Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
гр. Русе, 28.12.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, осми състав, в публичното заседание на 19 декември през 2023 год. в
състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Цветелина Димитрова като
разгледа докладваното от
съдията административно дело №685 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за
държавната собственост (ЗДС), вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Производството
е образувано по жалба на „Ставен“ АД,
със седалище в гр.Сливен, представлявано от Л. В. З. -
изпълнителен директор, чрез пълномощник главен юрисконсулт Е.Х., против Решение
№ 744/20.10.2023 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и
обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040”, в участъци от км 40+071 до км
49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696 до км
70+788 до км 72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на
територията на област Русе, с което се иска неговото изменение в частта
относно определеното обезщетение за отчужден, собственост
на дружеството, поземлен имот с
идентификатор 53117.109.65, представляващ „Лозе“, четвърта категория, в
местност „Старите лозя", в землището на с.Обретеник, общ. Борово, обл.Русе,
ЕКАТТЕ 53117, с площ 0.498 дка., с определено парично обезщетение в размер на
892 лева.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт относно
определения размер на паричното обезщетение. Дружеството-жалбоподател счита, че
то е занижено и несъобразено с нормативните изисквания за определянето му. Според жалбоподателя определената
оценка в решението на МС на Р България не представлява равностойно парично
обезщетение за отчуждения имот. Тя не съответствала нито на Наредбата за
условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските имоти,
нито се доближава до пазарната цена на земеделските земи в землището на с.
Обретеник, обл. Русе. Това водело до нарушаване на чл. 32, ал.2 от ЗДС,
съответно на чл. 17, ал. 5 от КРБ (да бъде получено равностойно парично
обезщетение от собственика на земята), на принципа на пропорционалност, на
целта на законодателя за прилагането на института и практиката на ЕСПЧ (решение
от 14.05.2020г. по делото Костов срещу България). Претенцията е за изменение на
решението на МС в оспорената част, досежно размера на обезщетението.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Министерският съвет на Република България,
в придружителното до съда писмо с вх. №4817 от 15.12.2023 г., с което е представена административната
преписка по издаване на оспореното частично решение, оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част. Излага допълнителни съображения в представено становище с вх.№5694 от 18.12.2023 г. по описа на съда, като оспорва и
заключението по назначената съдебно-икономическа и оценителна експертиза.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез
процесуален представител, оспорва
жалбата и излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, чрез процесуален представител, взема
становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за юрисконсулт
/становище вх.№5479 от 02.12.2023 г. по описа на АС-Русе/.
Заинтересованата
страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, не представя
становище по спора.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и след като съобрази заключението по
назначената и приета съдебно-икономическа и оценителна експертиза, след направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република
България № 744/20.10.2023г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала
„Русе-Велико Търново", участъци „Русе-Бяла” и обход на град Бяла от км
0+500 до км 76+040”, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км
56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696 до км 70+788 до км 72+379 от км
72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията на област Русе,
постановено от Министерски съвет на Р България, в частта, досежно определеното
с това решение парично обезщетение в размер на 892 лева за поземлен имот с идентификатор 53117.109.65, в местност
„Старите лозя", в землището на с.Обретеник, общ. Борово, обл.Русе, ЕКАТТЕ
53117, с площ 0.498 дка.
С оспореното частично решение обезщетението е определено за имота с
предназначение земеделска земя – нива. В жалбата той е заявен като представляващ „лозе“, четвърта
категория, което съдът намира за неоснователно.
Имотът е собственост на
дружеството по силата на договор за
покупко-продажба от 07.11.2008 г., по приложения нот. акт № 116, том 22, рег.№
13301, д.№1755 от 2008 г. на нотариус с районен на действие – БРС, като е
придобит с предназначение „Лозе“, четвърта категория в местност „Старите лозя",
в землището на с.Обретеник, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0.498 дка.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, след извършена проверка в ОСЗ-Борово, е установено,
че имотът от 2016 г. представлява „нива“. От приложеното към експертизата
писмено доказателство, прието по делото - Констативен протокол от 10.11.2016 г.
на комисия при ОСЗ-Борово, одобрен от началника на ОСЗ-Борово, се установява
безпротиворечиво, че по заявление на дружеството-собственик е извършена промяна на начина на трайно ползване на поземления имот от „лозе“ на „нива“, по реда и при условията чл.78а от
ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция на ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.). Именно този нов статут на имота следва да бъде
съобразен за целите на обезщетяването при отчуждаване му, както правилно е
сторено в оспореното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а,
ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост,
предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със
закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като
национални обекти с решение на Министерския съвет.
С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала
„Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на
ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона
за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от
оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран
със ЗДС.
Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е
посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът,
местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание,
регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са
спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а
и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за
чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП -
парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от 10.10.2022 г.,
изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., двете на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
По приложението на материалния закон:
Отчуждаването на имота, собственост на дружеството-жалбоподател, е
предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила
подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен
парцеларен план /ПУП-ПП/.
За отчуждените имоти или части от имоти законът дава възможност като два алтернативни
варианта по които или да се предостави като равностойно обезщетение имот -
частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии
- държавна собственост или да се определи равностойно парично обезщетение по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с предоставената от
законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за
обезщетение и е разпоредил за отчуждения имот жалбоподателят да получи
равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на
компетентността на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е
законосъобразен.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на
физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване
на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания –
чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието
"равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2
от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са "осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са
вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид
последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не
по-малко от две относими сделки.
Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици
като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха
получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на
каквато и да било принуда. Съгласно §
1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.
32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в
близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии.
В хода на административното производство по възлагане от Агенция
"Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване, е
изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно
парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от
одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ
на "Бачовски консулт" ООД с писмо, изведено от агенцията с изх. №
53-00-14574 от 02.12.2022 г. От изготвената в хода на административното
производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено
обезщетението с оспореното решение, е видно, че оценителят на база вписани
сделки за имоти за периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., със сходни
характеристики, в същото землище, определя размера на обезщетението по
посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред като
цената на декар за ниви, находящи се в землището на село Обретеник,
е 1 781.91 лева.
На тази база, за отчуждения,
собствен на оспорващото дружество земеделски имот, с идентификатор 53117.109.65, представляващ нива,
четвърта категория, в местност „Старите лозя", в землището на с.Обретеник,
общ. Борово, обл.Русе, ЕКАТТЕ 53117, с площ 0.498 дка., е определено парично
обезщетение в размер на 892 лева.
На приетата по делото съдебно-оценителна експертиза е
поставена задача да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения
поземлен имот по посочените два варианта: 1. На база пазарните цени на имоти с
подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания за периода 12
месеца преди датата на възлагане на оценката т.е. периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г. и 2. На база пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се
в близост до отчуждавания, за периода една година преди извършване на
отчуждаването на процесния имот с
решението на МС от 20.10.2023 г. т.е. периода от 20.10.2022 г. до 20.10.2023 г.
Според заключението на оценителната
експертиза по вариант 1, стойността на земята, т.е. пазарната цена към
02.12.2022 г. за 1 дка земеделска земя - нива в землището на с. Обретеник,
общ. Борово, обл. Русе е 2 057,61 лева. На базата на тази основа дължимото
обезщетение за процесния имот възлиза на 1025лв.
По вариант 2 вещото лице сочи, че пазарната цена към 20.10.2023 г. /момента на издаване
на оспореното решение на МС/ за 1 дка земеделска земя - нива в землището на с. Обретеник,
общ. Борово, обл. Русе е 2 268,11 лева.,
респ. обезщетението за отчуждения имот е 1130 лева.
Заключението съдът възприема като компетентно изготвено.
