Р Е Ш Е
Н И Е № 718
гр.Хасково, 22.11.2017год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Гергана Докузлиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 329 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация
София” ЕАД против Г.Г.Г.,***, искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на дължими суми по договор и лихви за
забава.
В исковата молба се
твърди, че на 25.08.2016г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата за сумата 1316.14 лева, от които
1052.98 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода м.08.2013г.- м.04.2015г., както и изравнителни сметки, отразени във
Фактури № **********/31.08.2013г., № **********/31.08.2013г., №
**********/31.08.2013г., №**********/31.08.2013г. и № **********/31.08.2013г. и
229.72 лева - лихва за забава от 30.09.2013г. до 12.08.2016г., за услугата
„дялово разпределение“ главница – 28.44 лева и лихва – 5 лева, като ищецът претендира
и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По Ч.гр.д. № 2350/2016 г. по описа на Районен съд-Хасково било
уважено искането и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по
чл.414 от ГПК било депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед
на което със съобщение съдията-докладчик по цитираното дело указвал на ищеца,
че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Изложеното
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за консумирана и незаплатена топлинна
енергия срещу ответницата, като потребител на топлинна енергия за стопански
нужди за топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., жк. **********, кафе - аперитив и бърза
закуска, код на платеца Т377763, за периода м.08.2013 г.-м.04.2015г.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането на
ищеца, били следните: В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ., бр.107/09.12.2003г., с последна редакция ДВ., бр.
74/08.09.2006 г./, потребител на топлинна енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния
или общинския бюджет. В този смисъл, в чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ било регламентирано,
че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия,
които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Общите условия се
изготвят от „Топлофикация София“ АД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния
период в сила били Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с
Решение № ОУ- 033/08.10.2007г. на ДКЕВР, като същите били в сила от датата на
решението. Съгласно чл.71-72 от Общите условия, ищецът изпратил писмено уведомление
до потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, с приложени общи
условия. Видно от пристигналата обратна разписка от поканата, съгласно Общите
условия за сключване на договор за стопански нужди, ответницата не била
предприела необходимите действия като собственик на топлоснабдения
имот за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
и като собственик на имота ползвала топлинна енергия, предоставяна от ищеца,
като не била заплащала левовата равностойност на консумираната топлинна
енергия. С оглед на гореизложеното, ответницата се е обогатявала за сметка на
дружеството. Поради това ищецът претендира паричната равностойност на онова, с
което се е обогатила без основание за сметка на дружеството-ищец, до размера на
обедняването. На основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сградата - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а. В настоящия случай за сградата - етажна собственост, в
която се намирал имотът на ответницата, бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на
чл.138б от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата – „Техем сървисис“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с
разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/ 28 май 2004г. за топлоснабдяването,
издадена от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси /обн. ДВ, бр. 68/03.08.2004г./ и Наредба № 16-334/
06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ., бр. 34/24.04.2007г./ За имота на ответницата били
издадени изравнителни сметки. В глава IV от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“,
чл.40, ал.1,бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този
смисъл задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до 20 число
на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответницата
изпадала в забава за сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че
ответницата е имала възражение относно стойността на начислената топлинна
енергия (сума), то всеки месец имала регламентираната между страните и
уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от Общите
условия. До настоящия момент в деловодството на ищеца не било постъпвало такова
възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени
суми. Ето защо, на ответницата била връчена покана за доброволно изпълнение, с която
била информирана за размера на неплатените суми и периода, за който се отнасят,
както и че, ако не заплати същите в седмодневен срок от получаване на писмото,
ищецът ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от
ЗЕ, с всички законни последици от това. Въпреки отправената покана, плащане не
било извършено, поради което ищецът депозирал на основание чл.410 от ГПК
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер от 1316.14 лева, от които 1052.98
лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.08.2013г. - м.04.2015г., както и изравнителни сметки, отразени във
Фактури № **********/31.08.2013г., № **********/31.08.2013г., №
**********/31.08.2013г., № **********/31.08.2013г. и № **********/31.08.2013г.
и 229.72 лева - лихва за забава от 30.09.2013г. до 12.08.2016г., за услугата
„дялово разпределение“ главница – 28.44
лева и лихва - 5 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
25.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответницата оспорва предявените искове. Претендира
разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД-гр.София не взема становище по исковете. В
съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и
взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2350/2016г.
по описа на Районен съд-Хасково се установява, че е издадена Заповед № 1124/04.11.2016г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Г.Г., ЕГН
**********, да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 1081.42 лева – главница и 234.72 лева – обезщетение за забава за периода
от 30.09.2013г. до 12.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
25.08.2016г. и разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е в заповедта, че
главницата представлява ползвана топлинна енергия за периода от 08.2013г. до
04.2015г. за имот, находящ се в гр.С., ж.к. ************,
*********, кафе-аперитив и бърза закуска. Срещу така издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника на 18.01.2017г., което обуславя и
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Като писмено
доказателство по делото беше прието Извлечение от сметка по месеци за процесния период за абонат: 377763 от 12.08.2016г. с
посочени суми за енергия и дялово разпределение.
Представени бяха като
писмени доказателства по делото Протокол от 05.09.2002г. от Общо събрание на
етажните собственици за вземане на решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия,
както и Договор № 3926/20.09.2002г.,
сключен между „Техем Сървисис“
ЕООД и Етажна собственост с адрес – гр.София, ул.“Бели Дунав“, ж.к. „Надежда –
5“, бл.526, вх.Б, с предмет на договора: доставка и монтаж от изпълнителя на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода
на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.
Бил е сключен и
Договор № У94/01.11.2007г. между „Топлофикация София“ АД и „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, като се представиха и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в гр.София.
С Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 200, том I, рег. № 3906, дело № 79/2003г. на Нотариус Андриян Балчев, рег. № 391,ответницата Г.Г.Г.
е придобила правото на собственост върху Търговски обект – „Кафе-Аперитив и
Бърза закуска“,находящ се в гр.С., район „*******“,
ж.к.“********“, стар „*******“, ********, **** приземен, със застроена площ от
35 кв.м., състоящ се от две зали и санитарен възел.
Представи се по
делото и Заявление, вх.№ ОП 2966/10.06.2003г.,
подадено от ЕТ „Грос - Г.Г.,
представлявано от Г.Г.Г., до Изпълнителния директор
на „Топлофикация София“ ЕАД, с което
ответницата, в качеството си на едноличен търговец, е посочила, че желае да
сключи договор с „Топлофикация София“ ЕАД, съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабдявания
имот на адрес: ж.к. „*******“, *********.
На 10.02.2017г. е
било сключено Споразумение между „Топлофикация София“ ЕАД и ответницата Г.Г.Г. /подписано от лицето В. Г. като неин пълномощник/, с
което страните са приели, че длъжникът признава задълженията си по издадената
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2350/2016г. по описа на Районен съд-Хасково,
като цялата сума в общ размер на 1443.28 лева към датата на подписване на
споразумението, ще бъде платена по изготвен погасителен план. Съгласно този
план, още на датата на подписване на споразумението – 10.02.2017г. ответницата
е платила първата вноска в размер на 432.98 лева, за което се представя и
Фискален бон за посочената сума от 10.02.2017г. Представени бяха от ответницата
като писмени доказателства по делото и Вносни бележки от 31.03.2017г. /2 бр. –
за сумата от 290 лева и 300 лева/, от 12.05.2017г. – за сумата 144.33 лева и от
21.09.2017г. – за сумата 290 лева. Така, ответницата е платила в полза на ищеца
общо сумата 1 457.31 лева.
По делото съдът
назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема
изцяло. От същото се установява, че има данни за извършени от ответницата
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния
период в информационния масив на „Топлофикация София“ ЕАД и в „История на
преписка за съдебно вземане № 90108“. В.л. е посочило, че размерът на дължимите
суми за топлинна енергия за процесния период –
главница – общо и по отделни пера, отразени в счетоводството на ищеца,
съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния
период, са в общ размер на 1 081.42 лева, както следва: фактури за енергия
– 972.22 лева; фактури за изравнение – 80.76 лева; дялово разпределение – 28.44
лева, или общо: 1 081.42 лева. По последната поставена задача в.л. е
отговорило, че общият размер на законната лихва върху главницата от
1 081.42лева, за периода от 30.09.2013г. до 12.08.2016г., е на сума 234.72
лева, която ответницата е заплатила и не дължи суми за лихви. В устния си
доклад в проведеното на 26.10.2017г. съдебно заседание вещото лице посочва още,
че след анализ на допълнително представените от ответницата две вносни бележки
от 31.03.2017г. за сумата 300 лева и от 21.09.2017г. за сумата 290 лева, общата
сума, която ответницата е внесла по сметка на ищеца, е 1457.31 лева, или
ответницата е внесла 14.03 лева повече от търсената сума. В заключение вещото
лице заявява, че главницата и лихвите са изплатени от ответницата.
