след
сключването на договора за гледане и издръжка, поради което била придобита от
ищцата по силата на приращението по чл. 92 от ЗС. Без коментар съдът оставя
въпроса, че по приращение в случая не би било възможно да се придобият повече
от 3/16 идеални части, в какъвто обем са правата върху
дворното място. Ищцата не държи сметка, че терен, застроен с притежавани от различни
лица сгради по силата на взаимноучредени суперфиции има всъщност обслужващо
предназначение, като правата върху него се разпределят аналогично на общите
части в етажна собственост.
По отношение на приложения по делото (л. 159-160) нотариален
акт за дарение № * от 10.09.2014 г. на нотариус № 600, с който ищцата се
разпоредила с процесния имот в полза на сина си Б.М., е необходимо да се държи
сметка за следното:
Налице е висящ процес по гражданско дело № 2300/2012 г. на ОС - Бургас (образувано след изпращане по
подсъдност на гр. дело № 987/2012 г. на РС- Несебър), спрян до приключването на
настоящото производство, по който само
прехвърлителката Д.Л. е предявила против приобретателката З.Л. иск за
разваляне на договора за гледане и издръжка по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – на лично
основание. Спирането на гр. дело № 2300/2012 г., потвърдено от въззивен състав
с недопуснат до касация акт, не може да е предмет на по-нататъшно обсъждане.
Дарственото
разпореждане в полза на сина си приобретателката З.Л. е извършила след
вписването на исковата молба за разваляне на договора. По аргумент от чл. 114
от ЗС в отношенията между Д. и З.Л. това прехвърляне към настоящия момент не
може да бъде зачетено. Допускането на обратното би означавало да се обезсмисли
обезпечителният характер на вписването. Тогава бъдещите претенции на
прехвърлителката по чл. 55, ал. 3 от ЗЗД за реално връщане на даденото след
евентуално съдебно разваляне на договора биха били пресрещнати с възражения, че
правата на приобретателката са отречени със сила на пресъдено нещо.
Тук е мястото да се отбележи, че именно в процеса за
разваляне на договора за гледане и издръжка следва да бъде установено какво е
неговото действие и произвел ли е той, и в каква степен, вещен ефект. Затова искът
на приобретателката З.Л. против прехвърлителката Д.Л. се явява недопустим в
частта му, с която предявеното право на собственост относно дворното място се
основава на договора. В тази част производството следва да бъде прекратено.
В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени
по вече изложените съображения.
На основание чл. 78, ал. 2 и 4 от ГПК съдът присъжда в
полза на ответниците съдебноделоводни разноски в размер на 7095 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Х.Л. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Света София“ № 8, ет. 2 – адв. С.К., за
установяване по отношение на ответниците К.Х.Л. с ЕГН ********** и Д.Н.Л. с ЕГН
**********, и двете с адрес в ***, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Баба
Ганка“ № 8 – адв. Павлина Темелкова, че ищцата е собственица на 3/16 от дворно
място с площ 492 кв. м. с административен адрес гр. Несебър, ул. „Христо Ботев“
№ * – поземлен имот с кадастрален идентификатор *** – УПИ *** в кв. * по ЗРП на
гр. Несебър, ведно с цялата изградена в дворното място шестетажна жилищна
сграда с кадастрален идентификатор ***, със застроена площ 92 кв. м.– на
следните придобивни основания – придобивна давност по отношение на дворното
място и придобивна давност и приращение – по отношение на постройката.
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Х.Л., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Света София“ № 8, ет. 2 – адв. Стефана Караджова, за установяване по отношение на ответницата К.Х.Л.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв. Павлина
Темелкова, че ищцата е собственица на 3/16 от дворно място с площ 492 кв. м. с
административен адрес гр. Несебър, ул. „Христо Ботев“ № * – поземлен имот с
кадастрален идентификатор *** – УПИ *** в кв. * по ЗРП на гр. Несебър, ведно с цялата
изградена в дворното място шестетажна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор ***, със застроена площ 92 кв. м.– на следното придобивно
основание - договор за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № * от 11.03.1997 г., том *, дело № 434/1997
г. на съдия от РС – Несебър.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на З.Х.Л., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес гр. София, ул. „Света София“ № 8, ет. 2 – адв. Стефана
Караджова, за установяване по отношение на ответницата Д.Н.Л., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв. Павлина Темелкова, че
ищцата е собственица на 3/16 от дворно място с площ 492 кв. м. с
административен адрес гр. Несебър, ул. „Христо Ботев“ № * – поземлен имот с
кадастрален идентификатор *** – УПИ *** в кв. * по ЗРП на гр. Несебър – на
следното придобивно основание - договор за гледане и издръжка, сключен с нотариален
акт № * от 11.03.1997 г., том *, дело №
434/1997 г. на съдия от РС – Несебър.
ОСЪЖДА З.Х.Л., ЕГН **********,***, със съдебен адрес
гр. София, ул. „Света София“ № 8, ет. 2 – адв. Стефана Караджова да заплати на К.Х.Л.
с ЕГН ********** и Д.Н.Л. с ЕГН **********, и двете с адрес в ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв. Павлина Темелкова,
съдебноделоводни разноски в размер на 7095 (седем хиляди и деветдесет и пет)
лева.
Решението за частично прекратяване на производството
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата
част решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: