№ 152
гр. Ботевград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20221810200182 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Г. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес г*****, е обжалвал в
законния срок наказателно постановление № 22-1204-000529/31.03.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция,
упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на
ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище,
с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
1
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 476682/22.03.2022 г., НП № 22-1204-
000529/31.03.2022 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Директора на
ОДМВР-София, справка КАТ за собственост на МПС, заповед № 517з-
51/05.01.2018 г., заповед № РД-11-1367/3.12.2021 г., справка за
нарушител/водач, писмо от МРРБ, АПИ, ОПУ София с изх. № 11-00-
326/18.05.2022 г., и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г. ИВ. Б. – актосъставител и ПЛ. М. К. – свидетел по акта,
двамата служители при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, се
установява следната фактическа обстановка:
На 22.03.2022 г., в 22,06 часа, на АМ „Хемус“, при км 37, с посока
на движение гр. Варна, свидетелите Г. ИВ. Б. и ПЛ. М. К. - полицейски
служители при ОДМВР София, сектор Пътна полиция, при изпълнение на
задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона
за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя Д. Г. К., който
управлявал влекач „МАН“ с рег. № *****, с максимално допустима маса 26
тона и прикачено ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ***** с максимално
допустима маса 22 тона, и навлязъл и се движил в зоната на действие на
пътен знак В4 при въведена забрана за движение на товарни автомобили над
12 тона. За извършеното нарушение, свид. Б. съставил против жалбоподателя
АУАН № 476682/22.02.2022 г., за нарушение на чл. 6, т. 2.1 ЗДвП, като му
бил иззет СУМПС и контролния талон.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № 22-1204-
000529/31.03.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а
именно за това, че на 22.03.2022 г., в 22,06 часа, на АМ „Хемус“, при км 37, с
посока на движение към гр. Варна, управлява влекач „МАН“ с рег. № *****, с
максимално допустима маса 26 тона, собственост на фирма „Транстройлес“
ЕООД, и прикачено ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ***** с максимално
2
допустима маса 22 тона, като навлиза и се движи в зоната на действие на
пътен знак В4 при въведена забрана за движение на товарни автомобили над
12 тона в изпълнение на заповед № РД-11-1367/01.12.2021 г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“ София, поради което на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 183, ал. 7 ЗДвП, му е наложил наказание глоба в размер на 300,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Г.Б. и П.К., от съставения АУАН и от всички
приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с
доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на
фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени
като достоверни.
От заповед на АПИ РД № 11-1367/01.12.2021 г. се установява, че към
инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение товарни
автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В-4 на АМ Хемус, в района на
30+060 дясно пътно платно в посока към гр. Варна.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят Д. Г. К., е осъществил състава
на нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна на 22.03.2022 г., жалбоподателят - водач на моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал
товарен автомобил влекач „МАН“ с рег. № *****, с максимално допустима
маса 26 тона, собственост на фирма „Транстройлес“ ЕООД, и прикачено
ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ***** с максимално допустима маса 22
тона, в района на 37 км, в посока към гр. Варна, като е навлязъл след знак за
временна забрана за движение на товарни автомобили над 12. 000 кг,
въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед № РД 11-1367/01.12.2021
3
г. на АПИ. Съдът приема, че жалбоподателя е възприел забраната, тъй като
според свидетелските показания, на които съдът дава вяра, е имало поставени
поне четири на брой пътни знаци през определено разстояние, които да
указват въведената забрана. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй
като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ
своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в
движението. Този извод се подкрепя и от писмените доказателства, събрани
по делото /схеми на ВОБД – 6 броя и Заповед за ВОБД № РД 11-
1367/01.12.2021 г. на АМ „Хемус“/, които съдът приема за обективни,
достоверни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът им се доверява изцяло. Ето защо твърденията на
жалбоподателя, че нямало поставен пътен знак забраняващ навлизането на
товарни автомобили по АМ Хемус, че е било тъмно и неосветено и не било
възможно да се забележи пътния знак, указващ забраната, са категорично
оборени от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да
спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на
всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи
като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие.
На водачите не е предоставена възможност да преценяват
законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци,
нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се
съобразят с тях.
Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната
маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на
поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на
отговорността му за нарушение на това задължение, поради което
възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за
неоснователни.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с
пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е
съобразил поведението си с него.
4
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице,
въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за
нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната
разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма
на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за
оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от
определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай,
следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца,
наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т.
е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл,
то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По
делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.
Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай
нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно
постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР София.
Депозирането обаче на писмени бележки, без юрисконсулт да е представлявал
ОДМВР София, съдът не счита като защита от юрисконсулт, тъй като не са
извършени от него процесуални действия до приключване на устните прения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1204-
000529/31.03.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, на Д. Г. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес г*****, на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6