Присъда по дело №172/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 март 2019 г. (в сила от 5 април 2019 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20192230200172
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                                                

 

                                                            П Р И С Ъ Д А    36

 

                                                 Гр. Сливен, 20.03. 2019 год.

 

                                          В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, V-ти наказателен състав на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     АННА ДИМИТРОВА

 

                                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.А.

                                                                                                            К.И.

                  

при участието на секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, в присъствието на мл. прокурор ХРИСТО Х. като разгледа докладвано от р.съдия НОХД № 172 по описа за 2019 година

 

                                                       П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подс. М.Ф.Х. – роден на *** ***, жител и живущ в с.гр., бълг. гражданин, с начално образование, неженен, не учи, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че: През м. ноември 2018 г. в гр. Сливен, след като използвал техническо средство – подбран ключ, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, извършил кражба на чужди движими вещи – 1 бр. телевизор м. „Финлукс”; 1 бр. телевизор м. „Самсунг”; 1 бр. компютърна конфигурация; 1 бр. везна м. „Краун”; 2 бр. кафемашини м. „Делонги”; 1 бр. микровълнова пека м. „Нео”; 1 бр. телевизор „LG”; 1 бр. фотоапарат м. „Троник”; 1 бр. пасатор 3в1 м. „Айко”; 1 бр. прахосмукачка м. „Зелмер”; 1 бр. усилвател м. „Бехрингер”; 1 бр. ютия м. „Таурус”; 1 бр. абсорбатор м. „Тека” и 2 бр. таблети на обща стойност 1352.00 лв., собственост на К.П. *** – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

На подс. М.Ф.Х. за извършеното от него престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 , във вр. чл.  във вр. чл. 55  ал.1 т.2 буква “Б” от НК  се налага наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като подсъдимия се задължава да се явява и подписва при пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. 

ОСЪЖДА подс. М.Ф.Х. да заплати направените по делото разноски в размер на  138,59 лв. за експертизи, по бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.

ОТНЕМА в полза на държавата приложеното по делото веществено доказателства, а именно: 1 бр. ключ „Work”, закрепен към корицата на делото, като след влизане в сила на присъдата, същия следва да се УНИЩОЖИ, като вещ без стойност.

 

 

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване  в 15-дневен срок от днес пред СлОС.

 

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                                         2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

                                   

                                    М О Т И В И

 

към присъда № 36 от 20.03.2019 г. по НОХД № 172/2019 г. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия М.Ф.Х. за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, във вр. чл. 63 ал. т. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от  ДЕВЕТ ШЕСТ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 58 А от НК бъде намалено с 1/3, а именно лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал. 1 от НК бъде ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. Моли съда да наложи на подзащитния му наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно лишаване от свобода, което след редукцията да бъде в размер на ТРИ МЕСЕЦА, с изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подс. Х. е бълг. гражданин, с начално образование, неженен, не работи и не учи, неосъждан.

Подс. Х. е роден на *** ***. Същият е неосъждан и към м. ноември 2018 г. е бил непълнолетен – на 17 г. и 3 м., като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Пострадалата К.П.И. заедно със семейството си живеела в Англия. Същата докато пребивавала в България, обитавала имот находящ се в гр. Сливен, ул. „Чудомир Кантарджиев”. На имота била монтирана охранителна СОТ система. При заминаването на пострадалата за Англия в средата на 2018 г., К.И. предоставила на майка си – свид. В.И.П. ключ от имота, цитиран по-горе, както и паролата за управление на охранителната система. В имота си пострадалата съхранявала свои лични вещи.

През м. ноември 2018 г. подсъдимият отишъл при свой близък – свид. Асен Ангелов Михайлов, който живеел близо до имота на пострадалата. От дома на свид. Михайлов, подс. Х. взел ключ, с който в последствие отключил входната врата на дома на пострадалата, като охранителната система не се задействала. След като влязъл в имота на пострадалата, подсъдимият взел от дома й част от личните й вещи – телевизор „Фунлукс”, телевизор „Самсунг”, компютърна конфигурация с монитор, двигателна кухненска везна „Краун”, 2 бр. кафе машини „Делонги”, микровълнова печка „Нео”, телевизор „LG”, аналогов фотоапарат „Троник”, пасатор 3в1 „Айко”, прахосмукачка „Зелмер”, усилвател за китара „Бехрингер”, ютия „Таурус”, абсорбатор „Тека”, както и два броя таблети. Вещите, подс. Х. изнесъл от дома на пострадалата и ги скрил в дома на свид. Михайлов, като на последния подсъдимият заявил, че ги бил закупил изгодно. Свид. Михайлов разрешил на подсъдимия да остави вещите в дома му, като подс. Х. в последствие ги пренесъл от дома на свид. Михайлов в своя дом.

При проведени оперативно-издирвателни мероприятия подсъдимия бил установен и отведен в РУ-Сливен.

Изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза дава заключение, че стойността на вещите предмет на престъплението възлиза на 1352 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.

     Съдът  кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

     Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.

     Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С гореописаното деяние подс. М.Ф.Х. е осъществил от правна страна състава на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

От обективна страна през м. ноември 2018 г. в гр. Сливен, след като използвал техническо средство – подбран ключ, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, извършил кражба на чужди движими вещи - телевизор „Фунлукс”, телевизор „Самсунг”, компютърна конфигурация с монитор, двигателна кухненска везна „Краун”, 2 бр. кафе машини „Делонги”, микровълнова печка „Нео”, телевизор „LG”, аналогов фотоапарат „Троник”, пасатор 3в1 „Айко”, прахосмукачка „Зелмер”, усилвател за китара „Бехрингер”, ютия „Таурус”, абсорбатор „Тека”, както и два броя таблети на обща стойност 1352 лв., собственост на К.П.И. ***.

Субективно подсъдимият е съзнавал, че предмет на посегателството са чужди движими вещи, съзнавал е, че действията му са от естеството да прекъснат фактическата власт върху тях по отношение на техния собственик и е искал настъпването на общественоопасните последици, като по този начин е целял да установи своя фактическа власт върху вещите и е имал намерението да ги присвои. Наред с това подсъдимият е съзнавал, че за отнемане на вещите е използвал подбран ключ.

   

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало, изразеното съжаление, както и обстоятелството, че голяма част от вещите са възстановени на собственика.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

  При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и след като прецени, че това ще се яви по-благоприятно за подсъдимия, доколкото наказанието лишаване от свобода е по-тежко от наказанието ПРОБАЦИЯ. Ето защо му определи наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в двете задължителни мерки за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

По правилата на процеса съдът осъди подс. Йорданов да заплати направените по делото разноски за експертиза в размер на 138,59 лева по бюджета на държавата, по сметка на ОД на МВР – Сливен.

Съдът отне в полза на държавата приложеното по делото веществено доказателство: 1 бр. ключ „Work”, закрепен към корицата на делото, като след влизане в сила на присъдата, същия следва да се унищожи, като вещ без стойност.

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :