РЕШЕНИЕ
№ 8275
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110156432 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу А.С.Р. и Б.Т.М.. установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че
същите в условията на разделна отговорност дължат на ищеца следните суми:
959.01 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в /населено място/,
у/административен адрес/, аб. № ******** за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
144.78 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г., сумата от 31.26 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
22.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 7.07 лв. за периода от 01.05.2017 г. до
16.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
26037/2020 г. по описа на СРС, 39 състав, при квоти, както следва:
- А.С.Р. - сумата от 263.26 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2017 г.,
ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 43.35 лв. за
периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г., сумата от 4 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г.
до 01.05.2017 г., ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 1.32 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 16.06.2020 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 26037/2020 г. по описа
на СРС, 39 състав.
- Б.Т.М..-сумата от 695.75 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането,
1
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 101.43 лв.
за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г., сумата от 27.36 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
22.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 5.75 лв. за периода от 01.05.2017 г. до
16.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
26037/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба, прави уточнение на
исковата молба по отношение на ответника А.С.Р. и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б.Т.М.. е депозирала отговор
на исковата молба. оспорва наличието на облигационно правоотношение
между нея и ищцовото дружество, като не е сключван договор между тях и в
процесния имот живее единствено АД. С. Р.. Оспорва приложените към
исковата молба доказателства. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на процесните вземания. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител поддържа отговора на исковата молба и
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата АД. С. Р. не е подала отговор
на исковата молба. В подаденото срещу издадената издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 26037/2020 г. по описа на СРС, 39 състав оспорва
дължимостта на сумите за периода 01.05.2016г.-01.05.2017г. като погасени по
давност. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
2
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 1888 от 13.11.2001 г., сключен между
Фирма и етажната собственост с адрес /населено място/, /административен
адрес/, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и
индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за собственост върху жилище
построено върху държавна земя № 7 от 03.1.1966 г., том XXVII, нот. дело №
4057/1966 г., се установява, че С.Б.Р. и Д.И. са придобили собствеността на
следния недвижим имот: апартамент № 26, находящ се в /населено място/,
/административен адрес/, в блок В, втори вход, апартамент № 26. От
представеното удостоверение за наследници с № 826 от 12.05.2015 г.
издадено от Столична община се установява, че С.Б.Р. е починал на06.05.2015
г., като е оставил за наследници по закон: Д.И. Р.– съпруга и А.С.Р. – дъщеря.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150 от
30.06.2016 г., том 1, рег. № 2611, дело № 136/2016 г., се установява, че Д.И. Р.
дарява на своята племенница Б.Т.М.. ½ идеална част от следния недвижим
имот, а именно: апартамент № 26, находящ се в /населено място/,
/административен адрес/, по нотариален акт в блок В, втори вход, на 4 етаж,
като в нотариалния акт е направено отбелязване, че дарителят Д.И. Р. си
запазвала правото на ползване върху имота докато била жива. По делото в
открито съдебно заседание ответникът Б.М. посочва, че Д.И. Р. е починала на
24.12.2016 г. Така декларираното обстоятелство представлява по своя
характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от
настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по
делото съдът приема, че то отговаря на истината.
В разглеждания случай по делото се установява от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 150 от 30.06.2016 г., том 1, рег. № 2611, дело №
136/2016 г., че ответникът Б.М. притежава правото на собственост върху ½
ид. ч. от процесния имот, което налага приемането на извод, че през периода
от 25.12.2016 г. до 30.04.2019 ответникът е имал качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като вещното право на
3
ползване е прекратено със смъртта на вещния ползвател Д.И.Р. на 24.12.2016
г. Следва да се посочи, че до смъртта на вещния ползвател Д.И. Р. същата в
качеството си на вещен ползвател отговаря за задълженията към ищеца,
доколкото собствениците са били лишени от възможността да ползват имота.
В тази връзка следва да се отбележи, че за собственика и ползвателя въз
основа на вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност,
нито по силата на закона, нито по силата на сключен между тях и ищеца
договор, включително Общите условия към него, поради което и
разпоредбата на чл. 122 ЗЗД в случая е неприложима. За периода от
25.12.2016 г. до 30.04.2019 ответникът Б.М. се явява потребител на топлинна
енергия, като така придобитото качество законът не ограничава със срок и не
го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия
и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения
факти, прекратяващи облигационните отношения. В тази връзка
неоснователни са възраженията на този ответника, като следва да бъде
посочено, че ирелевантно се явява обстоятелството, че ответникът М. никога
не е живяла в процесния имот, доколкото същата притежава идеални части от
правото на собственост по отношение на процесния имот.
