№ 8093
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110157554 по
описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 11.06.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против О.А.О.С. за сумата 169,25 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в имот, с административен адрес: гр. София, ********************, за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2023г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за
сметка на обедняването на заявителя, сумата 37,81 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 01.05.2021г. до 27.05.2024г., сумата 17,28
лева, представляваща за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021г.
до 31.10.2022г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването
на заявителя, сумата 4,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.05.2021г. до 27.05.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд било образувано ч.гр.
дело № 35405/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, в хода на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ. Ищецът сочи, че независимо от това, през периода м. юли 2020г.- м. април 2023г.
доставил на ответника топлинна енергия, поради което последният се обогатил
1
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, по отношение на О.А.О.С. съществуването на вземането на
“Т.С.“ ЕАД за сумата 169,25 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
имот, с административен адрес: гр. София, ********************, за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2023г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
обедняването на заявителя, сумата 37,81 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.05.2021г. до 27.05.2024г., сумата 17,28 лева,
представляваща за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021г. до
31.10.2022г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на
заявителя, сумата 4,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.05.2021г. до 27.05.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 12.07.2024г. по ч.гр. дело № 35405/ 2024г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Същият
сочи, че през процесния период имотът е бил необитаем. Поддържа, че по делото не е
установено, че имотът се е ползвал от ответника, съответно същият да е спестил разходи за
сметка на ищеца. В отговора е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.
В обобщение, ответникът счита предявенияте искове за неонователни и моли да бъде
постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който
може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи– 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответниците, в резултат
на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответниците, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и
количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия,
2
обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи
за нейното възмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването–
че топлинната енергия е доставена до имот на ответниците при липса на валидно основание
за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответниците по иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане (решение № 587/01.11.2010 г. по гр.д. № 941/2009 г.
на ВКС, ГО, ІV ГО). В настоящия случай ищецът твърди, че ответниците са си спестили
разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е
собственик.
За да е налице обогатяване от ответника, освен обстоятелството, че в имота е доставена
топлинна енергия, следва да се установи и това, че през процесния период имотът се е
ползвал именно от ответниците. От представените доказателства не се установява
обогатяване на ответника. Ищецът, който носи тежестта не доказа, че в процесния период
именно ответникът е ползвал имота (доколкото това обстоятелство се оспорва),
респективно– че именно той реално е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия и
услугата дялово разпределение, която ищецът твърди да е заплатил на третото лице
помагач.
Изложеното лишава от основание предявената срещу ответника претенция на
извъндоговорно основание предвид липсата на обогатяване в полза на собственика на
имота– той не е ползвал имота и не е консумирал доставената топлинна енергия.
Доколкото по делото не се установява ответникът да е използвал доставената от ищеца
топлинна енергия в имота, липсва основание същият да дължи такса за извършване на
дялово разпределение – същата е дължима от потребителя на енергията, поради което
ответникът не се е обогатил със стойността . В т.см. решение № 4488 от 23.07.2020г. на
СГС по в. гр. д. № 15774/2019г., Решение № 4908 от 12.08.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
822/2020 г., Решение № 5170 от 27.08.2020г. на СГС по в. гр. д. № 16866/2019г., Решение №
260510 от 12.10.2020г. на СГС по в. гр. д. № 13206/2019г.
Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца не е възникнало претендираното срещу
ответника вземане. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то неоснователна е
и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Ето защо искът следва да
бъде отхвърлен изцяло.
3
По разноските:
В съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските в заповедното и исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3
ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода
на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора
съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е
представил доказателства за извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение, което което съдът определя в размер
на 100 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането
на правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***************, против О.А.О.С., с
ЕИК ************, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на
"Т.С." ЕАД за сумата 169,25 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
имот, с административен адрес: гр. София, ********************, за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2023г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
обедняването на заявителя, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, сумата 37,81
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.05.2021г. до 27.05.2024г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. зл. 86 ЗЗД, сумата 17,28
лева, представляваща за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021г.
до 31.10.2022г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването
на заявителя, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, сумата 4,85 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.05.2021г. до 27.05.2024г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.07.2024г. по
ч.гр. дело № 35405/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Н.И." АД като трето лице помагач на
страната на "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5