Вещото лице, по предоставените данни от СВ-гр. Бяла, е изследвало сделките
със земеделски земи – ниви в землището на с. Обретеник за относимия период от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г. Ползвало е
пазарни аналози по три от всичките представени от Служба по вписванията гр.Бяла
22 бр. нот. акта, тъй като те отговарят на изискванията на ЗДС /същите сделки
са ползваните като пазарни аналози и при оценяването в хода на административното
производство/. Разликата е в това, че от вещото лице не е взет предвид още един,
ползван в административното производство аналог, т.е. вещото
лице е изключило като относим пазарен аналог нотариален акт №188/16.09.2022 г. Причината
за това е обяснена и в заключението, и в съдебно заседание - този имот не може
да служи за пазарен аналог, тъй като предмет на сделката е имот с идентификатор
53117.53.22 с НТП „изоставена нива“, който имот е затревен и захрастен и по
характеристики не отговаря на отчуждения, преди влизане в сила на ПУП - нива т.е обработваема земя.
Съдът възприема като правилно заключението на вещото лице по отношение
решението му да не включва сделката по нотариален акт №188/16.09.2023 г., тъй
като не би било справедливо при определяне на пазарната цена да се включват
сделки с ПИ, които заради НТП имат по-ниска пазарна стойност, тъй като това ще
доведе до непропорционалност. За да отговарят пазарните аналози и на
критерия "подобни характеристики" по см. чл.
32, ал. 2 от ЗДС, следва да се съобразяват именно производствените
характеристики на поземлените имоти, особено когато същите съставляват
земеделска земя. Именно производствените характеристики на ПИ с предназначение
земеделска земя са тези, които са й качествено присъщи и съответно определящи
стойността й, заедно с нейните географски и устройствени признаци, включително
като начин на трайно ползване и състояние.
Съдът счита, че правилно вещото лице
не е ползвало представените от жалбоподателя нот.актове за продажба на зем.земя
– н.а.№34, д.403 от 17.06.2022 г. и н.а. 186, д.374 от 10.06.2022 г., нот. акт
№153, д.№240 от 11.05.2023 г. тъй като продадените зем.земи са в друго землище,
а не в това на с.Обретеник, макар и в същата община Борово. Местонахождението
на тези имоти не съответства на § 1а,
т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32,
ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в
близост до отчуждавания", а това са имотите, които
са разположени в едно и също землище в земеделските територии. Друга част от представените нот. актове от оспорващия, касаещи вариант 2
от експертизата, основателно не са съобразени от вещото лице, тъй като са извън
относимия период, а освен това те са за продажба на множество земеделски имоти
на обща цена /нот. актове на л.50-л.53 от делото/. Представените договори за наем
на земеделски земи /л.54-л.59 от делото/ са неотносими, тъй като касаят
облигационни отношения, които са извън критериите за определяне на пазарната
цена.
Заключението на вещото лице, в първия вариант, дава оценка в завишен размер
спрямо определената от оценителя в хода на адм. производство за същия визиран
период при ползваните пазарни аналози.
Възраженията
на ответника и на заинтересованите страни /без
АПИ/, които са в смисъл, че следва да се прилага
единствено начина на оценка по чл.
32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във връзка с § 1а,
т. 2 от ДР на ЗДС, както и възраженията на жалбоподателя за
непропорционално обезщетение, са несподелими. С оглед
решението на ЕСПЧ от 14.05.2020 година по жалба
№ 66581/12 Костов и други
срещу България
и задължението на съда да прилага последиците му, и най-вече с оглед проявлението на принципа на пропорционалност,
следва да се приеме, че оценяването на отчуждените имоти следва да е адекватно на икономическата
ситуация и да се извършва максимално
близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл.
32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а,
т. 2 от ДР на ЗДС. Все пак следва да се отчете, че
разглежданата хипотеза в решението Костов и др. срещу България за нарушение на
чл.1 от Протокол 1 от Конвенцията визира прилагането на Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи, което не е довело до предоставяне на
адекватни на стойността на имотите на жалбоподателите обезщетения. Настоящият казус не е такъв.