По отношение на ответника А.С.Р. видно от представеното
удостоверение за наследници № 826 от 12.05.2015 г., С.Б.Р. е починал на
06.05.2015 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН
ответникът А.С.Р. е придобила 1/4 ид. ч. от процесния имот, а Д.И. Р. е
придобил общо 3/4 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно основание по
силата на нотариален акт за собственост върху жилище построено върху
държавна земя № 7 от 03.1.1966 г. вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния
имот. Доколкото вещния ползвател на процесния имот Д.И. Р. е починала на
24.12.2016 и е оставила за наследник ответника А.С.Р., то именно същата
следва да отговарят за задълженията към ищеца за периода от 01.05.2016 до
24.12.2016 г., тъй като в наследството се включват и задълженията на
наследодателя, а след смъртта му на 24.12.2016 г. до края на исковия период
01.05.2017 г., същата отговаря на собствено основание като съсобственик
съобразно притежаваните от нея идеални части, а именно 1/2 ид. ч.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата на притежаваните от тях права върху собствеността и
на наследствено правоприемство /А.С.Р./, като ответниците следва да
отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно
притежаваните от тях идеални части. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
е имало 3 броя радиатора с монтирани ИРРО с дистанционен отчет. Вещото
лице е посочило, че през процесния период нямало начислена ТЕ за
отопление на общи части. В имота имало 1 брой монтиран водомер за топла
вода. Съгласно заключение изчисленията извършени от ФДР били в
съответствие с действащата Наредба № 16-334. Вещото лице посочва, че
общия размер на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период
възлизат на 1604.49 лв. Вещото лице посочва, че за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. дължимата сума за топлинна енергия възлиза на 1127.96 лв.
Съгласно заключението топломерите били преминали метрологични проверки
4
през две годишен период и при проверките не били констатирани отклонения
извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че е било извършено частично плащане по обща
фактура от м.07.2017 г. в размер на 213.01 лв., както и в частта, в която е
посочено, че размерът на претенция за дялово разпределени начислена за
периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 54.73 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответника М., че не било установено
реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по
СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални
знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците на
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че
по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното
съдът намира, че общия размер на цялата дължимата главница за топлинна
енергия за целия исков период от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за целия
процесен имот възлиза на сумата от 1604.49 лв. Настоящият състав като
съобрази заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която е
било извършено частично плащане по обща фактура от м.07.2017 г. в размер
на 213.01 лв., то намира, че дължимия размер на главницата за топлинна
енергия възлиза на сумата от 1391.48 лв. В случая всеки един от ответниците
следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно
притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот. С
оглед на което ответникът Б.М. следва да отговора за 1/2 част от общия
размер на дължимите суми за топлинна енергия и то за периода от 25.12.2016
г. до 30.04.2019 г. или за сумата от 633.32 лв. По отношение на ответника
А.Р., доколкото от този ответник се претендират ½ част от задължения за
периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2017 г. /независимо от обстоятелството, че
същата в качеството си на наследник на Д.И. Р. за периода от 01.05.2016 г. до
24.12.2016 г. би следвало да отговаря за цялото задължение/, с оглед
диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира ½ част от
задължението от този ответник, то предявения иск се явява основателен за
сумата от 238.26 лв., като в останалата си част до пълния претендиран размер
от 263.26 лв. искът следва да се отхвърли.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
5
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия /действащи
през част от процесния период м.05.2016 г.-м.06.2016 г./ е уговорено, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищеца. Доколкото по делото не е доказано публикуването на
фактурите за посочените месеци на интернет страницата на ищеца, то
ответниците за периода м.05.2016 г.-м.06.2016 г. не са изпаднали в забава,
поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава за тези
месеци е неоснователна. Що се отнася до останалата част от периода от
м.07.2016 г. до м.04.2019 г. са в сила Общите условия от 2016 г., съгласно
които клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 198.87
лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК за целия процесен период, като
ответникът Б.М. отговаря за сумата от 63.19 лв., а ответникът А.Р. отговаря за
сумата от 32.20 лв., които суми са изчислени по реда на чл. 162 от ГПК и са
съобразени с периодите, за които всеки един този ответник отговаря. Поради
което в така посочените размери предявените искове следва да бъдат
уважени, а в останалата си част да бъдат отхвърлени.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
6
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 54.73 лв., поради което
претенцията се явява основателна, като ответникът Б.Т.М.. следва да отговора
за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за дялово разпределение или
за сумата от 27.36 лв., а ответникът А.С.Р. следва да отговора за 1/2 част от
общия размер на дължимите суми за дялово разпределение за периода
01.03.2017 г. до 01.05.2017 г., или за сумата от 2 лв., в които размери следва
да бъдат уважени предявените искове. Действително след като ответниците
не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация биха изпаднали в забава и ще се дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата
за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и
получена покана от ответниците за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за
лихва в общ размер на 7.07 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
7
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в /населено
място/ в сила от 12.02.2014 г. /действащи през част от процесния период
м.05.2016 г.-м.06.2016 г./ вземането за заплащане на доставена топлоенергия
става изискуемо след изтичане на 30 дни от обявяването им на интернет
страницата на ищеца. Тъй като тази редакция на общите условия предвижда,
че изискуемостта на вземането възниква след отправяне на покана чрез
публикуване на интернет-страница /действие което зависи от волята на
кредитора/, а не обвързва изискуемостта с обективното настъпване на
определен падеж както предходните ОУ, то на основание чл. 114, ал. 2 от
ЗЗД, давността при общите условия от 2014 г. започва да тече от датата, на
която вземането е възникнало. Тоест давността за всяко месечно вземане
започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число
на следващия месец. Счетоводните операции на ищеца като фактуриране,
издаване на кредитни известия и префактуриране в общи фактури нямат
отношение към момента на възникване на вземането. По отношение на
останала част от периода м.07.2016 г. –м.04.2019 г. в сила са били други
Общи условия, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен на 22.06.2020 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2017 г. са погасени по давност /при действието на вторите от цитираните
по-горе Общи условия/. Предвид изложеното съдът намира, че непогасени по
давност са задължения за главница, за които да отговаря ответникът Б.Т.М.. в
размер на сумата от 563.98 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., а
по отношение на АД. С. Р., доколкото от този ответник се претендира
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2017 г., то всички
вземания са погасени по давност. С погасяването на главните вземания са
погасени по давност и акцесорните вземания за лихва за забава начислена
върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което по
отношение на ответника АД. С. Р. искът за лихва за забава следва да се
отхвърли изцяло, а по отношение на Б.Т.М.. непогасените по давност
задължения за лихва дължими от този ответник възлизат на сумата от 37.43
лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Погасени по давност се явяват и претенциите за дялово разпределение
за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г. С оглед на горното, доколкото по
отношение на АД. С. Р. се претендира дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. до 01.05.2017 г., то всички суми са погасени по давност, а по
отношение на ответника Б.Т.М.. непогасените по давност суми възлизат на
24.36 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
8
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 450 лв. депозити
за вещи лица, 33.21 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции по отношение на ответника
Б.Т.М.. на ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 360.30 лв.
С оглед частичната неоснователност на исковата молба на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответниците биха имали право на разноски, но такива се
претендират единствено от ответника Б.Т.М.. в размер на 300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед частичната неоснователност на
предявените искове на страната следва да се присъди сумата от 135.64 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /населено място/,
/административен адрес/ срещу Б.Т.М.., ЕГН **********, с адрес /населено
място/, /административен адрес/, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Б.Т.М.. дължи
на Фирма сумата от 563.98 лв., представляваща главница за топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, у/административен
адрес/, аб. № ******** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия размер на 37.43 лв. за периода от
15.09.2017 г. до 16.06.2020 г., сумата от 24.36 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
26037/2020 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
над уважения размер от 563.98 лв., до пълния претендиран размер от 695.75
лв., както и за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., иска за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер
от 37.43 лв., до пълния претендиран размер от 101.43 лв., иска за главница за
дялово разпределение над уважения размер от 24.36 лв., до пълния
претендиран размер от 27.36 лв., както и за периода от 01.03.2017 г. до
31.05.2017 г., както и иска за сумата от 5.75 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г.
до 16.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фирма, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление /населено място/, /административен адрес/, срещу А.С.Р.,
ЕГН **********, с адрес /населено място/, у/административен адрес/,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се признае за
установено, че А.С.Р. дължи на Фирма сумата от 263.26 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
9
находящ се в /населено място/, у/административен адрес/, аб. № ******** за
периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2017 г., ведно със законна лихва от
22.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия размер на 43.35 лв. за периода от 15.09.2017 г. до
16.06.2020 г., сумата от 4 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 01.05.2017 г., ведно със
законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.32 лв. за периода от
01.05.2017 г. до 16.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 26037/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Б.Т.М.., ЕГН **********, с адрес /населено място/,
/административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление /населено място/, /административен адрес/,
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 360.30 лв. разноски
в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, /административен адрес/, да заплати на, Б.Т.М.., ЕГН
**********, с адрес /населено място/, /административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 135.64 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10