Решение по КНАХД №599/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. Е. П. от [населено място], подадена чрез адв. Х. Х. *** против Решение № 201/04.08.2025 год., постановено по АНД № 15/2025 год. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0804-007344/30.08.2024 год. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, с което на касатора, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени наказания – „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 к.т.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е процесуално и материално незаконосъобразно. Счита, че не е извършил нарушение на ЗДвП. Твърди, че автомобилът е собственост на друго лице, а той като ползвател на същия, не е знаел, при наличие на СРМПС, надлежно поставени регистрационни табели, винетен стикер, ГТП и застраховка „Гражданска отговорност“, че автомобилът, който управлява е със служебно прекратена регистрация. Счита, че дори да се приеме, че е извършил нарушение, същото не било правилно квалифицирано, тъй като наказанието било наложено по чл.175 ал.3 от ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и по същество да отмени НП.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. Х. Х. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище, с което се оспорва касационната жалба. Заявено е възражение за прекомерност на евентуално претендиран от другата страна адвокатски хонорар.

Административен съд Сливен като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 201/04.08.2025 год., постановено по АНД № 15/2025 год. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0804-007344/30.08.2024 год. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, с което на касатора, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени наказания – „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 к.т.

За да постанови този правен резултат районният съд е установил, че НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на РП Сливен от 27.08.2024г., във връзка с преписка, образувана въз основа на данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След отказът да се образува досъдебно производство преписката е изпратена на ОДМВР Сливен за налагане на административно наказание. Въз основа на постановлението на РП Сливен, както и въз основа на АУАН GA № 1251807/18.07.2024г., е издадено НП № 24-0804-007344/30.08.2024г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен за това, че на 18.07.2024 год., около 07,40 ч. в [населено място], [улица], А. Е. П., като водач на лек автомобил Алфа Ромео с рег. № [рег. номер], управлява същия, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП /не е пререгистриран по надлежния ред в срок/. Установено е, че автомобилът е с прекратена регистрация. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като на водача П. е наложена „глоба“ в размер на 200 лева, лишен е от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 к.т.

Районен съд Сливен установил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на касатора да разбере в какво нарушение е обвинен, нарушението е описано и правилно квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Показанията на двамата полицейски служители били безпротиворечиви, последователни, логични и кореспондирали с останалия доказателствен материал по делото. От акта за нарушение и показанията безспорно се установявало, че на 18.07.2024 год. водачът е управлява МПС, което не е било надлежно пререгистрирано. МПС, с. на Е. Я. А., било със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, тъй като не е било пререгистрирано на името на н. с. в предвидения в закона двумесечен срок, поради което регистрацията му била служебно прекратена от 03.06.2024г. Районният съд приел, че касаторът е управлявал МПС, за което бил длъжен да знае, че е без надлежна регистрация, като отговорността се носи от водача на превозното средство, съгласно нормата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Във връзка с горното първоинстанционният съд приел, че наказанията са правилно определени и потвърдил НП като правилно и законосъобразно.

Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Твърденията на касатора, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат споделени. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от санкционираното лице доводи и възражения, за което са изложени обосновани и подробни мотиви. Изводите на РС Сливен съответстват на доказателствата по делото, които са събрани по предвидения процесуален ред на НПК. Всички събрани по делото доказателства налагат извод, че касаторът П. е бил наясно, че автомобилът с рег. номер [рег. номер], с. на Е. Я. А., не е пререгистриран и въпреки това го е управлявал.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, с които се допускат моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. С нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП / в относимата към нарушението редакция/, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В конкретния случай служебната дерегистрация била извършена именно служебно на дата 03.06.2024г. Съгласно същата разпоредба, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, както например предвижда чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на която хипотеза е постановено Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Още повече, че в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. са изрично посочени случаите, при които се уведомява собственикът на МПС, като прекратяването по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените.

Не се споделят доводите в касационната жалба за липса на виновно поведение от страна на водача на МПС. Касаторът А. П., след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, е придобил качеството на водач на това МПС, и като такъв е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик дали автомобилът има действаща регистрация. Водачът е следвало да положи усилия и да се информира дали автомобилът има действаща регистрация, като едно от действията, което би могъл да предприеме в тази насока, е да провери предоставеното му свидетелство за регистрация на въпросното МПС, което впрочем е длъжен да носи винаги при управление и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила.

Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди, ако бе проявил достатъчна заинтересованост. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение за конкретното нарушение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава водача от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но това е така, само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от П. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в това число и дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и пр. По делото е безспорно установено, че МПС е било с регистрационни табели, но те са били валидни преди дерегистрацията на автомобила. Действително именно с. на автомобила е длъжен в съответния срок след покупката на МПС да го регистрира по надлежния ред, което очевидно не е направено от А.. В случая обаче автомобилът е управляван от П., който е разполагал със СРМПС, същият е правоспособен водач и като такъв за него отново е съществувало задължението, преди да предприеме управление на автомобила, да провери както техническата му изправност, така и дали са налице съответни документи за регистрацията му на името на н. с. - Е. А.. Водачът е длъжен да носи СРМПС част 2 за управлявания автомобил, като при преглед на същото, той веднага е могъл да установи данните за собствеността на МПС, които са вписани в свидетелството, по арг. от чл.33 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Ето защо правилно е прието от РС Сливен, че касаторът е бил наясно с предвидените от закона последици.

Противно на доводите в касационната жалба нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а наказанията правилно са наложени в съответствие с разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Нормата на чл.185 от ЗДвП е неприложима в случая, доколкото за извършеното от П. нарушение е предвидено конкретно наказание.

При подробно изяснена фактическа обстановка РС Сливен е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят.

В рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и постановено без съществени процесуални нарушения. На това основание касационната жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответника не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221 от АПК Административния съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 201/04.08.2025 год., постановено по АНД № 15/2025 год. по описа на Районен съд Сливен.

 

Решението е окончателно.