ЕКПЧ не дава определение за „максимално близо до момента на отчуждаване“. В
хипотезата на издаването на конкретния административен акт, специалният закон –
ЗДС, предвижда удължени срокове за множествено съгласувания с различни
министерства, т.е процедурата е усложнена. Все пак максимално близо не означава
това да е точно датата на отчуждаването -20.10.2023 г. Тук е нужно да се
отчете, че е налице сложна съгласувателна система за издаването на обжалвания
адм. акт и естествено е размерът на обезщетението, респ. оценката да не е
възможна точно в датата на издаването му или дори 14 дни преди това, поради извършването на множеството процедурни последователни
действия, предхождащи издавеното на процесното решение.
В тази връзка съдът отчита, че за нуждите на производството следва да има
предвид времеви отрязък, максимално близък до издаването на оспорения акт за
отчуждаване, естествено в рамките на една година, в която е възможно и
отчитането на инфлационни процеси и промяна на пазарната стойност
По тези съображения съдът намира намира за неприложимо заключението на в.л. по зададения от
оспорващата страна втори вариант - за пазарната
цена на ПИ към 20.10.2023 г. Това би било
в противоречие с §1а, т.2 от ДР на ЗДС, където е дадено легалното определение за "Пазарни
цени". Въпреки, че този въпрос е зададен към вещото лице, съдът е длъжен
да спази цитираната разпоредба и да не ползва посочената по този критерий
пазарна цена на ПИ с НТП „нива“ в землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл.
Русе.
Тук следва да се има предвид в
контекста на т.
91 на съображенията към решението на ЕСПЧ от 14.05.2020 год. по
жалба № 66581/12 Костов и други срещу България, отнесени към тези, посочени в т. 86 и т. 87, че начинът
на определяне на обезщетението по реда на Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи не гарантира присъждане на
обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя,
според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване,
обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността
на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест,
нарушаваща изискванията за баланс /пропорционалност/ между защитата на
собствеността и изискванията от общ интерес. Случая по конкретния
казус не е такъв, тъй като не е приложен редът на Наредбата, а на закона.
Решението Костов срещу България на ЕСПЧ касае непропорционалност при прилагането
на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи при
установената отдалеченост във времето по казуса.
Съдът не е съгласен с доводите в жалбата на дружеството, че в настоящия
казус може и следва да се води от съображенията и заключенията, дадени от ЕСПЧ
в решението по делото К. срещу България, поради констатираните несходства в
казусите, но намира, че следва да се води от принципните разрешения по делото,
а именно, че следва да бъде присъждано такъв размер на
обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество,
в противен случай би се допуснало нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС,
поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждения имот –
земеделска земя и то с оглед целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята. В
мотивите на решението на ЕСПЧ е посочено, че
условията за обезщетение, съгласно съответното законодателство,
са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва
необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест
за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно
свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса.
Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в
съответствие със стойността на отчужденото имущество.
В случая е ползвана методиката на ЗДС и ППЗДС и не се полза метода на капитализираната поземлена рента за декар за
земите в посоченото землище, и тази по Наредбата, поради
наличието на пазарни аналози за определяне на „равностойно парично
обезщетение“ по смисъла на закона, който е действащ.
Все пак съдът счита, че действително при издаването на адм.акт е нарушен чл.32, ал.2 от ЗДС, тъй като цената
за отчуждения ПИ, собственост на жалбоподателя, дадена в доклада на "Бачовски консулт" ООД за определяне
на равностойни парични обезщетения, е по-ниска от тази, определена от вещото
лице в първия вариант на приетото от съда заключение по съдебно-икономическата
и оценителна експертиза.
При принудително отнемане на собствеността по реда
на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично обезщетение, целта на
законодателя е собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв
размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил
при свободно предлагане на пазара на този имот. Целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота,
предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатия
собственик, а именно същият да бъде възмезден парично с цена, близка до тази,
която би получил при свободно договаряне на пазара на недвижимите имоти, при
отсъствие на каквато и да е принуда.