По искане на ищеца бе
назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се
установява, че считано от 15.06.2003г. ответницата Г.Г.Г.,като
ЕТ „Грос-Г.Г.“, е потребител на топлинна енергия в топлоснабдения имот: гр.С. *****, ж.к.*************, кафе-
аперитив и бърза закуска. На 09.10.2003г. е открита партида с абонатен №
377763. В.л. е посочило дължимите суми за топлинна енергия, потребена
от ответницата през процесния период по месеци – на
обща стойност и по компоненти, като е отразило, че същите са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. В.л. е
установило, че извършеното дялово разпределение от „Техем
Сървисис“ ЕООД през процесния
период е в съответствие с нормативната уредба. В.л. е посочило и периодите на
изготвяните изравнителни сметки от „Техем Сървисис“ ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
На първо място съдът
счита за безспорно обстоятелството, че от датата 09.10.2003г. ответницата е
собственик на недвижим имот, представляващ Търговски обект – „Кафе-Аперитив и
Бърза Закуска“, находящ се в гр.С., район „**********“,
/стар/, „************, приземен, със застроена площ от 35 кв.м., състоящ се от
две зали и санитарен възел.
Безспорно е по
делото, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за
стопански нужди. Това е така, тъй като по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката,
потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Не се спори също по
делото, че ответницата е собственик на топлоснабден
имот, представляващ Кафе-Аперитив и Бърза закуска, находящ
се в гр.С., район „***********“, /стар/, ************, приземен, със застроена
площ от 35 кв.м., което обстоятелство се установява от представения Нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 09.10.2003г. В чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява възоснова на писмени
договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. С тези Общи
условия, изготвени от „Топлофикация София“ и одобрени от ДКЕР, са регламентирани
правата и задълженията на двете страни, редът за измерване и отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия, като за процесния
период в сила са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007г. на ДКЕВР. На основание чл.155, ал.1,
т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния
имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Техем
сървисис“ ЕООД. С оглед изложеното, съдът намира, че
за ответницата е съществувало задължение, като купувач на топлинна енергия, да
заплаща дължимите суми за ползвана такава, което тя е сторила в хода на
настоящото производство. На 10.02.2017г., ответницата, чрез пълномощник, е
подписала с ищеца Споразумение, с което е признала, че има непогасено
задължение към кредитора за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, аб. № 377763, в общ размер от 1443.28 лева, към
датата на подписване на споразумението /главница, лихви и разноски/, като
страните са уговорили и погасителен план /размер на вноските, дати на плащане/.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, а и от представените и обсъдени
по-горе вносни бележки е, че ответницата е погасила изцяло задължението си към
ищеца за главница, лихви и разноски по заповедното производство, поради което предявеният
иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 1081.42 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода
м.август 2013г. – м.април 2015г. и 234.72 лева – лихва за забава за периода от
30.09.2013г. до 12.08.2016г., следва да се отхвърли.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.
по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда специалния установителен иск, предявен по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските, направени от заявителя в заповедното производство, са
дължими от ответницата в настоящия процес, доколкото същата с неплащане на
дължимите суми, е дала повод за образуване на заповедното производство. Тъй
като обаче тези разноски, както се посочи и по-горе, са вече платени от
ответницата, то съдът не дължи произнасяне в този аспект.
Следва да бъде ангажирана
отговорността на ответницата за сторените от ищеца разноски по настоящото дело
в размер на 947 лева, тъй като тяхното извършване е било необходимо с оглед
поведението й. Именно поради факта, че е станала причина за водене на
делото, на ответницата не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
По предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Г.Г.Г., ЕГН **********,***, при участие на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против Г.Г.Г., ЕГН **********, искове за признаване за установено, че последната му дължи сумата
от 1316.14
лева, от които 1081.42 лева главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия и за разпределение на топлинна енергия за периода м.08.2013г.
- м.04.2015г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.**********, *****, Кафе-аперитив и Бърза
закуска и 234.72 лева - лихва за забава за периода от 30.09.2013г. до
12.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2016г.
до изплащане на вземането, по Заповед № 1124/04.11.2016г., издадена по Ч.гр.д. № 2350/2016г. по описа
на Районен съд-Хасково, като - неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23Б, направените по делото разноски в размер на 947 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.