РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. гр. Хасково, 06.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640103256 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. П., с която са
предявени против „ИТЛ Спед“ ЕООД, искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 3, предл. първо ГПК, вр. чл. 422 ГПК, с правно основание
чл.215, ал.1 КТ, вр. вр. чл.121, ал.1 КТ, за сумата в общ размер на 5000 евро,
представляваща вземания на ищеца за командировачни пари в страни от ЕС за
периода от 02.09.2021г. до 01.03.2024г., формирана от сумата в размер на 1450
евро за периода 23.03.2023г. до 24.04.2023г., сумата в размер на 2150 евро за
периода от 25.05.2023г. до 06.07.2023г., сумата в размер на 1400 евро за
периода от 13.01.2024г. до 09.02.2024г., ведно със законната лихва от
30.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №20245640101383 по описа на РС-Хасково.
Ищецът твърди да е сключил Трудов договор № *** с ответното
дружество за изпълнение на длъжността „Шофьор на товарен автомобил
/международни превози/”, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1000 лева, който договор да е прекратен със Заповед №34 от
01.03.2024г. Заеманата длъжност да налагало по-голямата част от времето,
през което е назначен на работа при ответника, да изпълнява служебните си
задължения извън границите на Република България. За времето от
02.09.2021г. до 01.03.2024г. твърди да е извършвал превози на товари в страни
от ЕС, най - често между Нидерландия и Швеция. За времето, през което
изпълнявал служебните си задължения извън територията на Република
1
България следвало да му се заплащат командировъчни пари съгласно
разпоредбата на Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина. Работодателя му изплащал командировъчни разходи частично, за
месеците в които ми се дължали такива, но не и цялата полагаща му се сума.
Твърди съгласно чл.31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина (НСКСЧ) персоналът на сухоземните транспортни
средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение №3 на наредбата, което в т.1 предвижда на шофьори при
автомобилни превози при единична езда заплащане на командировъчни пари
на ден в размер до 50 евро. Претендира неизплатените за периода от
02.09.2021г. до 01.03.2024г. дневни пари, полагащи му се съгласно Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина, както следва: за
периода от 23.03.2023г. до 24.04.2023г. за 29 дни по 50 евро, общо 1450 евро,
за периода от 25.05.2023г. до 06.07.2023г., за 43 дни по 50 евро, общо 2150
евро и за периода от 13.01.2024г. до 09.02.2024г. за 28 дни по 50 евро, общо
1400евро, за превози на товари в страни от ЕС, най - често между
Нидерландия и Швеция. Правният си интерес от иска обосновава с издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №1383/2024г. на РС-
Хасково, срещу която длъжникът възразил и съдът указал на заявителя да
подаде иск за установяване на вземането си. Претендира разноски. Моли да
му бъде присъдена и законната лихва върху просрочената суми от депозиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Предявеният иск е първоначално предявен за сумата в общ размер на
5008 евро, но след уточнение на ищеца, и искане по чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато изменение на размер на иска от 5008 евро на 5000 евро.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок и не се е
явявал в проведените открити съдебни заседания.
Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на
страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. №20245640101383 на РС-Хасково се
установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. рег. №8496/30.05.2024г. съдът е издал заповед за заповед №642 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2024г. в полза на
С. Г. П. против „ИТЛ Спед“ ЕООД за сумата в общ размер на 5008 евро за
командировачни пари, дължими съгласно Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина за периода от 02.09.2021г. до
01.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.05.2024г. до окончателното й изплащане, както и
направените в заповедното производство разноски, а именно: 600 лв. – за
адвокатско възнаграждение.
2
Длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което,
съдът е указал на ищеца да подаде иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от съобщението.