Проведеното административно производство, свързано
с издаването на Решение № 744/20.10.2023г. на МС на Р България и като цяло с
подобни решения за определяне на парични обезщетения за отчуждени ПИ за
изграждане на обекти с национално значение са със сложен фактически състав
досежно отделните самостоятелни процедури, които в крайна сметка водят до
издаването на административния акт.
Затова и законодателят е посочил в § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС, че следва да се съобразят сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота, именно и заради дългата и сложна процедура по
издаване на такъв вид решения. По цитираното дело на ЕСПЧ забавянето с издаване
на решението за обезщетяване е било много по-голямо от посочения в § 1а, т. 2
от ДР на ЗДС срок и е логично изводите да са в насока на неправилно определено
обезщетение заради това забавяне и най-вече заради прилагането на реда на
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Тук обаче случаят
не е такъв, процедурата е преминала бързо и стегнато при спазването на
изискванията за съгласуваност и при
ползване на действителни пазарни аналози
в случая на жалбоподателя .
Настоящата инстанция намира и, че експертизата
правилно е съобразила изискванията, формулирани в разпоредбата на чл. 32, ал. 2
от ЗДС, определяйки пазарната цена на отчуждения имот по критериите, посочени в
тази норма във връзка с разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. В тази
връзка настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника
досежно начина на изготвяне на експертното заключение.
Заключението, прието по делото, вариант едно, е опредило по-висока пазарна
цена на зем.земи – вместо приетото
като средна пазарна цена от 1 781.91
лева на дка от адм. орган, по-високата стойност от 2057,61 лв. на дка обработваема земя. Въз основа на нея са направени нужните математически изчисления
и съобразно площта на отчуждения на дружеството имот, както и съобразно
предназначението му „нива“, обезщетението е определено на 1025 лева. Съдът
счита, че равностойното парично обезщетение за имота следва да се определи
именно в посочения от вещото лице размер. В тази връзка решението на МС, в
оспорената му част досежно отчуждения ПИ е незаконосъобразно и следва да се
измени като паричното обезщетение се увеличи от 892 лв. на 1025 лева.
По отношение разноските.
Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК - когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. С оглед изхода на спора оспорващата страна има право
на направените по делото разноски. Същата е сторила такива - 50 лева за държавна такса и 800лв. за вещо лице /първоначално внесен
депозит от 500лв. и допълнително по разпореждане на съда - 300 лева/. Жалбоподателят
е представляван от юрисконсулт, а според нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, приложима
на основание чл.144 АПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ“. Цитираният чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ, според чл.24 от която по административни дела с
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед естеството на
спора, липсата на значителна правна и фактическа сложност, съдът определя това
възнаграждение на неговия минимум, а именно на 100 лева. Така общо дължимите на оспорващата страна
разноски възлизат на 950 лева. За тях е задължен ответникът.
По аргумент на противното от чл.143,
ал.4 от АПК и при съобразяване на изхода от делото, разноски на участвалите в
производството заинтересовани страни не се дължат.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на „Ставен“ АД, със седалище гр. Сливен, ЕИК *********,
представлявано от Л. В. З. - изпълнителен директор, Решение № 744/20.10.2023г.
за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци
„Русе-Бяла” и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040”, в участъци от км 40+071
до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696
до км 70+788 до км 72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км
76+040, на територията на област Русе, само в частта, в която е
определен размерът на паричното обезщетение за отчужден, собствен на „Ставен“ АД, със седалище
гр. Сливен, поземлен имот с идентификатор
53117.109.65, представляващ „нива“, четвърта категория, в местност „Старите
лозя", в землището на с.Обретеник, общ. Борово, обл.Русе, ЕКАТТЕ 53117, с
площ 0.498 дка. КАТО УВЕЛИЧАВА РАЗМЕРА
НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО от 892 лева. на 1025 лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да
заплати на „Ставен“ АД, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов” №16, ЕИК *********, представлявано
от Лъчезар Валентинов Златев - изпълнителен директор, разноски по делото в общ
размер на 950 лева.
Решението е окончателно, съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.
Съдия: