М О Т И В И
към
присъда № 36 от 20.03.2019 г. по
НОХД № 172/2019 г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия
М.Ф.Х. за извършено престъпление по чл.
195 ал. 1 т. 4, във вр. чл. 63 ал. т. 3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от
НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и
след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ ШЕСТ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 58 А от НК бъде намалено с 1/3, а именно лишаване
от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн.
чл. 66 ал. 1 от НК бъде ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
В с.з.
подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация и също изразява
съгласие делото да се гледа по реда на
глава 27 от НК. Моли съда да наложи на подзащитния му наказание при
условията на чл. 55 от НК, а именно лишаване от свобода, което след редукцията
да бъде в размер на ТРИ МЕСЕЦА, с изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Х. е бълг. гражданин,
с начално образование, неженен, не работи
и не учи, неосъждан.
Подс. Х. е роден на *** ***. Същият е неосъждан и към м.
ноември 2018 г.
е бил непълнолетен – на 17 г.
и 3 м.,
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си.
Пострадалата К.П.И. заедно със семейството си живеела в
Англия. Същата докато пребивавала в България, обитавала имот находящ се в гр.
Сливен, ул. „Чудомир Кантарджиев”. На имота била
монтирана охранителна СОТ система. При заминаването на пострадалата за Англия в
средата на 2018 г.,
К.И. предоставила на майка си – свид. В.И.П. ключ от имота, цитиран по-горе,
както и паролата за управление на охранителната система. В имота си
пострадалата съхранявала свои лични вещи.
През м. ноември 2018 г. подсъдимият отишъл при свой близък –
свид. Асен Ангелов Михайлов, който живеел близо до имота на пострадалата. От
дома на свид. Михайлов, подс. Х. взел ключ, с който в последствие отключил
входната врата на дома на пострадалата, като охранителната система не се
задействала. След като влязъл в имота на пострадалата, подсъдимият взел от дома
й част от личните й вещи – телевизор „Фунлукс”,
телевизор „Самсунг”, компютърна конфигурация с
монитор, двигателна кухненска везна „Краун”, 2 бр.
кафе машини „Делонги”, микровълнова печка „Нео”, телевизор „LG”, аналогов фотоапарат „Троник”, пасатор 3в1 „Айко”,
прахосмукачка „Зелмер”, усилвател за китара „Бехрингер”, ютия „Таурус”, абсорбатор „Тека”, както и два броя таблети. Вещите, подс. Х.
изнесъл от дома на пострадалата и ги скрил в дома на свид. Михайлов, като на
последния подсъдимият заявил, че ги бил закупил изгодно. Свид. Михайлов
разрешил на подсъдимия да остави вещите в дома му, като подс. Х. в последствие
ги пренесъл от дома на свид. Михайлов в своя дом.
При проведени оперативно-издирвателни
мероприятия подсъдимия бил установен и отведен в РУ-Сливен.
Изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза дава
заключение, че стойността на вещите предмет на престъплението възлиза на 1352
лв.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени
от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С гореописаното деяние подс. М.Ф.Х. е осъществил от
правна страна състава на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. чл. 63 ал. 1
т. 3 от НК.
От обективна страна през м. ноември 2018 г. в гр. Сливен, след
като използвал техническо средство – подбран ключ, макар и непълнолетен, но
като могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си, извършил кражба на чужди движими вещи - телевизор „Фунлукс”, телевизор „Самсунг”,
компютърна конфигурация с монитор, двигателна кухненска везна „Краун”, 2 бр. кафе машини „Делонги”,
микровълнова печка „Нео”, телевизор „LG”, аналогов
фотоапарат „Троник”, пасатор 3в1 „Айко”,
прахосмукачка „Зелмер”, усилвател за китара „Бехрингер”, ютия „Таурус”, абсорбатор „Тека”, както и два броя таблети на обща
стойност 1352 лв., собственост на К.П.И. ***.
Субективно подсъдимият е съзнавал, че предмет на
посегателството са чужди движими вещи, съзнавал е, че действията му са от
естеството да прекъснат фактическата власт върху тях по отношение на техния
собственик и е искал настъпването на общественоопасните
последици, като по този начин е целял да установи своя фактическа власт върху
вещите и е имал намерението да ги присвои. Наред с това подсъдимият е съзнавал,
че за отнемане на вещите е използвал подбран ключ.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало,
изразеното съжаление, както и обстоятелството, че голяма част от вещите са
възстановени на собственика.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
след като прецени, че това ще се яви по-благоприятно за подсъдимия, доколкото
наказанието лишаване от свобода е по-тежко от наказанието ПРОБАЦИЯ. Ето защо му
определи наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща
се в двете задължителни мерки за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за
справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на
деянието и дееца.
По правилата на процеса съдът осъди подс. Йорданов да
заплати направените по делото разноски за експертиза в размер на 138,59 лева по
бюджета на държавата, по сметка на ОД на МВР – Сливен.
Съдът отне в полза на държавата приложеното по делото
веществено доказателство: 1 бр. ключ „Work”, закрепен
към корицата на делото, като след влизане в сила на присъдата, същия следва да
се унищожи, като вещ без стойност.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :