РЕШЕНИЕ
№ 1250
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110114067 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „ЕОС м.“ ЕООД сочи, че на 26.06.2019г. е сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17100644
между „БНП П.П.Ф." С.А. и ответницата Н. В.М., по силата на който
кредиторът е отпуснал на длъжника стоков кредит/паричен заем в размер
общо на 20000лв. Погасяването на сумата е разсрочено на 48 месечни вноски,
всяка от които в размер на 552,99лв. или общо задължение - 26543,52лв.
Договорено е ползваният кредит да се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на 6,95%, годишен процент на разходите - 9,19%. Кредитополучателят
се задължава да погасява задължението си считано от 20.07.2019г. Крайната
дата /падеж на задължението/ е 20.06.2023г. На 04.05.2020г. между „БНП
П.П.Ф." С.А. и длъжника е подписано споразумение за отсрочване на
погасителни вноски към договора, в което е определен 3 месечен гратисен
период за заплащане на месечни погасителни вноски по договора. Вследствие
на отлагането са променени параметрите на месечните погасителни вноски,
лихвата и общата дължима сума (подробно описани в споразумението и
приложения погасителен план). Крайната дата /падеж на задължението/ се
променя на 20.09.2023г.
На 27.04.2022г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който ищецът е придобил вземането спрямо длъжника,
произтичащо от описания по-горе договор. В изпълнение разпоредбите на
чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен за
цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата
30.11.2022г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор
правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-
дневен срок за доброволно изпълнение. Договорът за цесия е произвел
1
действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на
длъжника. Срокът на договора за потребителски кредит PLUS-17100644 не е
изтекъл, поради което предмет на заявлението са само вноските с настъпил
падеж. За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е образувано
ч.гр.д. №2388/2023г. по описа на РС Варна - 31 състав, по което е издадена
заповед за парично изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило
възражение от ответника, за което ищецът е уведомен със съобщение,
надлежно връчено на 03.10.2023г. Към настоящия момент погасяване на
задължението по посочените договори не е осъществено.
Моли да се постанови решение с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2388/2023г. по описа на РС
Варна - 31 състав, в размер на:
5 000лв. падежирала главница по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-17100644:
1 000лв. падежирала възнаградителна лихва за времето от 20.02.2020г.
до 26.02.2023г.
заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на
съда със заповедното производство до окончателното им изплащане и за
присъждане на разноските по заповедното и исковото производства.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор, в
който сочи, че не е била уведомена за извършената цесия, освен това сочи, че
заемният договор е подписан от лицето Дим.Димитров в качеството му на
зам.управител без да е ясно имало ли е то представителна власт за кредитора.
Твърди, че е погасила част от претендираните в момента суми. Моли исковете
да се отхвърлят.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото е приложено заповедното дело №2388/23г. на ВСР, 31 състав
в рамките на което по реда на чл.410 от ГПК по заявление подадено от
настоящия ищец срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумите
от 5 000лв. главница по договор за потребителски паричен кредит от
26.06.2019г. и споразумение за отсрочване на погасителни вноски от
4.05.2020г., 1 000лв. падежирала възнаградителна лихва за времето от
20.07.2019г. до 26.02.2023г., 502.27лв. главница по револвиращ кредит
приложение към договор за паричен кредит от 26.06.2019г. от 26.06.2019г.,
132.77лв. лихва за времето от 20.02.2020г. до 20.02.2021г., цедиран на
заявителя на 27.04.2022г., заедно със законната лихва върху главницата от
датата на сезиране на съда27.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата
и 205лв. разноски по делото.
Представен по исковото делото е договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България кредитор и „ЕОС м.“
ЕООД от 27.04.2022г. който по своята същност представлява договор за цесия
2
и с който „ЕОС м.” ООД е придобил вземането срещу длъжницата.
Представено е пълномощно рег.№8906/19.05.2022г., с което „ЕОС м.”
ООД е упълномощено от продавача на вземането да уведоми длъжницата за
настъпилата цесия.
Съгласно представеният по делото договор за потребителски паричен
кредит ПЛЮС-17100644/26.09.2019г. по силата на същия „БНП П.П.Ф. С.А.,
клон България“ е предоставило на ответницата заем в размер на 20 000лв., при
уговорка за погасяване на задължение на 48 равни месечни вноски с
окончателен падеж 20.06.2023г. Съгласно представеното споразумение за
отсрочване на погасителни вноски по договора от 4.05.2020г. три от
погасителните вноски с поредни номера 9, 10 и 11 са отложени за срок от три
месеца.
Ищцовата страна е представила копие от платежно нареждане от
26.06.2019г. от което се установява, че на ответницата е преведена сумата от
19 300лв. от кредитора „БНП Париба С.А.-клон София“ в изпълнение на
задължението по заемния договор ПЛЮС-17100644. Кредиторът е
предоставил на ищеца и справка за извършени плащания от ответницата в
качеството и на кредитополучател от която е видно, че тя е изплатила по този
кредит сумата от 5 843.92лв. общо с дата на последното плащане –
10.09.2020г.
От заключението на в.л. по назначената съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че по договор за потребителски паричен кредит, револвираща
карта ПЛЮС-17100644 последното погасяване е извършено на 10.09.2020г.,
като към момента на сезиране на съда ответницата е останала задължена към
ищеца като правоприемник на кредитора със следните суми:
16 283.34лв. главница, 1 832.21лв. лихва, 281.20лв. отсрочена лихва и
975лв. застраховки.
Съставът намира, че между ищцата и „БНП П.П.Ф.“ С.А. са възникнали
редовни договорни отношения по повод на предоставяне на паричен заем
обективирани в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
ПЛЮС-17100644/26.06.2019г., като по силата на същия Н. М. е получила
договорената в него сума и е следвало да погаси задължението си. Съгласно
заключението на в.л. по приетата ССчЕ действията по погасяване на дълга са
преустановени от ответницата, като тя е останала задължена към кредитора с
посочените по-горе суми. Първоначалният кредитор е прехвърлил на
настоящия ищец вземането си чрез цесия, за което длъжницата е надлежно
уведомена. Ищецът при сезирането на съда със заповед по реда на чл.410 от
ГПК е предявил претенция само за сумите от 5 000лв. непогасена главница и
1 000лв. лихви за времето от 20.02.2020г. до 26.02.2023г., като тези суми са по-
малки от установените като дължими се от вещото лице и поради това
искането за признаване на дължимостта им следва да се уважи.
Съставът намира, че задълженията не са погасени по давност предвид
това, че към дълга за главница не е приложима кратката тригодишна давност
по реда на чл.111 от ЗЗД, а що се отнася до претенцията за лихви следва да се
има предвид, че давността е била прекъсната през 2020г. със закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
3
Народното събрание от 13 март 2020 г.
Съдът намира, че възражението за липса на извършено редовно
уведомяване на ответницата за извършената цесия би имал значение само, ако
тя бе изпълнила задължението си към първоначалния кредитор, но в
настоящия случай няма такива твърдения и договорът за цесия не се явява
опорочен поради липсата на уведомяване за прехвърлянето на вземането.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „ЕОС
м.” ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, *** и
ответницата Н. В. М. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че последната дължи
на ищцовото дружество сумата от 5 000лв. непогасена главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ПЛЮС-17100644/26.06.2019г.
за времето от 20.07.2019г. до 26.02.2023г. заедно със законната лихва от датата
на сезиране на съда – 27.02.2023г. и 1 000лв. лихви за времето от 20.02.2020г.
до 26.02.2023г. присъдени по ч.гр.д.№2388/2023г. на ВРС, на осн. чл.422 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4