В законоустановения срок ищецът е подал иск за установяване на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение. Следователно, ищецът е
надлежно легитимиран и има правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
За да се уважи предявения иск ищецът следва да докаже че през
посочения период е работил на трудов договор при ответника като шофьор на
товарен автомобил и е бил командирован по нареждане на работодателя за
изпълнение на трудовите си задължения в държава от ЕС за превози на товари
в страни от ЕС; реалното извършване на работата в държави от ЕС по превоз
на товари; размерът на сумата за командировъчни, за която са се договорили
страните, но не по малко от минимално предвидената такава в нормативен акт.
От писмените доказателства се установява, че между страните е
възникнало трудово правоотношение на основание Трудов договор № ***г.,
съгласно който ответникът е възложил на ищеца и ищецът е приел да
изпълнява длъжността „Шофьор на товарен автомобил /международни
превози/”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.
Със Заповед № 34/01.03.2024г., връчено на ответника на 01.03.2024г.
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ.
Установява се от писмените доказателства – заповеди за
командироване и свидетелските показания на свидетеля Х.П. – съпруга на
ищеца, които съдът кредитора като достоверни, поради това, че са подробни,
логични и съответстват на останалия доказателствен материал, че през
процесния период ищецът е бил командирован по нареждане на работодателя
и е извършвал международни преводи в държава на ЕС – Нидерландия,
Италия, Германия.
Освен това, съдът е указал на ответника на осн. чл. 190, ал. 1 ГПК, да
представи заверен препис от всички документи към трудовото досие на
ищеца, както и да предостави необходимата информация на вещото лице за
изготвяне на допуснатото заключение по делото, както и, че неизпълнение на
указанията ще се преценява съгласно чл. 161 ГПК. Указанията на съда не са
изпълнение и като съобрази обстоятелствата по делото, съдът приеме за
доказано, че в периода от 23.03.2023г. до 24.04.2023г., от 25.05.2023г. до
06.07.2023г. и от 13.01.2024г. до 09.02.2024г. ищецът е бил командирован по
нареждане на работодателя за изпълнение на трудовите си задължения в
държава от ЕС за превози на товари, реалното извършване на работата в
държави от ЕС по превоз на товари, както и, че не е платил на ищеца
дължимите командировачни пари, изчислени по Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и
3
специализации в чужбина персоналът на сухоземните транспортни средства
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3. Видно е, че претендираната сума в общ размер на 5000 евро,
формирана от 1450 евро за периода 23.03.2023г. до 24.04.2023г., 2150 евро за
периода от 25.05.2023г. до 06.07.2023г., 1400 евро за периода от 13.01.2024г. до
09.02.2024г. съответствие на сумите, предвидени в Приложение 3 към
Наредбата (вж. чл. 31, ал. 1 от Наредбата).
Предвид гореизложеното, процесните искове са основатели и следва
да бъдат уважение.
Поради уважаване на главните искове, следва да бъде уважен и
акцесорния иск за законна лихва, считано от датата, от която се претендира -
30.05.2024г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. На ищеца
следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв. в заповедното производство и 800 лв. – за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Ищецът е освободен от държавна такса – арг. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. На
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата
държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че „ИТЛ СПЕД“
ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Пирот“ № 23, дължи на С. Г. П., ЕГН **********, ***, сума в общ размер
на 5000 евро, представляваща вземания за командировачни пари, дължими на
ищеца за командироване в страни от ЕС за периода от 02.09.2021г. до
01.03.2024г., формирана от сумата в размер на 1450 евро за периода
23.03.2023г. до 24.04.2023г., сумата в размер на 2150 евро за периода от
25.05.2023г. до 06.07.2023г., сумата в размер на 1400 евро за периода от
13.01.2024г. до 09.02.2024г., ведно със законната лихва от 30.05.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №20245640101383 по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА „ИТЛ СПЕД“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. „Пирот“ № 23, да плати на С. Г. П., ЕГН
**********, ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600 лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и 800 лв. - адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
4
ОСЪЖДА „ИТЛ СПЕД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Пирот“ № 23, да плати по сметка на РС-
Хасково, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 391,16 лв. – разноски за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
5